Лесбос и поезията на узото
Лесбос, третият по величина остров в Гърция (след Крит и Евия) и осмият - в Средиземно море, е прочут основно с две неща – узо и Сафо, която е родом оттова. Анасонлийката на Лесбос идва в неизброими марки, форми и размери, създавани от към 15 дестилерии, множеството в Пломари и столицата Митилини. Много типове от тях в никакъв случай не напущат рамките на острова и могат да се опитат единствено там.
Сафо е първата велика поетеса в историята, въпреки че до наши дни са непокътнати единствено три нейни стихотворения (и още някакви фрагменти), по-известна с връзките си с дами, в сравнение с с поезията. Несправедливо, тъй като за живота й не се знае съвсем нищо. Известно е въпреки всичко, че е била омъжена за паралия от Андрос и има най-малко един наследник, а друга версия споделя, че се е хвърлила от скалите на Лефкада поради несподелена обич към по-млад мъж. Така или другояче от Сафо и името на нейния остров идва актуалната дума „ лесбийка “.
Лесбос въобще е остров на поети
От деветимата велики поети на древността, двама са отсам – Сафо и Алкей, също така бащата на дитирамбите Арион и на музикалната поезия - Терпандър, а в по-ново време – един от общо двама гръцки нобелови лауреати, поетът Одисеас Елитис, също е от Лесбос.
Извън това за острова се знае малко. И без това слабият туристически поток секва съвсем изцяло с бежанската рецесия през 2015 година и апокалиптичните репортажи за бежанския лагер Мория. Мория изгоря през 2021 година, което не значи, че проблемите с бежанци на острова са завършили. Но за туристите това не основава никаква заплаха или стеснение. В този интервал към момента на отмора са дошли много турци, само че спирането на фериботните линии Гърция-Турция през двете години на пандемията (и пандемията изобщо) е блокирало и тях. От България достъпът става по два метода - с ферибот от Кавала, който преди този момент дебаркира на надалеч по-популярния Лимнос, или със аероплан през Атина или Солун. Фериботът плава дълго (9-10 часа), само че удобно.
Плажовете на Лесбос, позволявам, са основното, поради което туристите не го избират. Те са вулканични, в огромната си част каменисти (макар от време на време да има изненади като карминеночервен пясък). Освен това фотосите в Гугъл Maps и на други места в интернет са извънредно некачествени и незадоволителни, с цел да придобиеш реалистична визия. На нито един плаж не знаехме какво тъкмо ни чака, преди да го забележим, да стъпим на него и да го снимаме. Същата неизясненост цареше и във връзка с други забележителности, таверни, пейзажи. За някого вероятно това би било стеснение. Но в епохата на свръхразвитие на всеобщия туризъм и опцията да виждаш всичко като на длан на смарт телефона си - може да се преглежда и като същински разкош за приключенеца.
Огромни елементи от Гърция към този момент толкоз трагично биват принесени в жертва на туристическото развиване, че е облекчаващо да попаднеш на остров, който не просто не се устоя от туризъм – а хич даже не го е еня за него. Така вечер преминаваш през градчета и села, където основната улица след 19 часа е затворена за коли, извадени са маси и столове по цялата й широчина и локалните гуляят и се веселят. При това освен в почивен ден. Ами, сядаш с тях и след това псуваш през какви сокаци би трябвало да се измушиш с колата, с цел да се прибереш. Но
кефът да видиш Гърция, каквато е била преди туризма,
надминава сходни неудобства.
Има едно-единствено селце в северната част на острова, чиято красота не можеше да остане незабелязана даже измежду дребното и некачествени фотоси от Лесбос – Скала Сикаминеас, и таман в него отседнахме ние. Малко рибарско пристанище, красиво като картичка, единствено на девет километра от турския бряг. Три таверни, три кафенета, три котила котенца, трийсет риболовен лодки, дребен параклис на носа с неканоничното име „ Богородица Русалка “ (Панагия Горгона). Освен тях - един немного добре зареден минимаркет, една изложба за мозайки и един магазин за зехтин, мед и сувенири. Около Скала плажовете са камъняк и изискват аква обувки, само че против тази жертва получаваш тишина, стържене на цикади, звънчета на кози и лек вечерен бриз след дневните горещини през юли и август. Не са за пропускане и рибните таверни - с изключение на с прясно уловени морски дарове островът се слави със солените и мариновани рибки, които създава като отлично мезе към узото.
Доколкото на Лесбос има курортни селища, това са Петра и Анаксос. Плажовете им са търпими, комбинация от мрачен пясък, дребни камъчета и тук-таме едри черни вулканични камъни. Имат две преимущества: чудесни бийч питейни заведения, където вземаш едно фрапе за 3 евро и се разполагай, в случай че щеш, на всички шезлонги и чадъри на плажа - множеството са празни. И не на последно място - първокласни залези, защото гледат навръх запад. И двете са наоколо до Моливос - най-представителният град на Лесбос. От 1919 година публично се споделя Митимна, само че другото име се употребява и до през днешния ден. Крепостта е генуезка и красиво осветена през нощта. Градът е издигнат на стръмен рид, а вечер животът кипи по крайбрежието.
Моливос може да се назова единственото космополитно място
на острова – без да е натрапчиво туристически, има шарена интернационална аудитория и няколко искрено всеобщи таверни долу на пристанището.
Пломари – столицата на узото. Незабележително с друго индустриално градче, по-мърляво от другите, със удивително тесни улици. В непосредственост са два от най-популярните и посещавани плажове на острова – Агиос Исидорос и Тарти. Главната атракция там са фабриките на марките узо " Пломари " и " Барбаяни ", които могат да бъдат прегледани и като музеи.
Столицата на Лесбос носи името Митилини, с което актуалните гърци постоянно назовават и целия остров. Голям за островните стандарти (30 000 души) безреден актуален град, с доста дълга история зад тила си. Най-известната постройка е църквата „ Св. Терапонтий “ (от неговото име идва думата „ терапия “) с импозантния си купол. Както съвсем всеки град и село в Лесбос, има цитадела – тази е една от най-големите в Гърция, строена поредно от византийци, генуезци и османци. На пристанището стърчи дребна Статуя на свободата – наподобява на американската, не е тъкмо същата, историята и създателите им нямат нищо общо; за какво е там, е мъчно да се каже. В непосредственост до Митилини е затвореният вътрешен залив Гера - с изящен крайбрежен път, селца, таверни. На Гера е и единствената функционираща минерална баня на острова. Лесбос по незабравим метод неглижира балнеоложкото си благосъстояние и извори като Ефталу и Полихниту, където блика минерална вода с температура 60-80 градуса, са запуснати или заключени. Скала Терми също, там на основния път може да се види скелетът на от дълго време изоставения хотел " Сарлица Палас ", построен през 1909 година
В срещуположната посока - на запад, е Сигри: най-хубавият плаж на острова, с тънък жълт пясък и транспарантна вода. Кой знае за какво, по-студена, в сравнение с на всички места другаде. Сигри се надява на по-добри времена, защото към този момент има огромно пристанище и от тази година
един път седмично там стопира ферибот от Пирея
Но селото изглежда известно единствено и само на гърците и не прилича да ламти за туризъм. Сигри също има крепостчица – османска. Няколко километра преди табелата е музеят навън „ Вкаменената гора “ - вкаменелости на дървета на милиони години. Но мястото има забавни истории и от по ново време. Например: през лятото на 1959 година, две години след Нобеловата премия и няколко месеца преди края на живота си, Албер Камю го добутал до отдалеченото рибарско село в западен Лесбос Сигри с помощта на своите другари Лето и Ангелос Катакузинос. Ангелос бил родом от Лесбос, учил медицина във Франция и така нататък Със брачната половинка му били интелектуалци от международна големина, пиели си узото с Камю, Фокнър, Артър Милър, Шагал, Сеферис. Та, на Камю толкоз доста му харесало в Сигри, та споделил неща от сорта на " Тук е земята на боговете " и " На това място бих желал да умра " (по-подробно написа в книгата на Лето In the company of Albert Camus). Но нямал тоз шанс и починал в злополука на 4 януари 1960 година във Франция.
И въпреки сигурно в Гърция да има по-привлекателни и " инстаграмабъл " места, остров Лесбос и през днешния ден е отлично място, кажи-речи непокътнато от туризма. Цените са като в Гърция преди 10 години, на никое място другаде в последно време не съм виждала такива. Храната е изобилна и вкусна. Хората са общителни и благи, за голяма изненада масово говорят британски. Зелено е, земеделско, на всички места щъкат козички, овце, коне, таралежи и лисици също ни бяха чести спътници. Препоръчва се за хора, които имат потребност от доза достоверна Гърция и не се опасяват от неналичието на тънък пясък и занимания вид " Слънчака ". За пиков сезон, когато на по-популярните места е лудница и скъпотия, Лесбос е истинска находка.
Сафо е първата велика поетеса в историята, въпреки че до наши дни са непокътнати единствено три нейни стихотворения (и още някакви фрагменти), по-известна с връзките си с дами, в сравнение с с поезията. Несправедливо, тъй като за живота й не се знае съвсем нищо. Известно е въпреки всичко, че е била омъжена за паралия от Андрос и има най-малко един наследник, а друга версия споделя, че се е хвърлила от скалите на Лефкада поради несподелена обич към по-млад мъж. Така или другояче от Сафо и името на нейния остров идва актуалната дума „ лесбийка “.
Лесбос въобще е остров на поети
От деветимата велики поети на древността, двама са отсам – Сафо и Алкей, също така бащата на дитирамбите Арион и на музикалната поезия - Терпандър, а в по-ново време – един от общо двама гръцки нобелови лауреати, поетът Одисеас Елитис, също е от Лесбос.
Извън това за острова се знае малко. И без това слабият туристически поток секва съвсем изцяло с бежанската рецесия през 2015 година и апокалиптичните репортажи за бежанския лагер Мория. Мория изгоря през 2021 година, което не значи, че проблемите с бежанци на острова са завършили. Но за туристите това не основава никаква заплаха или стеснение. В този интервал към момента на отмора са дошли много турци, само че спирането на фериботните линии Гърция-Турция през двете години на пандемията (и пандемията изобщо) е блокирало и тях. От България достъпът става по два метода - с ферибот от Кавала, който преди този момент дебаркира на надалеч по-популярния Лимнос, или със аероплан през Атина или Солун. Фериботът плава дълго (9-10 часа), само че удобно.
Плажовете на Лесбос, позволявам, са основното, поради което туристите не го избират. Те са вулканични, в огромната си част каменисти (макар от време на време да има изненади като карминеночервен пясък). Освен това фотосите в Гугъл Maps и на други места в интернет са извънредно некачествени и незадоволителни, с цел да придобиеш реалистична визия. На нито един плаж не знаехме какво тъкмо ни чака, преди да го забележим, да стъпим на него и да го снимаме. Същата неизясненост цареше и във връзка с други забележителности, таверни, пейзажи. За някого вероятно това би било стеснение. Но в епохата на свръхразвитие на всеобщия туризъм и опцията да виждаш всичко като на длан на смарт телефона си - може да се преглежда и като същински разкош за приключенеца.
Огромни елементи от Гърция към този момент толкоз трагично биват принесени в жертва на туристическото развиване, че е облекчаващо да попаднеш на остров, който не просто не се устоя от туризъм – а хич даже не го е еня за него. Така вечер преминаваш през градчета и села, където основната улица след 19 часа е затворена за коли, извадени са маси и столове по цялата й широчина и локалните гуляят и се веселят. При това освен в почивен ден. Ами, сядаш с тях и след това псуваш през какви сокаци би трябвало да се измушиш с колата, с цел да се прибереш. Но
кефът да видиш Гърция, каквато е била преди туризма,
надминава сходни неудобства.
Има едно-единствено селце в северната част на острова, чиято красота не можеше да остане незабелязана даже измежду дребното и некачествени фотоси от Лесбос – Скала Сикаминеас, и таман в него отседнахме ние. Малко рибарско пристанище, красиво като картичка, единствено на девет километра от турския бряг. Три таверни, три кафенета, три котила котенца, трийсет риболовен лодки, дребен параклис на носа с неканоничното име „ Богородица Русалка “ (Панагия Горгона). Освен тях - един немного добре зареден минимаркет, една изложба за мозайки и един магазин за зехтин, мед и сувенири. Около Скала плажовете са камъняк и изискват аква обувки, само че против тази жертва получаваш тишина, стържене на цикади, звънчета на кози и лек вечерен бриз след дневните горещини през юли и август. Не са за пропускане и рибните таверни - с изключение на с прясно уловени морски дарове островът се слави със солените и мариновани рибки, които създава като отлично мезе към узото.
Доколкото на Лесбос има курортни селища, това са Петра и Анаксос. Плажовете им са търпими, комбинация от мрачен пясък, дребни камъчета и тук-таме едри черни вулканични камъни. Имат две преимущества: чудесни бийч питейни заведения, където вземаш едно фрапе за 3 евро и се разполагай, в случай че щеш, на всички шезлонги и чадъри на плажа - множеството са празни. И не на последно място - първокласни залези, защото гледат навръх запад. И двете са наоколо до Моливос - най-представителният град на Лесбос. От 1919 година публично се споделя Митимна, само че другото име се употребява и до през днешния ден. Крепостта е генуезка и красиво осветена през нощта. Градът е издигнат на стръмен рид, а вечер животът кипи по крайбрежието.
Моливос може да се назова единственото космополитно място
на острова – без да е натрапчиво туристически, има шарена интернационална аудитория и няколко искрено всеобщи таверни долу на пристанището.
Пломари – столицата на узото. Незабележително с друго индустриално градче, по-мърляво от другите, със удивително тесни улици. В непосредственост са два от най-популярните и посещавани плажове на острова – Агиос Исидорос и Тарти. Главната атракция там са фабриките на марките узо " Пломари " и " Барбаяни ", които могат да бъдат прегледани и като музеи.
Столицата на Лесбос носи името Митилини, с което актуалните гърци постоянно назовават и целия остров. Голям за островните стандарти (30 000 души) безреден актуален град, с доста дълга история зад тила си. Най-известната постройка е църквата „ Св. Терапонтий “ (от неговото име идва думата „ терапия “) с импозантния си купол. Както съвсем всеки град и село в Лесбос, има цитадела – тази е една от най-големите в Гърция, строена поредно от византийци, генуезци и османци. На пристанището стърчи дребна Статуя на свободата – наподобява на американската, не е тъкмо същата, историята и създателите им нямат нищо общо; за какво е там, е мъчно да се каже. В непосредственост до Митилини е затвореният вътрешен залив Гера - с изящен крайбрежен път, селца, таверни. На Гера е и единствената функционираща минерална баня на острова. Лесбос по незабравим метод неглижира балнеоложкото си благосъстояние и извори като Ефталу и Полихниту, където блика минерална вода с температура 60-80 градуса, са запуснати или заключени. Скала Терми също, там на основния път може да се види скелетът на от дълго време изоставения хотел " Сарлица Палас ", построен през 1909 година
В срещуположната посока - на запад, е Сигри: най-хубавият плаж на острова, с тънък жълт пясък и транспарантна вода. Кой знае за какво, по-студена, в сравнение с на всички места другаде. Сигри се надява на по-добри времена, защото към този момент има огромно пристанище и от тази година
един път седмично там стопира ферибот от Пирея
Но селото изглежда известно единствено и само на гърците и не прилича да ламти за туризъм. Сигри също има крепостчица – османска. Няколко километра преди табелата е музеят навън „ Вкаменената гора “ - вкаменелости на дървета на милиони години. Но мястото има забавни истории и от по ново време. Например: през лятото на 1959 година, две години след Нобеловата премия и няколко месеца преди края на живота си, Албер Камю го добутал до отдалеченото рибарско село в западен Лесбос Сигри с помощта на своите другари Лето и Ангелос Катакузинос. Ангелос бил родом от Лесбос, учил медицина във Франция и така нататък Със брачната половинка му били интелектуалци от международна големина, пиели си узото с Камю, Фокнър, Артър Милър, Шагал, Сеферис. Та, на Камю толкоз доста му харесало в Сигри, та споделил неща от сорта на " Тук е земята на боговете " и " На това място бих желал да умра " (по-подробно написа в книгата на Лето In the company of Albert Camus). Но нямал тоз шанс и починал в злополука на 4 януари 1960 година във Франция.
И въпреки сигурно в Гърция да има по-привлекателни и " инстаграмабъл " места, остров Лесбос и през днешния ден е отлично място, кажи-речи непокътнато от туризма. Цените са като в Гърция преди 10 години, на никое място другаде в последно време не съм виждала такива. Храната е изобилна и вкусна. Хората са общителни и благи, за голяма изненада масово говорят британски. Зелено е, земеделско, на всички места щъкат козички, овце, коне, таралежи и лисици също ни бяха чести спътници. Препоръчва се за хора, които имат потребност от доза достоверна Гърция и не се опасяват от неналичието на тънък пясък и занимания вид " Слънчака ". За пиков сезон, когато на по-популярните места е лудница и скъпотия, Лесбос е истинска находка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ