Колко струва на данъкоплатеца уличното осветление? Какви приоритети финансира общинският

Колко коства на данъкоплатеца уличното осветяване? Какви цели финансира общинският бюджет? Може ли всеки жител да взе участие в разискването на финансите на своята община и взема ли се поради мнението му?

На всички тези въпроси се пробват да отговорят в новото си проучване икономистите от ИПИ " Оценка на общинските бюджети: Как да се прави и какво да се следи? "

Изследването показва създадената от ИПИ методология за оценка на общинските бюджети и я ползва върху определена група от общини. Целта ни е да подпомогнем разбора на бюджетния развой и оценката на бюджетните резултати на общините. Методологията стъпва на аналогични документи в интернационалната бюджетна процедура, приспособени към изискванията в България, и се основава на информация, предоставена от общините или налична свободно от техните електронни страници и тези на министерствата.

Методологията включва две елементи – от една страна оценка на бюджетния развой, правила и процедури от позиция на тяхната бистрота, честота, цялост и специфика, и въпреки това – оценка на бюджетното осъществяване и резултати, която да даде опция на общините да сравнят своето показване с това на свои сътрудници на база на справедливи индикатори във връзка с финансова автономия и резистентност, задлъжнялост, адекватност на разноските и бюджетна позиция.

ИПИ направи пробно изпитване на препоръчаната методика върху определен кръг от общини и резултатите демонстрират, че:

- Много огромен дял от общините имат признати и разгласяват от време на време документи, свързани с бюджетната процедура, само че не всичко в машинно-четим вид;

- Фискални цели са заложени в бюджетите на 81% от общините, единствено към половината от бюджетите обаче (53%) показват разноски в подредба, друга от тази по стопански елементи;

- Версия на бюджета за жители – къс документ, направен на наличен за необятната общност език - е налична в 57% от общините;

- В едвам 8 от 21 случая (38%) обаче е показана връзка с национални бюджетни документи и тактики.

Резултатите от осъществяването на бюджетите демонстрират, че макар огромните разлики сред включените общини, всяка от тях демонстрира както мощни позиции по избрани знаци, по този начин и области на допустимо усъвършенстване, по-специално във връзка с  събираемостта на локалните разноски и ръководството на общинския дълг.

Задлъжнялостта на една община е директно обвързвана с фискалната ѝ позиция и финансирането на бюджетното салдо (дефицит). Въпреки лимитираните благоприятни условия на общините да теглят дълг, неговото ниво в номинално изражение и в относителен проект демонстрира по какъв начин локалната власт сесправя с провокациите на дълговото ръководство.

Индикатори:

– Размер на дълга, като % от плануваните доходи, изравнителна дотация и други прехвърляния за локални действия от централния бюджет: пресмята се като съответствие сред номиналния размер на дълга и плануваните доходи, изравнителна дотация и други прехвърляния за локални действия от централния бюджет;

– Размер на дълга на човек от популацията: пресмята се като съответствие сред

номиналния размер на дълга и плануваните доходи, изравнителна дотация и различен прехвърляния за локални действия от централния бюджет, разграничено на популацията на общината по последни данни на НСИ;

Дългът по отношение на популацията дава значима информация за финансовата тежест върху локалното население и опциите на общините да ръководят своята задлъжнялост.

Средният размер на общинския дълг на човек от популацията е 229 лева, само че разликите сред обособените общини в страната са обилни. Например, общини като Враца (422 лева.) и Варна (519 лева.) се открояват с високи стойности на дълга на глава от популацията. Тези равнища са директно свързани с икономическите потребности на общините и опциите им за вложения, само че също по този начин съставляват евентуално предизвикателство за финансовото ръководство и общото богатство на жителите.

Високият дълг на човек може да докара до по-голяма взаимозависимост на общината от външни източници на финансиране и може да усили тежестта върху бъдещите бюджети, изключително в случай че не се съпровожда от съответни доходи. Високият дълг на човек, както във Варна и Враца, е обвързван с огромните инфраструктурни планове, които изискват обилни вложения, само че също по този начин усилват финансовата тежест върху бъдещите бюджети и евентуално върху потребността от разширение на

данъчните приходи.

От друга страна, общини с по-ниски стойности на дълга на човек от популацията като Търговище (55лв.) и Казанлък (71 лева.) ръководят по-ефективно отговорностите и минимизират финансовата тежест върху популацията. Ниското равнище на дълг на човек може да бъде резултат от по-малки капиталови стратегии или от по-строго бюджетно ръководство. Въпреки това е значимо да се подчертае, че ниското равнище на дълг не би трябвало да бъде за сметка на вложенията в инфраструктура./виж галерията/

Цялото проучване можете да прочете .