Разминаване с Хемингуей и компенсация в бар „Тропикана
ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „ БОТЕВ “
24.06.1982 година, порт Мариел – кея
Прекрасен подарък от представителя на БМФ в Хавана капитан Царков. Екскурзионен ден. И както пътуваме през зеленото ел кампо (поле) към столицата, виждам, че над палмите летят лешояди. Оказва се, че бидейки същински естествени санитари на препечената в тропика земя, изтребването им в Куба е неразрешено със закон.
Първа спирка – парк „ Ленин “. Делничен ден, без неделното стълпотворение, което събира тук половин Хавана. За първи път виждам гора от бамбук. Деца яздят понита, „ летят “ със самолети, имат железница… Амфитеатър, чиято сцена е измежду водна повърхност. Нощем със светлини и пеещи фонтани сигурно е приказност. С присъединяване на Алисия Алонсо тук е поставяно „ Лебедово езеро “. През юни предходната година българи и кубинци засаждат в парка 13 кралски палми в чест на 1300 години България.
Сан Франциско де Паула, предградие на Хавана, е наложителна дестинация. Тук е „ Каса де Хемингуей “, „ Финка Вихия “, „ Ла Вихия “ или просто Наблюдателницата, където именитият публицист е живял 20 години. Наистина райско кътче, превърнато в музей. Казват, че всичко тук наподобява по този начин, като че ли стопанинът е излязъл за малко преди минута. Малшанс. Не ни позволяват заради ремонт, поради вреди, нанесени от вихър.
Затова пък да попаднем в „ Ла Бодегита дел медио “ и да опитаме мохито, обичаното пиво на американеца, няма спънки. Стените са изподраскани от хиляди саморъчно подписали се гости. И снимки с подписи на звезди: самият Хемингуей, Чарли Чаплин, Салвадор Алиенде. Писателят е имал уязвимост и към дайкири, което се сервира в „ Ел Флоридита “.
В рамките на позволената свободната стратегия, с набора Матю влизаме в местенце, което въпреки всичко ще нарека сладкарница. Предлага се единствено сладолед, дружно с чаша вода. Честна дума, услади ми се повече от мохито. Супер! Повторихме поръчката.
Компактната група потегли към бар „ Тропикана “ с рейс № 22. Претъпкан „ Икарус “ с млад тъмнокож водач, чиито музикални импровизации съперничат на наши естрадни „ звезди “. Автобусът лети в приспусналата се тропическа вечер, а момъкът изкусно употребява кормилото и като тимпан. Постепенно запяват и най-малко половината пасажери. Музикална Куба, всеки миг всеки е подготвен да пее за себе си и за всички и постоянно намира слушатели. В пеещата тълпа съм притиснат до млада сексбомба, чиято непосредственост уголемява ноздрите ми, само че тази тъмнокожа шведка не обръща внимание нито на песента, нито на… мене. Шофьорът прави изключителна спирка, отваря предна врата и с жест на диригент кани българската група: “Тропикана “! Благодарим, а млада кубинка с дете за ръка трансформира посоката си и ни води тъкмо пред входа.
Посрещат ни чаша ледена вода, дъхави хлебчета с усет на купести облаци и дребни блокчета превъзходно краве масло. Предястие. Наоколо е обилен тропически фон, загатнат с дискретно ефектно осветяване. Все още е рано за шоупрограмата и в опита за класическа интерпретация на Шуберт даже неопитното ухо долавя леки примеси от ритъма на пачанга. Нямам толкоз фина музикална подготовка, подсказката е на третия асистент. Интелигентно момче, моят любимец в екипажа.
Време е за спектакъла. Пред оркестъра се спуска завеса от… тропическа зеленина. От десетки дюзи фучат бели облаци. Прииждат отвред, и от въздуха, Господи, какви бедра под костюмите от пера. Миниатюр на хаванския карнавал. Цвят, придвижване и темп. Това е фантазна действителност или, може би, действителна фантазност. Не, това не е канкан, а канканкаскада. Редят се жанр след жанр: испански, индиански, африкански. Тела, по-гъвкави от трепетлики и по-стройни от кралски палми. Душата се освобождава от всичко друго, остава единствено приказна еротика, въздишка и безтегловно плуване някъде из безкрая. Все отново съумявам да виждам, че тъмнокож и бял танцьор по друг метод интерпретират афроритъма. Генът си е ген. Само в „ Тропикана “ тайфа моряци могат да онемеят, безусловно, за час и половина. За първи път съм влюбен в 100 красиви дами по едно и също време. Преживях нещо като нереален оргазъм.
И след такава нощ те чака легло, пустинно пространно за моряшка самота. На гърба ти се покатерва котка и дращи с нокти половия глад…
25.06.1982 година, порт Мариел – кея
След обед съм на дребния сал, този път не във въздуха, а на вода. С Емо боядисваме в зелено фашата под водолинията на десен ръб. Какво тестване е неподвижното тропическо слънце, изгряло през днешния ден особено, с цел да кацне на темето ти и да нагрява желязото на корпуса. Ни полъх не дъхва. Ако от палубата не спускат вода, припадъкът е неминуем.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
24.06.1982 година, порт Мариел – кея
Прекрасен подарък от представителя на БМФ в Хавана капитан Царков. Екскурзионен ден. И както пътуваме през зеленото ел кампо (поле) към столицата, виждам, че над палмите летят лешояди. Оказва се, че бидейки същински естествени санитари на препечената в тропика земя, изтребването им в Куба е неразрешено със закон.
Първа спирка – парк „ Ленин “. Делничен ден, без неделното стълпотворение, което събира тук половин Хавана. За първи път виждам гора от бамбук. Деца яздят понита, „ летят “ със самолети, имат железница… Амфитеатър, чиято сцена е измежду водна повърхност. Нощем със светлини и пеещи фонтани сигурно е приказност. С присъединяване на Алисия Алонсо тук е поставяно „ Лебедово езеро “. През юни предходната година българи и кубинци засаждат в парка 13 кралски палми в чест на 1300 години България.
Сан Франциско де Паула, предградие на Хавана, е наложителна дестинация. Тук е „ Каса де Хемингуей “, „ Финка Вихия “, „ Ла Вихия “ или просто Наблюдателницата, където именитият публицист е живял 20 години. Наистина райско кътче, превърнато в музей. Казват, че всичко тук наподобява по този начин, като че ли стопанинът е излязъл за малко преди минута. Малшанс. Не ни позволяват заради ремонт, поради вреди, нанесени от вихър.
Затова пък да попаднем в „ Ла Бодегита дел медио “ и да опитаме мохито, обичаното пиво на американеца, няма спънки. Стените са изподраскани от хиляди саморъчно подписали се гости. И снимки с подписи на звезди: самият Хемингуей, Чарли Чаплин, Салвадор Алиенде. Писателят е имал уязвимост и към дайкири, което се сервира в „ Ел Флоридита “.
В рамките на позволената свободната стратегия, с набора Матю влизаме в местенце, което въпреки всичко ще нарека сладкарница. Предлага се единствено сладолед, дружно с чаша вода. Честна дума, услади ми се повече от мохито. Супер! Повторихме поръчката.
Компактната група потегли към бар „ Тропикана “ с рейс № 22. Претъпкан „ Икарус “ с млад тъмнокож водач, чиито музикални импровизации съперничат на наши естрадни „ звезди “. Автобусът лети в приспусналата се тропическа вечер, а момъкът изкусно употребява кормилото и като тимпан. Постепенно запяват и най-малко половината пасажери. Музикална Куба, всеки миг всеки е подготвен да пее за себе си и за всички и постоянно намира слушатели. В пеещата тълпа съм притиснат до млада сексбомба, чиято непосредственост уголемява ноздрите ми, само че тази тъмнокожа шведка не обръща внимание нито на песента, нито на… мене. Шофьорът прави изключителна спирка, отваря предна врата и с жест на диригент кани българската група: “Тропикана “! Благодарим, а млада кубинка с дете за ръка трансформира посоката си и ни води тъкмо пред входа.
Посрещат ни чаша ледена вода, дъхави хлебчета с усет на купести облаци и дребни блокчета превъзходно краве масло. Предястие. Наоколо е обилен тропически фон, загатнат с дискретно ефектно осветяване. Все още е рано за шоупрограмата и в опита за класическа интерпретация на Шуберт даже неопитното ухо долавя леки примеси от ритъма на пачанга. Нямам толкоз фина музикална подготовка, подсказката е на третия асистент. Интелигентно момче, моят любимец в екипажа.
Време е за спектакъла. Пред оркестъра се спуска завеса от… тропическа зеленина. От десетки дюзи фучат бели облаци. Прииждат отвред, и от въздуха, Господи, какви бедра под костюмите от пера. Миниатюр на хаванския карнавал. Цвят, придвижване и темп. Това е фантазна действителност или, може би, действителна фантазност. Не, това не е канкан, а канканкаскада. Редят се жанр след жанр: испански, индиански, африкански. Тела, по-гъвкави от трепетлики и по-стройни от кралски палми. Душата се освобождава от всичко друго, остава единствено приказна еротика, въздишка и безтегловно плуване някъде из безкрая. Все отново съумявам да виждам, че тъмнокож и бял танцьор по друг метод интерпретират афроритъма. Генът си е ген. Само в „ Тропикана “ тайфа моряци могат да онемеят, безусловно, за час и половина. За първи път съм влюбен в 100 красиви дами по едно и също време. Преживях нещо като нереален оргазъм.
И след такава нощ те чака легло, пустинно пространно за моряшка самота. На гърба ти се покатерва котка и дращи с нокти половия глад…
25.06.1982 година, порт Мариел – кея
След обед съм на дребния сал, този път не във въздуха, а на вода. С Емо боядисваме в зелено фашата под водолинията на десен ръб. Какво тестване е неподвижното тропическо слънце, изгряло през днешния ден особено, с цел да кацне на темето ти и да нагрява желязото на корпуса. Ни полъх не дъхва. Ако от палубата не спускат вода, припадъкът е неминуем.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ