Културите винаги са общували. Хелоуин не застрашава българската традиция
Културите постоянно са общували. Хелоуин не заплашва българската традиция
Празници като Хелоуин, в които през днешния ден се търси забавата, маскарада, веселието, не замърсяват българската традиция, счита доцент доктор Илия Недин, началник катедра „ Етнология и фолклористика ” в ЮЗУ „ Неофит Рилски ”, съобщи кореспондентът на БГНЕС от Благоевград.
С доцент Недин беседваме за българските обичаи и разногласието би трябвало ли да честваме „ непознатия ” празник „ Хелоуин ”.
„ Защо би трябвало да търсим безусловно български еквивалент на Хелоуин – паралели няма. Това в действителност не е единствено американски, а шотландски празник. Произходът му е ирландски, обвързван с античните келти, които почитат настъпването на новата година. Но в случай че би трябвало да вършим паралел, ние също си имаме една нова година – на първи януари по нов жанр (по остарял жанр 14 януари) излизат сурвакари, василчари и всевъзможни маскирани групи, само че те не са кукерите. Защото те излизат на „ чист понеделник ” – на първия ден след Великденските пости. Цялата тази маскарадна обредност при започване на новата година припомня англо-скасонския Хелоуин. Той през днешния ден е много комерсиализиран, само че това е част от актуалната световна просвета на консуматорското общество.
За мен няма терзание дали празнуването на Хелоуин понижава и дали се усилва честването на българските празници. Културите постоянно са общували. Културните контакти са от както свят светува. Хора поддържат връзка и даже един Иван Шишманов – нашият огромен създател на академичната етнология в България, е предизвестил: „ Нашата просвета не е неповторима, не е належащо да търсим някаква уникалност, специфика, която да бъде толкоз друга от другите ”. Той е бил почитател навръх тази доктрина на културните контакти и взаимство. Такива празници като Хелоуин, които са с изменена функционалност, тъй като през днешния ден се търси забавата, търси се маскарада, веселието, не замърсяват българската традиция. Не би трябвало да бъдем крайни пуритани с безпокойство, че нашата просвета ще бъде затъмнена ”, сподели доцент Недин.
Той изясни още, че и на Запад църквата се е опитвала да затъмни този езически обред като вкарва навръх 1-и ноември деня на Вси светии, а Вси светии в православния свят се уважава в първата неделя след Петдесетница – т.е. в късна пролет. На втората неделя след Петдесетница пък се почитат всички български светии. Докато западната черква измества празника навръх първи ноември за, в случай че може този „ езически празник “ да бъде пресечен.
„ Днес Хелоуин се чества главно от младежите и децата. Но за кое дете не е прелестно да се маскира? Виждате през днешния ден какъв брой дейна е маскарадната обредност във всичките ѝ форми. Виждаме на всички места кукери, само че по този начин назоваваме всеки обред, обвързван с маскиране. Кукери обаче е обичайното наименование на маскарадност в Тракия и Странджа. Така или другояче човек има интерес към маската – към действието, или както Раковски го назовава – „ лицедействието “. Отделно, че в градската просвета има доста форми на маскарад ”, добави доктор Недин.
Доц. доктор Илия Недин, началник катедра „ Етнология и фолклористика ” в ЮЗУ / БГНЕС
„ Хелоуин не гони толкоз злото. Самата семантика на празника е обвързвана с вярата на античните келти, че на 31-и октомври против 1-и ноември – това е тяхната нова година, се нарушава границата сред света на живите и света на мъртвите и душите на мъртвите идват да се вселят в живи тела. По тази причина хората са угасвали всевъзможни огньове, обличали са се в кожи и рога, с цел да си придадат колкото се може по-грозен и изплашен тип, тъй че да избегнат душите на мъртвите да им вземат живите тематика. Така поражда Хелоуин. В българската традиция такава страшна изразност не пъди толкоз, в сравнение с разсънва земята, природата за настъпващата нова земеделска година. Тя е обвързвана по-скоро с концепцията за плодородието. Елемент на нерешителност има – образец са станчинарите, които вървят по улиците и подгонват децата, с цел да ги уплашат малко. Но и това е по-скоро обвързвано с веселието.
Днес ние имаме паралели на ниво сезон със западния Хелоуин, тъй като в случай че там на 1-и ноември е Вси светии, а на 2-и – почитат душите на мъртвите, то при нас на 3-и ноември /съботата преди Архангел Михаил/ е Архангелова Задушница. Тоест, ние също влизаме в един интервал от календара – в сезон, който е мощно обвързван с почитането на мъртвите. То и във фолклорната традиция в миналото е имало вълчи дни, да вземем за пример. Повечето от тези дни са свързани със забрани какво да се прави, което издава едни следи на въздействие на традиция за почитането на мъртвите ”, сподели още доцент Недин.
„ В предишното, в случай че приказваме за християнската традиция, която не трябва да я бъркаме с етичността, то в нея се опасяват от сатаната. В селската предмодерна просвета хората са се страхували от вампири, караконджули, върколаци, самодиви също. Това е една доста богата област във фолклора, обвързвана с визиите за демоничните сили. И естествено всяка просвета си има свои наставления по какъв начин да се оправи с тези сили. Хората са знаели, че до първи петли не е било хубаво да се излиза на открито, тъй като тогава обикалят демоничните същества. Или пък по време на поганите дни родилките не трябвало да излизат след залез слънце, да не оставят на простора изпрано долни дрехи ”, по този начин ръководителят на катедрата отговори на въпроса от какво се плаши българина.
„ Мисля, че това се дължи на демократичното време, в което живеем. Преди хората бяха образувани в някаква атеистичност за положително или неприятно. Такова беше възпитанието. От друга страна виждаме по какъв начин църквата се пробва да управлява нещата, само че не в интерес на фолклорната просвета. Всичко, което не е по канона, е определяно като езическо, само че в днешно време е неуместно да приказваме за езичество. Колкото и една черква да се бори против дефинира обреди и празници постоянно ще има спор сред фолклорното и каноничното ”, по този начин пък доцент Недин отговори на въпроса религиозен ли е през днешния ден българина. /БГНЕС
Празници като Хелоуин, в които през днешния ден се търси забавата, маскарада, веселието, не замърсяват българската традиция, счита доцент доктор Илия Недин, началник катедра „ Етнология и фолклористика ” в ЮЗУ „ Неофит Рилски ”, съобщи кореспондентът на БГНЕС от Благоевград.
С доцент Недин беседваме за българските обичаи и разногласието би трябвало ли да честваме „ непознатия ” празник „ Хелоуин ”.
„ Защо би трябвало да търсим безусловно български еквивалент на Хелоуин – паралели няма. Това в действителност не е единствено американски, а шотландски празник. Произходът му е ирландски, обвързван с античните келти, които почитат настъпването на новата година. Но в случай че би трябвало да вършим паралел, ние също си имаме една нова година – на първи януари по нов жанр (по остарял жанр 14 януари) излизат сурвакари, василчари и всевъзможни маскирани групи, само че те не са кукерите. Защото те излизат на „ чист понеделник ” – на първия ден след Великденските пости. Цялата тази маскарадна обредност при започване на новата година припомня англо-скасонския Хелоуин. Той през днешния ден е много комерсиализиран, само че това е част от актуалната световна просвета на консуматорското общество.
За мен няма терзание дали празнуването на Хелоуин понижава и дали се усилва честването на българските празници. Културите постоянно са общували. Културните контакти са от както свят светува. Хора поддържат връзка и даже един Иван Шишманов – нашият огромен създател на академичната етнология в България, е предизвестил: „ Нашата просвета не е неповторима, не е належащо да търсим някаква уникалност, специфика, която да бъде толкоз друга от другите ”. Той е бил почитател навръх тази доктрина на културните контакти и взаимство. Такива празници като Хелоуин, които са с изменена функционалност, тъй като през днешния ден се търси забавата, търси се маскарада, веселието, не замърсяват българската традиция. Не би трябвало да бъдем крайни пуритани с безпокойство, че нашата просвета ще бъде затъмнена ”, сподели доцент Недин.
Той изясни още, че и на Запад църквата се е опитвала да затъмни този езически обред като вкарва навръх 1-и ноември деня на Вси светии, а Вси светии в православния свят се уважава в първата неделя след Петдесетница – т.е. в късна пролет. На втората неделя след Петдесетница пък се почитат всички български светии. Докато западната черква измества празника навръх първи ноември за, в случай че може този „ езически празник “ да бъде пресечен.
„ Днес Хелоуин се чества главно от младежите и децата. Но за кое дете не е прелестно да се маскира? Виждате през днешния ден какъв брой дейна е маскарадната обредност във всичките ѝ форми. Виждаме на всички места кукери, само че по този начин назоваваме всеки обред, обвързван с маскиране. Кукери обаче е обичайното наименование на маскарадност в Тракия и Странджа. Така или другояче човек има интерес към маската – към действието, или както Раковски го назовава – „ лицедействието “. Отделно, че в градската просвета има доста форми на маскарад ”, добави доктор Недин.
Доц. доктор Илия Недин, началник катедра „ Етнология и фолклористика ” в ЮЗУ / БГНЕС „ Хелоуин не гони толкоз злото. Самата семантика на празника е обвързвана с вярата на античните келти, че на 31-и октомври против 1-и ноември – това е тяхната нова година, се нарушава границата сред света на живите и света на мъртвите и душите на мъртвите идват да се вселят в живи тела. По тази причина хората са угасвали всевъзможни огньове, обличали са се в кожи и рога, с цел да си придадат колкото се може по-грозен и изплашен тип, тъй че да избегнат душите на мъртвите да им вземат живите тематика. Така поражда Хелоуин. В българската традиция такава страшна изразност не пъди толкоз, в сравнение с разсънва земята, природата за настъпващата нова земеделска година. Тя е обвързвана по-скоро с концепцията за плодородието. Елемент на нерешителност има – образец са станчинарите, които вървят по улиците и подгонват децата, с цел да ги уплашат малко. Но и това е по-скоро обвързвано с веселието.
Днес ние имаме паралели на ниво сезон със западния Хелоуин, тъй като в случай че там на 1-и ноември е Вси светии, а на 2-и – почитат душите на мъртвите, то при нас на 3-и ноември /съботата преди Архангел Михаил/ е Архангелова Задушница. Тоест, ние също влизаме в един интервал от календара – в сезон, който е мощно обвързван с почитането на мъртвите. То и във фолклорната традиция в миналото е имало вълчи дни, да вземем за пример. Повечето от тези дни са свързани със забрани какво да се прави, което издава едни следи на въздействие на традиция за почитането на мъртвите ”, сподели още доцент Недин.
„ В предишното, в случай че приказваме за християнската традиция, която не трябва да я бъркаме с етичността, то в нея се опасяват от сатаната. В селската предмодерна просвета хората са се страхували от вампири, караконджули, върколаци, самодиви също. Това е една доста богата област във фолклора, обвързвана с визиите за демоничните сили. И естествено всяка просвета си има свои наставления по какъв начин да се оправи с тези сили. Хората са знаели, че до първи петли не е било хубаво да се излиза на открито, тъй като тогава обикалят демоничните същества. Или пък по време на поганите дни родилките не трябвало да излизат след залез слънце, да не оставят на простора изпрано долни дрехи ”, по този начин ръководителят на катедрата отговори на въпроса от какво се плаши българина.
„ Мисля, че това се дължи на демократичното време, в което живеем. Преди хората бяха образувани в някаква атеистичност за положително или неприятно. Такова беше възпитанието. От друга страна виждаме по какъв начин църквата се пробва да управлява нещата, само че не в интерес на фолклорната просвета. Всичко, което не е по канона, е определяно като езическо, само че в днешно време е неуместно да приказваме за езичество. Колкото и една черква да се бори против дефинира обреди и празници постоянно ще има спор сред фолклорното и каноничното ”, по този начин пък доцент Недин отговори на въпроса религиозен ли е през днешния ден българина. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ