Леблух – варварската традиция на Мавритания Мавритания е дълбоко патриархална страна,

Леблух – варварската традиция на Мавритания
Мавритания е надълбоко патриархална страна, в която млади девойки са учени от ранна възраст, че би трябвало да се харесват на мъжете, с цел да имат пълностоен и сполучлив живот. Там цялостната жена е освен красива, тя е знак на триумфа и статуса на мъжа в обществото. А с цел да реализиран мечтаните форми, дамите по тези места са подготвени да подложат себе си и дъщерите си на ужасяващи неща – въплъщение на което е Леблух.

Леблух, също се назовава и гаваж (gavage).

Думата идва от френския термин за принудително угояване на гъски за рандеман на гъши дроб. Истината е, че в случай че станете очевидец на процесите, през които минават мавританските дами, бързо ще Ви стане ясно за какво се употребява точно тази дума. По време на Леблух дамата е дехуманизирана, а нейната полезност сведена до това по какъв начин наподобява в очите на мъжа.

Процесът по угояване стартира рано – сред 6 и 13 години, и може да се организира както в домашни изискванията, по този начин и в специфични “ферми или лагери за дебелеене ”. Майките на девойките или професионалистки, наречени още “угоителки ”, принудително ги хранят с големи количества течности и храна. В рамките на един ден на тях им се постанова да одобряват към 16 000 калории, което надвишава доста  допустимата здравословна доза.

Момичетата биват захранвани с месо, 20 литра камилско мляко и два кг начукано просо, смесено с две чаши масло дневно. А отводът или невъзможността да се поеме всичката тази храна, води до жестоки санкции.

Угоителките употребяват брутални тактики – пердах, прищипване и извиване на пръсти, дърпане на уши, ощипване по бедрата. В някои случаи младите дами са принудени да употребяват и личното си повръщано. По време на изявление на Елхасен, изкарваща прехраната си с угояване и гордееща се с това, споделя: “ Много съм взискателна… Бия девойки или ги изтезавам като им прилепям пръчки сред пръстите на краката им. Изолирам ги и им приказвам, че слабите дами за по-нисши. ” Макар в актуалния свят това да се смята за корист и принуждение, майките от селото са безапелационни, че всичко, което вършат, е в името на едно по-добро бъдеще за дъщерите им.

Трайните последствия са пагубни. Доказано е, че консумирането на такива количества храна неизбежно намалява качеството на живот на индивида и съкратява виталния му път. Съществуват опасности от насърчаване на диабет, сърдечна и бъбречна непълнота, хипертония, атеросклероза и други.

Стандартите за хубост в обществото не са нещо ново за дамите, където и да е било по света. В случая с Мавритания и Леблух обаче – всичко е доведено оттатък границата на допустимото. Малки девойки биват учени, че тяхното място в обществото зависи от външния им тип. Ако си дебела ще имаш добър живот, в случай че не – ти си неуспех. Тези вярвания, внушени в съзнанието на дамите още от древността, и излъчени от майка на щерка, основават един циничен кръг, който не може да бъде пресечен, макар всички опити от страна на страната.

И въпреки повече дами от огромните градове да стартират да осъзнават вредите, които нанася обичая Леблух ( 80% от градските майки не желаят дъщерите им да напълняват), в по-отдалечение региони на Мавритания борбата продължава. В селските региони, където въздействието на страната и науката са по-слаби, Леблух още съществува и се практикува ревниво. Трудно е да се бориш с бит, който е  затвърден в бита  от толкоз дълги години.

Когато дамите на Мавритания осъзнаят личната си значителност, отвън орбитата на мъжа до себе си, тогава този безчовечен бит ще загуби своята мощ.

Леблух – варварската традиция на Мавритания