Джеки пред БЛИЦ: Кристина е минало за мен, а за агент Сульо не ми се говори!
Легендата на българския футбол Георги Димитров даде изявление за организация БЛИЦ. Джеки, който през януари навърши 58 години през януари, е повече от добре прочут освен на спортната ни общност. Ето по какъв начин протече нашият диалог.
-Ти си родом от село Гледачево, Старозагорско, което към този момент не съществува. Кога за последно върви там?
- Отдавна. През 80-те години. Те тогава багерите го изринаха и го затриха. Родната ми къща, другите къщи – всичко изчезна поради рудниците и мините. Превърнаха Гледачево във филм на ужасите. Сякаш си на Луната – единствено кратери и нищо друго. Но аз не се връщам обратно във времето. Каквото било – било. Не си мисля за родната къща и първата люлка, както споделя един стихотворец.
- В какво семейство отрасна и какви хора бяха родителите ти?
-Те са живи и здрави. Баща ми е с две години по-малък от майка ми. Той е набор 39, а тя е 37. Скоро ще има празник и ще навърши 80 години. Татко работеше в мината, караше кран, а майка ми беше магазинерка. Обикновени хора. То тогава всички бяхме елементарни – нямаше невероятни, дето ги има в този момент и всяка вечер ни бодат очите по малкия екран какъв брой са велики и какъв брой много били дали на България. Отраснахме с брат ми Динко, лека му пръст, по поляните. Гонехме парцалените топки боси. За футболни обувки единствено можехме да мечтаем. Но не щеш ли след време ги обухме...
-Като отиваш в Берое, те афишират за рядко срещан гений...
-Е, чак пък рядко срещан. Там почнах при юношите, само че още в десети клас ме взеха при мъжете. Бяха ме записали в най-елитната гимназия в Стара Загора, само че нямаше по какъв начин хем да изучавам, хем да играя футбол. Затова се трансферирах във вечерната гимназия, с цел да добутам някак си учебното заведение.
-После, когато ЦСКА те желае, старозагорци били писали писмо чак до Централен комитет на Българска комунистическа партия. Така ли е?
-Не единствено до Централен комитет, а персонално до другаря Тодор Живков са писали. Ама аз си избрах да мина в ЦСКА. Влязох като доброволец в казармата и се появих на „ Армията ”. Тулата Ковачев ми беше първият треньор при „ алените ”. Беше 1977 година, когато се озовах в ЦСКА.
- Вярно ли е, че Манол Манолов е посягал на играчите?
- Не. Това са нелепости. Беше непоколебим, само че постоянен човек и треньор. Всичко при него беше на шест.
- Имал си боен чин, само че бил ли си разжалван?
- Е, несъмнено. Ама и другите ги разжалваха. Днес си лейтенант, на следващия ден – старши лейтенант, след това ставаш редови войник, в случай че не си слушал. Ама това нашето си беше условност с тези чинове.
- Беше водач и капитан на националния отбор, който игра на международното в Мексико през 1986 година. Наистина ли сте взели бомбастични награди за класирането?
- Да бе, да. Затрупаха ни с пари. Направо се изгърбихме от пари. Дрън-дрън! Взехме по 1000 или 2000 лв. награди, не помня тъкмо какъв брой бяха. Тогава беше Иван Шпатов началник на футбола. Бях доста непосредствен с него. Правеше всичко, с цел да са наред нещата в националния тим. Класирахме се безпроблемно, само че на международното по този начин и не успяхме да победим.
- Мачът с Южна Корея, който приключи 1:1. Тогава изравнителното попадение на Ким Йон Бо ли беше или е твой автогол?
- Не, не беше автогол. Кореецът ритна първи топката, изпревари ме. Официално е записан като гол, въпреки че тогава на левскарите доста им се искаше да е автогол. Да, но не е! Помня, че валеше по време на мача като из ведро. Бяхме се измокрили хубавичко. Корейчетата бяха едни нисички и пъргави. Ти правиш една крачка, те по три. Мислехме, че ще ги пречупим, но не можахме.
- Треньорът Иван Вуцов по какъв начин се държеше с вас?
- Вуцата залагаше на реда и дисциплината. Когато влизахме в ресторанта на хотела да закусваме или обядваме, трябваше да сядаме и ставаме по едно и също време като в детската градина. При лягане – всички в стаите със затворени усти и очи. Само дето не го поздравяхме по едно и също време като хор с: „ Добро утро, другарю Вуцов! ”. Сега, не ме разбирай неправилно, Вуцата беше прецизен. Те обстоятелствата го посочваха. Ама и ние не го слушахме от време на време. Издебнем го да си легне и почваме да играем на карти до ранни зори. Не приказвам за Световното, а за други случаи, когато сме били събрани на лагер.
- Доказа класата си и в Сент Етиен, където и през днешния ден хората те почитат. Не съжаляваш ли, че в този момент не живееш във Франция?
- Аз постоянно мога да отида там. И вървя от време на време. Но като заставам два-три дни, бързам да се прибирам. Не мога да пребивавам в чужбина. Просто съм си привикнал в България. Родолюбец съм!
- И до през днешния ден се приказва, че когато си бил треньор на Велбъжд (Кюстендил), Георги Илиев е раздавал доста пари, а ти си шамаросвал играчите. Така ли беше?
- Георги Илиев беше мъжага. Помня, че един път пристигна, извади от едни куфари 20 000 $, метна ми ги на бюрото и вика: „ Раздай ги на момчетата! Идват празници, да се почерпят! ”. А дали съм шамаросвал играчите? Това е следващата легенда по мой адрес.
- Всъщност, коя е най-голямата нелепост, която си чел по собствен адрес? Дали е тази, че сътрудник Тенев преди време потрошил твоята кола, откакто схванал, че си му откраднал Кристина Димитрова?
- (Смее се). О, то да е единствено това. Много паметни истории съм чел по мой адрес, които нямат нищо общо с истината. А за всякакви сътрудници не ми приказва. Не желая на Сульо или Пульо да му върша реклама. Имало е два-три случая ми звънят твои сътрудници и желаят изявление. Казвам им, че съм ангажиран и им давам отговор на два въпроса. На другия ден те пуснали цялостен ферман – 100 въпроса с мои отговори. Ама футболните хора не трябва да плюем по медиите. Защото публицистите са рискова работа - могат да те вдигнат до небесата, само че и могат да те затрият. Така че – деликатно с вас, пишещите братя, както се наричате.
- Кой е най-хубавият и най-неприятният спомен от брака ти с Кристина Димитрова?
- Не, не. Кристина е минало за мен. Защо да утежнявам сина ми със мемоари. Стига, стига...
- Какво прави той сега и за какво не потегли по твоите футболни стъпки?
- Мартин е към този момент 26 години. Живеем дружно. Ами не потегли, тъй като футболът не му е забавен. Ама по никакъв начин. И добре прави. Нека стои встрани от тая мръсотия, тъй като футболът в това се трансформира. Нека не гледа и мачове. А те са едни борби, както вие ги наричате, напряко да припаднеш от смях и тъга. Като я заритат тая топка, жалост ми става за нея. Имам възприятието, че играят не 90 минути, а два дни. Толкова е мудно и безинтересно всичко и по този начин постепенно се провлачва времето на терена.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
-Ти си родом от село Гледачево, Старозагорско, което към този момент не съществува. Кога за последно върви там?
- Отдавна. През 80-те години. Те тогава багерите го изринаха и го затриха. Родната ми къща, другите къщи – всичко изчезна поради рудниците и мините. Превърнаха Гледачево във филм на ужасите. Сякаш си на Луната – единствено кратери и нищо друго. Но аз не се връщам обратно във времето. Каквото било – било. Не си мисля за родната къща и първата люлка, както споделя един стихотворец.
- В какво семейство отрасна и какви хора бяха родителите ти?
-Те са живи и здрави. Баща ми е с две години по-малък от майка ми. Той е набор 39, а тя е 37. Скоро ще има празник и ще навърши 80 години. Татко работеше в мината, караше кран, а майка ми беше магазинерка. Обикновени хора. То тогава всички бяхме елементарни – нямаше невероятни, дето ги има в този момент и всяка вечер ни бодат очите по малкия екран какъв брой са велики и какъв брой много били дали на България. Отраснахме с брат ми Динко, лека му пръст, по поляните. Гонехме парцалените топки боси. За футболни обувки единствено можехме да мечтаем. Но не щеш ли след време ги обухме...
-Като отиваш в Берое, те афишират за рядко срещан гений...
-Е, чак пък рядко срещан. Там почнах при юношите, само че още в десети клас ме взеха при мъжете. Бяха ме записали в най-елитната гимназия в Стара Загора, само че нямаше по какъв начин хем да изучавам, хем да играя футбол. Затова се трансферирах във вечерната гимназия, с цел да добутам някак си учебното заведение.
-После, когато ЦСКА те желае, старозагорци били писали писмо чак до Централен комитет на Българска комунистическа партия. Така ли е?
-Не единствено до Централен комитет, а персонално до другаря Тодор Живков са писали. Ама аз си избрах да мина в ЦСКА. Влязох като доброволец в казармата и се появих на „ Армията ”. Тулата Ковачев ми беше първият треньор при „ алените ”. Беше 1977 година, когато се озовах в ЦСКА.
- Вярно ли е, че Манол Манолов е посягал на играчите?
- Не. Това са нелепости. Беше непоколебим, само че постоянен човек и треньор. Всичко при него беше на шест.
- Имал си боен чин, само че бил ли си разжалван?
- Е, несъмнено. Ама и другите ги разжалваха. Днес си лейтенант, на следващия ден – старши лейтенант, след това ставаш редови войник, в случай че не си слушал. Ама това нашето си беше условност с тези чинове.
- Беше водач и капитан на националния отбор, който игра на международното в Мексико през 1986 година. Наистина ли сте взели бомбастични награди за класирането?
- Да бе, да. Затрупаха ни с пари. Направо се изгърбихме от пари. Дрън-дрън! Взехме по 1000 или 2000 лв. награди, не помня тъкмо какъв брой бяха. Тогава беше Иван Шпатов началник на футбола. Бях доста непосредствен с него. Правеше всичко, с цел да са наред нещата в националния тим. Класирахме се безпроблемно, само че на международното по този начин и не успяхме да победим.
- Мачът с Южна Корея, който приключи 1:1. Тогава изравнителното попадение на Ким Йон Бо ли беше или е твой автогол?
- Не, не беше автогол. Кореецът ритна първи топката, изпревари ме. Официално е записан като гол, въпреки че тогава на левскарите доста им се искаше да е автогол. Да, но не е! Помня, че валеше по време на мача като из ведро. Бяхме се измокрили хубавичко. Корейчетата бяха едни нисички и пъргави. Ти правиш една крачка, те по три. Мислехме, че ще ги пречупим, но не можахме.
- Треньорът Иван Вуцов по какъв начин се държеше с вас?
- Вуцата залагаше на реда и дисциплината. Когато влизахме в ресторанта на хотела да закусваме или обядваме, трябваше да сядаме и ставаме по едно и също време като в детската градина. При лягане – всички в стаите със затворени усти и очи. Само дето не го поздравяхме по едно и също време като хор с: „ Добро утро, другарю Вуцов! ”. Сега, не ме разбирай неправилно, Вуцата беше прецизен. Те обстоятелствата го посочваха. Ама и ние не го слушахме от време на време. Издебнем го да си легне и почваме да играем на карти до ранни зори. Не приказвам за Световното, а за други случаи, когато сме били събрани на лагер.
- Доказа класата си и в Сент Етиен, където и през днешния ден хората те почитат. Не съжаляваш ли, че в този момент не живееш във Франция?
- Аз постоянно мога да отида там. И вървя от време на време. Но като заставам два-три дни, бързам да се прибирам. Не мога да пребивавам в чужбина. Просто съм си привикнал в България. Родолюбец съм!
- И до през днешния ден се приказва, че когато си бил треньор на Велбъжд (Кюстендил), Георги Илиев е раздавал доста пари, а ти си шамаросвал играчите. Така ли беше?
- Георги Илиев беше мъжага. Помня, че един път пристигна, извади от едни куфари 20 000 $, метна ми ги на бюрото и вика: „ Раздай ги на момчетата! Идват празници, да се почерпят! ”. А дали съм шамаросвал играчите? Това е следващата легенда по мой адрес.
- Всъщност, коя е най-голямата нелепост, която си чел по собствен адрес? Дали е тази, че сътрудник Тенев преди време потрошил твоята кола, откакто схванал, че си му откраднал Кристина Димитрова?
- (Смее се). О, то да е единствено това. Много паметни истории съм чел по мой адрес, които нямат нищо общо с истината. А за всякакви сътрудници не ми приказва. Не желая на Сульо или Пульо да му върша реклама. Имало е два-три случая ми звънят твои сътрудници и желаят изявление. Казвам им, че съм ангажиран и им давам отговор на два въпроса. На другия ден те пуснали цялостен ферман – 100 въпроса с мои отговори. Ама футболните хора не трябва да плюем по медиите. Защото публицистите са рискова работа - могат да те вдигнат до небесата, само че и могат да те затрият. Така че – деликатно с вас, пишещите братя, както се наричате.
- Кой е най-хубавият и най-неприятният спомен от брака ти с Кристина Димитрова?
- Не, не. Кристина е минало за мен. Защо да утежнявам сина ми със мемоари. Стига, стига...
- Какво прави той сега и за какво не потегли по твоите футболни стъпки?
- Мартин е към този момент 26 години. Живеем дружно. Ами не потегли, тъй като футболът не му е забавен. Ама по никакъв начин. И добре прави. Нека стои встрани от тая мръсотия, тъй като футболът в това се трансформира. Нека не гледа и мачове. А те са едни борби, както вие ги наричате, напряко да припаднеш от смях и тъга. Като я заритат тая топка, жалост ми става за нея. Имам възприятието, че играят не 90 минути, а два дни. Толкова е мудно и безинтересно всичко и по този начин постепенно се провлачва времето на терена.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ