Болници искат допълнително пари от пациенти с доброволно здравно осигуряване
Лечебни заведения нерегламентирано изискват заплащания и доплащания от пациенти, които имат непринудено здравно обезпечаване, заяви на конференция доктор Мими Виткова, ръководител на Асоциацията на сдруженията за непринудено здравно обезпечаване. Широко публикуваната процедура за доплащане на всевъзможни действия в лечебните заведения основава проблеми в работа на сдруженията за здравно обезпечаване, сподели тя. Така се нарушават правата на най-уязвимите хора и се пречи на бизнеса да създаде артикули, които да дават отговор на потребностите на здравно застрахованите.
Проблемът с нуждата от в допълнение заплащане от пациенти, които са здравно обезпечени и даже имат спомагателен здравен пакет, е зародил преди няколко години, заяви доктор Мими Виткова и изясни:
„ Когато започнахме своята активност, болничните лечебни заведения пожелаха от нас, потвърждавайки, че средствата не доближават, което е реалност, да заплащаме проценти върху клиничната пътека. Някъде са 20, някъде са 30. Нашите обезпечени лица не получават нищо в допълнение и в това време към нас текат упреците. Когато имате контракт с това лечебно заведение и с тази болница, за какво не си оправите връзките, а те не престават да изискват от нас още доплащане “.
За случаите са известени НЗОК и Агенцията за медицински контрол:
„ Лекар от кабинета X, най-често това, което следим, са гинеколозите – завежда родилка в болничното заведение – това, което виждаме с „ Шейново “ и „ Тина Киркова “ най-често – пациентката ражда в болничното заведение, той има контракт с болничното заведение, болничното заведение си взема парите от Касата, като регистрира активността си, осъществена от този доктор от извънболничната помощ, само че този текст на Националния рамков дороговор (НРД) разрешава, защото лекарят от кабинета няма контракт с Касата, доктор и завеждащ поделение в болничното заведение преподписва документа към Касата, само че този, който е преподписал, систематизирано болничното заведение, не носи никаква отговорност “.
От Асоциацията са разговаряли с отрасловия министър Кирил Ананиев, който се е заел да разпорежда инспекция за всеки сигнал.
Приповняме, че съгласно отчет на Европейската комисия (ЕК) оповестен предишния месец, в България пациентите, били те и обезпечени, заплащат от джоба си за здраве съвсем толкоз, колкото и страната. 47 на 52 % – това е съотношението на здравни заплащания в България съгласно отчет на Европейската комисия. 47-те % се отнасят за заплащане персонално от джоба ни, до момента в който 52-та % са държавният дял, който още веднъж се образува от пари от джоба ни – през здравните вноски. При това 14% от популацията даже не е обхванато от системата на здравното обезпечаване, което прави достъпа до лекуване още по-труден. Прекият дял на пациентски заплащания са главно за медикаменти, извънболнична помощ и пари под масата.
Проблемът с нуждата от в допълнение заплащане от пациенти, които са здравно обезпечени и даже имат спомагателен здравен пакет, е зародил преди няколко години, заяви доктор Мими Виткова и изясни:
„ Когато започнахме своята активност, болничните лечебни заведения пожелаха от нас, потвърждавайки, че средствата не доближават, което е реалност, да заплащаме проценти върху клиничната пътека. Някъде са 20, някъде са 30. Нашите обезпечени лица не получават нищо в допълнение и в това време към нас текат упреците. Когато имате контракт с това лечебно заведение и с тази болница, за какво не си оправите връзките, а те не престават да изискват от нас още доплащане “.
За случаите са известени НЗОК и Агенцията за медицински контрол:
„ Лекар от кабинета X, най-често това, което следим, са гинеколозите – завежда родилка в болничното заведение – това, което виждаме с „ Шейново “ и „ Тина Киркова “ най-често – пациентката ражда в болничното заведение, той има контракт с болничното заведение, болничното заведение си взема парите от Касата, като регистрира активността си, осъществена от този доктор от извънболничната помощ, само че този текст на Националния рамков дороговор (НРД) разрешава, защото лекарят от кабинета няма контракт с Касата, доктор и завеждащ поделение в болничното заведение преподписва документа към Касата, само че този, който е преподписал, систематизирано болничното заведение, не носи никаква отговорност “.
От Асоциацията са разговаряли с отрасловия министър Кирил Ананиев, който се е заел да разпорежда инспекция за всеки сигнал.
Приповняме, че съгласно отчет на Европейската комисия (ЕК) оповестен предишния месец, в България пациентите, били те и обезпечени, заплащат от джоба си за здраве съвсем толкоз, колкото и страната. 47 на 52 % – това е съотношението на здравни заплащания в България съгласно отчет на Европейската комисия. 47-те % се отнасят за заплащане персонално от джоба ни, до момента в който 52-та % са държавният дял, който още веднъж се образува от пари от джоба ни – през здравните вноски. При това 14% от популацията даже не е обхванато от системата на здравното обезпечаване, което прави достъпа до лекуване още по-труден. Прекият дял на пациентски заплащания са главно за медикаменти, извънболнична помощ и пари под масата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ