Странната и шокираща история на трансплантациите на животински органи на хора
Ксенотрансплантацията, трансплантацията на безчовечен органи в телата на хора, неотдавна излезе на напред във времето в биомедицинската просвета. През последните две години тази в миналото неразбираема област на хирургията доближи няколко значими стадия, в това число трансплантацията на генетично модифицирани свински сърца и бъбреци на пациенти в мозъчна гибел.
Колкото и реформаторски да са тези подвизи, ксенотрансплантацията има необичайно дълга история – с доста съмнителни от етична позиция неточности.
Някои от първите неразбираеми научни опити почнали през XVII-ти век с работата на френския доктор Жан-Батист Дени – пионер в кръвопреливането. При първия документиран опит за кръвопреливане Денис изпомпал кръвта на овца в 15-годишно момче, което страдало от хронична тресчица. Според разказите на Денис, той се е възстановил " поразително добре " и бързо си възвърнал " усмивката на лицето ". Дългосрочното му възобновяване остава мистерия.
1667 June 15: First blood transfusion into a human by Jean-Baptiste Denys in France
— A.J. Wright (@AJWrightMLS)
Не е изненадващо обаче, че не всички тези опити били сполучливи. Ксенотрансфузиите се правили отвън закона във Франция към 1670 година след гибелта на един от пациентите на Денис.
Векове по-късно учените почнали да се занимават с междувидовите присадки на тъкани и органи, освен с преливането на кръв. Един самоуверен пионер на този недодялан предходник на ксенотрансплантацията бил Серж Воронов, съветски академик, работещ в Париж при започване на XX-ти век.
Неговият " pièce de résistance " трансплантирал елементи от тестиси на шимпанзе в тези на по-възрастни мъже, които били изгубили " жаждата си за живот ". Съобщава се, че той направил " забележителен брой " от тези интервенции и спечелил цяло положение, правейки това.
Един от пациентите на работата на Воронов е австралийският фармацевт доктор Хенри Лейтън-Джоунс, по-известен като „ Маймуната Джоунс “, който получил присадка на маймунски тестис в Париж през 1929 година Щастлив от резултатите, той се завърнал вкъщи в Австралия и траял наследството на Воронов, като направил многочислени сходни интервенции.
До 60-те години на предишния век концепцията за потребление на нечовекоподобни примати като донори за трансплантация завладяло въображението на доктор Кийт Реемтсма, американски академик, който прекарал огромна част от кариерата си в университета Тулейн в Луизиана. Въпреки че бъбречните трансплантации били създадени към това време, броят им бил извънредно стеснен заради неналичието на налични органи от умряли хора.
Serge Voronoff (1866-1951) was a French surgeon of Russian extraction who became famous for his technique of grafting monkey testicle tissue into the testicles of men to increase their virility.
— Whores of Yore (@WhoresofYore)
За да се оправи с казуса, Реемтсма направил опити благодарение на бъбреци от най-близките ни живи родственици, шимпанзето. Между 1963 и 1964 година минимум 13 човешки пациенти получили двойна бъбречна трансплантация с органи, получени от шимпанзета.
Повечето от тези трансплантации били несполучливи заради отменяне или инфекции, причинявайки гибелта на пациентите в границите на осем седмици. Забележително е обаче, че няколко случая имали избран триумф. Един от пациентите на Реемтсма живяла девет месеца и даже съумяла да се върне на работа като учителка, като изглеждала в положително здраве.
Един ден обаче ненадейно припаднала и умряла. Бъбрекът на шимпанзето изглеждало крепко и не било настъпило отменяне, което предиздвикало лекарите да заключат, че тя просто е умряла от остро електролитно нарушаване.
Имало даже голям брой оферти за трансплантация на сърца на примати на хора. Един от най-известните опити бил осъществен от доктор Леонард Бейли, който през 1984 година трансплантирал сърце на павиан на момиченце, известно като Baby Fae.
Момиченцето било родено прибързано и страдало от хипопластичен синдром на сърцето, сериозен недостатък, който претендирал незабавна интервенция. Тъй като нямало налични сърца от донори бебета, Бейли съставил следния проект - отишъл в изследователската лаборатория на болничното заведение и извадил сърцето на замаян павиан. Върнал се горе и го вградил в гърдите на детето.
Първоначално изглеждало, че проектът е проработил, когато сърцето с размерите на орех почнало да бие. Бебето обаче умряло 20 дни по-късно заради остро отменяне.
Would you graft a chimp testicle onto yourself for a T boost anon? Would you have done it in the 1920s?
I give you the story of Serge Voronoff, early xenotransplantation and the quest for youthful rejuvenation.
— Stone Age Herbalist (@Paracelsus1092)
Случаят станал необятно прочут и провокирал доста полемики в медиите. Ако има нещо положително от тази интервенция, то е, че се повишила осведомеността за належащата потребност от повече човешки органи, за нуждаещите се от трансплантация бебета.
Дори през днешния ден ксенотрансплантацията е мотив за различия измежду обществеността и биоетиците към момента се борят с моралните съображения, свързани с практиката. Струва си обаче да се подчертае, че тези исторически образци за междувидова трансплантация са на километри от ксенотрансплантациите през 2020-те години, които са се възползвали от десетилетия прогрес в трансплантационната хирургия и биомедицинската просвета.
Каквато и да е позицията ви по въпроса, факт е, че има безнадежден дефицит на донори на органи, заради което умират стотици хора всяка година. Въпреки че има още доста работа за извършване, ксенотрансплантацията има капацитета да реши този проблем и да избави доста животи.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
По темата
Колкото и реформаторски да са тези подвизи, ксенотрансплантацията има необичайно дълга история – с доста съмнителни от етична позиция неточности.
Някои от първите неразбираеми научни опити почнали през XVII-ти век с работата на френския доктор Жан-Батист Дени – пионер в кръвопреливането. При първия документиран опит за кръвопреливане Денис изпомпал кръвта на овца в 15-годишно момче, което страдало от хронична тресчица. Според разказите на Денис, той се е възстановил " поразително добре " и бързо си възвърнал " усмивката на лицето ". Дългосрочното му възобновяване остава мистерия.
1667 June 15: First blood transfusion into a human by Jean-Baptiste Denys in France
— A.J. Wright (@AJWrightMLS)
Не е изненадващо обаче, че не всички тези опити били сполучливи. Ксенотрансфузиите се правили отвън закона във Франция към 1670 година след гибелта на един от пациентите на Денис.
Векове по-късно учените почнали да се занимават с междувидовите присадки на тъкани и органи, освен с преливането на кръв. Един самоуверен пионер на този недодялан предходник на ксенотрансплантацията бил Серж Воронов, съветски академик, работещ в Париж при започване на XX-ти век.
Неговият " pièce de résistance " трансплантирал елементи от тестиси на шимпанзе в тези на по-възрастни мъже, които били изгубили " жаждата си за живот ". Съобщава се, че той направил " забележителен брой " от тези интервенции и спечелил цяло положение, правейки това.
Един от пациентите на работата на Воронов е австралийският фармацевт доктор Хенри Лейтън-Джоунс, по-известен като „ Маймуната Джоунс “, който получил присадка на маймунски тестис в Париж през 1929 година Щастлив от резултатите, той се завърнал вкъщи в Австралия и траял наследството на Воронов, като направил многочислени сходни интервенции.
До 60-те години на предишния век концепцията за потребление на нечовекоподобни примати като донори за трансплантация завладяло въображението на доктор Кийт Реемтсма, американски академик, който прекарал огромна част от кариерата си в университета Тулейн в Луизиана. Въпреки че бъбречните трансплантации били създадени към това време, броят им бил извънредно стеснен заради неналичието на налични органи от умряли хора.
Serge Voronoff (1866-1951) was a French surgeon of Russian extraction who became famous for his technique of grafting monkey testicle tissue into the testicles of men to increase their virility.
— Whores of Yore (@WhoresofYore)
За да се оправи с казуса, Реемтсма направил опити благодарение на бъбреци от най-близките ни живи родственици, шимпанзето. Между 1963 и 1964 година минимум 13 човешки пациенти получили двойна бъбречна трансплантация с органи, получени от шимпанзета.
Повечето от тези трансплантации били несполучливи заради отменяне или инфекции, причинявайки гибелта на пациентите в границите на осем седмици. Забележително е обаче, че няколко случая имали избран триумф. Един от пациентите на Реемтсма живяла девет месеца и даже съумяла да се върне на работа като учителка, като изглеждала в положително здраве.
Един ден обаче ненадейно припаднала и умряла. Бъбрекът на шимпанзето изглеждало крепко и не било настъпило отменяне, което предиздвикало лекарите да заключат, че тя просто е умряла от остро електролитно нарушаване.
Имало даже голям брой оферти за трансплантация на сърца на примати на хора. Един от най-известните опити бил осъществен от доктор Леонард Бейли, който през 1984 година трансплантирал сърце на павиан на момиченце, известно като Baby Fae.
Момиченцето било родено прибързано и страдало от хипопластичен синдром на сърцето, сериозен недостатък, който претендирал незабавна интервенция. Тъй като нямало налични сърца от донори бебета, Бейли съставил следния проект - отишъл в изследователската лаборатория на болничното заведение и извадил сърцето на замаян павиан. Върнал се горе и го вградил в гърдите на детето.
Първоначално изглеждало, че проектът е проработил, когато сърцето с размерите на орех почнало да бие. Бебето обаче умряло 20 дни по-късно заради остро отменяне.
Would you graft a chimp testicle onto yourself for a T boost anon? Would you have done it in the 1920s?
I give you the story of Serge Voronoff, early xenotransplantation and the quest for youthful rejuvenation.
— Stone Age Herbalist (@Paracelsus1092)
Случаят станал необятно прочут и провокирал доста полемики в медиите. Ако има нещо положително от тази интервенция, то е, че се повишила осведомеността за належащата потребност от повече човешки органи, за нуждаещите се от трансплантация бебета.
Дори през днешния ден ксенотрансплантацията е мотив за различия измежду обществеността и биоетиците към момента се борят с моралните съображения, свързани с практиката. Струва си обаче да се подчертае, че тези исторически образци за междувидова трансплантация са на километри от ксенотрансплантациите през 2020-те години, които са се възползвали от десетилетия прогрес в трансплантационната хирургия и биомедицинската просвета.
Каквато и да е позицията ви по въпроса, факт е, че има безнадежден дефицит на донори на органи, заради което умират стотици хора всяка година. Въпреки че има още доста работа за извършване, ксенотрансплантацията има капацитета да реши този проблем и да избави доста животи.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ