Ножът опира до кокала
Крум Лазаров
На нашите воеводи най-сетне им пристигна вторият ум. Години наред, устремени към властта, те правеха непростими взаимни отстъпки с историята на България и битката на същинските воеводи от Вътрешна македонска революционна организация, жертвали живота си за освобождението на македонските земи и присъединението им към майка България. Сега ножът опира в кокала. Евентуалното влизане на Северна Македония в НАТО и Европейски Съюз със сегашните им искания към нашата история дефинитивно ще ликвидира саможертвата на хиляди български патриоти, отдали живота си за обединена България. Затова се постанова още веднъж
да напомним някои обстоятелства
Преди няколко месеца съветският президент В. Путин бе на посещаване в Р. Северна Македония. Някои наши издания изсипаха куп клюки във връзка неговото изявление за мястото, където е основана нашата писменост. Прави усещане, че още веднъж се предъвква " грешката на Вл. Путин " при неговото изявление. За сведение с тази своя фраза Вл. Путин твърдо отстоява нашата българска позиция. Защо ли? Защото очевидно има съветници историци, които са осведомени добре с научните изследвания на своите сътрудници от края на ХIХ - началото на ХХ в.
Ето някои заключения от Голямата съветска енциклопедия от оня интервал. В средата на ХIХ в. ползата на съветските учени към славянското население на Югоизточна Европа се ускорява. Борбата на това население за освобождението му от турско иго намира отклик и състрадание във всички пластове на съветското общество. Поради този интерес в енциклопедиите на Руската академия на науките намираме богата информация за българската история, българския език и битката за църковна самостоятелност в края на ХIХ и началото на ХХ век.
Примерите са доста и красноречиви
В Енциклопедичния речник от 1891 година срещаме следния текст: " Западното българско царство, в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето за по-продължителен интервал. В него са влизали територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долините на река Морава и териториите сред София и Видин. Столица на Западна България при създателите на династията на Шишмановците е била Средец (София), по-късно Воден, а най-сетне Самуил я реалокира в Охрид. Четиридесетгодишното царуване на Самуил е маркирано с непрекъснати войни с Византия. Той умира от тъга след тежкото проваляне, което е нанесено на войските при планината Беласица от император Василий II, наименуван Българоубиец. Василий ослепил 15 хиляди пленени българи и в подобен тип ги изпратил на Самуил. Българският цар при типа на своите бойци с извадени очи паднал на земята и след два дни починал, не можейки да преживее този удар. "
Голямата съветска енциклопедия отбелязва следното за българите в Македония и Одринско: " За българското население в турските лимити горделивост и знаме към момента е екзархията. Екзархист е еднакво на това да се правиш на българин, а патриархист - за грък, или напоследък за сърбин. Броят на екзархистите все още е 130 127, а броят на патриархистите - 46 449. " (Большая энциклопедия, С. Петербург, стр. 447, т. 17, 1891 г.). Същата енциклопедия обрисува и областите, в които се е приказвал нашият език. " Българският език принадлежи към югоизточната група на славянските езици. Неговата област на прилагане на север се лимитира от р. Дунав, на запад от Сърбия и Албания, на юг и югоизток - от областите, където се приказва гръцки език. На югозапад и югоизток гранични точки на ареала на българския език се явяват Охридското езеро, Косово, Солун и Адрианопол. Освен това и в Русия има български колонии: на юг - Бесарабия и северозападно от Азовско море " (т. 17, стр. 449).
Особено внимание заслужават резултатите от
проучванията на съветските учени
югоизточната част на Балканския полуостров от края на ХIХ и началото на ХХ век. " Понастоящем под Македония се схваща сегашният вилает Солун и южният вилает Монастир. Южно от тази област, до самия Солун, региона се обитава от гърци. На север от тях разпръснато живеят османски турци и основно славяни. Последните сами себе си назовават българи. Затова по-голямата част от откривателите ги отнасят към българите. Други обаче ги дефинират за сърби. Води се омраза сред българската и сръбската партия, при което огромна част от популацията не се счита за сърби, както това му се желае на представителя на сръбската партия господин Ганчович, тъй като те очевидно се считат за българи. " (Большая энциклопедия, т. 171, стр. 511, С. Петербург).
Нека да прибавим и няколко реда от рекомендациите на Гоце Делчев при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание: " Ние - подчертавал той - би трябвало да почнем с нахлуване от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни институции. И да продължим по този начин, само че всеки път надалеч от българското население, което не би трябвало да излагаме на турски преследвания и жестокости. Българите в Македония носят съвсем сами върху гърба си товара на революцията - и те ни са нужни, с цел да продължи битката ни, до момента в който реализираме крайната си цел. "
А в свое донесение сръбският общоприет консул в Битоля написа, че
активността на комитетите е имала " чисто български темперамент "
носело се е българското знаме на освобождението, последователите са се намирали единствено пред ония, които били прегърнали " българската концепция ", странейки от гъркоманите и сърбоманите.
" Действувайки за " общото дело ", комитетите несъмнено ще имат явните благосклонности на цялото тукашно население, само че не би трябвало да се изпуска поради събитието, че те си остават български комитети и постоянно са ръководени от София. "
Това са единствено няколко епизода от проучванията на съветската академична общественост, изясняващи етническата карта на югозападната част на Балканския полуостров, която през днешния ден попада в територията на Република Македония. Изводите от тези исторически проучвания са, че нашите предшественици с достолепие са защитавали своята българска еднаквост, точно по македонските земи. Титаните на актуалната ни дипломация би трябвало да си вземат поука по какъв начин би трябвало да се пазят националните ни ползи. Не може против едно букетче цветя, положени на паметника на цар Самуил, да се харизва " македонският език ".
Явно е обаче, че българският корен мъчно се изтръгва. Доказват го хиляди заявки от македонци за приемане на българско поданство. Друг е въпросът, че към тези нови свои жители България би трябвало да предяви условия. Да бъдеш българин е
освен привилегия, само че и обвързване
Българските жители са лоялни към националните ползи на страната, заплащат налози, поддържат държавността, а със своята работа усилват икономическото богатство на нацията.
Тези нови жители би трябвало известно време да се потрудят и за своята майка България, която ги е припознала за свои рожби - както прочее го прави към този момент повече от 100 години - преди да получат български паспорти. Българският паспорт не може да бъде единствено документ за по-бързо имигриране в Европа или Америка. За задачата е нужна обособена административна единица - министерство на имиграцията, което да построи стройна стратегическа стратегия за работа с искащите да получат българско поданство - както в кратковременен, по този начин и в дълготраен интервал. Още повече че се усилва броят на искащите да си възвърнат българското поданство и от редица други страни, като Молдова, Украйна и други Това е бъдещето на България и никакви напъни извън или от вътрешната страна няма да спрат този натурален развой, който към този момент е почнал. Що се касае до будните синове, които сипят ругатни против България, за тях един от великите синове на Пиринска Македония отец Паисий сподели преди повече от 240 години: " О, неразумний юроде, заради что се срамиш да се наречеш болгарин ".
На нашите воеводи най-сетне им пристигна вторият ум. Години наред, устремени към властта, те правеха непростими взаимни отстъпки с историята на България и битката на същинските воеводи от Вътрешна македонска революционна организация, жертвали живота си за освобождението на македонските земи и присъединението им към майка България. Сега ножът опира в кокала. Евентуалното влизане на Северна Македония в НАТО и Европейски Съюз със сегашните им искания към нашата история дефинитивно ще ликвидира саможертвата на хиляди български патриоти, отдали живота си за обединена България. Затова се постанова още веднъж
да напомним някои обстоятелства
Преди няколко месеца съветският президент В. Путин бе на посещаване в Р. Северна Македония. Някои наши издания изсипаха куп клюки във връзка неговото изявление за мястото, където е основана нашата писменост. Прави усещане, че още веднъж се предъвква " грешката на Вл. Путин " при неговото изявление. За сведение с тази своя фраза Вл. Путин твърдо отстоява нашата българска позиция. Защо ли? Защото очевидно има съветници историци, които са осведомени добре с научните изследвания на своите сътрудници от края на ХIХ - началото на ХХ в.
Ето някои заключения от Голямата съветска енциклопедия от оня интервал. В средата на ХIХ в. ползата на съветските учени към славянското население на Югоизточна Европа се ускорява. Борбата на това население за освобождението му от турско иго намира отклик и състрадание във всички пластове на съветското общество. Поради този интерес в енциклопедиите на Руската академия на науките намираме богата информация за българската история, българския език и битката за църковна самостоятелност в края на ХIХ и началото на ХХ век.
Примерите са доста и красноречиви
В Енциклопедичния речник от 1891 година срещаме следния текст: " Западното българско царство, в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето за по-продължителен интервал. В него са влизали територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долините на река Морава и териториите сред София и Видин. Столица на Западна България при създателите на династията на Шишмановците е била Средец (София), по-късно Воден, а най-сетне Самуил я реалокира в Охрид. Четиридесетгодишното царуване на Самуил е маркирано с непрекъснати войни с Византия. Той умира от тъга след тежкото проваляне, което е нанесено на войските при планината Беласица от император Василий II, наименуван Българоубиец. Василий ослепил 15 хиляди пленени българи и в подобен тип ги изпратил на Самуил. Българският цар при типа на своите бойци с извадени очи паднал на земята и след два дни починал, не можейки да преживее този удар. "
Голямата съветска енциклопедия отбелязва следното за българите в Македония и Одринско: " За българското население в турските лимити горделивост и знаме към момента е екзархията. Екзархист е еднакво на това да се правиш на българин, а патриархист - за грък, или напоследък за сърбин. Броят на екзархистите все още е 130 127, а броят на патриархистите - 46 449. " (Большая энциклопедия, С. Петербург, стр. 447, т. 17, 1891 г.). Същата енциклопедия обрисува и областите, в които се е приказвал нашият език. " Българският език принадлежи към югоизточната група на славянските езици. Неговата област на прилагане на север се лимитира от р. Дунав, на запад от Сърбия и Албания, на юг и югоизток - от областите, където се приказва гръцки език. На югозапад и югоизток гранични точки на ареала на българския език се явяват Охридското езеро, Косово, Солун и Адрианопол. Освен това и в Русия има български колонии: на юг - Бесарабия и северозападно от Азовско море " (т. 17, стр. 449).
Особено внимание заслужават резултатите от
проучванията на съветските учени
югоизточната част на Балканския полуостров от края на ХIХ и началото на ХХ век. " Понастоящем под Македония се схваща сегашният вилает Солун и южният вилает Монастир. Южно от тази област, до самия Солун, региона се обитава от гърци. На север от тях разпръснато живеят османски турци и основно славяни. Последните сами себе си назовават българи. Затова по-голямата част от откривателите ги отнасят към българите. Други обаче ги дефинират за сърби. Води се омраза сред българската и сръбската партия, при което огромна част от популацията не се счита за сърби, както това му се желае на представителя на сръбската партия господин Ганчович, тъй като те очевидно се считат за българи. " (Большая энциклопедия, т. 171, стр. 511, С. Петербург).
Нека да прибавим и няколко реда от рекомендациите на Гоце Делчев при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание: " Ние - подчертавал той - би трябвало да почнем с нахлуване от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни институции. И да продължим по този начин, само че всеки път надалеч от българското население, което не би трябвало да излагаме на турски преследвания и жестокости. Българите в Македония носят съвсем сами върху гърба си товара на революцията - и те ни са нужни, с цел да продължи битката ни, до момента в който реализираме крайната си цел. "
А в свое донесение сръбският общоприет консул в Битоля написа, че
активността на комитетите е имала " чисто български темперамент "
носело се е българското знаме на освобождението, последователите са се намирали единствено пред ония, които били прегърнали " българската концепция ", странейки от гъркоманите и сърбоманите.
" Действувайки за " общото дело ", комитетите несъмнено ще имат явните благосклонности на цялото тукашно население, само че не би трябвало да се изпуска поради събитието, че те си остават български комитети и постоянно са ръководени от София. "
Това са единствено няколко епизода от проучванията на съветската академична общественост, изясняващи етническата карта на югозападната част на Балканския полуостров, която през днешния ден попада в територията на Република Македония. Изводите от тези исторически проучвания са, че нашите предшественици с достолепие са защитавали своята българска еднаквост, точно по македонските земи. Титаните на актуалната ни дипломация би трябвало да си вземат поука по какъв начин би трябвало да се пазят националните ни ползи. Не може против едно букетче цветя, положени на паметника на цар Самуил, да се харизва " македонският език ".
Явно е обаче, че българският корен мъчно се изтръгва. Доказват го хиляди заявки от македонци за приемане на българско поданство. Друг е въпросът, че към тези нови свои жители България би трябвало да предяви условия. Да бъдеш българин е
освен привилегия, само че и обвързване
Българските жители са лоялни към националните ползи на страната, заплащат налози, поддържат държавността, а със своята работа усилват икономическото богатство на нацията.
Тези нови жители би трябвало известно време да се потрудят и за своята майка България, която ги е припознала за свои рожби - както прочее го прави към този момент повече от 100 години - преди да получат български паспорти. Българският паспорт не може да бъде единствено документ за по-бързо имигриране в Европа или Америка. За задачата е нужна обособена административна единица - министерство на имиграцията, което да построи стройна стратегическа стратегия за работа с искащите да получат българско поданство - както в кратковременен, по този начин и в дълготраен интервал. Още повече че се усилва броят на искащите да си възвърнат българското поданство и от редица други страни, като Молдова, Украйна и други Това е бъдещето на България и никакви напъни извън или от вътрешната страна няма да спрат този натурален развой, който към този момент е почнал. Що се касае до будните синове, които сипят ругатни против България, за тях един от великите синове на Пиринска Македония отец Паисий сподели преди повече от 240 години: " О, неразумний юроде, заради что се срамиш да се наречеш болгарин ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ