Д-р Петя Стефанова: Мечта и упоритост ме върнаха в клиниката, никой не вярваше
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Петя Стефанова е приключила медицина в МУ - София през 2011 година и стажове по вътрешни заболявания в Hôpital Fochе и Hôpital Saint-Louis в Париж, Франция.
Започва специализация по педиатрия в Болница Токуда София, само че няколко месеца по-късно се насочва към клиничните изследвания като част от екипа на интернационалната компания PPD (днес Clinical Research Group към Thermo Fisher Scientific). От 2012 година досега доктор Стефанова работи като съветник на пациенти и здравни експерти (главно лекари и фармацевти), образова екипи и управлява работата на планове в Европа, Съединени американски щати, Канада, Латинска Америка, Азия, Австралия и Нова Зеландия.
През септември 2020 година се причислява към екипа на УМБАЛ „ Софиямед “ като лекар-специализант по нервни заболявания под управлението на доцент Велина Гергелчева.
Завърша сполучливо онлайн курс по невронауки към Harvard University, Съединени американски щати през 2020 г, " COVID-19 Trainingfor Healthcare Workers " към Stanford University, Съединени американски щати през 2020 г, „ Overview and Management of Parkinson’s Disease “ към Salisbury University, Съединени американски щати през 2021 г, " The COVID-19 Pandemic and the Use оf mRNA Vaccines " към Perelman School of Medicine at the University of Pennsylvania, Съединени американски щати през 2021г.
Д-р Стефанова владее свободно френски и британски език, има участия в разнообразни национални и интернационалните конгреси в региона на клиничните изследвания, педиатрията и невронауките.
Има разностранни ползи в региона на неврологията като приоритет в практиката й е връзката с пациента и самостоятелния метод към положението му.
Д-р Стефанова, след стажове в Европа, курсове към американски университети, работа в интернационалните планове предпочетохте да останете в България и да поемете по пътя на неврологията. Как взехте това решение?
Не беше мъчно, тук съм си у дома. Позитивна съм и не се отхвърлям елементарно. Всеки ден ставам с готовност да направя нещо друго, по-добро от през вчерашния ден. Имам страхотни хора към себе си и не бих ги напуснала и за най-уредения и първокласен живот. Щастлива съм вкъщи и на работното място. Това е всичко, което му би трябвало на човек.
Имате усещане от организацията на работа във френски клиники, кое е по-различното в тях, спрямо българските клиники?
Разликите са доста, само че ще Ви дам един елементарен образец. Във Франция има разнообразни профилирани звена за здравни грижи и услуги. Има стратегии за профилактика, клиники за първична помощ, тясно профилирани отделения за по-сложни случаи, за редки заболявания, дневни стационари, лечебни заведения за долекуване, за рехабилитация, за профилирани грижи, центрове за обществена помощ, услуга здравна помощ за хронично заболели по домовете, сестринска грижа и още спомагателни медицински услуги.
Във Франция, хоспитализацията е краен и безценен вид. Има доста звена, които оказват помощ в грижата за пациента, с цел да не се стига до банкет в болница. За разлика от Франция, при нас екип в поделение по неврология ще се грижи по едно и също време за човек с деменция, различен с Паркинсон, трети с главоболие, четвърти с бъбречна непълнота, ще одобряват и незабавен инсултно болен. Изисква се да си извънредно сложен експерт и в това време да имаш фокус и време за всеки обособен радикално друг случай.
Има ли разлика в връзките сред доктор и пациент там и при нас?
Във Франция (а и освен, от видяното в Белгия, Швейцария, Англия, Австралия, Щатите мога да го кажа) към всеки пациент се подхожда с огромно внимание и грижа той да се усеща добре, да разбере какво му се прави и за какво, и да взима осведомено присъединяване в целия развой по диагностика и лекуване. Правят се полемики за по-сложните пациенти с сътрудници от разнообразни специалности, с персоналния му доктор, със обществени служащи, с физиотерапевти, логопеди.
В „ Софиямед “ поставяме точно сходни старания - да приказваме с пациентите си, да им обясняваме какво се случва всеки ден като част от диагностично-лечебния им проект. Понякога минаваме визитация по 4-5 часа. Изтощително е, само че е толкоз значимо в нашата компетентност. А най-важното е в деня на изписването да можем да минем дружно с пациента през всички проучвания, съвещания, разисквания и да дадем съответни рекомендации на индивида за това, което следва след излизането от клиниката. Често пътечната медицина не ни разрешава да сложим дефинитивна диагноза при пациента за 3-5 дни, има потребност от спомагателни проучвания, от следене.
Пациентът е прав да пита за какво е по този начин, той чака за 3 дни да излекуваме 30-годишен проблем. От това има потребност той. Затова връзката е доста значима. Винаги ги насърчаваме да дойдат на надзорен обзор, с цел да можем да забележим резултати от нови проучвания, от рехабилитация, от медикаментозно лекуване, да прегледаме пациента и да отговорим на всички нови въпроси и терзания. Пациентите го правят оценка, когато схванат за какво го вършим.
Помага ли Ви в работата това, че имате опит в региона на клиничните изследвания?
О, да. Корпоративният бизнес отвън България ме промени радикално след университета, беше доста друго от активността в болница, само че разкри непредвидени благоприятни условия и екипът беше необикновено добър. Обичах и ценях работата и сътрудниците си. Сред най-ценните уроци от PPD бяха по какъв начин да поддържам връзка с сътрудници и пациенти, по какъв начин да се оправям със напрежението и отговорностите, по какъв начин да образовам хора, да работя с сътрудници и с бази данни от целия свят даже от мобилния си телефон. Тези неща не се учат в университета, а са толкоз значими.
С доста положителни усеща говорите за работата в клиничните изследвания, по какъв начин се отказахте от нея и се върнахте към клиниката?
Мечта и непримиримост ме върнаха в клиниката. От сътрудниците и фамилията ми никой не вярваше, че след 8 години работа в компания, триумфи и с екип, които боготворя, ще се върна да стартира от равнище 0 в един радикално друг свят – в софийска болница, и то в неврология с натоварен бранш. Директният контакт с пациентите ми липсваше в компанията, желаех да приложа наученото от теорията, от изследванията, да се върна при сътрудниците на първа линия, да съм там на бойното поле. Времето минаваше и през лятото на 2019 пристигна моментът в този момент или в никакъв случай, трябваше да взема решение в каква тенденция да се развъртвам. Беше рисково, признавам си. През годините в корпоративния свят толкоз тясно се специализира човек в една избрана сфера, в която работи с месеци, че даже мисли лимитирано единствено в избрана тематика, на " корпоративен " език. Тук е мястото да благодаря на страхотния екип на доцент Велина Гергелчева, които ме одобриха в неврологията в „ Софиямед “ и демонстрираха голямо самообладание. Новите ми сътрудници вложиха доста старания да ме научат още веднъж на „ практическа медицина “. Повече от 6 месеца ми трябваха, до момента в който стартира да работя независимо. Сега се връщаме обратно с сътрудниците и споделят, че съм се държала доста необичайно, като извънземно. Така се и усещах, само че не скърбя, уповавам се и те.
Правите първите си стъпки в неврологията, кои области от тази компетентност Ви притеглят най-силно и по какъв начин бихте желали да се развивате в професионално отношение?
За благополучие или с цел да е предизвикването по-голямо, екипът на клиниката в „ Софиямед “ е многостранно развъртян. Имаме експерти в разнообразни посоки, с разнообразни профили и научни ползи. Опитвам се да абсорбирам познания от всички тях. Още не съм се насочила към избрана тясна област. Вярвам, че ще стане непринудено на избран стадий, въпрос е и на благоприятни условия за образования по-нататък.
От предходната година водите извършения за студенти. На какво ги учите Вие и какво Вие учите от тях?
Абсолютно, двустранен развой е. Неврологията е един от най-предизвикателните курсове за студентите. Аз нищо не разбирах от материала, когато бях на тяхното място. Сега, когато нещата стартират да ми се обясняват, съм мощно стимулирана да предам и дребното, което разбирам, на идващото потомство, с цел да могат да градят самоуверено от горната страна. Не желая да учат термини и имена наизуст, поддържам ги да търсят логичност, да не стопират да любопитстват. Често и аз се изучавам от тях, от въпросите им. Целият екип асистенти на клиниката работим за развиването на студентите ни. Доц. Гергелчева доста ни поддържа да опитвам в метода. Искаме те да се усещат част от нашия екип, да ги въвлечем в процеса на работа, да ги предизвикаме да мислят и търсят отговорите сами, тогава става забавно и прелестно. Независимо какви специалности ще изберат, нашите студенти знаят, че вратата на клиниката ни е постоянно отворена за тях. Ще работим дружно, ще си оказваме помощ в името на сполучливото лекуване на пациентите. Това е може би най-ценното за нас, те са бъдещите дейни лекари. Също самата работа с тези младежи е страхотна. Те се умни, можещи и ще станат положителни лекари. Гордея се, че и аз ще имам присъединяване в това. Надявам се да не ги загубим в чужбина.
Наскоро участвахте в учредяването на Младежката секция на Българския лекарски съюз. Защо решихте да се занимавате с това?
Много е значимо, за мен, за сътрудниците ми, за пациентите, за студентите, за обществото. Не обичам политиката, не се занимавам, и телевизия не виждам. Преди 2 месеца попаднах инцидентно на една среща на млади лекари и се въодушевих. Имаме концепциите и силите да променим доста неща, които ни спъват всекидневно. Искам да вземам участие в тази смяна. Трябва да се работи самоуверено, сериозно, ще е потребно за всички. Колегите виждат към този момент резултати, правят оценка го, поддържат ни и това е доста мотивиращо.
Как успявате да съвместите толкоз доста работа и действия със фамилията?
Какъв човек съм станала го дължа на това, че от 2-годишна възраст съм все с „ мама по болничното заведение “. Израснах в Окръжна болница, всички ме познаваха, аз бях детето на болничното заведение. Научих доста за живота и за специалността там. Искам и децата ми да получат тези полезности и уроци, само че може би в по-лека степен въпреки всичко. Затова пробвам най-малко събота и неделя да не работя и да съм разполагаем на фамилията. Засега се получава.
Кои са обичаните Ви занимания отвън специалността?
Музиката несъмнено ме избавя в сложни моменти. Латиноритмите ми оказват помощ да се освободя от насъбраната отмалялост, да събера сила до момента в който карам, с цел да отида на работа с усмивка, даже и откакто съм станала доста мъчно от леглото сутринта.
Кое е Вашето кредо, истината, на която държите най-вече в връзките си с хората?
Не се пробвам да трансформирам хората, а да ги разбирам и одобрявам.
Коя е най-голямата Ви фантазия като човек и доктор?
И като човек, и като доктор, бленувам да има подреденост и поредност в дейностите на хората, типично за една дева. Така работата е доста по-лесна и ще има повече благоприятни условия за пълностоен персонален живот.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Петя Стефанова е приключила медицина в МУ - София през 2011 година и стажове по вътрешни заболявания в Hôpital Fochе и Hôpital Saint-Louis в Париж, Франция.
Започва специализация по педиатрия в Болница Токуда София, само че няколко месеца по-късно се насочва към клиничните изследвания като част от екипа на интернационалната компания PPD (днес Clinical Research Group към Thermo Fisher Scientific). От 2012 година досега доктор Стефанова работи като съветник на пациенти и здравни експерти (главно лекари и фармацевти), образова екипи и управлява работата на планове в Европа, Съединени американски щати, Канада, Латинска Америка, Азия, Австралия и Нова Зеландия.
През септември 2020 година се причислява към екипа на УМБАЛ „ Софиямед “ като лекар-специализант по нервни заболявания под управлението на доцент Велина Гергелчева.
Завърша сполучливо онлайн курс по невронауки към Harvard University, Съединени американски щати през 2020 г, " COVID-19 Trainingfor Healthcare Workers " към Stanford University, Съединени американски щати през 2020 г, „ Overview and Management of Parkinson’s Disease “ към Salisbury University, Съединени американски щати през 2021 г, " The COVID-19 Pandemic and the Use оf mRNA Vaccines " към Perelman School of Medicine at the University of Pennsylvania, Съединени американски щати през 2021г.
Д-р Стефанова владее свободно френски и британски език, има участия в разнообразни национални и интернационалните конгреси в региона на клиничните изследвания, педиатрията и невронауките.
Има разностранни ползи в региона на неврологията като приоритет в практиката й е връзката с пациента и самостоятелния метод към положението му.
Д-р Стефанова, след стажове в Европа, курсове към американски университети, работа в интернационалните планове предпочетохте да останете в България и да поемете по пътя на неврологията. Как взехте това решение?
Не беше мъчно, тук съм си у дома. Позитивна съм и не се отхвърлям елементарно. Всеки ден ставам с готовност да направя нещо друго, по-добро от през вчерашния ден. Имам страхотни хора към себе си и не бих ги напуснала и за най-уредения и първокласен живот. Щастлива съм вкъщи и на работното място. Това е всичко, което му би трябвало на човек.
Имате усещане от организацията на работа във френски клиники, кое е по-различното в тях, спрямо българските клиники?
Разликите са доста, само че ще Ви дам един елементарен образец. Във Франция има разнообразни профилирани звена за здравни грижи и услуги. Има стратегии за профилактика, клиники за първична помощ, тясно профилирани отделения за по-сложни случаи, за редки заболявания, дневни стационари, лечебни заведения за долекуване, за рехабилитация, за профилирани грижи, центрове за обществена помощ, услуга здравна помощ за хронично заболели по домовете, сестринска грижа и още спомагателни медицински услуги.
Във Франция, хоспитализацията е краен и безценен вид. Има доста звена, които оказват помощ в грижата за пациента, с цел да не се стига до банкет в болница. За разлика от Франция, при нас екип в поделение по неврология ще се грижи по едно и също време за човек с деменция, различен с Паркинсон, трети с главоболие, четвърти с бъбречна непълнота, ще одобряват и незабавен инсултно болен. Изисква се да си извънредно сложен експерт и в това време да имаш фокус и време за всеки обособен радикално друг случай.
Има ли разлика в връзките сред доктор и пациент там и при нас?
Във Франция (а и освен, от видяното в Белгия, Швейцария, Англия, Австралия, Щатите мога да го кажа) към всеки пациент се подхожда с огромно внимание и грижа той да се усеща добре, да разбере какво му се прави и за какво, и да взима осведомено присъединяване в целия развой по диагностика и лекуване. Правят се полемики за по-сложните пациенти с сътрудници от разнообразни специалности, с персоналния му доктор, със обществени служащи, с физиотерапевти, логопеди.
В „ Софиямед “ поставяме точно сходни старания - да приказваме с пациентите си, да им обясняваме какво се случва всеки ден като част от диагностично-лечебния им проект. Понякога минаваме визитация по 4-5 часа. Изтощително е, само че е толкоз значимо в нашата компетентност. А най-важното е в деня на изписването да можем да минем дружно с пациента през всички проучвания, съвещания, разисквания и да дадем съответни рекомендации на индивида за това, което следва след излизането от клиниката. Често пътечната медицина не ни разрешава да сложим дефинитивна диагноза при пациента за 3-5 дни, има потребност от спомагателни проучвания, от следене.
Пациентът е прав да пита за какво е по този начин, той чака за 3 дни да излекуваме 30-годишен проблем. От това има потребност той. Затова връзката е доста значима. Винаги ги насърчаваме да дойдат на надзорен обзор, с цел да можем да забележим резултати от нови проучвания, от рехабилитация, от медикаментозно лекуване, да прегледаме пациента и да отговорим на всички нови въпроси и терзания. Пациентите го правят оценка, когато схванат за какво го вършим.
Помага ли Ви в работата това, че имате опит в региона на клиничните изследвания?
О, да. Корпоративният бизнес отвън България ме промени радикално след университета, беше доста друго от активността в болница, само че разкри непредвидени благоприятни условия и екипът беше необикновено добър. Обичах и ценях работата и сътрудниците си. Сред най-ценните уроци от PPD бяха по какъв начин да поддържам връзка с сътрудници и пациенти, по какъв начин да се оправям със напрежението и отговорностите, по какъв начин да образовам хора, да работя с сътрудници и с бази данни от целия свят даже от мобилния си телефон. Тези неща не се учат в университета, а са толкоз значими.
С доста положителни усеща говорите за работата в клиничните изследвания, по какъв начин се отказахте от нея и се върнахте към клиниката?
Мечта и непримиримост ме върнаха в клиниката. От сътрудниците и фамилията ми никой не вярваше, че след 8 години работа в компания, триумфи и с екип, които боготворя, ще се върна да стартира от равнище 0 в един радикално друг свят – в софийска болница, и то в неврология с натоварен бранш. Директният контакт с пациентите ми липсваше в компанията, желаех да приложа наученото от теорията, от изследванията, да се върна при сътрудниците на първа линия, да съм там на бойното поле. Времето минаваше и през лятото на 2019 пристигна моментът в този момент или в никакъв случай, трябваше да взема решение в каква тенденция да се развъртвам. Беше рисково, признавам си. През годините в корпоративния свят толкоз тясно се специализира човек в една избрана сфера, в която работи с месеци, че даже мисли лимитирано единствено в избрана тематика, на " корпоративен " език. Тук е мястото да благодаря на страхотния екип на доцент Велина Гергелчева, които ме одобриха в неврологията в „ Софиямед “ и демонстрираха голямо самообладание. Новите ми сътрудници вложиха доста старания да ме научат още веднъж на „ практическа медицина “. Повече от 6 месеца ми трябваха, до момента в който стартира да работя независимо. Сега се връщаме обратно с сътрудниците и споделят, че съм се държала доста необичайно, като извънземно. Така се и усещах, само че не скърбя, уповавам се и те.
Правите първите си стъпки в неврологията, кои области от тази компетентност Ви притеглят най-силно и по какъв начин бихте желали да се развивате в професионално отношение?
За благополучие или с цел да е предизвикването по-голямо, екипът на клиниката в „ Софиямед “ е многостранно развъртян. Имаме експерти в разнообразни посоки, с разнообразни профили и научни ползи. Опитвам се да абсорбирам познания от всички тях. Още не съм се насочила към избрана тясна област. Вярвам, че ще стане непринудено на избран стадий, въпрос е и на благоприятни условия за образования по-нататък.
От предходната година водите извършения за студенти. На какво ги учите Вие и какво Вие учите от тях?
Абсолютно, двустранен развой е. Неврологията е един от най-предизвикателните курсове за студентите. Аз нищо не разбирах от материала, когато бях на тяхното място. Сега, когато нещата стартират да ми се обясняват, съм мощно стимулирана да предам и дребното, което разбирам, на идващото потомство, с цел да могат да градят самоуверено от горната страна. Не желая да учат термини и имена наизуст, поддържам ги да търсят логичност, да не стопират да любопитстват. Често и аз се изучавам от тях, от въпросите им. Целият екип асистенти на клиниката работим за развиването на студентите ни. Доц. Гергелчева доста ни поддържа да опитвам в метода. Искаме те да се усещат част от нашия екип, да ги въвлечем в процеса на работа, да ги предизвикаме да мислят и търсят отговорите сами, тогава става забавно и прелестно. Независимо какви специалности ще изберат, нашите студенти знаят, че вратата на клиниката ни е постоянно отворена за тях. Ще работим дружно, ще си оказваме помощ в името на сполучливото лекуване на пациентите. Това е може би най-ценното за нас, те са бъдещите дейни лекари. Също самата работа с тези младежи е страхотна. Те се умни, можещи и ще станат положителни лекари. Гордея се, че и аз ще имам присъединяване в това. Надявам се да не ги загубим в чужбина.
Наскоро участвахте в учредяването на Младежката секция на Българския лекарски съюз. Защо решихте да се занимавате с това?
Много е значимо, за мен, за сътрудниците ми, за пациентите, за студентите, за обществото. Не обичам политиката, не се занимавам, и телевизия не виждам. Преди 2 месеца попаднах инцидентно на една среща на млади лекари и се въодушевих. Имаме концепциите и силите да променим доста неща, които ни спъват всекидневно. Искам да вземам участие в тази смяна. Трябва да се работи самоуверено, сериозно, ще е потребно за всички. Колегите виждат към този момент резултати, правят оценка го, поддържат ни и това е доста мотивиращо.
Как успявате да съвместите толкоз доста работа и действия със фамилията?
Какъв човек съм станала го дължа на това, че от 2-годишна възраст съм все с „ мама по болничното заведение “. Израснах в Окръжна болница, всички ме познаваха, аз бях детето на болничното заведение. Научих доста за живота и за специалността там. Искам и децата ми да получат тези полезности и уроци, само че може би в по-лека степен въпреки всичко. Затова пробвам най-малко събота и неделя да не работя и да съм разполагаем на фамилията. Засега се получава.
Кои са обичаните Ви занимания отвън специалността?
Музиката несъмнено ме избавя в сложни моменти. Латиноритмите ми оказват помощ да се освободя от насъбраната отмалялост, да събера сила до момента в който карам, с цел да отида на работа с усмивка, даже и откакто съм станала доста мъчно от леглото сутринта.
Кое е Вашето кредо, истината, на която държите най-вече в връзките си с хората?
Не се пробвам да трансформирам хората, а да ги разбирам и одобрявам.
Коя е най-голямата Ви фантазия като човек и доктор?
И като човек, и като доктор, бленувам да има подреденост и поредност в дейностите на хората, типично за една дева. Така работата е доста по-лесна и ще има повече благоприятни условия за пълностоен персонален живот.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ