Представления и забавления за най-малките. Къде можем да ги водим?
Културният живот у нас, а и по целия свят, едвам крепи своето битие през последната година. И в случай че за мнозина това в този момент не е на дневен ред, то за човечеството като цяло тази действителност е на ръба на нещастието. Защото изкуство се твори, откогато се е зародила цивилизацията. И Джовани Бокачо е писал по време на чумната зараза в Европа, и е взел участие в няколко войни и в същото време е издавал романи, и Микеланджело е създавал статуи и фрески във времена на апетит и вътрешно-политически битки в Италия…
Слава богу, има кой да мисли за това или най-малко в столицата ни. За културата, и то тази, която се отнася за най-малките. В една зала на последния етаж на Софийската опера в избрани дни може да се чуе красива мелодия, изсвирена на флейта. Фрагмент от „ Вълшебната флейта ”. Това в действителност е последната опера на, писана в годината на неговата гибел – 1791. А феновете на това зрелище не са изискани хора в костюми и дребни шапчици, а невръстни деца, някои от които още си смучат палците.
„ Опера за бебоци ” навърши 7 години от основаването си в средата на януари. Репертоарът, който сортират артистите за малчуганите, се обогатява непрекъснато. Всяка седмица разчувствани майки и бащи водят своите наследници на представления, приспособени за деца. Мерките за сигурност по време на Covid-19 се съблюдават прецизно, като възрастните са от самото начало са с маски, а само 30% от местата са запълнени. Малчуганите слушат обичания евъргрийн „ Зайченцето бяло ” паралелно до творбите на типичен композитори от цяла Европа.
Идеята да има опера за деца съществува в редица страни като , Австралия, Съединени американски щати, Канада и доста други. А в известната постройка на операта в Сидни три пъти годишно има даже балове за бебета.
Представления за деца се играят също и в театрите. Столичният куклен театъ р разполага с две зали, в които съвсем всекидневно се слагат пиеси за невръстните фенове. От „ Малкия Мук ”, през „ Трите прасенца ”, до „ Кой има магарешки уши? ”, в които актьорите не стопират да се раздават на сцената. И повярвайте – аплодисментите и детският смях не стихват, а възрастните вероятно се усмихват скрито под своите маски. Обменът на просвета за бебета тече ежемесечно сред държавните куклени театри в София, Видин, Стара Загора и други градове. Представления за деца се играят също и в Младежкия спектакъл в столицата, където родителите и техните наследници могат да гледат мюзикъли.
Подобни събития за малчуганите се случват и в по-тесен кръг. Всяка седмица музикалният възпитател Мария Момирова свири на пиано и пее обичаната песен „ Зеленчуци, който не яде ” на напълно дребни дечица. Тя е основател на първата музикална бебешка работилница „ Прощъпулник ” през далечната 1998 година Мария взима концепцията от сходна самодейност в Лондон, до момента в който живее там. Срещата с музиката за детето се случва още от момента преди да се роди. Бебето слуша гласа на майка си, до момента в който тя го носи в себе си и този глас става обичан за бъдещия човек, припомня Мария и предизвиква родителите да слушат стойностна, без значение дали жанрът е класика, джаз или поп.
Срещата с творби на изкуството, няма по какъв начин да не признаем, обогатява прочувственото ни положение. И точно във времена на тестване потребността от вътрешен баланс е още по-голяма.
Автор: Емануела Миланова
Слава богу, има кой да мисли за това или най-малко в столицата ни. За културата, и то тази, която се отнася за най-малките. В една зала на последния етаж на Софийската опера в избрани дни може да се чуе красива мелодия, изсвирена на флейта. Фрагмент от „ Вълшебната флейта ”. Това в действителност е последната опера на, писана в годината на неговата гибел – 1791. А феновете на това зрелище не са изискани хора в костюми и дребни шапчици, а невръстни деца, някои от които още си смучат палците.
„ Опера за бебоци ” навърши 7 години от основаването си в средата на януари. Репертоарът, който сортират артистите за малчуганите, се обогатява непрекъснато. Всяка седмица разчувствани майки и бащи водят своите наследници на представления, приспособени за деца. Мерките за сигурност по време на Covid-19 се съблюдават прецизно, като възрастните са от самото начало са с маски, а само 30% от местата са запълнени. Малчуганите слушат обичания евъргрийн „ Зайченцето бяло ” паралелно до творбите на типичен композитори от цяла Европа.
Идеята да има опера за деца съществува в редица страни като , Австралия, Съединени американски щати, Канада и доста други. А в известната постройка на операта в Сидни три пъти годишно има даже балове за бебета.
Представления за деца се играят също и в театрите. Столичният куклен театъ р разполага с две зали, в които съвсем всекидневно се слагат пиеси за невръстните фенове. От „ Малкия Мук ”, през „ Трите прасенца ”, до „ Кой има магарешки уши? ”, в които актьорите не стопират да се раздават на сцената. И повярвайте – аплодисментите и детският смях не стихват, а възрастните вероятно се усмихват скрито под своите маски. Обменът на просвета за бебета тече ежемесечно сред държавните куклени театри в София, Видин, Стара Загора и други градове. Представления за деца се играят също и в Младежкия спектакъл в столицата, където родителите и техните наследници могат да гледат мюзикъли.
Подобни събития за малчуганите се случват и в по-тесен кръг. Всяка седмица музикалният възпитател Мария Момирова свири на пиано и пее обичаната песен „ Зеленчуци, който не яде ” на напълно дребни дечица. Тя е основател на първата музикална бебешка работилница „ Прощъпулник ” през далечната 1998 година Мария взима концепцията от сходна самодейност в Лондон, до момента в който живее там. Срещата с музиката за детето се случва още от момента преди да се роди. Бебето слуша гласа на майка си, до момента в който тя го носи в себе си и този глас става обичан за бъдещия човек, припомня Мария и предизвиква родителите да слушат стойностна, без значение дали жанрът е класика, джаз или поп.
Срещата с творби на изкуството, няма по какъв начин да не признаем, обогатява прочувственото ни положение. И точно във времена на тестване потребността от вътрешен баланс е още по-голяма.
Автор: Емануела Миланова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ