Културата и съвестта Ако човек се смята за свободен, означава

Културата и съвестта

Ако човек се счита за свободен, значи ли това, че може да прави всичко, каквото си изиска. Разбира се, не. И не поради някакви забрани извън, а тъй като човешките действия постоянно са подбудени от егоистични подбуди. Последните обаче са несъвместими със свободното взимане на решения.

Свободата слага свои „ забрани “ – и не тъй като нещо е неразрешено случайно, а тъй като користните съображения и подбуди сами по себе си не се съвместяват със свободата. Користните действия са действия по насила. Принудата не не разрешава нищо, само че лишава индивида от неговата независимост. Затова същинската, вътрешната независимост на индивида съществува единствено когато липсва външна насила.

Човек, постъпващ егоистично от персонален, народен (националистически, шовинистичен), съсловен, класов, партиен или от какъвто и да било различен интерес, не е свободен.

Постъпката е свободна единствено когато е подбудена от желание, освободено от нарцисизъм, когато е безкористна.

Страж на свободата на индивида е неговата съвест. Съвестта го освобождава от користни (в необятния смисъл) сметки и подбуди. Користта и егоизмът са външни във връзка с индивида. Съвестта и безкористието са заложени в самия човешки дух. Затова постъпката, осъществена напълно по съвест, е свободна постъпка.

И по този начин, съвестта е пазач на същинската, вътрешната независимост на индивида. Тя противостои на външни принуди. Защитава индивида от външни въздействия. Разбира се, съвестта може да бъде повече или по-малко мощна, случва се даже и напълно да липсва.

Заробващите външни сили (икономически, политически, физическо неразположение и др.) внасят във вътрешния мир на индивида безпорядък, какофония. Да вземем най-прости образци. Партийни ползи могат да влязат в несъгласие със загрижеността за личното благоденствие. В разнообразни моменти личното благоденствие може да бъде разбирано друго: обогатяването, политическият престиж, здравето, насладата и прочие могат да тласкат индивида към изцяло разнообразни несъвместими между тях действия. Поробеният от външни сили човек е дисхармоничен.

Съвестта е безкористна (подтиква индивида към безкористно поведение) и затова самата тя е свободна в най-широкия смисъл на това разбиране.

Тя е в основата за цялостната самостоятелност на индивида (дори в пандиза, в лагера, в карцера, разпънат на уреда за мъчения и т.н.), за неговата вътрешна целокупност, за опазване на характерността, на личността.

Истински свободен може да бъде единствено човек, живеещ „ под непозната стряха “, твърди свети Франциск от Асизи. С други думи, оня, който не е пленен от външни житейски условия, и те не подчиняват неговия дух и постъпките му.

Съвестта противостои на всички користни и егоистични външни въздействия, нивелиращи характерността на индивида, унищожаващи го като персона и разрушаващи неговата хармония.

Всичко, което човек прави по сметка или под въздействие на външни условия, неизбежно води към вътрешни спорове и какофония.

Съвестта е доста тайнствена по своята същина. Тя не е единствено безкористие. В края на краищата може да има и безкористие на злото. Това най-много личи, в случай че имаме вяра в съществуването на злото начало в света, на дявола (оттук можем да си представим дявола като личност).

Защо постъпките, осъществени под въздействието на съвестта, не си опонират, а са някакво единение? Не значи ли това, че положителното се извисява към една цялостна и възвишена персона – към Бог?

Нашата персонална независимост, която се дефинира от съвестта ни, има свое пространство, свое поле на деяние, което може да бъде повече или по-малко необятно, повече или по-малко надълбоко. Размерите и дълбочината на деяние на човешката независимост зависят от степента на културата на индивида и на човешката общественост. Съвестта работи в рамките на културата на индивида и човешката общественост, в рамките на традициите на народа... Хората с огромна просвета имат огромен избор от решения и въпроси, необятни креативен благоприятни условия, където съвестта дефинира степента на откровеност на създателя и затова степента на неговата гениалност, автентичност и прочие.

Средата на деяние на съвестта е освен битова, тясно човешка, само че е и средата на научните проучвания, художественото творчество, региона на вярата и взаимоотношенията на индивида с природата и културното завещание. Културата и съвестта са нужни една на друга. Културата уголемява и обогатява „ пространството на съвестта ”.

Откъс от „ Руската просвета ”, Акад. Дмитрий Лихачов, превод: Мария Петкова-Базелкова, Изд. „ Изток-Запад ”
Снимки: Момент истины, nevzastava.ru