Ла Лига е единственото от петте големи първенства в Европа,

Ла Лига е единственото от петте огромни шампионати в Европа, в което двуполюсният модел е мощно изразен както в историята, по този начин и в сегашното. 60 от 89 трофеи в Испания са извоювани от единствено два тима - Реал Мадрид и Барселона. В 2 от 3 сезона в исторически проект шампионският трофей има за собствен дом или “Сантяго Бернабеу ”, или “Камп Ноу ”. А в последните две десетилетия в действителност се случва много по-рядко на върха на класирането да приключи тим, друг от двата мастодонта. Веднъж Атлетико и два пъти Валенсия - общо 3 от 20 трофеи влязоха във витрината на клуб, друг от Реал или Барса.

Предишните 6 шампионата бяха извоювани или от “лос меренгес ”, или от “лос кулес ”. Последният първенец, друг от Реал Мадрид или Барселона, е Атлетико Мадрид. Тимът на Чоло Симеоне победи през 2014 година, а в този момент още веднъж се оформи като главен кандидат при съмненията и грешките на двата безконечни любимеца. А те безспорно стартираха сезона едва. Барса записва най-лошата си начална серия от близо 30 години насам, като загуби 3 от първите си 8 мача (а в други два приключи наравно). При Реал третото проваляне пристигна в десетия мач, само че и футболистите на Зидан съществено забуксуваха през тази есен след съвсем съвършеното лято.

Диего Симеоне най-сетне победи Барселона

Повишените упования към Атлетико се дължат освен на неубедителните резултати на грандовете, само че и на безупречното показване на “дюшекчиите ” в първата четвърт от сезона. Тимът на Чоло взе 7 от първите си 9 мача, като в другите два записа нулеви равенства. Атлетико нито един път в този интервал не се беше оказал в ролята на догонващ в мача, като беше позволил единствено две попадения в мрежата си. Но това, което може би най-вече убеди специалистите от да предлагат “рохибланкос ” като основен кандидат за купата в Испания, е триумфът в дербито с Барселона. За първи път, откогато Симеоне е отпред на столичния отбор, Атлетико печели турнирен триумф против каталунския гранд. А тази победа не беше плод на шанс (въпреки че и той помогна), а най-много на чудесно плануван като тактика и изпълнен като тактичност мач от страна на “дюшекчиите ” с моментни проблясъци като този на Караско в края на първото полувреме.

Кадровият капацитет на тима от “Уанда Метрополитано ” също загатва, че през този сезон шампионската купа може да бъде украсена в алено и бяло. Очакваният напредък на Жоао Феликс, привличането на потвърден голмайстор като Луис Суарес, все по-силната роля на Маркос Йоренте и Анхел Кореа и, несъмнено, непробиваемият Ян Облак - това са единствено част от причините в интерес на Атлетико.

Не единствено “дюшекчиите ” са претенденти за популярност

След 11-ия кръг отпред на класирането беше Реал Сосиедад. В реалност “синьо-белите ” от Сан Себастиан бяха изиграли цялостен набор мачове за разлика от Реал, Барса и Атлетико, които започнаха седмица или две по-късно. И въпреки всичко баският отбор записа серия от 6 следващи победи, като още повече спрямо предния шампионат завоюва благосклонностите на неутралната аудитория с приятния си жанр на игра и съществуването на огромен брой млади локални гении в тима. Реал Сосиедад не е триумфирал в Примера дивисион от началото на 80-те години, като и в този момент е малко евентуално това да се случи. Същото се отнася и за Виляреал, който в никакъв случай не се е класирал по-високо от второто място. Ако има тим, кадърен да наруши двупюлосния модел в Ла Лига, то това сега е Атлетико Мадрид.