Лавина от "водни" дела заплашва да продъни бюджета
Курсът към " зелена " енергетика, поддържан посредством обезпечено високи цени за изкупуване на тока, създаден от вода, слънце и вятър, продължава да основава финансови проблеми в България. Преди дни стана ясно, че притежателите на 4 малки веца са спечелили каузи против Комисията по енергийно и водно контролиране и затова страната би трябвало да им заплати над 16. млн. лв. обезщетения. Служебният финансов министър Асен Василев към този момент е добавил и този разход в плана за акутализация на бюджет 2021. Най-лошото е, че десетки, в случай че не и стотици други вложители във ВЕИ (възобновяеми енергийни източници) водят аналогични каузи. Така остарели решения, взимани от законодателите и от енергийния регулатор преди 5-10 и повече години, цъкат като бомба с часовников механизъм за хазната.
16 млн. лева ще отидат при Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) заради „ неприятно ръководство ", разяснява Асен Василев при представянето на детайлите в препоръчаната бюджетна актуализация.
В съответния случай с четирите завършили каузи става дума за отдавнашни разногласия сред притежатели на минивецове (с мощ до 10 мегавата) и КЕВР поради понижаване на преференциалните цени на " зеления " ток. „ Варуна “, „ Пи Ес Контракт ", „ Кей Джи Инвест Холдинг и „ Еко Енерджи " са завели искове против две " орязващи " решения на енергийната комисия - от 30 март 2011 година и от 20 февруари 2015 година и към този момент са спечелили окончателно делата. Според Върховния административен съд вложителите са понесли имуществени вреди под формата на пропуснати изгоди и КЕВР трябва да ги обезщети за намаляването на цените, като им заплати общо 16.3 млн. лв.. Тъй като това са непланирани разходи, в този момент служебният финансов министър предлага сумата да бъде планувана в идните промени в разходната част на бюджет 2021 - наред с нарастването на пенсиите, обезпечаването на средства за пътни поправки и т.н. От МФ означават, че " по искови молби от производители на електрическа сила от водноелектрически централи под 10 MW, подадени против КЕВР по Закона за отговорността на страната и общините за вреди са формирани 49 административни каузи. И това са единствено една група от всички производители на ток от ВЕИ, а има и други недоволни от ценовите решенвия на КЕВР " зелени " централи.
Още към влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година страната стартира да надува ценови балон, насърчавайки с " галактически " цени производството на сила от вода, вятър, слънце. Стигна се до парадокса българските цени на слънчевия ток да са по-високи от немските. Известни с огромните си бизнеси имена вложиха в минивецове, ветропаркове и фотоволтаици поради солидните облаги, обезпечени от страната. Делът на " зеления " ток доста бързо се качи и още преди години България задмина задачата, сложена за 2020 година - 16% от енергийния микс да идва от ВЕИ мощности. Но защото " зеленият " ток е доста безценен и излиза солено на потребителите, КЕВР стартира да понижава привилегированите цени.
В случая с четирите компании, спечелили в съда, и с десетките други, завели сходни искове, става дума за по-стари дребни вецове, които към този момент са са изплатили вложенията. Тъкмо с това регулаторът е стимулирал орязването на цените им - преференциалните цени са държавна помощ, предопределена за поощряване нови мощности, те не могат да се заплащат постоянно. Изглежда обаче юристите на КЕВР не са били изключително безапелационни, тъй като са изгубили четирите дела във Върховен административен съд, а развоят евентуално ще е подобен и за аналогичните правосъдни проблеми.
Междувременно министър Асен Василев стартира концепцията държавните институции, които губят каузи с материален интерес, да носят финансови последствия за това - със съответните суми да им се понижава ведомственият бюджет. „ Имаме желание да затегнем разноските при изгубено дело. Помолили сме Министерство на правораздаването да подаде подробни данни за всички други изгубени каузи. Редно е парите за заплащания на компенсации по тях да се взимат от бюджетите на правосъдната власт или прокуратурата, или различен, според от това кой е изгубил делото ", разясни Василев.
Сега за всевъзможни " недоглеждания ", пропуски и късогледи решения - неволни, от неначетеност или корупционни, плаща централният бюджет, т.е. постоянно разноските са за сметка на данъкоплатците. Затова доста анализатори разясняват, че е извънредно време да се вкара лична отговорност и сгафилият министър, служител или съответните членове на групов държавен орган да заплащат с персоналното си имущество за грешките или най-малко да бъдат глобявани сурово. Това обаче е комплицирана за споразумяване материя, за която в никакъв случай до момента не се е формирало нужното законодателно болшинство.
ОЩЕ МИНИ
Междувременно в нормативната база зейна нов вулканичен разлом. Съгласно приета на 23 март Наредба за потребление на повърхностните води всяка Водноелектрическа централа би трябвало да представи документ за учредено право на градеж за водовземните уреди, в случай че иска да й бъде продължено разрешителното за водоползване, в противоположен случай няма право да работи. " Това е " параграф 22 ", който заплашва да спре над 250 водноелектрически централи ", сигнализира Асоциация " Хидроенергия ". " Такъв документ не е изискван до момента за градеж на Водноелектрическа централа и не може да бъде получен от ползвателя при към този момент пуснат обект в употреба - според актуалното българско законодателство не е допустимо основаване на право на градеж за към този момент издигнато оборудване ", изясни Боян Кършаков от браншовата асоциация, като посочи, че в България има ВЕЦ-ове, издигнати при започване на 20-и век, и тогава на никого не е хрумвало да желае право на градеж.
Това е следващата разпоредба, която се пробва да уреди остарели нормативни пропуски и нови връзки, само че по безразсъден метод, без необятно публично разискване и без съответна оценка на въздействието. Очаква се държавното управление - настоящето или идващото, да " уточни " условията, откакто организира необятна полемика по тях.
16 млн. лева ще отидат при Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) заради „ неприятно ръководство ", разяснява Асен Василев при представянето на детайлите в препоръчаната бюджетна актуализация.
В съответния случай с четирите завършили каузи става дума за отдавнашни разногласия сред притежатели на минивецове (с мощ до 10 мегавата) и КЕВР поради понижаване на преференциалните цени на " зеления " ток. „ Варуна “, „ Пи Ес Контракт ", „ Кей Джи Инвест Холдинг и „ Еко Енерджи " са завели искове против две " орязващи " решения на енергийната комисия - от 30 март 2011 година и от 20 февруари 2015 година и към този момент са спечелили окончателно делата. Според Върховния административен съд вложителите са понесли имуществени вреди под формата на пропуснати изгоди и КЕВР трябва да ги обезщети за намаляването на цените, като им заплати общо 16.3 млн. лв.. Тъй като това са непланирани разходи, в този момент служебният финансов министър предлага сумата да бъде планувана в идните промени в разходната част на бюджет 2021 - наред с нарастването на пенсиите, обезпечаването на средства за пътни поправки и т.н. От МФ означават, че " по искови молби от производители на електрическа сила от водноелектрически централи под 10 MW, подадени против КЕВР по Закона за отговорността на страната и общините за вреди са формирани 49 административни каузи. И това са единствено една група от всички производители на ток от ВЕИ, а има и други недоволни от ценовите решенвия на КЕВР " зелени " централи.
Още към влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година страната стартира да надува ценови балон, насърчавайки с " галактически " цени производството на сила от вода, вятър, слънце. Стигна се до парадокса българските цени на слънчевия ток да са по-високи от немските. Известни с огромните си бизнеси имена вложиха в минивецове, ветропаркове и фотоволтаици поради солидните облаги, обезпечени от страната. Делът на " зеления " ток доста бързо се качи и още преди години България задмина задачата, сложена за 2020 година - 16% от енергийния микс да идва от ВЕИ мощности. Но защото " зеленият " ток е доста безценен и излиза солено на потребителите, КЕВР стартира да понижава привилегированите цени.
В случая с четирите компании, спечелили в съда, и с десетките други, завели сходни искове, става дума за по-стари дребни вецове, които към този момент са са изплатили вложенията. Тъкмо с това регулаторът е стимулирал орязването на цените им - преференциалните цени са държавна помощ, предопределена за поощряване нови мощности, те не могат да се заплащат постоянно. Изглежда обаче юристите на КЕВР не са били изключително безапелационни, тъй като са изгубили четирите дела във Върховен административен съд, а развоят евентуално ще е подобен и за аналогичните правосъдни проблеми.
Междувременно министър Асен Василев стартира концепцията държавните институции, които губят каузи с материален интерес, да носят финансови последствия за това - със съответните суми да им се понижава ведомственият бюджет. „ Имаме желание да затегнем разноските при изгубено дело. Помолили сме Министерство на правораздаването да подаде подробни данни за всички други изгубени каузи. Редно е парите за заплащания на компенсации по тях да се взимат от бюджетите на правосъдната власт или прокуратурата, или различен, според от това кой е изгубил делото ", разясни Василев.
Сега за всевъзможни " недоглеждания ", пропуски и късогледи решения - неволни, от неначетеност или корупционни, плаща централният бюджет, т.е. постоянно разноските са за сметка на данъкоплатците. Затова доста анализатори разясняват, че е извънредно време да се вкара лична отговорност и сгафилият министър, служител или съответните членове на групов държавен орган да заплащат с персоналното си имущество за грешките или най-малко да бъдат глобявани сурово. Това обаче е комплицирана за споразумяване материя, за която в никакъв случай до момента не се е формирало нужното законодателно болшинство.
ОЩЕ МИНИ
Междувременно в нормативната база зейна нов вулканичен разлом. Съгласно приета на 23 март Наредба за потребление на повърхностните води всяка Водноелектрическа централа би трябвало да представи документ за учредено право на градеж за водовземните уреди, в случай че иска да й бъде продължено разрешителното за водоползване, в противоположен случай няма право да работи. " Това е " параграф 22 ", който заплашва да спре над 250 водноелектрически централи ", сигнализира Асоциация " Хидроенергия ". " Такъв документ не е изискван до момента за градеж на Водноелектрическа централа и не може да бъде получен от ползвателя при към този момент пуснат обект в употреба - според актуалното българско законодателство не е допустимо основаване на право на градеж за към този момент издигнато оборудване ", изясни Боян Кършаков от браншовата асоциация, като посочи, че в България има ВЕЦ-ове, издигнати при започване на 20-и век, и тогава на никого не е хрумвало да желае право на градеж.
Това е следващата разпоредба, която се пробва да уреди остарели нормативни пропуски и нови връзки, само че по безразсъден метод, без необятно публично разискване и без съответна оценка на въздействието. Очаква се държавното управление - настоящето или идващото, да " уточни " условията, откакто организира необятна полемика по тях.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ