Накъде върви българската лека атлетика?
Леката атлетика е в челната тройка на спортовете, донесли най-вече оценки за България от олимпийски игри. През годините спортистите ни са спечелили общо 19 оценки (5 златни, 8 сребърни, 6 бронзови) - повече имат единствено битката (71) и повдигането на тежести (37).
Но това беше преди време - в последно време нямаме съвсем никакви мотиви за наслада. Единственият орден на български лекоатлет в последните две десетилетия е сребърният на Мирела Демирева в скока на височина в Рио`16, а преди нея Тереза Маринова стана олимпийска шампионка на троен скок в Сидни 2000.
По-обезпокоителното е, че не се вижда по какъв начин спортистите ни ще съумеят да се върнат там, където бяха допреди по-малко от десетилетие. Федерацията по лека атлетика е измежду най-щедро финансираните от страната спортове, като постоянно получава годишна дотация по малко над 2 млн. лева Въпреки това от години положителните представяния на огромни форуми са свързвани само с две спортистки, които живеят и упражняват отвън страната (Ивет Лалова и Мирела Демирева), и към този момент се стигна до такава степен на последните два огромни форума да имаме рекордно дребни тимове.
На международното състезание в Доха`19 отборът бе от едвам 7 спортисти, от които петима с покрити нормативи, а спринтьорката Инна Ефтимова и тройната скачачка Александра Начева - с покана. Това бе най-малкият ни състав, откогато има международни шампионати (първото бе в Хелзинки през 1983 г.). До край в своите дисциплини се класираха " нормалните обвинени " Лалова (7-а на 200 метра) и Демирева (10-а в скока на височина), а останалите бяха просто част от масовката.
За Токио 2020 тимът ни още повече оредя и също
сложи скръбен връх
- единствено петима лекоатлети (в Рио`16 те бяха 11, в Лондон`12 - 8, а в Пекин`08 - 16). Това бе най-скромният ни отбор след Втората международна война, надминаващ по брой единствено онзи от първото българско атлетическо присъединяване - в Париж 1924 (четирима мъже), и от игрите в Берлин 1936 (двама мъже).
При това едвам трима от състава за Токио 2020 - Лалова, Демирева и тройната скачачка Габриела Петрова, бяха с затрупан олимпийски норматив. Тихомир Иванов и Инна Ефтимова попаднаха на игрите по ранкинг системата - за запълване на местата. Тези петима участваха и в Доха (плюс Александра Начева и Георги Цонов на троен скок).
От тях само 33-годишната Ефтимова бе дебютант на олимпийски игри. Но тя, както към този момент бе изтъкнато, бе поканена в Токио по ранкинг (след 60-о място) в спринтовите дисциплини. И както и в Доха`19, даже не се приближи до най-хубавите си резултати през сезона. Тя имаше 11.34 сек. на 100 м и 23.41 сек. на 200 м, а в Токио бяга надлежно за 11.46 (36-о място) и 23.42 (33-о място).
Останалите ни четирима спортисти имаха опита и
към този момент бяха взели участие на олимпийски игри, само че какво от това?
Тихомир Иванов, също като в Рио`16, не мина квалификационната норма от 228 см в скока на височина. Точно толкоз бе най-хубавият му резултат тази година (на 12 юни в Женева), само че на стадиона в Токио той преодоля едвам 217 и остана на 26-о място.
Габриела Петрова реализира 14.42 м в Стара Загора на 19 юни, само че в олимпийската подготовка на троен скок, на която нормативът за влизане на край бе 14.40, завърши единствено с един сполучлив опит - на 13.79 м, който ѝ отреди 22-ро място.
От 37-годишната Ивет Лалова беше авансово ясно, че няма по какъв начин да се чака мъжество. Тя покри норматив за петите си олимпийски игри още напролет на 2019-а в Осака, когато бе в отлична форма и финишира на 200 м за 22.55 сек. Четири месеца по-късно Лалова влезе и във финала на международното в Доха и приключи седма. Но... от тогава минаха 2 години. През 2021-ва Ивет взе участие единствено в две надпревари - през май и юни, като реализира най-хубаво време от 23.71 сек. Въпреки това в Токио тя опита да се пребори за влизане на полуфинал, сложи персонален връх за сезона с 23.39, само че това ѝ стигна единствено за 31-во място и отпадане още след първото тичане.
Мирела Демирева остана последната вяра да избави ненапълно колкото е останал престиж на българската атлетика. И
тя се постара съгласно моментните си благоприятни условия,
само че те бяха доста надалеч от тези, донесли сребърния орден в Рио`16. През 2020 Мирела преодоля най-много 192 см (на Диамантената лига в Монако), а през 2021 година съумя да се оправи с едвам 191 см (в Стара Загора, на европейско отборно състезание във II лига). При това състояние тя съумя да се събере и мина от третия опит квалификационната летва в Токио - 195 см. Но във финала второ знамение нямаше и тя остана на 12-о място със 193.
По-лошото е, че за Париж 2024 Мирела към този момент ще бъде на 34 г., което евентуално ще я сложи в ситуацията на Лалова в Токио. Самата Ивет взе участие на последната си олимпиада, същото се отнася и до Ефтимова. Единствените от настоящия ни непретенциозен олимпийски отбор, които вероятно може да забележим и на идващите игри, са Тихомир Иванов и Габриела Петрова. Вероятно ще се класира и Начева, а в случай че въпреки всичко се появи в това време някой суперталант - и той...
И в това е един от проблемите на българската лека атлетика - няма нови лица, а се разчита на " остарели муцуни ", които да влязат в докладите за пред спортното министерство дружно с медалите от разни балкански шампионати и шампионати. Само че старите муцуни са към този момент прекомерно остарели и както е тръгнало, за игрите в Париж 2024 ще би трябвало да се радваме, в случай че имаме и петима участници.
Но това беше преди време - в последно време нямаме съвсем никакви мотиви за наслада. Единственият орден на български лекоатлет в последните две десетилетия е сребърният на Мирела Демирева в скока на височина в Рио`16, а преди нея Тереза Маринова стана олимпийска шампионка на троен скок в Сидни 2000.
По-обезпокоителното е, че не се вижда по какъв начин спортистите ни ще съумеят да се върнат там, където бяха допреди по-малко от десетилетие. Федерацията по лека атлетика е измежду най-щедро финансираните от страната спортове, като постоянно получава годишна дотация по малко над 2 млн. лева Въпреки това от години положителните представяния на огромни форуми са свързвани само с две спортистки, които живеят и упражняват отвън страната (Ивет Лалова и Мирела Демирева), и към този момент се стигна до такава степен на последните два огромни форума да имаме рекордно дребни тимове.
На международното състезание в Доха`19 отборът бе от едвам 7 спортисти, от които петима с покрити нормативи, а спринтьорката Инна Ефтимова и тройната скачачка Александра Начева - с покана. Това бе най-малкият ни състав, откогато има международни шампионати (първото бе в Хелзинки през 1983 г.). До край в своите дисциплини се класираха " нормалните обвинени " Лалова (7-а на 200 метра) и Демирева (10-а в скока на височина), а останалите бяха просто част от масовката.
За Токио 2020 тимът ни още повече оредя и също
сложи скръбен връх
- единствено петима лекоатлети (в Рио`16 те бяха 11, в Лондон`12 - 8, а в Пекин`08 - 16). Това бе най-скромният ни отбор след Втората международна война, надминаващ по брой единствено онзи от първото българско атлетическо присъединяване - в Париж 1924 (четирима мъже), и от игрите в Берлин 1936 (двама мъже).
При това едвам трима от състава за Токио 2020 - Лалова, Демирева и тройната скачачка Габриела Петрова, бяха с затрупан олимпийски норматив. Тихомир Иванов и Инна Ефтимова попаднаха на игрите по ранкинг системата - за запълване на местата. Тези петима участваха и в Доха (плюс Александра Начева и Георги Цонов на троен скок).
От тях само 33-годишната Ефтимова бе дебютант на олимпийски игри. Но тя, както към този момент бе изтъкнато, бе поканена в Токио по ранкинг (след 60-о място) в спринтовите дисциплини. И както и в Доха`19, даже не се приближи до най-хубавите си резултати през сезона. Тя имаше 11.34 сек. на 100 м и 23.41 сек. на 200 м, а в Токио бяга надлежно за 11.46 (36-о място) и 23.42 (33-о място).
Останалите ни четирима спортисти имаха опита и
към този момент бяха взели участие на олимпийски игри, само че какво от това?
Тихомир Иванов, също като в Рио`16, не мина квалификационната норма от 228 см в скока на височина. Точно толкоз бе най-хубавият му резултат тази година (на 12 юни в Женева), само че на стадиона в Токио той преодоля едвам 217 и остана на 26-о място.
Габриела Петрова реализира 14.42 м в Стара Загора на 19 юни, само че в олимпийската подготовка на троен скок, на която нормативът за влизане на край бе 14.40, завърши единствено с един сполучлив опит - на 13.79 м, който ѝ отреди 22-ро място.
От 37-годишната Ивет Лалова беше авансово ясно, че няма по какъв начин да се чака мъжество. Тя покри норматив за петите си олимпийски игри още напролет на 2019-а в Осака, когато бе в отлична форма и финишира на 200 м за 22.55 сек. Четири месеца по-късно Лалова влезе и във финала на международното в Доха и приключи седма. Но... от тогава минаха 2 години. През 2021-ва Ивет взе участие единствено в две надпревари - през май и юни, като реализира най-хубаво време от 23.71 сек. Въпреки това в Токио тя опита да се пребори за влизане на полуфинал, сложи персонален връх за сезона с 23.39, само че това ѝ стигна единствено за 31-во място и отпадане още след първото тичане.
Мирела Демирева остана последната вяра да избави ненапълно колкото е останал престиж на българската атлетика. И
тя се постара съгласно моментните си благоприятни условия,
само че те бяха доста надалеч от тези, донесли сребърния орден в Рио`16. През 2020 Мирела преодоля най-много 192 см (на Диамантената лига в Монако), а през 2021 година съумя да се оправи с едвам 191 см (в Стара Загора, на европейско отборно състезание във II лига). При това състояние тя съумя да се събере и мина от третия опит квалификационната летва в Токио - 195 см. Но във финала второ знамение нямаше и тя остана на 12-о място със 193.
По-лошото е, че за Париж 2024 Мирела към този момент ще бъде на 34 г., което евентуално ще я сложи в ситуацията на Лалова в Токио. Самата Ивет взе участие на последната си олимпиада, същото се отнася и до Ефтимова. Единствените от настоящия ни непретенциозен олимпийски отбор, които вероятно може да забележим и на идващите игри, са Тихомир Иванов и Габриела Петрова. Вероятно ще се класира и Начева, а в случай че въпреки всичко се появи в това време някой суперталант - и той...
И в това е един от проблемите на българската лека атлетика - няма нови лица, а се разчита на " остарели муцуни ", които да влязат в докладите за пред спортното министерство дружно с медалите от разни балкански шампионати и шампионати. Само че старите муцуни са към този момент прекомерно остарели и както е тръгнало, за игрите в Париж 2024 ще би трябвало да се радваме, в случай че имаме и петима участници.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ