По-лесно ще получиш от умрял писмо, отколкото компенсация за некачествена стока
Купувате нещо, само че скоро по-късно установявате, че то не работи или е дефектно. Възползвате се от правото си да предявите претенция, тъй като продуктът е в гаранция, само че удряте на камък. Почти всеки е бил воин в сходен сюжет и се е чувствал излъган от търговеца...
За 2018 година в Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) са постъпили 23 799 тъжби и сигнали на консуматори. От началото на тази година до края на септември формалната статистика е 16 566 тъжби. Част от тях касаят проблеми, чиито решения постановат съдействие да вземем за пример с Комисията за контролиране на известията, Българската организация за сигурност на храните, Министерство на здравеопазването и други Но по-същественото е друго. Както съобщи за „ БАНКЕРЪ “ ръководителят на КЗП Димитър Йотов, към половината недоволства са за неудовлетворени рекламации – такива, които не се одобряват от търговеца за основателни или поради неспазване на законоустановения период от месец за ремонт на стока.
Иначе надали някого ще учуди, че най-честите рекламации са за недостатък на телекомуникационни средства, битова техника и електроника.
Колко от жалбоподателите в КЗП получават обезщетения?
„ Нашата функционалност като надзорен орган е единствено да установим дали е налице нарушаване и в случай че има такова да глобяваме нарушителя.... Стигаме обаче и по-далеч като спомагаме на потребителя освен да изпита морално задоволство, че оня, който е постъпил погрешно е осъден, само че и да получи обективна отплата за повредените си ползи. В 65% от случаите за 2018-а сме създали по този начин, че хората да вземем за пример да получат парите си за някоя дефектна стока, която не може да бъде ремонтирана “ добавя Йотов.
Независимо от напъните на Комисията за отбрана на потребителите, явно не всички жертви получават отплата. Хитри търговци някак си все съумяват да създадат някоя врътка, с която да преметнат клетия покупател. Друг е въпросът, че в случай че си знаем правата, може да ги защитим посредством съда.
Тук обаче се откроява различен проблем.
Когато става дума за прахосмукачка на стойност 200-300 лева, малко на брой са стимулирани да потърсят правата си по исков ред. Само хонорарът на юриста ще им коства толкоз, а като прибавим времето и силата, които би трябвало да се вложат.... При тази обстановка множеството от прецаканите избират да наругаят търговеца и да пият по едно, с цел да преглътнат по-лесно безнадеждността на своя проблем.
Все отново преди правосъдното произвеждане има още един вид - различно разрешаване на разногласия. В КЗП се управляват така наречен общи и секторни помирителни комисии. Секторните обгръщат най-важните стопански сфери като водоснабдяване, транспортни, финансови, пощенски услуги и прочие В тях вземат участие и съответните регулатори като да вземем за пример Комисията за контролиране на известията или Българска народна банка. Общите пък спомагат при други зародили проблеми.
Помирителните комисии са безвъзмездни производства. В тях страните вземат участие на непринуден принцип и не се изисква физическото им наличие. Задачата им е да съберат доказателства от всякакво естество и да предложат помирително предложение, при което и търговец и консуматор да се съгласят да излязат от разногласието по този начин, че да няма оптимално изгубили както при правосъдните каузи.
Според националното ни законодателство помирителните комисии покриват условията на Директива 2013/11 на Европейския парламент от 21 май 2013-а за различно решение на потребителски разногласия. Само че те нямат дейно приложение заради един фундаментален кусур - започването на производството е непринудено и отговорната страна няма интерес то да се състои.
"Статистиката ни демонстрира, че търговците отхвърлят да вземат участие “, удостоверява и Димитър Йотов. През 2018 година са постъпили 143 заявки за общи помирителни производства като неприетите от търговците са 79 , а признатите съглашения и от търговци, и от консуматори са единствено 8 .
Конкретно за България Европейската комисия установи най-сериозни нарушавания по отношение на потребителите в бранша на финансовите услуги. И стартира наказателна процедура против страната, тъй като не е привела законодателството си в сходство с европейските правила.
Друг минус на помирителните комисии е, че няма наложително за осъществяване решение. Според юриста и създател на Националната асоциация за отбрана на потребителите Стоил Алипиев „ никой търговец в България не е респектиран от инспекции и наказания “.
„ Нашите оферти за промени в Закона за отбрана на потребителите са да отпаднат помирителните комисии като различен прийом за решение на потребителските разногласия и да бъдат основани ефикасни органи, които да водят възмездни производства със наложителни за осъществяване решения. Същите да са основани според дадените благоприятни условия в евродирективата: от представители на браншовата организация и сдружения на потребителите с присъединяване на държавния надзорен орган “, посочи Алипиев.
Да, КЗП е административен орган, който сформира актове и постанова наказания с наказателно разпореждане, само че, изключително за водачите на пазара, тези наказания са напряко смешни. Затова и нелоялните търговски практики у нас не престават, част от които е и двойният стандарт при храните.
<!--![endif]--> <!--![if-->
За 2018 година в Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) са постъпили 23 799 тъжби и сигнали на консуматори. От началото на тази година до края на септември формалната статистика е 16 566 тъжби. Част от тях касаят проблеми, чиито решения постановат съдействие да вземем за пример с Комисията за контролиране на известията, Българската организация за сигурност на храните, Министерство на здравеопазването и други Но по-същественото е друго. Както съобщи за „ БАНКЕРЪ “ ръководителят на КЗП Димитър Йотов, към половината недоволства са за неудовлетворени рекламации – такива, които не се одобряват от търговеца за основателни или поради неспазване на законоустановения период от месец за ремонт на стока.
Иначе надали някого ще учуди, че най-честите рекламации са за недостатък на телекомуникационни средства, битова техника и електроника.
Колко от жалбоподателите в КЗП получават обезщетения?
„ Нашата функционалност като надзорен орган е единствено да установим дали е налице нарушаване и в случай че има такова да глобяваме нарушителя.... Стигаме обаче и по-далеч като спомагаме на потребителя освен да изпита морално задоволство, че оня, който е постъпил погрешно е осъден, само че и да получи обективна отплата за повредените си ползи. В 65% от случаите за 2018-а сме създали по този начин, че хората да вземем за пример да получат парите си за някоя дефектна стока, която не може да бъде ремонтирана “ добавя Йотов.
Независимо от напъните на Комисията за отбрана на потребителите, явно не всички жертви получават отплата. Хитри търговци някак си все съумяват да създадат някоя врътка, с която да преметнат клетия покупател. Друг е въпросът, че в случай че си знаем правата, може да ги защитим посредством съда.
Тук обаче се откроява различен проблем.
Когато става дума за прахосмукачка на стойност 200-300 лева, малко на брой са стимулирани да потърсят правата си по исков ред. Само хонорарът на юриста ще им коства толкоз, а като прибавим времето и силата, които би трябвало да се вложат.... При тази обстановка множеството от прецаканите избират да наругаят търговеца и да пият по едно, с цел да преглътнат по-лесно безнадеждността на своя проблем.
Все отново преди правосъдното произвеждане има още един вид - различно разрешаване на разногласия. В КЗП се управляват така наречен общи и секторни помирителни комисии. Секторните обгръщат най-важните стопански сфери като водоснабдяване, транспортни, финансови, пощенски услуги и прочие В тях вземат участие и съответните регулатори като да вземем за пример Комисията за контролиране на известията или Българска народна банка. Общите пък спомагат при други зародили проблеми.
Помирителните комисии са безвъзмездни производства. В тях страните вземат участие на непринуден принцип и не се изисква физическото им наличие. Задачата им е да съберат доказателства от всякакво естество и да предложат помирително предложение, при което и търговец и консуматор да се съгласят да излязат от разногласието по този начин, че да няма оптимално изгубили както при правосъдните каузи.
Според националното ни законодателство помирителните комисии покриват условията на Директива 2013/11 на Европейския парламент от 21 май 2013-а за различно решение на потребителски разногласия. Само че те нямат дейно приложение заради един фундаментален кусур - започването на производството е непринудено и отговорната страна няма интерес то да се състои.
"Статистиката ни демонстрира, че търговците отхвърлят да вземат участие “, удостоверява и Димитър Йотов. През 2018 година са постъпили 143 заявки за общи помирителни производства като неприетите от търговците са 79 , а признатите съглашения и от търговци, и от консуматори са единствено 8 .
Конкретно за България Европейската комисия установи най-сериозни нарушавания по отношение на потребителите в бранша на финансовите услуги. И стартира наказателна процедура против страната, тъй като не е привела законодателството си в сходство с европейските правила.
Друг минус на помирителните комисии е, че няма наложително за осъществяване решение. Според юриста и създател на Националната асоциация за отбрана на потребителите Стоил Алипиев „ никой търговец в България не е респектиран от инспекции и наказания “.
„ Нашите оферти за промени в Закона за отбрана на потребителите са да отпаднат помирителните комисии като различен прийом за решение на потребителските разногласия и да бъдат основани ефикасни органи, които да водят възмездни производства със наложителни за осъществяване решения. Същите да са основани според дадените благоприятни условия в евродирективата: от представители на браншовата организация и сдружения на потребителите с присъединяване на държавния надзорен орган “, посочи Алипиев.
Да, КЗП е административен орган, който сформира актове и постанова наказания с наказателно разпореждане, само че, изключително за водачите на пазара, тези наказания са напряко смешни. Затова и нелоялните търговски практики у нас не престават, част от които е и двойният стандарт при храните.
<!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ