Авио състезанието до Хаваи се превърна в кървава жътва за ананосия крал
Легендата споделя, че първото автомобилно съревнование е било основано с построяването на втория автомобил. Автомобилните спортове имат потребност от малко време, с цел да се трансфорат в дисциплинираност, а авиацията знае доста добре какво следва, когато стартира своето развиване. Първото въздушно съревнование е извършено във Франция през 1909 година – тъкмо 5 години след братята Райт. Има четирима участника, само че единствено двама съумяват да излетят и нито един не финишира. Правилата са били съобразени с сходен край. Посочено е, че победител ще е оня, който успее да лети до най-дълго разстояние.
През август 1927 година няма доста съществено развиване в авио надпреварите. Дойл Дерби ще е един от първите хора, промотиращ въздушно съревнование сред Калифорния и Хаваи. Намират се цели 11 участника, 6-ма летят и 2-ма финишират.
Историята на това съревнование се споделя „ Катастрофата на Дойл “ и всички упрекват ананаса. Защо тъкмо ананаса? През 1899 година Джеймс Дойл се мести в Хонолулу с чанта цялостна с разнообразни семена, както и тапия от Харвард. Първата му работа е да стартира да засажда ананаси. През 1907 година стартира да промотира своите екзотични плодове в Съединени американски щати и печели потребителите на своя страна. 
До 1922 година е толкоз известен, че се постанова да засади хиляди дка с ананаси, с цел да задоволява настояванията на пазара.
Джеймс Дойл След 5 години Чарлз Линберг ще лети от Ню Йорк до Париж и летенето ще се върне на сцената като една от най-красивите и атрактивни игри на деня. Летищата и частните авио компании стартират да отварят порти на всички места, летците чупят по един връх на седмица. В този интервал има въздушна тресчица, която кара всеки да влага луди пари. Холивудският занаятчия Сид Грауман предлага 30 хиляди $ на индивида, който направи първия полет от Лос Анджелис до Токио.
Стокброкер от Далас – Уилям Ийстууд дава 25 хиляди $ на индивида със приключен полет от Далас до Хонконг за по-малко от 300 часа. Уилям даже показва изискване, в което не би трябвало да има повече от 3 презареждания на самолета. Ефектът на пуканките е впечатляващ и Дойл взема решение да предложи полет от Калифорния до Хаваи, наричайки своето предизвикателство – Дербито на Дойл. Идеята се харесала и на кметството на Сан Франциско, където са предоставени спомагателни 50 хиляди $ към формалната премия, само че единствено при изискване, че водачът продължи до Австралия.
Идеята за такова съревнование идва от двама хавайци – Райли Алън и Джоузеф Фарингтън. Малко след полета на Линдберг, господата изпращат депеша на Дойл и го питат дали ще спонсорира такова съревнование. Дойл има и още едно прелъщение, в случай че зареди сходна конкуренция, пресата ще полудее и ще е на корицата на всяко едно съревнование, а това значи, че бизнесът му ще се изстреля оттатък Марс.
Допълнителни изкушения за магната ще са свързани с слагането на нов връх, само че и отварянето на цяла туристическа ниша. А всичко това става с предлагането на сума от 25 хиляди $ за първия и 10 хиляди $ за втория – респективно това през днешния ден ще са суми от рода на 426 хиляди $ и 170 хиляди $. Единственото условие към участниците е, че би трябвало да излетят от континентална Северна Америка и да стигнат до Хаваи. Няма посочени точки, въпреки и Оукланд да се трансформира в главен старт за участниците. Състезанието се организира на 12 август 1927 година
Истината е, че за американската войска, това не е предизвикателство. Само ден след оповестяването на надпреварата, двама лейтенанта се качват на Атлантик-Фокер С2 тримоторен аероплан и летят от Оукланд, през Калифорния, до Хонолулу за по-малко от 26 часа. Техният аероплан е трансформация на военния Фокер 7а и е усъвършенстван особено за полетите над вода. Господата могат умерено да подобрят даже върховете на Линдберг, само че откакто не приказваме за гражданска авиация, няма по какъв начин да се състезават. Подобен опит потвърждава, че военните са били с едни гърди напред, само че не биха разкривали сходна технология.
За огромно злощастие на Дойл, неговото съревнование не съумява да завоюва вниманието на експертите, на пистата се редят най-вече дилетанти с нечовечен апетит за пари. Ърнест Смит е някогашен боен водач, който обаче ще приключи полета преди формалната дата, пренебрегвайки парите на Дойл. Това потвърждава, че към този момент има формален първи човек, който лети до Хаваи, само че рекламата за краля на ананасите ще остане. Към удоволствието от благосъстояние и благоденствие, участниците имат и голяма доза адреналин – неуспехът в надпреварата значи сигурна гибел.
Организаторът има вяра до последно, че ще завоюва вниманието на експерти с класни екипажи и специфични самолети, само че вместо това идват хора, които занапред ще се учат да летят. Притеснявайки се, че това ще се трансформира в злополука, Дойл ще извика хора от Департамента по търговията, които да изследват самолетите и да открият дали математически ще има гориво за всеки участник.
Същата администрация по-късно ще поеме контрола напълно над авиацията. Изискванията ще показват, че водачът би трябвало да има спомагателни 15% гориво в резервоарите си – всеки спомагателен контейнер – и наложително би трябвало да носи избавителна жилетка, надуваема лодка и да лети в компанията на умел навигатор. Един от поканените навигатори ще бъде дисквалифициран на квалификацията, откакто съумява да се изгуби над небето в Оукланд.
Условията са сложени, само че самата комисия не прави нищо повече, с цел да ревизира условията. 15 водача заплащат сумата от 100 $, с цел да се включат в огромното дерби. Един от участниците заплаща сумата, само че се оказва, че действително няма аероплан. Друг се отхвърля преди формалния старт, а един мераклия се записва в последната минута. Дойл се надява, че и Линдберг ще пристигна, с цел да вдигне публичността на надпреварата, само че звездата се намира в Минесота и няма никакво желание да взе участие в сходна полуда. Авиаторът е признал, че е доста по-лесно да следваш компаса на изток и да видиш континента Европа, в сравнение с да летиш в открити води и да търсиш островна верига, която не изпъква толкоз елементарно.
Град Оукланд има и други проблеми. През 1925 година се приказва за построяването на летище, само че работата постоянно се отсрочва за по-слънчеви дни. С оповестяването на надпреварата, общината ще строи за 21 дни, като употребява натрошени черупки на миди и пясък, с цел да изглади пистата. Началото е сложено, а десетилетия по-късно ще се появи истинското летище, което се употребява и до през днешния ден.
И това е последната позитивна иновация в тази конкуренция. Всичко след този миг ще се счита за огромната покруса на авиацията. Дербито стартира със смъртни случаи преди даже да е почнало надпреварата. Лейтенант Джордж Кавел и Р.С. Вагенър ще загинат на 10 август, влизайки в мъгла. Самолетът им се забива в една от огромните скали на брега на Оукланд. Те по този начин и не съумяват да се включат в надпреварата.
Самолетът „ Ангелът на Лос Анджелис “ ще има механически проблеми, а пилотът-ветеран от Първата Световна война – Артър Роджърс ще загине, до момента в който скача от кабината. Роджърс е правил последни мерки над небето на родния си град. „ Гордостта на Лос Анджелис “ ще стигне до надпреварата на водачът няма да успее да спре в точния момент върху късата писта и самолетът му ще се озове във водата. Най-нещастен от този факт е холивудския артист Хут Гибсън. Той е спонсор на самолета и неговото име ще обиколи вестниците, само че в по-различен аспект.
По време на спортния ден има още главоболия. „ Оклахома “ се подрежда на пистата с Бенет Грифин в пилотската кабина и Ал Хенли за навигатор. Те форсират моторите, изхвърчат в посока Хаваи и след половин час се връщат, тъй като тяхната машина има механични проблеми. Норман Годард и Кенет Хоукинс съвсем изхвърчат със своя „ Ел Канто “. Най-вероятно напрежението си е споделило тежката дума. „ Тихоокеанския летящ Пабло “ е единственият аероплан на Дойл, който влиза в надпреварата и счита да направи прехода самичък и без навигатор, в кабината е подложен Ливингстън Ървинг. Въпросният аероплан е създаден особено за надпреварата, само че единствено след 3 километра пада, тъй като конструкторите са го претрупали. Ървинг съумява да се върне до брега по вода, само че най-малко е жив.
„ Духът на Далас “ е ръководен от различен деец от Първата Световна война – Уилям Ървин. През военната си кариера, Ървин има цели 8 победи в сражения. Неговата 20-годишна бременна брачна половинка би трябвало да е навигатор в кабината, само че е дисквалифицирана, тъй като няма 21 години. Избран е различен участник, само че както постоянно се чака, самолетът има механически проблеми и се прибира единствено след половин час в небето.
„ Златният орел “, ръководен от Джак Фрост и навигатора Гордън Скот, взема решение да приключи всякаква връзка. Двамата състезатели се губят, въпреки да имат радио станция и най-различно съоръжение за оцеляване. Отборът е съумял да откри спонсор в лицето на един от вестниците в Сан Франциско. Една от хвалебствените публикации на изданието ще твърди, че орелът може да плава в морето към месец и умерено може да изчака избавителните екипи. За страдание никой няма информация дали въобще е плавал.
Линдберг не идва на надпреварата, само че неговия евентуален конкурент ще се появи. 22-годишната учителка на 5-класници от Флинт, Мичигън – Милдред Доран, ще се появи на надпреварата и ще лети като пътник на самолета „ Мис Доран “. Самият аероплан е модел Buhl CA-5 Airsedan. Известен е с първокласен 9-цилиндров мотор и доста грозна кабина, само че в историята е първият аероплан, който дава затворена кабина, на него се е возил папа Пий XII, правено е презареждане във въздуха и най-важното, рекордьор е на най-късия полет в света – минава през река в Мексико с широчина от 1 километър – полетът е от 2 минути.
Доран се оказва по-интересна от останалите мъжкари на пистата. Неин спонсор е Бил Малоска, който има редица бензиностанции в страната. Доран ще употребява неговата писта и ще взима по 5 $ за любителски полет. Малоска не избира Доран за първи водач, наема Август Педлер. Педлер излетява, до момента в който Доран играе ролята на монтьор и навигатор. Само половин час след полета, двамата се връщат, тъй като имат проблеми с мотора. Дамата демонстрира своя характер и прави ремонта на пистата, въпреки и мнозина да я поучават да се откаже. След 1-2 часа съумява да излети още веднъж с Педлер и никой не ги вижда повече.
След като излиза наяве, че огромните съперници не са стигнали до Хаваи, Ървин Ейчвалд съумява да поправи мотора си и излетява на запад в търсенето на двата самолета. Последният път, когато някой чува Ървин е на близо 1000 километра от Оукланд. Пилотът желае помощ, тъй като самолетът е неуправляем.
Победител в надпреварата е аероплан с името „ Woolaroc “, ръководен от холивудския кино водач Арт Гьобел. Неговият навигатор е Уилям Дейвис Младши, който също има умения в летенето. Пилотите съумяват да изпреварят единственият втори участник в надпреварата – „ Алоха “, който има 3-часово времево преимущество.
Дойл (в центъра) дава премията на спечелилите! „ Алоха “ е напълно хавайски участник в надпреварата. Самолетът има 3 резервоара с по 50 галона гориво на крилете и фюзелажа. Като допълнение са добавени още 250 галона в кабината. Освен хвърчене и насочване, господата трябвало да зареждат по 5 галона на час. „ Алоха “ се включва в надпреварата, с помощта на напъните на Мартин Дженсън и неговата брачна половинка. Дамата е съумяла да събере сумата от 15 хиляди $, с цел да закупи самолета. Дженсън идва в Хаваи със своя навигатор Пол Члутър с едвам 4 галона гориво. Причината за толкоз огромния разход е, че и двамата са се изгубили.
Дойл се надява, че неговото съревнование ще постави началото на авиацията в Хаваи. През 1935 година Пан Америка ще стартират да оферират такива поледи по време на маршрута до Манила, само че употребяват доста по-сериозни машини и мотори. Една от огромните паники ще е точно това съревнование. В един миг се появяват и еколозите, които не са съгласни да се вършат повече надпревари, тъй като се замърсява океанът. Тези фактори усъвършенстват авиацията и принуждават инженерите да основат по-надеждна техника. Дойл печели вниманието на публиката, само че като основателят на най-трагичното съревнование.
