Корабните „славейчета никога не пресипват
ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „ БОТЕВ “
11.07.1982 година, порт Ило – кея
И през днешния ден, както при предходното си дежурство, съм придатък на Оскар. Талиман от класа, няма за какво да се върша на сътрудник. Заедно сме неразделно в границите на работното време от 08,00 до 12,00; 13,00 – 16,00 и 18,00 – 24,00 часа. Няма нито предобеден, нито следобеден кофетайм. Това са локалните правила. И няма никакъв смисъл да подражавам, че броя, просто пиша в своята талиманска записка това, което нанася Оскар в неговата. Перуанците през вчерашния ден са протестирали документално заради огромните разлики в тяхната и нашата документи. Не можем да се мерим с наследниците на инките, в чиято империя е имало строга отчетност до бобено зърно.
Общуваме с неприкрит интерес един към различен, макар езиковата преграда. Той не отбира нищо от съветски и британски, моят испански лексикон е колкото пръстите на двете ми ръце. При първия ни контакт той просто ме прогони от палубата, с цел да си намеря очила като за работа с оксижен. Той самият е с такива. Защото заради вятъра непрекъснато се къпем в пушилка от рибено брашно, което подлютява очите като абразив. Послушах го и съм му признателен за жеста.
И двамата не схванахме очевидните си разлики. При тях отчетността е поверена на по-първа ръка хора. Оскар не наподобява на човек, който населява жилище от рогозки и ламарини, няма тип на гладуващ, само че в никакъв случай не отхвърля, в противен случай, незабавно похапва доставена от мен милинка, палачинка или принцеса от моряшката закуска, без значение от това какъв брой е часът. За разлика от него, моите работни облекла имат следи от всички цветове блажни бои по кораба – бяло, синьо, алено, резеда…, което демонстрира етажа ми в екипажния лист. Оскар има щерка, която е втора година студентка в Лима и това е огромна тежест за фамилията му. Но, за разлика от докерите, той не демонстрира интерес към дарения от кораба като всякакви дървении и варели. И няма по какъв начин да не върша съпоставяне с Куба, откъдето идваме в Перу. Тук ги няма груповите сандвичи с прясно мляко за докерите, няма го и настроението, с което работят кубинските им сътрудници. Но работата им спори. Регулярен подвоз, въпреки множеството фордове да наподобяват на остарели щайги.
Сюблимният час – финалният мач на международното състезание по футбол в Испания сред Италия и Федерална Република Германия. Немците изгубиха с 3:1, въпреки че получиха алегорична поддръжка с идването на транспортен съд „ Вестфалия “. За мое удивление в страна с висока футболна просвета като Перу товаренето на „ Ботев “ не бе прекратено и като нищо, вместо да бъда телезрител, щях да пиша талимански бележки, само че ме смени камериерът бачо Кочо. Все отново в моряшкия салет докерите-гости бяха болшинство. Свалиха каските от главите си, използваха ги за пепелници, съвсем дискретно показаха предпочитанието си към тима на Италия и безмълвно си потеглиха незабавно след последния съдийски сигнал.
А през днешния ден работното време завърши към два часа преди среднощ. Просто деен остана единствено един товарен кран и докерите избраха да се приберат по-рано. Поне още седмица време има, преди да отплаваме, само че взех решение в този момент да подаря на Оскар последното си флаконче „ Българска роза “. За брачната половинка или дъщерята, нямам за двете.
С Емо тръгваме да натегнем въжетата на бака. Не става, корпусът леко се люлее и отваря на 60 – 80 сантиметра от кея. Въжетата ту леко отпускат, ту съскат като пепелянки. Засега – нищо сериозно. Връщам се и в талиманската канцелария на равнището на основна палуба бачо Кочо и третият асистент ме посрещат с неприятна вест – пропада концепцията за еднодневна екскурзия до езерото Титикака. Световна забележителност, само че няма искащи, що се касае за един микробус от екипажа. Парите… И още непреминало разочарованието ми, идва мотористът Захо. Шефът те вика при кран № 1.
Добре, хайде назад към бака. Заварвам по-малко потни и повече нервни началник механика, четвъртия монтьор и машинния боцман. Опитват се да задвижат стачкуващата техника, в този момент им остава някой да се покатери и да включи елзахранването. Не повече от 5-6 метра ров с щедро омазнени и хлъзгави степенки. Викат мен, тъй като са сигурни, че няма да откажа. Във отвесна посока към този момент се оправям съвсем, както по хоризонтална. Слагам ръкавиците, набирам височина, натискам аленото копче и след по-малко от минута съм долу. Пренебрежително постепенно запалвам цигара и ги виждам подигравателно. Всъщност, обстановката е постоянна. Палубният моряк е нещо като налъм за баня. Ползват го в мокротията, след това повърхностно го захвърлят, сакаш към този момент в никакъв случай на никого няма да е нужен.
Връщам се при бачо Кочо и Николай таман в точния момент – беседват на секс тематика. Стар спомен от Банкок:
- Поръчвам си аз при мама ранг да прати някоя кака в каютата ми и по едно време на вратата се чука. Отварям и виждам отсреща си една зъбата кощрамба. Усетих по какъв начин всичко в мене спада (показва с сценичен жест). Обаче се активизирах и си крещя: Кочо, ти няма да излагаш българския (три букви). Е, те това ми беше за последно. Край. Героиня е женичката ми.
Героят търкаля 58-та си година и в този момент, след прибирането в България – край и на плаването.
Почти среднощ е, а юнаците от свободната промяна още не са се прибрали. При символичната цена на платената обич тук да не би… Едва ли, усъмнява се Николай. Той има достъп до сътрудника, единственият от локалните, който приказва британски. От него знае, че в Ило битовата вода е извънреден проблем, а питейната – разкош. Тук от доста години не са виждали дъжд и се съмняват, че такава смяна на климата е последица от нуклеарните опити. Сега американската „ Купър корпорейшън “ върти града с долари, експлоатира медната руда и евтината работна ръка и крепи ситуацията с освежаване на океанска вода. Използва се специфичен сапун за твърда вода. Вече е почнало строителството на водохранилище и акведукт.
Да си дойдем на думата. При такава бедност проституцията е единственото цвете, само че заради безводието няма по какъв начин да бъде поливано. Бардак без хигиена… Третият асистент допусна допустима опция: Преди приемането на идващ клиент, стафидата се обработва термично – с мангал. Наши момчета-мераклии са обмисляли опцията да употребяват удобствата на каютите си, само че вуйчо (помполитът), без да привиква заседание, предизвестил, че в случай че някой си разреши това, неотложно на свои разходи ще взема аероплан от Лима за Европа и от там – към България. И с половин екипаж можем да приберем кораба във Варна!
Добре де, въпреки да не сме британски флот, жена на борда може да е разкол за вуйчо, само че от кое място той ще знае за какви мераци си приказват момчетата?
- Бавно се оморячваш, приятелю. Досега трябваше да знаеш, че корабните „ славейчета “ в никакъв случай не пресипват.
Това са мемоари в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
11.07.1982 година, порт Ило – кея
И през днешния ден, както при предходното си дежурство, съм придатък на Оскар. Талиман от класа, няма за какво да се върша на сътрудник. Заедно сме неразделно в границите на работното време от 08,00 до 12,00; 13,00 – 16,00 и 18,00 – 24,00 часа. Няма нито предобеден, нито следобеден кофетайм. Това са локалните правила. И няма никакъв смисъл да подражавам, че броя, просто пиша в своята талиманска записка това, което нанася Оскар в неговата. Перуанците през вчерашния ден са протестирали документално заради огромните разлики в тяхната и нашата документи. Не можем да се мерим с наследниците на инките, в чиято империя е имало строга отчетност до бобено зърно.
Общуваме с неприкрит интерес един към различен, макар езиковата преграда. Той не отбира нищо от съветски и британски, моят испански лексикон е колкото пръстите на двете ми ръце. При първия ни контакт той просто ме прогони от палубата, с цел да си намеря очила като за работа с оксижен. Той самият е с такива. Защото заради вятъра непрекъснато се къпем в пушилка от рибено брашно, което подлютява очите като абразив. Послушах го и съм му признателен за жеста.
И двамата не схванахме очевидните си разлики. При тях отчетността е поверена на по-първа ръка хора. Оскар не наподобява на човек, който населява жилище от рогозки и ламарини, няма тип на гладуващ, само че в никакъв случай не отхвърля, в противен случай, незабавно похапва доставена от мен милинка, палачинка или принцеса от моряшката закуска, без значение от това какъв брой е часът. За разлика от него, моите работни облекла имат следи от всички цветове блажни бои по кораба – бяло, синьо, алено, резеда…, което демонстрира етажа ми в екипажния лист. Оскар има щерка, която е втора година студентка в Лима и това е огромна тежест за фамилията му. Но, за разлика от докерите, той не демонстрира интерес към дарения от кораба като всякакви дървении и варели. И няма по какъв начин да не върша съпоставяне с Куба, откъдето идваме в Перу. Тук ги няма груповите сандвичи с прясно мляко за докерите, няма го и настроението, с което работят кубинските им сътрудници. Но работата им спори. Регулярен подвоз, въпреки множеството фордове да наподобяват на остарели щайги.
Сюблимният час – финалният мач на международното състезание по футбол в Испания сред Италия и Федерална Република Германия. Немците изгубиха с 3:1, въпреки че получиха алегорична поддръжка с идването на транспортен съд „ Вестфалия “. За мое удивление в страна с висока футболна просвета като Перу товаренето на „ Ботев “ не бе прекратено и като нищо, вместо да бъда телезрител, щях да пиша талимански бележки, само че ме смени камериерът бачо Кочо. Все отново в моряшкия салет докерите-гости бяха болшинство. Свалиха каските от главите си, използваха ги за пепелници, съвсем дискретно показаха предпочитанието си към тима на Италия и безмълвно си потеглиха незабавно след последния съдийски сигнал.
А през днешния ден работното време завърши към два часа преди среднощ. Просто деен остана единствено един товарен кран и докерите избраха да се приберат по-рано. Поне още седмица време има, преди да отплаваме, само че взех решение в този момент да подаря на Оскар последното си флаконче „ Българска роза “. За брачната половинка или дъщерята, нямам за двете.
С Емо тръгваме да натегнем въжетата на бака. Не става, корпусът леко се люлее и отваря на 60 – 80 сантиметра от кея. Въжетата ту леко отпускат, ту съскат като пепелянки. Засега – нищо сериозно. Връщам се и в талиманската канцелария на равнището на основна палуба бачо Кочо и третият асистент ме посрещат с неприятна вест – пропада концепцията за еднодневна екскурзия до езерото Титикака. Световна забележителност, само че няма искащи, що се касае за един микробус от екипажа. Парите… И още непреминало разочарованието ми, идва мотористът Захо. Шефът те вика при кран № 1.
Добре, хайде назад към бака. Заварвам по-малко потни и повече нервни началник механика, четвъртия монтьор и машинния боцман. Опитват се да задвижат стачкуващата техника, в този момент им остава някой да се покатери и да включи елзахранването. Не повече от 5-6 метра ров с щедро омазнени и хлъзгави степенки. Викат мен, тъй като са сигурни, че няма да откажа. Във отвесна посока към този момент се оправям съвсем, както по хоризонтална. Слагам ръкавиците, набирам височина, натискам аленото копче и след по-малко от минута съм долу. Пренебрежително постепенно запалвам цигара и ги виждам подигравателно. Всъщност, обстановката е постоянна. Палубният моряк е нещо като налъм за баня. Ползват го в мокротията, след това повърхностно го захвърлят, сакаш към този момент в никакъв случай на никого няма да е нужен.
Връщам се при бачо Кочо и Николай таман в точния момент – беседват на секс тематика. Стар спомен от Банкок:
- Поръчвам си аз при мама ранг да прати някоя кака в каютата ми и по едно време на вратата се чука. Отварям и виждам отсреща си една зъбата кощрамба. Усетих по какъв начин всичко в мене спада (показва с сценичен жест). Обаче се активизирах и си крещя: Кочо, ти няма да излагаш българския (три букви). Е, те това ми беше за последно. Край. Героиня е женичката ми.
Героят търкаля 58-та си година и в този момент, след прибирането в България – край и на плаването.
Почти среднощ е, а юнаците от свободната промяна още не са се прибрали. При символичната цена на платената обич тук да не би… Едва ли, усъмнява се Николай. Той има достъп до сътрудника, единственият от локалните, който приказва британски. От него знае, че в Ило битовата вода е извънреден проблем, а питейната – разкош. Тук от доста години не са виждали дъжд и се съмняват, че такава смяна на климата е последица от нуклеарните опити. Сега американската „ Купър корпорейшън “ върти града с долари, експлоатира медната руда и евтината работна ръка и крепи ситуацията с освежаване на океанска вода. Използва се специфичен сапун за твърда вода. Вече е почнало строителството на водохранилище и акведукт.
Да си дойдем на думата. При такава бедност проституцията е единственото цвете, само че заради безводието няма по какъв начин да бъде поливано. Бардак без хигиена… Третият асистент допусна допустима опция: Преди приемането на идващ клиент, стафидата се обработва термично – с мангал. Наши момчета-мераклии са обмисляли опцията да употребяват удобствата на каютите си, само че вуйчо (помполитът), без да привиква заседание, предизвестил, че в случай че някой си разреши това, неотложно на свои разходи ще взема аероплан от Лима за Европа и от там – към България. И с половин екипаж можем да приберем кораба във Варна!
Добре де, въпреки да не сме британски флот, жена на борда може да е разкол за вуйчо, само че от кое място той ще знае за какви мераци си приказват момчетата?
- Бавно се оморячваш, приятелю. Досега трябваше да знаеш, че корабните „ славейчета “ в никакъв случай не пресипват.
Това са мемоари в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ