САЩ не са очаквали: Ударът е нанесен от партизаните
Латинска Америка продължава внезапния си завой наляво. Страните на континента, една след друга, избират леви политици на президентските избори. Дойде ред и на Колумбия, където за първи път на президентските избори завоюва представителят на обединението на левите сили. Изглежда, че това са „ електорални люлки ”, които са влезнали в следващия ляв цикъл? Съвсем не е това. Западното полукълбо се интегрира в световното преформатиране, вследствие на което Съединените щати престават да бъдат единствен център на мощ и се ражда нов многополюсен свят.
Президент с опит
И по този начин, по време на втория тур на президентските избори завоюва претендентът на обединените леви сили на Колумбия Густаво Петро. Той събра 50,44% от гласовете на гласоподавателите, изпреварвайки протежето на локалната проамериканска организация Родолфо Ернандес, който получи 47,31% от гласовете. Какво е чувството? Първо, за първи път в историята на републиката най-високият държавен пост ще бъде ангажиран от представител на лявата част на колумбийския политически набор. Второ, Петро не е просто последовател на левите възгледи, които са доста известни във всички страни от Латинска Америка. Той е един от някогашните водачи на лявата партизанска организация „ Движение 19 април ” (Movimiento 19 de Abril, M-19), която от 1970 година води въоръжена битка против локалните управляващи. М-19 стои в центъра на един от основните епизоди на 50-годишната революция в Колумбия – щурма и завладяването на Двореца на правораздаването в столицата Богота през юни 1985 година Тогава бунтовниците от М-19 завладяват постройката на двореца с искане управляващите да анулират решението за изгонване в Съединените щати на политически пандизчии и членове на наркокартеля Меделин. В резултат на щурма на Двореца на правораздаването са убити доста военни и цивилни. Заловените оживели четници са измъчвани и убити без съд. М-19 е втората по величина партизанска група в Колумбия след „ Революционните въоръжени сили на Колумбия ” (Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia – FARC), които през 1964 година стартират въоръжената си „ революционна битка ” с държавното управление „ за създаване на Нова Колумбия, общество на обществената правдивост и общественото тъждество “. Подобни лозунги са употребявани и от М-19. И двете групи, макар че са подкрепяни от селяни в селските региони на страната, компрометират себе си с връзки с наркотрафиканти и взимане на заложници и заради това са наречени от управляващите „ наркопартизани “. До 90-те години на предишния век левите бунтовници управляват съвсем половината от колумбийската територия. През 1990 година Густаво Петро взе участие персонално в установяването на мирни договаряния с държавното управление и оказва помощ на управляващите да спрат активността на М-19. Той е амнистиран и взе участие в сформирането на политическа партия „ Демократически съюз М-19 “ (АД М-19). Пълноценно присъединяване на някогашните партизани от М-19 в политическия живот на страната обаче става допустимо, откакто FARC подписва спокойно съглашение с колумбийското държавно управление през септември 2016 година, като малко по-късно се преформатира в политическа партия.
КОЛУМБИЯ. БОГОТА. ИЗБРАНИТЕ ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕ-ПРЕЗИДЕНТ НА КОЛУМБИЯ: ГУСТАВО ПЕТРО И ФРАНСИЯ МАРКЕС. ФОТО: / GLOBALLOOKPRESS
Лява наклонност
Ето подобен любопитен декор за новия президент на Колумбия. Към момента на избирането си той се трансформира в честен политик с леви възгледи, който историческият развой довежда на вълната на предизборната акция отпред на коалиция от леви сили. Междувременно това не би се случило в Колумбия, която в продължение на доста десетилетия извършва ролята на главен съдружник на Съединени американски щати в Латинска Америка, в случай че преди три години не стартира внезапно превръщане на целия континент наляво. Резултатите от изборите в Колумбия са безапелационно доказателство за този поврат.
Тенденцията за идване на власт на левите сили стартира преди четири години с успеха на левите на президентските избори в Мексико и Аржентина. Първо, през 2018 година за президент на Мексико е определен Андрес Мануел Лопес Обрадор, който си слага за цел смяна на политическата конструкция на страната към обществена правдивост. Преди няколко години той подхваща нещо нечувано – инициира обществен референдум, на който се разисква въпроса за изправяне пред съда на петима някогашни президенти на Мексико за осъществени закононарушения, като корупция, убийства на селяни, връзка с наркомафията и други. След това е редът на Аржентина, където през 2019 година на власт идва представителят на левите Алберто Фернандес, който също напълно обръща вътрешната политика на страната – от обслужване на ползите на едрия задграничен капитал в интерес на премахване на бедността и глада. Към това би трябвало да се добави, че Лопес Обрадор и Фернандес са основатели на основаването на „ антилибералната ос на Латинска Америка “, което допуска основаване на неофициален блок от страни в района, настоящ от позицията на обществената правдивост, против хегемонията на крупния американски капитал. Всъщност, това е блок противопоставящ се на доктрината Монро, която се ползва от Съединени американски щати в продължение на съвсем два века и която назовава Западното полукълбо зона на „ жизненоважни ползи “ на Съединени американски щати.
По-нататък – с всички спирки
След това е Боливия, където след държавен прелом, инспириран от Вашингтон през 2019 година, президентът Ево Моралес бяга от страната – първият президент-индианец на Боливия, отличил се с инициирането на приемането на закон за прекачване на всички земни благосъстояния на страната в благосъстоятелност на народа. Това мощно разстройва настоящите преди в Боливия многочислени задгранични компании, експлоатиращи най-богатите естествени запаси на страната. Година по-късно обаче представителят на партията на Моралес Луис Арсе решително печели повторните президентски избори. След Боливия Чили застава в редицата за смяна – витрина на „ химически чистия капитализъм “ в Латинска Америка, основана още в епохата на диктатора Аугусто Пиночет, по предписания на Чикагското учебно заведение по стопанска система. През 2019 година се реализира лява гражданска война „ изпод ” – национално въстание, в което взема присъединяване по-голямата част от популацията на страната. Това изисква смяна в обществено-политическата система на страната, в която една четвърт от националното благосъстояние принадлежи на 1 % от чилийците, а цялата обществена сфера – медицина, обучение, обществено обезпечаване е предоставена в частни ръце. В резултат на това управляващите се съгласяват на народен референдум за смяна на конституцията на Пиночет, която е в действие до този миг. Вследствие на изменящия се обществен климат тазгодишните президентски избори в Чили печели младият ляв Габриел Борич.
През 2021 година от Перу долита сензация. Там селският преподавател Педро Кастило печели президентските избори със своята елементарна „ селска ” идеология, заобикаляйки номинирания от локалния истаблишмент Кейко Фухимори.
И най-после, удостоверение на левия завой на Латинска Америка се чака от Бразилия, където през октомври ще се проведат президентски избори. Основният кандидат за президентския пост е някогашният президент на страната Инасио Лула да Силва, водач на лявата „ Партия на трудещите се ” и най-харизматичният политик в Бразилия през последните няколко десетилетия. Преди 5 години, благодарение на „ експерти ” в региона на политическите технологии от Съединени американски щати, той е изваден от президентската конкуренция, като е упрекнат в корупция. Осъден е на 9,5 години затвор. Преди към година обаче Върховният съд открива редица груби процесуални нарушавания по делото Лула, смъква всички обвинявания против него и му връща политическите права. В резултат, Лула още веднъж се трансформира в главен противник на сегашния президент на Бразилия Жаир Болсонаро. Според всички анкети Лула го чака победа.
Целият този социално-политически подтекст, несъмнено, няма да бъде цялостен без да се упоменат главните генератори на лявата концепция в Латинска Америка – Куба, Никарагуа и Венецуела, които са главните съперници на Съединени американски щати в района и ориентир за цялото ляво латиноамериканско придвижване.
Главният васал на Съединени американски щати
Политическият пейзаж на Латинска Америка, който описахме много в детайли, дава опция да се разбере, че този район е безусловно зареден с радикални промени настрана от демократичната стопанска система. Регионът безусловно кипи от хрумвания за обществена правдивост. Говорейки за лявото в Латинска Америка, е належащо да се уточни, че това е много пъстро придвижване, с доста нюанси и желания. Всички те обаче са обединени от няколко съществени неща: ангажимент за обществена правдивост (да не се бърка с уравниловка); огромна благосклонност към някогашния Съветски Съюз, а в този момент към Русия; поддръжка за Куба, Никарагуа и Венецуела в опълчването им на Вашингтон; блестящо изразен антиамериканизъм. Колумбия се оказва безусловно всмукана в тази фуния на лявата наклонност.
Като се има поради описаната нагоре характерност на латиноамериканските леви, не е мъчно да се досетим, че резултатите от президентските избори в Колумбия са огромна мистерия за Съединените щати. И то повече от всички останали избори в района. Факт е, че Колумбия до момента е главният съдружник на Съединени американски щати в Латинска Америка. През 2018 година Колумбия става първият „ световен сътрудник “ на НАТО в Латинска Америка. Привличането на Колумбия от Северноатлантическия алианс в областта на неговите „ сътрудници “ де факто с правата на член съставлява публична подготовка от Съединените щати за възможна въоръжена инвазия във Венецуела за събаряне на държавното управление на Николас Мадуро. Сега всичко се трансформира. Съединените щати губят Колумбия като собствен съдружник и като главен плацдарм за напън и евентуално въоръжено навлизане във Венецуела. Густаво Петро към този момент е декларирал, че има намерение да възвърне дипломатическите връзки с Венецуела и да отстрани военното напрежение на границата с нея. Той слага под подозрение успеваемостта на актуалната политика на страната за битка с опиатите, която се организира в тясно съдействие със Съединените щати. Вашингтон влага милиарди долари в тази борба, само че резултат няма: кокаинът продължава като кален поток да се влива в Съединени американски щати. Предвид такива финансови и военни благоприятни условия на Съединени американски щати? А желал ли е Вашингтон действително да спре трафика на опиати?
Щатите са извънредно обезпокоени за измененията в Колумбия. Самият президент побърза да се обади на Густаво Петро, с цел да разбере до каква степен новият президент счита да стигне в измененията си. „ Президентът Байдън приветства опцията за разискване на двустранното съдействие в региона на сигурността и битката с опиатите. Те са разискали смисъла на взаимното почитание и партньорството като основи на връзките сред Съединени американски щати и Колумбия и са се споразумели техните екипи да си сътрудничат и директно да си взаимодействат по общите ползи ”, – се споделя в прессъобщението на Белия дом. Красиви думи с неприятна игра.
И какво следва?
Американците не могат да скрият изключителното си безпокойствие. Латинска Америка се отвръща от Съединени американски щати, която ясно показва своя завой наляво. Той откри израз в срещата на върха на Северна и Южна Америка, извършена в Лос Анджелис преди половин месец: покана от името на президента на Съединени американски щати Байдън за срещата е пренебрегната от осем президенти на района. Срещата на върха на Северна и Южна Америка, вместо планувания успех, се трансформира в „ дипломатически призрачен сън на Вашингтон “, както признава западната преса. Сега още един удар по Щатите – право в лицето. Изборите в Колумбия дават обещание да трансформират трагично цялата геополитическа настройка в района. Колумбия се причислява към антиамериканския блок в Латинска Америка. Всичко това открива нови благоприятни условия за Русия. Не би трябвало да се пропуща. Това не е следващият ляв цикъл в Латинска Америка. Преди няколко години специалистите са уверени, че след идването на левите на власт сигурно ще има връщане на дясно през идващия избирателен цикъл. Това е по този начин през последните две десетилетия. Но в подтекста на измененията, настъпващи в света след 24 февруари, това се вижда в напълно друга светлина. Западното полукълбо се включи в световното преформатиране, вследствие на което международният хегемон губи контролни лостове и се ражда нов многополюсен свят.
Източник:
Президент с опит
И по този начин, по време на втория тур на президентските избори завоюва претендентът на обединените леви сили на Колумбия Густаво Петро. Той събра 50,44% от гласовете на гласоподавателите, изпреварвайки протежето на локалната проамериканска организация Родолфо Ернандес, който получи 47,31% от гласовете. Какво е чувството? Първо, за първи път в историята на републиката най-високият държавен пост ще бъде ангажиран от представител на лявата част на колумбийския политически набор. Второ, Петро не е просто последовател на левите възгледи, които са доста известни във всички страни от Латинска Америка. Той е един от някогашните водачи на лявата партизанска организация „ Движение 19 април ” (Movimiento 19 de Abril, M-19), която от 1970 година води въоръжена битка против локалните управляващи. М-19 стои в центъра на един от основните епизоди на 50-годишната революция в Колумбия – щурма и завладяването на Двореца на правораздаването в столицата Богота през юни 1985 година Тогава бунтовниците от М-19 завладяват постройката на двореца с искане управляващите да анулират решението за изгонване в Съединените щати на политически пандизчии и членове на наркокартеля Меделин. В резултат на щурма на Двореца на правораздаването са убити доста военни и цивилни. Заловените оживели четници са измъчвани и убити без съд. М-19 е втората по величина партизанска група в Колумбия след „ Революционните въоръжени сили на Колумбия ” (Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia – FARC), които през 1964 година стартират въоръжената си „ революционна битка ” с държавното управление „ за създаване на Нова Колумбия, общество на обществената правдивост и общественото тъждество “. Подобни лозунги са употребявани и от М-19. И двете групи, макар че са подкрепяни от селяни в селските региони на страната, компрометират себе си с връзки с наркотрафиканти и взимане на заложници и заради това са наречени от управляващите „ наркопартизани “. До 90-те години на предишния век левите бунтовници управляват съвсем половината от колумбийската територия. През 1990 година Густаво Петро взе участие персонално в установяването на мирни договаряния с държавното управление и оказва помощ на управляващите да спрат активността на М-19. Той е амнистиран и взе участие в сформирането на политическа партия „ Демократически съюз М-19 “ (АД М-19). Пълноценно присъединяване на някогашните партизани от М-19 в политическия живот на страната обаче става допустимо, откакто FARC подписва спокойно съглашение с колумбийското държавно управление през септември 2016 година, като малко по-късно се преформатира в политическа партия.
КОЛУМБИЯ. БОГОТА. ИЗБРАНИТЕ ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕ-ПРЕЗИДЕНТ НА КОЛУМБИЯ: ГУСТАВО ПЕТРО И ФРАНСИЯ МАРКЕС. ФОТО: / GLOBALLOOKPRESS
Лява наклонност
Ето подобен любопитен декор за новия президент на Колумбия. Към момента на избирането си той се трансформира в честен политик с леви възгледи, който историческият развой довежда на вълната на предизборната акция отпред на коалиция от леви сили. Междувременно това не би се случило в Колумбия, която в продължение на доста десетилетия извършва ролята на главен съдружник на Съединени американски щати в Латинска Америка, в случай че преди три години не стартира внезапно превръщане на целия континент наляво. Резултатите от изборите в Колумбия са безапелационно доказателство за този поврат.
Тенденцията за идване на власт на левите сили стартира преди четири години с успеха на левите на президентските избори в Мексико и Аржентина. Първо, през 2018 година за президент на Мексико е определен Андрес Мануел Лопес Обрадор, който си слага за цел смяна на политическата конструкция на страната към обществена правдивост. Преди няколко години той подхваща нещо нечувано – инициира обществен референдум, на който се разисква въпроса за изправяне пред съда на петима някогашни президенти на Мексико за осъществени закононарушения, като корупция, убийства на селяни, връзка с наркомафията и други. След това е редът на Аржентина, където през 2019 година на власт идва представителят на левите Алберто Фернандес, който също напълно обръща вътрешната политика на страната – от обслужване на ползите на едрия задграничен капитал в интерес на премахване на бедността и глада. Към това би трябвало да се добави, че Лопес Обрадор и Фернандес са основатели на основаването на „ антилибералната ос на Латинска Америка “, което допуска основаване на неофициален блок от страни в района, настоящ от позицията на обществената правдивост, против хегемонията на крупния американски капитал. Всъщност, това е блок противопоставящ се на доктрината Монро, която се ползва от Съединени американски щати в продължение на съвсем два века и която назовава Западното полукълбо зона на „ жизненоважни ползи “ на Съединени американски щати.
По-нататък – с всички спирки
След това е Боливия, където след държавен прелом, инспириран от Вашингтон през 2019 година, президентът Ево Моралес бяга от страната – първият президент-индианец на Боливия, отличил се с инициирането на приемането на закон за прекачване на всички земни благосъстояния на страната в благосъстоятелност на народа. Това мощно разстройва настоящите преди в Боливия многочислени задгранични компании, експлоатиращи най-богатите естествени запаси на страната. Година по-късно обаче представителят на партията на Моралес Луис Арсе решително печели повторните президентски избори. След Боливия Чили застава в редицата за смяна – витрина на „ химически чистия капитализъм “ в Латинска Америка, основана още в епохата на диктатора Аугусто Пиночет, по предписания на Чикагското учебно заведение по стопанска система. През 2019 година се реализира лява гражданска война „ изпод ” – национално въстание, в което взема присъединяване по-голямата част от популацията на страната. Това изисква смяна в обществено-политическата система на страната, в която една четвърт от националното благосъстояние принадлежи на 1 % от чилийците, а цялата обществена сфера – медицина, обучение, обществено обезпечаване е предоставена в частни ръце. В резултат на това управляващите се съгласяват на народен референдум за смяна на конституцията на Пиночет, която е в действие до този миг. Вследствие на изменящия се обществен климат тазгодишните президентски избори в Чили печели младият ляв Габриел Борич.
През 2021 година от Перу долита сензация. Там селският преподавател Педро Кастило печели президентските избори със своята елементарна „ селска ” идеология, заобикаляйки номинирания от локалния истаблишмент Кейко Фухимори.
И най-после, удостоверение на левия завой на Латинска Америка се чака от Бразилия, където през октомври ще се проведат президентски избори. Основният кандидат за президентския пост е някогашният президент на страната Инасио Лула да Силва, водач на лявата „ Партия на трудещите се ” и най-харизматичният политик в Бразилия през последните няколко десетилетия. Преди 5 години, благодарение на „ експерти ” в региона на политическите технологии от Съединени американски щати, той е изваден от президентската конкуренция, като е упрекнат в корупция. Осъден е на 9,5 години затвор. Преди към година обаче Върховният съд открива редица груби процесуални нарушавания по делото Лула, смъква всички обвинявания против него и му връща политическите права. В резултат, Лула още веднъж се трансформира в главен противник на сегашния президент на Бразилия Жаир Болсонаро. Според всички анкети Лула го чака победа.
Целият този социално-политически подтекст, несъмнено, няма да бъде цялостен без да се упоменат главните генератори на лявата концепция в Латинска Америка – Куба, Никарагуа и Венецуела, които са главните съперници на Съединени американски щати в района и ориентир за цялото ляво латиноамериканско придвижване.
Главният васал на Съединени американски щати
Политическият пейзаж на Латинска Америка, който описахме много в детайли, дава опция да се разбере, че този район е безусловно зареден с радикални промени настрана от демократичната стопанска система. Регионът безусловно кипи от хрумвания за обществена правдивост. Говорейки за лявото в Латинска Америка, е належащо да се уточни, че това е много пъстро придвижване, с доста нюанси и желания. Всички те обаче са обединени от няколко съществени неща: ангажимент за обществена правдивост (да не се бърка с уравниловка); огромна благосклонност към някогашния Съветски Съюз, а в този момент към Русия; поддръжка за Куба, Никарагуа и Венецуела в опълчването им на Вашингтон; блестящо изразен антиамериканизъм. Колумбия се оказва безусловно всмукана в тази фуния на лявата наклонност.
Като се има поради описаната нагоре характерност на латиноамериканските леви, не е мъчно да се досетим, че резултатите от президентските избори в Колумбия са огромна мистерия за Съединените щати. И то повече от всички останали избори в района. Факт е, че Колумбия до момента е главният съдружник на Съединени американски щати в Латинска Америка. През 2018 година Колумбия става първият „ световен сътрудник “ на НАТО в Латинска Америка. Привличането на Колумбия от Северноатлантическия алианс в областта на неговите „ сътрудници “ де факто с правата на член съставлява публична подготовка от Съединените щати за възможна въоръжена инвазия във Венецуела за събаряне на държавното управление на Николас Мадуро. Сега всичко се трансформира. Съединените щати губят Колумбия като собствен съдружник и като главен плацдарм за напън и евентуално въоръжено навлизане във Венецуела. Густаво Петро към този момент е декларирал, че има намерение да възвърне дипломатическите връзки с Венецуела и да отстрани военното напрежение на границата с нея. Той слага под подозрение успеваемостта на актуалната политика на страната за битка с опиатите, която се организира в тясно съдействие със Съединените щати. Вашингтон влага милиарди долари в тази борба, само че резултат няма: кокаинът продължава като кален поток да се влива в Съединени американски щати. Предвид такива финансови и военни благоприятни условия на Съединени американски щати? А желал ли е Вашингтон действително да спре трафика на опиати?
Щатите са извънредно обезпокоени за измененията в Колумбия. Самият президент побърза да се обади на Густаво Петро, с цел да разбере до каква степен новият президент счита да стигне в измененията си. „ Президентът Байдън приветства опцията за разискване на двустранното съдействие в региона на сигурността и битката с опиатите. Те са разискали смисъла на взаимното почитание и партньорството като основи на връзките сред Съединени американски щати и Колумбия и са се споразумели техните екипи да си сътрудничат и директно да си взаимодействат по общите ползи ”, – се споделя в прессъобщението на Белия дом. Красиви думи с неприятна игра.
И какво следва?
Американците не могат да скрият изключителното си безпокойствие. Латинска Америка се отвръща от Съединени американски щати, която ясно показва своя завой наляво. Той откри израз в срещата на върха на Северна и Южна Америка, извършена в Лос Анджелис преди половин месец: покана от името на президента на Съединени американски щати Байдън за срещата е пренебрегната от осем президенти на района. Срещата на върха на Северна и Южна Америка, вместо планувания успех, се трансформира в „ дипломатически призрачен сън на Вашингтон “, както признава западната преса. Сега още един удар по Щатите – право в лицето. Изборите в Колумбия дават обещание да трансформират трагично цялата геополитическа настройка в района. Колумбия се причислява към антиамериканския блок в Латинска Америка. Всичко това открива нови благоприятни условия за Русия. Не би трябвало да се пропуща. Това не е следващият ляв цикъл в Латинска Америка. Преди няколко години специалистите са уверени, че след идването на левите на власт сигурно ще има връщане на дясно през идващия избирателен цикъл. Това е по този начин през последните две десетилетия. Но в подтекста на измененията, настъпващи в света след 24 февруари, това се вижда в напълно друга светлина. Западното полукълбо се включи в световното преформатиране, вследствие на което международният хегемон губи контролни лостове и се ражда нов многополюсен свят.
Източник:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ