Св. равноапостолни Методий и Кирил.
КРОСС/На 11 май Българската православна черква уважава Светите равноапостоли братята Кирил и Методий.
През 1851 година по концепция на Найден Геров българското учебно заведение в Пловдив провежда първото празненство, отдадено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. 11 май последователно се трансформира в общобългарски празник на просветата. През 1900 година за пръв път е изпълнен химнът " Върви народе, възродени " по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Сведения за честването на този ден като празник на българската култура има още през XII век. Двамата братя са канонизирани за светци още с идването на техните възпитаници в България през 886 година Създатели на глаголицата те превеждат богослужебните книги, нужни в раннохристиянска България. Св. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година. Св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема името Кирил. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: така наречен Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за другите църковни служби), елементи от Псалтира и Требника. С това поставят основите на старобългарския книжовен език. Честван като общобългарски празник денят 11 май по остарял жанр и 24 май по нов жанр става най-яркия израз на националната еднаквост, на българското поклонение пред образованието, науката и културата. Двамата братя са положили основите на старобългарската цивилизация. Родените в Солун братя били деца на Лъв/Леон (висш офицер) и Мария, представителка на локалната българо-славянска аристокрация. По-възрастният брат Методий бил боен и даже за десетина години управлявал една подчинена на Византия „ Славиния ". Още като дете Константин посочил забележителни качества и бил изпратен в популярната Магнаурска школа в Константинопол, където бил измежду най-близките възпитаници на огромния интелектуалец, бъдещия патриарх Фотий. По-късно той служил като харто-филакс („ страж на свещените книги " ) в патриаршеската катедрала „ Св. София " и учител по философия в Магнаурската школа. Младият академик победил в дебат някогашния патриарх Йоан Граматик, последовател на иконоборството. Византия употребила този ослепителен теолог, мъдрец и лингвист в няколко дипломатически задачи - при арабите (т.нар. Сарацинска мисия) и при хазарите, като във втората бил съпроводен от Методий. При това пътешестване край византийския Херсон (дн. Севастопол, Украйна) братята разкрили мощите на св. папа Климент Римски. След 851 година Константин отишъл при брат си в манастира, където се посветил на основаването на старобългарската писменост и старобългарския книжовен език. Според житието на св. Кирил задачата била сложена от самия император Михаил III - Византия се стремяла да приобщи „ своите " славяни, както и да разполага с духовно въздействие в славянския свят. През 855 година Константин благодарение на Методий основал първата графична система - така наречен глаголица. За основа послужил солунският акцент на старобългарския език. С помощта на кръг от възпитаници апостолите почнали усилена преводаческа активност. Конкретната политика довела до ненадейно решение - през 863 година Византия изпратила светите братя във Велика Моравия. Княз Ростислав се борел с господстващото немско духовенство. С идването на задачата във Велехрад почнало образованието на славянско духовенство и осъществяването на проповед на старобългарски език. Византийското църковно-политическо въздействие в Централна Европа било посрещнато с запаси от западната черква, а от немското духовенство - с неприкрита неприязън. На четвъртата година от началото на задачата Кирил и Методий пътували до Константинопол, а на връщане посетили Рим. Междувременно Кирил победил в един развълнуван спор, състоял се във Венеция. Местното духовенство изтъквало така наречен „ триезична доктрина ", съгласно която свещени са единствено латинският, гръцкият и еврейският език. Опирайки са на източната процедура (сирийци, арменци, грузинци, копти и други имали свои писмености и славели Бога са личните си езици от векове), Константин оборил своите съперници. В Рим папа Адриан II благословил задачата и осветил славянските (старобългарските) книги. Престоят на братята траял повече от година, през която проповедта на старобългарски език огласявала храмовете, а учениците на светите братя получили санове от самия папа. Константин обаче се разболял тежко, приел монашеско звание и името „ Кирил " и на 14 февруари 869 година умрял. Той бил заровен в църквата „ Св. Климент " („ Сан Клементе " ), а гробът му е заветен за българите. Вече десетилетия наред български държавни ръководители всяка година посещават това свято място и отдават помит на великия деятел на старобългарското слово.
След гибелта на св. Кирил с папска була Методий бил ръкоположен за архиепископ на междинния Дунав и Панония. Той станал папски легат за огромна територия, обвързвана по традиция със остарелия християнски център Сирмиум/Срем. През IX-XI в. градът бил под българска власт. Преки данни за контакти сред Методий и българските управляващи отсъстват, само че, както проличава от събитията през 886 година, такива позитивно е имало. Независимо от заявената доброжелателност, западните схващания от онази ера продължавали да оспорват правото за проповед на собствен език. Методий бил длъжен да чете Евангелието и Апостола първо на латински, а по-късно на славянски. Мощното и нападателно настроено немско духовенство продължавало враждебната си политика към Методий. През 870 година той бил незаслужено съден в Регенсбург и хвърлен в пандиза в Елбан-ген, Швабия. Архиепископът бил освободен едвам през 873 година, и то след намесата на папа Йоан VIII. Методий провел автокефалната черква на Великоморавия, евентуално следвайки българския образец. През 879 година обаче по папско разпореждане старобългарската проповед била лимитирана още повече. Методий се явил на съд в Рим, където за следващ път оборил обвиняванията. Той посетил още веднъж Константинопол, след което се завърнал в Моравия. Държавните управляващи в тази страна не осъзнавали в нужната степен значимостта на Кирило-Методиевото дело, а новият княз Светополк бил податлив на отстъпки пред немското духовенство. Въпреки това Методий траял преводите на библейските книги, основава истински проповеди, молебствия и песнопения до самата си гибел (6 април 885 г). Той бил заровен в катедралния храм на Велехрад, съгласно друго мнение - в Микулчице (Моравия в дн. Чехия).
Смъртта на Методий била последният, освен това драматичен акомпанимент на Моравската задача. Учениците на светите братя били прогонени. Климент, Наум, Ангеларий и други почитатели на равноапостолите потърсили избавление в България, „... за която те от дълго време копнеели ". Така тогавашната монашеска задача се завърнала на родна земя, с цел да се трансформира в гръбнак на българската цивилизация.
През 1851 година по концепция на Найден Геров българското учебно заведение в Пловдив провежда първото празненство, отдадено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. 11 май последователно се трансформира в общобългарски празник на просветата. През 1900 година за пръв път е изпълнен химнът " Върви народе, възродени " по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Сведения за честването на този ден като празник на българската култура има още през XII век. Двамата братя са канонизирани за светци още с идването на техните възпитаници в България през 886 година Създатели на глаголицата те превеждат богослужебните книги, нужни в раннохристиянска България. Св. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година. Св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема името Кирил. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: така наречен Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за другите църковни служби), елементи от Псалтира и Требника. С това поставят основите на старобългарския книжовен език. Честван като общобългарски празник денят 11 май по остарял жанр и 24 май по нов жанр става най-яркия израз на националната еднаквост, на българското поклонение пред образованието, науката и културата. Двамата братя са положили основите на старобългарската цивилизация. Родените в Солун братя били деца на Лъв/Леон (висш офицер) и Мария, представителка на локалната българо-славянска аристокрация. По-възрастният брат Методий бил боен и даже за десетина години управлявал една подчинена на Византия „ Славиния ". Още като дете Константин посочил забележителни качества и бил изпратен в популярната Магнаурска школа в Константинопол, където бил измежду най-близките възпитаници на огромния интелектуалец, бъдещия патриарх Фотий. По-късно той служил като харто-филакс („ страж на свещените книги " ) в патриаршеската катедрала „ Св. София " и учител по философия в Магнаурската школа. Младият академик победил в дебат някогашния патриарх Йоан Граматик, последовател на иконоборството. Византия употребила този ослепителен теолог, мъдрец и лингвист в няколко дипломатически задачи - при арабите (т.нар. Сарацинска мисия) и при хазарите, като във втората бил съпроводен от Методий. При това пътешестване край византийския Херсон (дн. Севастопол, Украйна) братята разкрили мощите на св. папа Климент Римски. След 851 година Константин отишъл при брат си в манастира, където се посветил на основаването на старобългарската писменост и старобългарския книжовен език. Според житието на св. Кирил задачата била сложена от самия император Михаил III - Византия се стремяла да приобщи „ своите " славяни, както и да разполага с духовно въздействие в славянския свят. През 855 година Константин благодарение на Методий основал първата графична система - така наречен глаголица. За основа послужил солунският акцент на старобългарския език. С помощта на кръг от възпитаници апостолите почнали усилена преводаческа активност. Конкретната политика довела до ненадейно решение - през 863 година Византия изпратила светите братя във Велика Моравия. Княз Ростислав се борел с господстващото немско духовенство. С идването на задачата във Велехрад почнало образованието на славянско духовенство и осъществяването на проповед на старобългарски език. Византийското църковно-политическо въздействие в Централна Европа било посрещнато с запаси от западната черква, а от немското духовенство - с неприкрита неприязън. На четвъртата година от началото на задачата Кирил и Методий пътували до Константинопол, а на връщане посетили Рим. Междувременно Кирил победил в един развълнуван спор, състоял се във Венеция. Местното духовенство изтъквало така наречен „ триезична доктрина ", съгласно която свещени са единствено латинският, гръцкият и еврейският език. Опирайки са на източната процедура (сирийци, арменци, грузинци, копти и други имали свои писмености и славели Бога са личните си езици от векове), Константин оборил своите съперници. В Рим папа Адриан II благословил задачата и осветил славянските (старобългарските) книги. Престоят на братята траял повече от година, през която проповедта на старобългарски език огласявала храмовете, а учениците на светите братя получили санове от самия папа. Константин обаче се разболял тежко, приел монашеско звание и името „ Кирил " и на 14 февруари 869 година умрял. Той бил заровен в църквата „ Св. Климент " („ Сан Клементе " ), а гробът му е заветен за българите. Вече десетилетия наред български държавни ръководители всяка година посещават това свято място и отдават помит на великия деятел на старобългарското слово.
След гибелта на св. Кирил с папска була Методий бил ръкоположен за архиепископ на междинния Дунав и Панония. Той станал папски легат за огромна територия, обвързвана по традиция със остарелия християнски център Сирмиум/Срем. През IX-XI в. градът бил под българска власт. Преки данни за контакти сред Методий и българските управляващи отсъстват, само че, както проличава от събитията през 886 година, такива позитивно е имало. Независимо от заявената доброжелателност, западните схващания от онази ера продължавали да оспорват правото за проповед на собствен език. Методий бил длъжен да чете Евангелието и Апостола първо на латински, а по-късно на славянски. Мощното и нападателно настроено немско духовенство продължавало враждебната си политика към Методий. През 870 година той бил незаслужено съден в Регенсбург и хвърлен в пандиза в Елбан-ген, Швабия. Архиепископът бил освободен едвам през 873 година, и то след намесата на папа Йоан VIII. Методий провел автокефалната черква на Великоморавия, евентуално следвайки българския образец. През 879 година обаче по папско разпореждане старобългарската проповед била лимитирана още повече. Методий се явил на съд в Рим, където за следващ път оборил обвиняванията. Той посетил още веднъж Константинопол, след което се завърнал в Моравия. Държавните управляващи в тази страна не осъзнавали в нужната степен значимостта на Кирило-Методиевото дело, а новият княз Светополк бил податлив на отстъпки пред немското духовенство. Въпреки това Методий траял преводите на библейските книги, основава истински проповеди, молебствия и песнопения до самата си гибел (6 април 885 г). Той бил заровен в катедралния храм на Велехрад, съгласно друго мнение - в Микулчице (Моравия в дн. Чехия).
Смъртта на Методий била последният, освен това драматичен акомпанимент на Моравската задача. Учениците на светите братя били прогонени. Климент, Наум, Ангеларий и други почитатели на равноапостолите потърсили избавление в България, „... за която те от дълго време копнеели ". Така тогавашната монашеска задача се завърнала на родна земя, с цел да се трансформира в гръбнак на българската цивилизация.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ