Мексиканската версия на баба Яга
Легендите за зли старици, които се интересуват от нежно детско месо, най-вероятно би трябвало да бъдат неразрешени със закон, имайки поради психическите вреди, които могат да нанасят. Имаме си баба Яга, която по една или друга причина получава украински, съветски и балкански корени – за последната се борим толкоз грубо, че даже не разбираме за какво е належащо да ѝ се обръща толкоз внимание. След това ще открием, че съществуват и други европейски митични същества, известни с сходни апетити.
Такава е Ламия, която се храни с тъкмо такива, както и Румпелщинскин, който се пробва да краде деца. Според откривателите на локален фолклор, някои от най-жестоките фолклорни създания са родени в Мексико. Не би трябвало да се изненадваме от този факт, това е страна, която обръща внимание на денят на мъртвите, а какво да мислим за фолклорът и дисциплинирането на децата. Уважаеми читатели, запознайте се с Ла Лорона – плачещата жена.
Това е латинска легенда, разказваща историята за видение, което обикаля реките и водоемите, търсейки своите изгубени деца. След като множеството откриватели и експерти по латински фолклор стартират да превеждат историята, не откриват някаква покруса, а по-скоро приказка на ужасите. В множеството източници се приказва за страшилище или фантом, който съумява да открадне душата на изгубените деца в гората, само че повече източници показват, че постоянно и възрастни могат да се срещнат с Ла Лорона.
Каква тъкмо е легендата? Най-старите архиви показват, че Ла Лорона е на няколко века и се появява по времето на конквистадорите. Историята в действителност се трансформира и споделя по друг метод в някои райони, само че общото е, че постоянно се приказва за дух на жена с името Мария. Тя е била красива и очарователна, съумява да улови сърцето на състоятелен мъж, който има два сина. Въпреки усърдието на новия брачен партньор да я покрие със злато и да завоюва нейното внимание, бракът не съумява да издържи доста дълго.
След като осъзнава, че Мария няма да го обича, тъй като парите са били в основата на нейното внимание. Опитите му не стопират и той непрекъснато ще се стреми да потвърди какъв брой по-добър е. Синовете му ще останат без никакво внимание, само че още по-лошото е, че и брачният партньор ще се измори да печели сърцето на Мария, затова ще се насочи към други дами. Щом хубавицата видяла изневярата, отишла до реката с доведените си синове и ги удавила. Осъзнавайки своя грях, тя помолила Бог за амнистия и също се удавила.
Легендата продължава с това, че Ла Лорона плава по водата и се носи като бял дим. Неспокойният дух постоянно може да се чуе по какъв начин плаче, а децата са предупреждавани да не се приближават във вода, тъй като Ла Лорона ще ги намерения за своите лични и още веднъж в яростта си ще ги убие.
Развитието на легендата продължава и по още редица други способи, изключително откакто открием, че вариациите идват от районите имат своя интерпретация. В някои версии се прекомерно, че дамата е упреквала децата за брака си и е решила да се отърве от тях. Главната поука е, че в случай че се чуе рев наоколо до реката, човек би трябвало да бяга доста надалеч.
Нещо още по-трагично е, че тази история се споделя на децата, които навършват 6-годишна възраст. Тя се е трансформирала в основното страшилище за образование. Тя е парцалан и баба Яга в едно, когато стане въпрос за деца, които скитат по мрачно или още по-лошо, вървят без родителско тяло до реката. Легендата несъмнено прави работа, изключително в градове с водоеми.
Макар и историята да е за река, някои по-мъдри хора бързо са решили да интегрират чудовището в язовири и езера. Всяка една легенда, без значение от произхода, показва и една съществена задача за младите – да бяга надалеч. След като „ Красавицата и звяра “ е приказка, която би трябвало да потвърди, че уредените бракове са нещо изцяло обикновено, какво е посланието тук? Кратко и ясно – не стойте на открито, когато стартира да се стъмва.
И до през днешния ден никой не може да каже освен това за произхода на това митично създание. Мексико я приема за своя, въпреки и миграцията и обмяната на митове да се е случвала и доста по-рано. Дори и след миграцията на мексиканци в Латинска Америка, както и в Съединени американски щати, фолклорът продължава да се пази и предава на идващото потомство. Една от най-старите непокътнати версии се базира на Ла Малинче. Това е историята на дъщерята на вожда на ацтеките. Тя е продадена за робиня от родната ѝ майка и по-късно е осъдена за дързостта си.
Ла Лорона съществува като един значим детайл от мексиканската просвета, тя демонстрира желанието на локалните да запазят своята просвета и да не престават да се борят, даже и в неподходящо време. Възможно е да съществува, с цел да помогне на хората да преминат през по-трудни обстановки, приемайки малко по-лесно гибелта и измяната. Едва ли някой може да не помни наказването за фантом, който се носи над водата.
Изводът също се модифицира по друг метод в Латинска Америка. Някои дами се опасяват от легендата, изразявайки безпокойствие, че могат да бъдат толкоз неприятна майка, колкото в миналото е била и самата Ла Лорона. Други дами считат, че това е история за дявол, който в никакъв случай не е имал човешка форма.
Към актуалният миг знаем, че легендата за Ла Лорона е публична културна полезност на Мексико Сити. Политиците упорстват да бъде непокътната вечно като културно завещание и одобряват за верифицирани всички налични и посочени фактори. Най-вероятно Мексико има надалеч по-добри знаци, с които да се разпознава, само че въпреки всичко приказваме за приказка, която е оживяла епохи и учи децата на благоприличе, а точно – спри надалеч от вода и се прибирай преди да стане мрачно.
