Св. мчца Татяна Римска. Св. Сава Сръбски. Св. мчк Мертий. Мчк Петър Авесаломит
КРОСС/ Страдание на света мъченица Татяна
Света мъченица Татяна се родила в Рим от знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил скришен християнин и се отличавал с набожност. Той възпитал щерка си в благочестие и боязън Божий и я научил на Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълноправие, тя поискала да прекара живота си в девство и непорочие. Тя станала булка на Христа, горейки от обич към Него и на Него Единия служела денонощно с молитва и пост, умъртвявайки плътта си и поробвайки я на духа. Заради добродетелния си живот тя се сподобила да послужи на църквата: била сложена за диакониса и в плът служила на Бога, сходно на безтелесните ангели. И Христос Господ увенчал невестата Си с страдалчески венец.
Когато римляните умъртвили нечестивия си цар Антонин Хелиогабал и тялото му, влачено през града за оскърбление, било хвърлено в река Тибър, на царския трон бил повдигнат Александър, тогава единствено на шестнадесет години. Неговата майка била християнка, на име Мамея. От нея той се научил да уважава Христа, само че не съгласно Христовата религия, тъй като по едно и също време с това продължавал да служи на идолите и да им се покланя като на антични римски богове. В двореца му имало изображения на Христа и на почитания от езичниците Аполон, на старозаветния Авраам и езическия Орфей и още доста други. Самият Александър не преследвал християните, само че наместниците му, шефовете на области и консулите ги тормозили мощно. Тъй като самият император бил прекомерно млад, ръководството на страната било поверено на някои членове на съвета, основен измежду които бил градският епарх Улпиан - нечовечен по манталитет и зложелател на християните. Съветниците управлявали от името на царя. Те разпратили на всички места заповед галилейците (така те наричали християните) да бъдат принуждавани да се покланят на римските богове, като за неподчинението ги заплашвали с мъчения и даже със гибел. Трябвало да се наблюдава дали християните извършват заповедта и за това били определени неколцина от най-лютите им врагове и прислужници на дявола: комитът Виталий, кувикуларият Вас и доместикът Кай. В Рим и във всички области на страната християнската кръв почнала да се лее като вода. Те не щадели християните, подлагали ги на мъчения и ги предавали на гибел.
Тогава езичниците хванали и светата девственица Татяна и я довели в храма на Аполон. Те желали да я принудят да се поклони на идола, само че тя се помолила на същинския Бог и ненадейно станало земетресение: идолът на Аполон паднал и се разрушил, част от храма се срутила и отломките затиснали доста езичници и жреци. Дяволът, който живеел в идола, с зов и стенание побягнал и всички чули вопъла и видели сянката, понесла се във въздуха.
А нечестивците повлекли светата дева на съд и мъчения. Отначало я биели по лицето и извадили очите й с стоманени куки. От дългото изтезание изнемогнали самите мъчители, тъй като тялото на Христовата мъченица било твърдо като наковалня и те понесли повече страдания от нея. Ангелите невидимо стояли към светата и нанасяли удари на мъчителите й, по тази причина те били принудени да се извърнат към беззаконния арбитър, като го молели да заповяда да прекратят изтезанията. Те казвали, че страдат повече, в сравнение с девицата. А Татяна мъжествено търпяла, молела се за мъчителите си и викала към Господа да ги озари със светлината на истината. Молитвата й била чута. Небесна светлина озарила мъчителите и духовните им очи се отворили. Те видели четири ангела, които стояли към светицата, и чули глас от небесата, който се обръщал към нея. Тогава паднали на земята и почнали да я молят:
- Прости ни, рабиньо на същинския Бог, тъй като не по своя воля ти причинявахме премеждия.
Те били осем индивида и всички повярвали в Христа и приели кръщение в личната си кръв, тъй като за изповядването Му били подложени на жестоки изтезания и най-после посечени.
На идващия ден неправедният арбитър седнал в съдилището и още веднъж заповядал да доведат света Татяна. А тя застанала пред него изцяло здрава, лицето й било умерено и радостно. Съдията почнал да убеждава девойката да принесе жертва на идолите, само че старанията му били напразни. Тогава заповядал да смъкват облеклата й и да режат тялото й с бръсначи. Девическото й тяло било бяло като сняг и от раните вместо кръв родословие мляко. Разнесло се дивно благовоние като от съд с благовония. Светата вдигнала очи към небето и почнала да се моли. После я разпънали на кръст на земята и я били с стоманени пръчки по този начин дълго, че мъчителите изнемогнали и постоянно се сменяли. Защото, както и преди, Божии ангели невидимо стояли към нея и нанасяли рани на мъчителите й. Слугите губели сили и заявявали, че някой удря тях самите с стоманени пръчки. Накрая деветима от тях умрели, изумени от ангелската десница, а другите паднали на земята полуживи. Светата девственица изобличавала съдията и прислужниците му и казвала, че техните богове са бездушни идоли.
Наближавала вечерта и светата била затворена в тюрма. Тук тя прекарала нощта в молебствия и славословия на Господа. Озарила я небесна светлина и ангели Божии славословели дружно с нея. На сутринта още веднъж я довели на съд. Като я видели изцяло здрава, с още по-прекрасно лице, всички били изумени. Започнали ласкаво и лъстиво да я уговарят да принесе жертва на великата им богиня Диана. Светата се престорила, че е съгласна да последва съвета им. Отвели я в храма на богинята, а бесът, който обитавал идола на Диана, усетил приближаването й и викнал високо:
- Горко ми, горко ми! Къде да избягам от Твоя Дух, Боже Небесни, тъй като от всички страни на храма се разгаря огън и ме гони!
Светата се доближила към храма, осенила се с кръстно предсказание, вдигнала очи нагоре и почнала да се моли. Изведнъж се чул заплашителен гръм, блеснала гръмотевица, от небето паднал огън и изгорил храма с идола, жертвите и жреците и доста от погрешните паднали мъртви. Тогава отвели света Татяна в претора, повесили я там, почнали да дерат тялото й с стоманени куки и отрязали зърната на гърдите й. После още веднъж я хвърлили в тъмницата и още веднъж светозарни ангели се явили на мъченицата, изцелили я от раните и възхвалили мъжественото й страдалчество. На сутринта завели светата в цирка и пуснали против нея заплашителен лъв, с цел да я раздра. Но свирепото животното не я докоснало и безропотно лижело нозете й. Когато поискали да отведат лъва назад в клетката, той ненадейно се хвърлил върху един благороден жрец, на име Евмений, и го раздрал. Повесили още веднъж света Татяна и почнали да раздират тялото й, само че ангелите невидимо нанасяли удари на мъчителите и те паднали мъртви. Тогава хвърлили светицата в огън, само че и той не й навредил: силата на пламъка стихнала, като че ли почитайки Христовата рабиня. А нечестивците приписвали всички тези дивни знамения не на Христовата мощ, а на чудо.Те остригали косите на светицата, тъй като мислели, че в тях тя крие вълшебната си мощ. После я затворили в храма на Зевс. Безбожниците мислели, че не може повече да навреди на божеството им, тъй като се е лишила от магическите си сили. Небесната светлина, която постоянно я осенявала, се разливала и в храма и ангели ободрявали и утешавали светицата. На третия ден жреците пристигнали дружно с народа, с цел да принесат жертва на своя господ Зевс. Когато отворили храма, видели, че идолът е паднал и се разрушил, а света Татяна стояла радостна в името на Господа Бога. Тогава я завели в съдилището. Съдията не знаел какво повече да направи, осъдил я на гибел и светата била посечена с меч. Заедно с нея умъртвили и татко й, тъй като разбрали, че и той е християнин. Отначало мъчителите го лишили от почетното му звание и лишили цялото му имущество. Осъден на гибел, дружно с щерка си той починал от меч за името Христово. И двамата се сподобили да получат страдалчески венци от Христа Бога, на Когото популярност во веки. Амин.
Света мъченица Татяна се родила в Рим от знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил скришен християнин и се отличавал с набожност. Той възпитал щерка си в благочестие и боязън Божий и я научил на Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълноправие, тя поискала да прекара живота си в девство и непорочие. Тя станала булка на Христа, горейки от обич към Него и на Него Единия служела денонощно с молитва и пост, умъртвявайки плътта си и поробвайки я на духа. Заради добродетелния си живот тя се сподобила да послужи на църквата: била сложена за диакониса и в плът служила на Бога, сходно на безтелесните ангели. И Христос Господ увенчал невестата Си с страдалчески венец.
Когато римляните умъртвили нечестивия си цар Антонин Хелиогабал и тялото му, влачено през града за оскърбление, било хвърлено в река Тибър, на царския трон бил повдигнат Александър, тогава единствено на шестнадесет години. Неговата майка била християнка, на име Мамея. От нея той се научил да уважава Христа, само че не съгласно Христовата религия, тъй като по едно и също време с това продължавал да служи на идолите и да им се покланя като на антични римски богове. В двореца му имало изображения на Христа и на почитания от езичниците Аполон, на старозаветния Авраам и езическия Орфей и още доста други. Самият Александър не преследвал християните, само че наместниците му, шефовете на области и консулите ги тормозили мощно. Тъй като самият император бил прекомерно млад, ръководството на страната било поверено на някои членове на съвета, основен измежду които бил градският епарх Улпиан - нечовечен по манталитет и зложелател на християните. Съветниците управлявали от името на царя. Те разпратили на всички места заповед галилейците (така те наричали християните) да бъдат принуждавани да се покланят на римските богове, като за неподчинението ги заплашвали с мъчения и даже със гибел. Трябвало да се наблюдава дали християните извършват заповедта и за това били определени неколцина от най-лютите им врагове и прислужници на дявола: комитът Виталий, кувикуларият Вас и доместикът Кай. В Рим и във всички области на страната християнската кръв почнала да се лее като вода. Те не щадели християните, подлагали ги на мъчения и ги предавали на гибел.
Тогава езичниците хванали и светата девственица Татяна и я довели в храма на Аполон. Те желали да я принудят да се поклони на идола, само че тя се помолила на същинския Бог и ненадейно станало земетресение: идолът на Аполон паднал и се разрушил, част от храма се срутила и отломките затиснали доста езичници и жреци. Дяволът, който живеел в идола, с зов и стенание побягнал и всички чули вопъла и видели сянката, понесла се във въздуха.
А нечестивците повлекли светата дева на съд и мъчения. Отначало я биели по лицето и извадили очите й с стоманени куки. От дългото изтезание изнемогнали самите мъчители, тъй като тялото на Христовата мъченица било твърдо като наковалня и те понесли повече страдания от нея. Ангелите невидимо стояли към светата и нанасяли удари на мъчителите й, по тази причина те били принудени да се извърнат към беззаконния арбитър, като го молели да заповяда да прекратят изтезанията. Те казвали, че страдат повече, в сравнение с девицата. А Татяна мъжествено търпяла, молела се за мъчителите си и викала към Господа да ги озари със светлината на истината. Молитвата й била чута. Небесна светлина озарила мъчителите и духовните им очи се отворили. Те видели четири ангела, които стояли към светицата, и чули глас от небесата, който се обръщал към нея. Тогава паднали на земята и почнали да я молят:
- Прости ни, рабиньо на същинския Бог, тъй като не по своя воля ти причинявахме премеждия.
Те били осем индивида и всички повярвали в Христа и приели кръщение в личната си кръв, тъй като за изповядването Му били подложени на жестоки изтезания и най-после посечени.
На идващия ден неправедният арбитър седнал в съдилището и още веднъж заповядал да доведат света Татяна. А тя застанала пред него изцяло здрава, лицето й било умерено и радостно. Съдията почнал да убеждава девойката да принесе жертва на идолите, само че старанията му били напразни. Тогава заповядал да смъкват облеклата й и да режат тялото й с бръсначи. Девическото й тяло било бяло като сняг и от раните вместо кръв родословие мляко. Разнесло се дивно благовоние като от съд с благовония. Светата вдигнала очи към небето и почнала да се моли. После я разпънали на кръст на земята и я били с стоманени пръчки по този начин дълго, че мъчителите изнемогнали и постоянно се сменяли. Защото, както и преди, Божии ангели невидимо стояли към нея и нанасяли рани на мъчителите й. Слугите губели сили и заявявали, че някой удря тях самите с стоманени пръчки. Накрая деветима от тях умрели, изумени от ангелската десница, а другите паднали на земята полуживи. Светата девственица изобличавала съдията и прислужниците му и казвала, че техните богове са бездушни идоли.
Наближавала вечерта и светата била затворена в тюрма. Тук тя прекарала нощта в молебствия и славословия на Господа. Озарила я небесна светлина и ангели Божии славословели дружно с нея. На сутринта още веднъж я довели на съд. Като я видели изцяло здрава, с още по-прекрасно лице, всички били изумени. Започнали ласкаво и лъстиво да я уговарят да принесе жертва на великата им богиня Диана. Светата се престорила, че е съгласна да последва съвета им. Отвели я в храма на богинята, а бесът, който обитавал идола на Диана, усетил приближаването й и викнал високо:
- Горко ми, горко ми! Къде да избягам от Твоя Дух, Боже Небесни, тъй като от всички страни на храма се разгаря огън и ме гони!
Светата се доближила към храма, осенила се с кръстно предсказание, вдигнала очи нагоре и почнала да се моли. Изведнъж се чул заплашителен гръм, блеснала гръмотевица, от небето паднал огън и изгорил храма с идола, жертвите и жреците и доста от погрешните паднали мъртви. Тогава отвели света Татяна в претора, повесили я там, почнали да дерат тялото й с стоманени куки и отрязали зърната на гърдите й. После още веднъж я хвърлили в тъмницата и още веднъж светозарни ангели се явили на мъченицата, изцелили я от раните и възхвалили мъжественото й страдалчество. На сутринта завели светата в цирка и пуснали против нея заплашителен лъв, с цел да я раздра. Но свирепото животното не я докоснало и безропотно лижело нозете й. Когато поискали да отведат лъва назад в клетката, той ненадейно се хвърлил върху един благороден жрец, на име Евмений, и го раздрал. Повесили още веднъж света Татяна и почнали да раздират тялото й, само че ангелите невидимо нанасяли удари на мъчителите и те паднали мъртви. Тогава хвърлили светицата в огън, само че и той не й навредил: силата на пламъка стихнала, като че ли почитайки Христовата рабиня. А нечестивците приписвали всички тези дивни знамения не на Христовата мощ, а на чудо.Те остригали косите на светицата, тъй като мислели, че в тях тя крие вълшебната си мощ. После я затворили в храма на Зевс. Безбожниците мислели, че не може повече да навреди на божеството им, тъй като се е лишила от магическите си сили. Небесната светлина, която постоянно я осенявала, се разливала и в храма и ангели ободрявали и утешавали светицата. На третия ден жреците пристигнали дружно с народа, с цел да принесат жертва на своя господ Зевс. Когато отворили храма, видели, че идолът е паднал и се разрушил, а света Татяна стояла радостна в името на Господа Бога. Тогава я завели в съдилището. Съдията не знаел какво повече да направи, осъдил я на гибел и светата била посечена с меч. Заедно с нея умъртвили и татко й, тъй като разбрали, че и той е християнин. Отначало мъчителите го лишили от почетното му звание и лишили цялото му имущество. Осъден на гибел, дружно с щерка си той починал от меч за името Христово. И двамата се сподобили да получат страдалчески венци от Христа Бога, на Когото популярност во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ