Легендата на Манчестър Юнайтед Фил Невил даде ексклузивно интервю за

Легендата на Манчестър Юнайтед Фил Невил даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той бе част от първия огромен отбор на Алекс Фъргюсън, който ще остане вечно в историята. Така нареченият „ Клас 92 “ направи през 1999 година единствен за британския футбол златен требъл. Финалът на Шампионската лига на „ Камп Ноу “ против „ Байерн “ се смята за може би най-драматичния процес в шампионата на богатите. А Невил бе един от героите на „ алените дяволи “ от феноменалния сезон. Той завоюва шест пъти Висшата лига, победи в три сезона с Купата на Англия, ликува и като международен клубен първенец. Напусна Манчестър Юнайтед след 11 години и 263 мача в посока Евертън, където игра 8 сезона и заслужи да е капитан на отбора. За Англия изигра 59 мача и взе участие на три международни шампионати.

- Мистър Невил, два пъти тази година бяхте в България. През лятото ви видяхме измежду гостите на мача сред фондациите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго. Какво мислите за нашата огромна звезда?

- Много се зарадвах на поканата от Берба. Станах част от едно огромно шоу. Имах и една аудиенция доста по-отдавна – през 1999 или през 2000 година беше. Тогава имахме мач на националния тим против България. Седмица преди второто ми посещаване с Берба се видяхме в Манчестър. Играхме дружно на бенефисния мач на Майкъл Карик на „ Олд Трафорд “. Бербатов ме попита дали бих пристигнал. Развълнувах се, когато видях листата с гостите на Димитър. Дори в първия миг взех решение да звънна на Берба и да му кажа, че няма да дойда, тъй като не заслужавам да съм измежду такива митове на футбола. Разбира се, това е смешка. Винаги ми е прелестно да бъда с моите другари от Манчестър Юнайтед, с които изкарахме толкоз години дружно. Освен това, мачът бе с благотворителна идея и такива мероприятия постоянно би трябвало да се поддържат.

- Вие в никакъв случай не сте играл в един тим с Димитър Бербатов. Когато той пристигна в Манчестър Юнайтед, вие към този момент бяхте в Евертън. Какво мислите за него като нападател?

- Фантастичен нападател с невероятна грациозност на терена. Въпреки че е доста висок, несъмнено над метър и 90, той има впечатляваща техника. Може би на някои прави усещане, че не тича бързо, че не се бори доста. Но той е признакът на елегантността на терена. Неговото допиране на топката е в действителност фантастично. Играл съм против него и ще ви кажа – доста е мъчно да си му противник. И когато беше в Тотнъм, и когато беше в Юнайтед. Статистиките му във Висшата лига са впечатляващи. Затова бих го наредил измежду най-хубавите нападатели в цялата история на Висшата лига.

- Имате ли мемоари от българския футбол?

- Българският футбол е родил доста фантастични играчи. Вече говорихме за Бербатов, подобен беше и Христо Стоичков, и Стилиян Петров, който беше извънредно сполучлив в Селтик. А и да не не помни Мартин Петров, който игра за Манчестър Сити. Аз помня времената, когато националният тим на България беше международна мощ. Гледал съм мачовете ви от мондиала през 1994 година. Имахте огромен тим. Но за мен Стоичков беше огромният човек. Няма да не помни и един негов мач за Барселона против Манчестър Юнайтед. Беше на „ Камп Ноу “. Какъв театър направи единствено! Два гола на Стоичков и два на Ромарио. Побърка ни по лявото крило и ни биха с 4:0. Не бях в състава тогава, към момента бях прекомерно млад. Мислех си какво ли щеше да е, в случай че съм на терена против него? Стоичков беше друго равнище, международна класа. С левия си крайник можеше да даде непогрешим пас от единия до другия завършек на терена. За мен беше в действителност огромна чест, че бях на терена дружно с него в мача на Бербатов.

- Сега със Стоичков сте сътрудници – и двамата анализирате и коментирате мачове. По-трудно ли е, в сравнение с да си футболист на терена?

- Няма никакво подозрение – по-лесно е да коментираш. Когато имаш зад тила си 20 години като футболист, става още по-лесно. Чувстваш същото, което усещат и играчите на терена. Виждаш тактиката, разбираш придвижванията. Всичко това си го правил самичък преди. Много ми харесва работата на футболен коментатор и анализатор. Обожавам да съм в студиото. Сигурен съм, че Христо също доста се любува на тази специалност. Приятна е. Ние приказваме за най-великия спорт на света. А това без никакво подозрение е футболът.

- Вие сте част от толкоз известния и именит „ Клас 92 “ на Манчестър Юнайтед. Какво беше толкоз специфичното във вашия тим?

- Най-вече, че бяхме неразделни другари. Говоря за пет-шест момчета на по към 14 години, които тренирахме дружно в академията. И по този начин си и останахме непрестанно дружно в живота. И до ден-днешен не можем един без различен. Нашите майки са първи приятелки, нашите татковци – също. Разбира се и нашите дами. Това ни направи доста по-силни. На мача на Бербатов да вземем за пример бяхме с брат ми Гари, с Райън Гигс, с Пол Скоулс. И непрестанно има какво да си приказваме. Дори си имаме наш футболен тим, споделя се Салфорд Сити. Позициониран е покрай Манчестър. Не минава и ден, без да се чуем с Дейвид Бекъм, с Ники Бът, с Пол Скоулс и Райън Гигс. Те са най-близките ми другари и хора в живота.

- И имахте един необикновен сър Алекс Фъргюсън. Магии ли правеше този човек?

- Неговата магия беше, че е една фантастична персона. В съблекалнята всеки от нас можеше да му показа дали е благополучен, дали е трагичен, дали се нуждае от нещо. Сър Алекс постоянно знаеше какво да ни каже. Да даде самочувствие на някого, в случай че не е в положително положение. На нас младите ни трябваше храброст, тъй като не е елементарно да влезеш в първия отбор. И той ни я даде. Освен това, Фъргюсън беше съвършеният стратег на футболната игра. Сигурно имате въпрос „ Кой е най-големият треньор? “. Ще ви изпреваря с отговор - Фъргюсън е първи или най-вече втори в историята.

- Финалът в Шампионската лига през 1999 година против Байерн ли е най-великият миг за вашето потомство?

- Когато брачната половинка ми роди първото ни дете, ме попита дали това е най-щастливият ден в живота ми. Отговорих й: „ Не, това е вторият най-щастлив! “. На първо място е спечелването на Шампионската лига с Манчестър Юнайтед. Ние губихме с 0:1, само че победихме с 2:1. Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяр вкараха головете. Тогава бе най-голямата ми наслада! Най-великия миг, който съм претърпял!

- Как успяхте да го извършите? Вярвахте ли, че е допустимо да извършите този поврат?

- Да, преди всичко - вярвахме! В нашия тим имаше непреклонен дух. Досега ви разказвах за духа на „ Клас 92 “. Ние бяхме другари, бяхме едно цяло. Имахме управител, който във всеки един ден от сезона ни обясняваше, че в никакъв случай не би трябвало да се предаваме. И че топката би трябвало да се гони до последния съдийски сигнал. Ето, че по този начин и направихме. Разбира се, по един доста специфичен метод.

- Това ли беше най-хубавият мач на вашия тим?

- Да. Най-добрият мач в цялата история на Манчестър Юнайтед. Спечелихме требъл. Взехме Висшата лига, Купата на Англия и най-после Шампионската лига. В британския футбол през днешния ден е невероятно един тим да го реализира. Можеш да спечелиш една или две най-вече, само че три – не. Не имам вяра, че някой ще успее да ни задмине достижението.

- Вие сте първият от „ Клас 92 “, който напусна Манчестър Юнайтед. Станахте легенда и на Евертън, само че не ви ли беше мъчително да си тръгнете толкоз рано от „ Олд Трафорд “?

- Мъчно ми беше. Да. Прекарах 18 години в този клуб. Но от време на време в живота се постанова да напуснеш. Бях на 28 години и осъзнах, че в този момент е моментът да си потегли. Отидох в Евертън, един също страховит клуб. Станах капитан на тима, оставих моята диря там. Израснах като персона, макар че не бях в Манчестър Юнайтед. С треньора Дейвид Мойс имахме доста триумфи с Евертън. Играх с в действителност отлични футболисти. Постигнах задоволително триумфи, с цел да съм благополучен. И... да не ми липсва Манчестър Юнайтед.

- Какво беше възприятието да играете против Юнайтед?

- Мразех този мач. Никога не съм обичал да играя против Манчестър Юнайтед и също да съм против моя брат Гари. Мислех си и за нашите родители, които бяха на трибуните. Как се усещат, когато единият им наследник е от едната страна, а другия - от другата? Кой желаят повече да завоюва? Тежка обстановка е. Винаги съм желал да бъда на терена. Само не и против Манчестър Юнайтед. Желаех просто мачът да свърши, да се прибера и да си почивам, без да мисля за него.

- Манчестър Юнайтед има доста почитатели в България и тук всички също се питат – по кое време тимът отново ще е първенец на Англия?

- Мисля, че клубът върви по верния път. Жозе Моуриньо е един от най-хубавите треньори в света. Миналия сезон Манчестър Юнайтед завоюва Лига Европа, което върна тима в Шампионската лига. Освен това отборът взе и Купата на лигата. Следващата стъпка е успех във Висшата лига. Отборът не е ставал първенец четири години. В последните три не съумя даже да приключи в първата тройка. Всичко това е след отдръпването на великия Алекс Фъргюсън и някои го одобряват за обикновено. Сега е значимо Жозе да направи мощен тим след положителната селекция, която реализира.

- Когато вие играехте в Манчестър Юнайтед, там бе цялостно с британци. Сега главните футболисти са чужденци. И това не е единствено на „ Олд Трафорд “. Не въздейства ли зле на британския футбол тази глобализация?

- Лошо е за националния тим на Англия. Ние имаме брилянтни млади играчи и доказателство са купите, които завоюваха юношеските обединения това лято. Но поради световния бранд на Висшата лига ние имаме задгранични притежатели, задгранични треньори, задгранични играчи. В огромните тимове местата за младите британски играчи са много лимитирани. Те не могат да играят в Шампионската лига и респективно не могат да натрупат интернационалния опит. Трябва да го променим. Налага се, в случай че желаеме младите ни футболисти да играят и да се развиват. И фигури като мениджърите Гуардиола, Клоп, Моуриньо, Конте да им дават късмет. Защото това са момчета от Англия, от нашата страна.

- Не споменахте нито един британски треньор.

- Това е казусът. Тенденцията за която приказваме удря и по британските треньори. Аз съм младеж що се отнася до треньорството. И желая да бъда управител. Но възможностите са доста лимитирани. Така се наложи да отида да бъда треньор във Валенсия. И може би в този момент би трябвало да продължа към Китай, към България, към Франция, тъй като няма да ми дадат опция за мечтаната работа в Англия.

- Коя лига е по-силна – испанската или британската? Бил сте и в двете.

- Трите огромни тима на Испания – Реал, Барселона и Атлетико, са по-добри от всички във Висшата лига. Но Висшата лига е по-силна като състезание от Примера дивисион. Отборите от края на класирането в Испания не биха могли да вземат участие в британския шампионат. Висшата лига е извънредно бърза и атрактивна, много по-глобална и с доста повече последователи по света. Що се отнася до развлечение за футболните почитатели - британският футбол е на доста по-високо равнище от испанския. Но още един път ще повторя - Реал, Барса и Атлетико имат повече класа, в сравнение с водещите британски тимове.

- Съгласен ли сте, че парите подлудиха футбола? Суми като 60-70 милиона евро дори към този момент не се считат за огромни при прехвърлянията.

- Да, Погба да вземем за пример пристигна в Манчестър Юнайтед за 110 милиона евро. Прекалено доста е. Но такива са цените за клубовете от Висшата лига. Футболът се трансформира в промишленост за доста милиарди. Парите от спонсори и малките екрани непрестанно скачат и цените за прехвърляния порастват всеки ден. В Англия желаеме да идват най-хубавите футболисти. Манчестър Юнайтед да вземем за пример държеше да вземе Антоан Гризман, само че парите за него скочиха до небето. А Алваро Мората отиде в Челси след огромно надскачане на пазара. Еден Азар пък също е брилянтен футболист с висока цена. Работата на Висшата лига е освен да притегля най-хубавите. А да сътвори тимове, които да са най-хубавите в света.

- Кога Англия ще стане международен първенец? Но не при юношите, където към този момент сте.

- Не знам. Много е мъчно. Ако гледате историята, нашите младежки тимове са печелили доста пъти международни шампионати. Дано след пет години сегашните наши гении да са подготвени да побеждават на мондиал. Надявам се откровено, че в Катар през 2022 година Англия ще е главен кандидат за купата.

- Какво би трябвало да се случи в британския футбол, с цел да станете международни първенци?

- Националите ни да играят повече и повече. Трябва всеки уикенд да са титуляри. А не на сезон да имат по 15 мача за клубовете си.

- Какви са упоритостите ви като треньор?

- Искам да бъда добър треньор. Бил съм асистент в Манчестър Юнайтед и Валенсия. Сега към този момент желая да съм индивидът, който взима решенията. Който избира 11-те за мача, който приказва пред медиите и изобщо управлява живота в клуба.