Легендите за млади жени зазидани в основите на мост или

Легендите за млади дами зазидани в основите на мост или постройка, с цел да омилостивят бога, който разрушава градежа, са общи за всички земи, в които в миналото са живеели българи. Те могат да бъдат чути във всички крайща на империята на Симеон, на север до Трансилвания и Унгария. Превеждани и пяти хиляди пъти, постоянно от необразовани национални артисти, тези именити балади неизбежно се е възпроизвели в разнообразни разновидности. След освобождението на България, при реазрушаването на джамията издигната в село Мадара, в основите бил открит цялостен скелет - джамията била в действителност преправена черква, която преди време е била светилище. Изследването на произхода на песните и легендите е правено само от непознати създатели, до момента в който българите са се лимитирали с това да загатват за тяхното съществуване. Гъркът Л. Варгяс счита че те потеглят от Унгарците на юг - Унгария е най-далечното място в което този претекст се среща и слиза до балканските нации. Това което той пропуща е обстоятелството че точно Българите са обединителният владеещ фактор в земите на Трансилвания, Влашко, Мизия, Тракия, Македония, Рашка, Илирик, Епир и Тесалия, през цялото средновековие. Но в случай че това по себе си не е задоволително, то съществуването на дуалистични елементив преданията извеждат неговият български генезис. В националните песни, някои от българските майстори на словото са претворили такива предания - П. Р. Славейков в баладата " Изворът на Белоногата " (1873г.) обработва преданието за чешмата сред Хабибчево и Харманли, където била вградена сянката на мома Гергана. Подобен претекст са обработили П. Ю. Тодоров в драмата си " Зидари " и Ст. Чилингиров в пиесата " Мостът на река Струма ".

 Турчин мост е получил наименованието си, откакто турците събрали селото на едната страна на моста, а на другата сложили куп чалми, след което на хората бил даван избор - да минат моста и да вземат чалма живи, или да бъдат посечени. Но по-интересно е друго за него, както и за десетки други мостове из България.е че съгласно преданието в основите му е вградена сянката на жена. Легендите за името на Дяволският мост над р. Арда пък приказват, че в моста е вградена сянката на млада булка, носила храна на майстора, която по-късно умряла. Според хората в Ардино това е самата жена на майстора построил моста, а той вградил нейната сянка преднамерено, с цел да бъде моста здрав и устойчив. Удивително е, че за 500 година мостът не е реконструиран нито един път. Специфичното при тези песни е претекстът за, превръщането на индивидът чиято сянка е вградена в призрак. Това е видяно още от Найден Геров, който дава следното значение на думата: " Зъл дух, който сякаш се явява като сянка нощем по огромните здания, та прави пакости; сенище, ветрощина, буганец, буганин. Таласъми вървят, докле петли пропеят. Всяка по-голяма постройка си има по един призрак. Вградено нещо, 40 дни след вграждането му умира и сякаш ставало призрак... " -той е бил наясно с фолклорното значение на таласъмите и вграждането на сенки в градежи. Народният епос за вградените в градеж сенки, нормално на млади невести, е публикуван из всички краища на България, както в Балкана и Родопите, по този начин и в Македония.

Вградената булка

 За построяването на крепостните стени към град Хисар, по-рано именуван Траянов град, се описват доста митове. Една от тях е легендата за вградената булка. Говорело се, че построяването на тези големи стени било предоставено на занаятчия Манол. Той е воин от фолклора на балканските нации. Та, градил занаятчия Манол тази голяма цитадела с 10 хиляди служащи. Не че строителите били неприятни, само че имало някаква магия в този градеж. Това, което правели денем с най-голяма опитност, през нощта се събаряло. Сякаш някаква незнайна мощ бутвала зидовете да паднат, колкото и крепко да били направени те. Затова градежът напредвал толкоз постепенно, че господарите всеки ден крещели и раздавали удари наляво и надясно измежду служащите.

 Дълго мислил занаятчия Манол дружно с по-добрите майстори що да сторят, та зидовете нощем да не падат. Един от по-старите зидари споделил, че следователно в градежа би трябвало да се вгради млада жена, която на другата заран пристигна най-рано на мъжа си храна да донесе. И то не сянката й, както нормално се прави, а самата жена да се зазида жива. Настръхнали косите на по-младите майстори, само че нямало по какъв начин, трябвало да се съгласят, единствено и единствено работата им да потръгне. Вечерта след залез-слънце майсторите се прибрали по къщите си и споделили на своите дами за това грубо решение. Предупредили ги сутринта да не отиват рано при стените на крепостта. Само занаятчия Манол не споделил на своята млада булка. Сърцето му се обливало с кръв, като я гледал по какъв начин пъргаво шета из къщи и пее, по какъв начин любящо люлее (снимка: ) първата им момчана рожба в люлката измежду одаята. Той знаел, че тъкмо тя, неговата блага, ще отиде първа на градежа, само че считал за непочтено да й каже да не отива. Не мигнал цяла нощ. Гледал през дребното прозорче ярката луна и молел някак си да му помогне, да накара ранобудното му булче да се успи сутринта. После се обръщал към спящата си булка, милвал я по бузите и мълком се прощавал с нея. На другия ден на разсъмване занаятчия Манол вървял към градежа с натежали крайници. Другите майстори го гледали със страдание. Те били сигурни, че той не е споделил на невестата си за жестокото им решение. И ето, че не след дълго откъм селището се задала гиздавата булка на занаятчия Манол. В едната си ръка държала детето, а с другата — котлето с храната, която най-рано от всички дами бе приготвила за обичания си мъж, без да подозира нещо неприятно. Но още щом пристигнала на градежа, схванала всичко. Зидарите от горната страна я гледали с такава мъка… А сърцето на занаятчия Манол напрягало да се пръсне.

Без да каже и дума, младата жена пуснала котлето и сама побързала да влезе в авансово приготвената ниша в зида. Помолила единствено да й оставят по-дълго време гърдите на открито, с цел да може по-дълго да кърми рожбата си. Всички на градежа стояли като окаменели. Затривала се такава красота, такава младост, и освен това майка… А Манол не знаел дали е жив или мъртъв. Знаел единствено, че градежът към този момент ще потръгне, само че че с неговия живот към този момент е свършено.

 И до през днешния ден на една от вратите в крепостта се вижда гюлче и седефче, с които била закичена злочестата булка, а по-надолу нещо бяло като мляко там, където е кърмила детето си до своя финален мирис в зида.

Инфо: www.samoistina.com