Дигитализират обектите от културното наследство на България
Културното и естествено завещание на България ще бъде изследвано, разказано и вписано в национална осведомителна система. Целта е да се разпространява като по-широк кръг от хора имат достъп до него. Проектът за върхови достижения,,Наследство.бг,, е финансиран с пари от Европа и би трябвало да се осъществя в идващите 5 години, оповестява Българска национална телевизия.
Културното завещание - нашата горделивост, постоянно обаче одобрявано като даденост - към този момент има още повече покровители. 4 университета, 6 института на Българска академия на науките и 2 музея се заемат със сериозната задача не просто да го съхраняват, само че и да го изследват и разпространяват у нас и зад граница. Залагат на своите специалисти и на модерните технологии.
Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ,,Св. Климент Охридски ": Това, което ние имаме - то е доста повече в сравнение с допускаме и познаваме и актуалните технологии разрешават неговото проявление по подобен метод като че ли си до него и го докосваш. Това с изключение на, че има смисъл в научно отношение, като се изключи че е значимо за гордостта на страната с нейното културно завещание, само че най-много има и резултат за промишлеността.
От промишлеността ще имат достъп до най-ценния капитал - базите данни с информация. Така търсенето ще е на клик разстояние. Стъпка първа - от Университета за архитектура строителство и геодезия ще основат две високотехнологични лаборатории.
Доц. Йорданка Кандулкова, началник катедра,,История и доктрина на архитектурата ", УАСГ: Едната е за цифровизация и тримерно моделиране на недвижимите културни полезности. Една лаборатория, с чиято активност ние ще успеем да документираме, да съхраним знанието, да организираме мониторинг за положението на паметниците. А другата е за консервация и реституция на културни полезности.
Предвижда се инвестиция и в най-важния капитал - човешкия като ще бъдат готови млади учени за работа в тези новаторски лаборатории.
Културното завещание - нашата горделивост, постоянно обаче одобрявано като даденост - към този момент има още повече покровители. 4 университета, 6 института на Българска академия на науките и 2 музея се заемат със сериозната задача не просто да го съхраняват, само че и да го изследват и разпространяват у нас и зад граница. Залагат на своите специалисти и на модерните технологии.
Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ,,Св. Климент Охридски ": Това, което ние имаме - то е доста повече в сравнение с допускаме и познаваме и актуалните технологии разрешават неговото проявление по подобен метод като че ли си до него и го докосваш. Това с изключение на, че има смисъл в научно отношение, като се изключи че е значимо за гордостта на страната с нейното културно завещание, само че най-много има и резултат за промишлеността.
От промишлеността ще имат достъп до най-ценния капитал - базите данни с информация. Така търсенето ще е на клик разстояние. Стъпка първа - от Университета за архитектура строителство и геодезия ще основат две високотехнологични лаборатории.
Доц. Йорданка Кандулкова, началник катедра,,История и доктрина на архитектурата ", УАСГ: Едната е за цифровизация и тримерно моделиране на недвижимите културни полезности. Една лаборатория, с чиято активност ние ще успеем да документираме, да съхраним знанието, да организираме мониторинг за положението на паметниците. А другата е за консервация и реституция на културни полезности.
Предвижда се инвестиция и в най-важния капитал - човешкия като ще бъдат готови млади учени за работа в тези новаторски лаборатории.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ