Памет за Христо Буцев
" Лениновото благопожелание готвачката да може да ръководи към този момент е на път да се сбъдне. Масовото обучение, като всеобщата електрификация, докара до всеобща просвета. В която създатели, които са посветили живота си да отхвърлен мрака най-малко с едно квадратче, съвсем няма.
Никакви сълзи, несъмнено! Първо, тъй като, както сподели Докторът, направеното ще остане. Напук на някакви ефимерни интелигенти.Тъкмо направеното няма да разреши на същите така наречен интелигенти да показват за следващ път света като заледен, като че историята е свършила.Противно на Цивилизацията, която има край, историята няма! " –
Преди дни си отиде Христо Буцев, заместител основен редактор на в. " Култура ". Но това е най-лесното определение. Един публицист, персона, човек с осведоменост, мислещ човек. А все по-малко са такива.
Непреклонен от време на време и доста постоянно умен, Христо Буцев беше знакова фигура.
Ето какво споделя Копринка Червенкова, дълготраен основен редактор на в. " Култура ":
" Христо минимум се интересуваше от купите, които биха могли да го съпровождат или да го трансформират в мотив. Той беше мотив самичък по себе си – без всичките тия патерици. Трудно ми е към момента да приказвам за Христо, към момента ми е доста мъчително. Аз съм обвързвана с него от хиляди години – ние сме съученици, по-късно по този начин се стекоха събитията, че той пристигна в " Култура ", по-късно правихме дружно новата " Култура ", правихме вестник " К " дружно. Т.е. той е едно доста огромно парче от моя живот.
Доста хора си дадоха в този момент сметка, че той е един в действителност парекселанс интелектуалец. Да, закостенял интелектуалец, само че е от край до дъно интелектуалец. Това е един човек, който не правеше взаимни отстъпки с морала, с естетическите правила и с правилата си. Такова знамение аз не съм виждала. Толкова години го следя... Всички имаме някакви чупки по всички страни. Той седеше корав като колона. Ако мога по този начин да го дефинира, той беше един отвесен човек. Той беше ейрархичен човек – знаеше какво значи подчиненост. Той ненавиждаше тази хоринтализация на живота ни. Не се опасяваше да презира всичко това, което се случва към нас. В този смисъл той беше един коренен нравоучител. "
Поклон пред паметта му.
Христо Буцев е роден на 9 май 1947 година в София. произхожда от с. Загоричани, Костурско. Завършва Френската езикова гимназия и френска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". През 1985 година превежда книгата на огромния френския авангардист Антонен Арто – " Театърът и неговия двойник ". За малко е зам.-главен редактор на алманаха за комизъм и ирония " Апропо ", издаван от Дома на хумора и сатирата в Габрово.
През 80-те години на ХХ век става журналист във в. " Култура ". Дългогодишен заместител основен редактор до неговото закриване през юли 2018 г. и част от екипа на продължението му вестник „ К. “, спрял в края на 2019 година
През 1997 година той е съавтор на " Първата вълна или шизофренията на прехода " – книга с изявленията на политици от началото на 90-те години. През 2014 година става редактор и съставител на алманах със старокитайска и старояпонска лирика " Бели облаци ", преведена от Крум Ацев.
Никакви сълзи, несъмнено! Първо, тъй като, както сподели Докторът, направеното ще остане. Напук на някакви ефимерни интелигенти.Тъкмо направеното няма да разреши на същите така наречен интелигенти да показват за следващ път света като заледен, като че историята е свършила.Противно на Цивилизацията, която има край, историята няма! " –
Преди дни си отиде Христо Буцев, заместител основен редактор на в. " Култура ". Но това е най-лесното определение. Един публицист, персона, човек с осведоменост, мислещ човек. А все по-малко са такива.
Непреклонен от време на време и доста постоянно умен, Христо Буцев беше знакова фигура.
Ето какво споделя Копринка Червенкова, дълготраен основен редактор на в. " Култура ":
" Христо минимум се интересуваше от купите, които биха могли да го съпровождат или да го трансформират в мотив. Той беше мотив самичък по себе си – без всичките тия патерици. Трудно ми е към момента да приказвам за Христо, към момента ми е доста мъчително. Аз съм обвързвана с него от хиляди години – ние сме съученици, по-късно по този начин се стекоха събитията, че той пристигна в " Култура ", по-късно правихме дружно новата " Култура ", правихме вестник " К " дружно. Т.е. той е едно доста огромно парче от моя живот.
Доста хора си дадоха в този момент сметка, че той е един в действителност парекселанс интелектуалец. Да, закостенял интелектуалец, само че е от край до дъно интелектуалец. Това е един човек, който не правеше взаимни отстъпки с морала, с естетическите правила и с правилата си. Такова знамение аз не съм виждала. Толкова години го следя... Всички имаме някакви чупки по всички страни. Той седеше корав като колона. Ако мога по този начин да го дефинира, той беше един отвесен човек. Той беше ейрархичен човек – знаеше какво значи подчиненост. Той ненавиждаше тази хоринтализация на живота ни. Не се опасяваше да презира всичко това, което се случва към нас. В този смисъл той беше един коренен нравоучител. "
Поклон пред паметта му.
Христо Буцев е роден на 9 май 1947 година в София. произхожда от с. Загоричани, Костурско. Завършва Френската езикова гимназия и френска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". През 1985 година превежда книгата на огромния френския авангардист Антонен Арто – " Театърът и неговия двойник ". За малко е зам.-главен редактор на алманаха за комизъм и ирония " Апропо ", издаван от Дома на хумора и сатирата в Габрово.
През 80-те години на ХХ век става журналист във в. " Култура ". Дългогодишен заместител основен редактор до неговото закриване през юли 2018 г. и част от екипа на продължението му вестник „ К. “, спрял в края на 2019 година
През 1997 година той е съавтор на " Първата вълна или шизофренията на прехода " – книга с изявленията на политици от началото на 90-те години. През 2014 година става редактор и съставител на алманах със старокитайска и старояпонска лирика " Бели облаци ", преведена от Крум Ацев.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ