Църквата почита на 27 ноември преп. Теодосий Търновски. Св. вмчк Яков Персиец. Преп. Паладий
Преп. Теодосий Търновски основава Килифаревския манастир
Преподобният Теодосий Търновски приема монашеско пострижение в Арчарския манастир " Свети Николай " край Видин. Оттам потегля да търси духовно управление и доближава до популярния исихаст и преподавател в съзерцателния живот, преподобни Григорий Синаит.
След гибелта на преподобни Григорий Синаит, манастирското приятелство единомислещо избира Теодосий за свещеник. Той отхвърля да одобри такава огромна отговорност и потегля да търси ново духовно пристанище. Посещава Атон, Солун, Бер и Цариград, доста места из България и най-после, дружно с ученика си Роман, основава собствен манастир в Килифарската пустинна околност до Търново. Скоро към него се събира огромно духовно приятелство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци.
Сред неговите възпитаници най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият предстоятел на Българската православна черква и Патриарх Търновски.
Поради разбойнически набези, наложило се Теодосий, дружно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място е в пещера и стръмните скали го вършат недостъпно от набези. На това място Теодосий прекарва три години, заболява тежко, боледува в продължение на 20 месеца и заради физическа уязвимост се отхвърля от длъжността свещеник, която трансферира на Роман. Теодосий, дружно с Евтимий и още трима възпитаници, се насочва за Цариград при своя другар и съмишленик всред следовниците на Григорий Синаит, патриарх Калист I. Умира в патриаршеския манастир " Свети страдалец Мамант " на 27 ноември 1363 година
Преди гибелта си
Теодосий прави наследство, в което поучава своите възпитаници да пазят неповредена благочестивата православна религия
Преди гибелта си изповядва догматическите постановления на вселенските събори и се причастява с пречистите Христови секрети. Тогава килията му се изпълва с благовоние. Лицето на умиращия отлично просиява и той издъхва в самодоволство. Последните думи, които произнесъл, са: " Вижте, небесно войнство! "
Преподобни Теодосий Търновски основава със своята исихастка школа нова ера в Българската черква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Без да заема архиерейски ранг, с помощта на престижа си на свети човек, преп. Теодосий Търновски е лидер в битката на православната черква против ересите. 3аставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх Теодосий да свикат църковен събор през 1350 година в Търново, на който са наказани месалианската, богомилската и адамитската ереси. През 1360 година на различен събор осъжда юдейската вяра.
Св. Теодосий бива талантлив и с оракулски качества. Според житиеписеца на Евтимий - Григорий Цамблак, Евтимий вижда учителя си Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб; на другия ден Теодосий предсказва, че Евтимий ще стане търновски патриарх, само че че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета от агаряните (турците).
След кончината на св. Теодосий Търновски Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист персонално му написва житие.
Преподобният Теодосий Търновски приема монашеско пострижение в Арчарския манастир " Свети Николай " край Видин. Оттам потегля да търси духовно управление и доближава до популярния исихаст и преподавател в съзерцателния живот, преподобни Григорий Синаит.
След гибелта на преподобни Григорий Синаит, манастирското приятелство единомислещо избира Теодосий за свещеник. Той отхвърля да одобри такава огромна отговорност и потегля да търси ново духовно пристанище. Посещава Атон, Солун, Бер и Цариград, доста места из България и най-после, дружно с ученика си Роман, основава собствен манастир в Килифарската пустинна околност до Търново. Скоро към него се събира огромно духовно приятелство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци.
Сред неговите възпитаници най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият предстоятел на Българската православна черква и Патриарх Търновски.
Поради разбойнически набези, наложило се Теодосий, дружно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място е в пещера и стръмните скали го вършат недостъпно от набези. На това място Теодосий прекарва три години, заболява тежко, боледува в продължение на 20 месеца и заради физическа уязвимост се отхвърля от длъжността свещеник, която трансферира на Роман. Теодосий, дружно с Евтимий и още трима възпитаници, се насочва за Цариград при своя другар и съмишленик всред следовниците на Григорий Синаит, патриарх Калист I. Умира в патриаршеския манастир " Свети страдалец Мамант " на 27 ноември 1363 година
Преди гибелта си
Теодосий прави наследство, в което поучава своите възпитаници да пазят неповредена благочестивата православна религия
Преди гибелта си изповядва догматическите постановления на вселенските събори и се причастява с пречистите Христови секрети. Тогава килията му се изпълва с благовоние. Лицето на умиращия отлично просиява и той издъхва в самодоволство. Последните думи, които произнесъл, са: " Вижте, небесно войнство! "
Преподобни Теодосий Търновски основава със своята исихастка школа нова ера в Българската черква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Без да заема архиерейски ранг, с помощта на престижа си на свети човек, преп. Теодосий Търновски е лидер в битката на православната черква против ересите. 3аставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх Теодосий да свикат църковен събор през 1350 година в Търново, на който са наказани месалианската, богомилската и адамитската ереси. През 1360 година на различен събор осъжда юдейската вяра.
Св. Теодосий бива талантлив и с оракулски качества. Според житиеписеца на Евтимий - Григорий Цамблак, Евтимий вижда учителя си Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб; на другия ден Теодосий предсказва, че Евтимий ще стане търновски патриарх, само че че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета от агаряните (турците).
След кончината на св. Теодосий Търновски Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист персонално му написва житие.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ