ЕБО очерта рамката, на ход са банкерите
Кризата, в която COVID-19 потопи света, дава късмет на банките да излъскат обществения си имидж. Но крие и нови опасности за репутацията им. Като проводник на държавната помощ те ще би трябвало да извършват сложна задача - да решат кои компании да получат финансова поддръжка и кои да продължат да се борят за оцеляване, без значение от вируса. Изборът на спечелили и на губещи може да роди дълготрайно обществено и политическо противопоставяне против банките.
За да минимизират средносрочното и дълготрайно икономическо влияние на пандемията от ковид, страните по света и в частност страните членки на Европейския съюз, вкараха необятен кръг от ограничения в поддръжка на националните си стопанства, в това число някои форми на мораториум по обслужването на кредитни отговорности. Целта е да се подсилят оперативните и ликвидни позиции на длъжниците, сблъскващи се с провокациите на болестта. Макар мярката да е наложена под разнообразни форми, икономическото й наличие е едно и също: преустановяване или отсрочване на кредитните заплащания в границите на избран интервал от време, след който длъжниците би трябвало да възстановят постоянните вноски по заемите си. В този подтекст Европейският банков орган (ЕБО) обясни ред аспекти, свързани с използването на обществени и частни (законови и незаконови) мораториуми за обслужване на отговорностите в специфична обява - на 25 март 2020-а. Тя бе последвана (на 2 април ) от инструкции (EBA/GL/2020/02), "целящи да изяснят правния резултат на мораториума върху сегашната рамка за благоразумно държание, изключително при използването на дефиницията за закъснение на дължимите вноски по заемите и класифицирането им като просрочени ".
ЕБО концентрира вниманието си върху три основни въпроса от напътствията за обществените и частни мораториуми върху обслужването на заемите в светлината на COVID-19:
- критериите, на които би трябвало да дава отговор мораториума, с цел да не бъде систематизиран заема като предстоящ на отсрочване;
- приложение на условията за благоразумно държание в подтекста на тези мораториуми;
- гарантиране на обективното отнасяне на ограниченията, когато се пресмятат нужните средства за финансиране на банките.
ЕБО припомня, че институциите би трябвало да продължат да правят оценка и да разпознават случаите, при които краткосрочните финансови усложнения на клиентите им ще се трансформират в дълготрайни проблеми и в възможна неплатежоспособност.
Дали банките този път ще съумеят да запазят нежното доверие към тях, ще зависи значително от способността им да устоят на ковид и на вторичните земетресения след ликвидирането му. Както и от това дали системата ще се окаже задоволително мощна, с цел да оцелее. Обявените невиждани парични тласъци и разхлабването на финансовите регулации са краткотрайни и са предопределени да купят време. И в случай че светът се разпадне, и държавните интервенции не проработят, всичко ще се стовари на гърба на кредитните институции. Дори те да съумеят да поемат загубите, провалите от паричната политика на централните банки като нулеви лихви и покупки на активи, ще поразят бранша в дълготраен проект.
Изправени до стената, кредиторите към този момент направиха първите жертви. По съвет на централните банки и на финансовите си регулатори те анулираха дивидентите и стопираха изплащането на награди. Сега следва по-сериозната стъпка - въвеждането на кредитния мораториум - по към момента неизпробвани схеми за държавни гаранции в изискванията на частична карантина и сведен обслужващ личен състав.
Указанията на Единния банков орган
Насоките на ЕБО покриват разнородни критерии, на които би трябвало да дава отговор мораториума, с цел да се счита за "общовалиден и използван за всеки обособен случай " или казано в резюме - за "генерален ". Условията са, както следва:
1. Мораториумът се вкарва в отговор на COVID-19 и обсегът, и времетраенето на напътствията за приложението му са лимитирани за интервала от въвеждането му до 30 юни 2020-а. При нужда крайният период може да се удължава.
2. Мораториумът е натрапен със закон или в отговор на частна самодейност на цялостен промишлен бранш, контрактуван и прилаган необятно от съответните кредитни субекти. Законовият мораториум важи за всички институции от дадена пълномощия и сходно необятно приложение би трябвало да се подсигурява и за частния му вид. Предвид другите структури и организации на банковия бранш в обособените страни, методът би трябвало да е доста еластичен. ЕБО поучава институциите на страните членки, в които мораториумът е иницииран без да се гласоподава закон, да създадат опит да координират дейностите си в оптимално цялостен размер. Примерно, посредством банковите асоциации, където има такива, или посредством координиране пъкъл хок сред сътрудниците, там където няма браншови организации.
3. Мораториумът важи единствено за промени на погасителните проекти, в това число преустановяване, отсрочване или понижение на вноските по лихвите или главниците (или и двете) за избран интервал от време, само че не и за другите условия по договорите за заем като да вземем за пример смяна на кредитните лихви.
4. Мораториумът се ползва за огромна група длъжници, избрани въз основата на необятен кръг от критерии. Така ще се подсигурява, че смяната на погасителния проект не се постанова поради характерни финансови усложнения на избрани субекти, които в естествени условия биха били класифицирани като изпаднали в просрочие. Предвид задачата му да взема решение кратковременен систематичен ликвиден дефицит, той би трябвало да се ползва и за изрядни длъжници, и за субекти от необятен кръг публични сфери - дребни клиенти, частни човеци, дребни и междинни предприятия, корпорации. Както и за характерни продуктови гами като да вземем за пример ипотечни заеми или за длъжници от региони или индустриални браншове, които са най-силно наранени от предизвиканата от COVID-19 рецесия.
Мораториумът не е наложителен и всеки клиент с банков дълг би трябвало да подаде молба, с цел да се възползва от него като уточни степента, в която е обиден от пандемията. Молбите би трябвало да са стандартизирани и решението за "пригодност " на евентуалните бенефициенти не би трябвало да включва оценка на опциите им да обслужват отговорностите си, нито на потенциала им да се разплащат. Примери за сходни условия са смяна на служебния статус в случаите на физически лица или нуждата за преустановяване на активността за избран интервал от време за дребни и междинни предприятия. Решение за времетраенето на мораториума би трябвало да се вземе преди 30 юни 2020-а или преди приключването на новия краен период, в случай че той бъде продължен.
5. Генералният мораториум предлага едни и същи условия за промени на погасителните проекти на всички искащи да се възползват от него. Което не пречи използването на разнообразни разновидности за разнообразни сегменти, типове артикули или длъжници, примерно физическите лица и дребни и междинни предприятия или пък за ипотечни заеми.
6. Мораториумът не се отнася за нови заеми, отпуснати след оповестяването му. Което не значи, че банките не би трябвало да отпускат заеми по време на действието му. Те просто ще се обслужват по общия ред и без никакви отстъпки и привилегии. Използването на съществуващи кредитни линии или подновяването на револвиращи заеми не се считат за нови заеми.
За да минимизират средносрочното и дълготрайно икономическо влияние на пандемията от ковид, страните по света и в частност страните членки на Европейския съюз, вкараха необятен кръг от ограничения в поддръжка на националните си стопанства, в това число някои форми на мораториум по обслужването на кредитни отговорности. Целта е да се подсилят оперативните и ликвидни позиции на длъжниците, сблъскващи се с провокациите на болестта. Макар мярката да е наложена под разнообразни форми, икономическото й наличие е едно и също: преустановяване или отсрочване на кредитните заплащания в границите на избран интервал от време, след който длъжниците би трябвало да възстановят постоянните вноски по заемите си. В този подтекст Европейският банков орган (ЕБО) обясни ред аспекти, свързани с използването на обществени и частни (законови и незаконови) мораториуми за обслужване на отговорностите в специфична обява - на 25 март 2020-а. Тя бе последвана (на 2 април ) от инструкции (EBA/GL/2020/02), "целящи да изяснят правния резултат на мораториума върху сегашната рамка за благоразумно държание, изключително при използването на дефиницията за закъснение на дължимите вноски по заемите и класифицирането им като просрочени ".
ЕБО концентрира вниманието си върху три основни въпроса от напътствията за обществените и частни мораториуми върху обслужването на заемите в светлината на COVID-19:
- критериите, на които би трябвало да дава отговор мораториума, с цел да не бъде систематизиран заема като предстоящ на отсрочване;
- приложение на условията за благоразумно държание в подтекста на тези мораториуми;
- гарантиране на обективното отнасяне на ограниченията, когато се пресмятат нужните средства за финансиране на банките.
ЕБО припомня, че институциите би трябвало да продължат да правят оценка и да разпознават случаите, при които краткосрочните финансови усложнения на клиентите им ще се трансформират в дълготрайни проблеми и в възможна неплатежоспособност.
Дали банките този път ще съумеят да запазят нежното доверие към тях, ще зависи значително от способността им да устоят на ковид и на вторичните земетресения след ликвидирането му. Както и от това дали системата ще се окаже задоволително мощна, с цел да оцелее. Обявените невиждани парични тласъци и разхлабването на финансовите регулации са краткотрайни и са предопределени да купят време. И в случай че светът се разпадне, и държавните интервенции не проработят, всичко ще се стовари на гърба на кредитните институции. Дори те да съумеят да поемат загубите, провалите от паричната политика на централните банки като нулеви лихви и покупки на активи, ще поразят бранша в дълготраен проект.
Изправени до стената, кредиторите към този момент направиха първите жертви. По съвет на централните банки и на финансовите си регулатори те анулираха дивидентите и стопираха изплащането на награди. Сега следва по-сериозната стъпка - въвеждането на кредитния мораториум - по към момента неизпробвани схеми за държавни гаранции в изискванията на частична карантина и сведен обслужващ личен състав.
Указанията на Единния банков орган
Насоките на ЕБО покриват разнородни критерии, на които би трябвало да дава отговор мораториума, с цел да се счита за "общовалиден и използван за всеки обособен случай " или казано в резюме - за "генерален ". Условията са, както следва:
1. Мораториумът се вкарва в отговор на COVID-19 и обсегът, и времетраенето на напътствията за приложението му са лимитирани за интервала от въвеждането му до 30 юни 2020-а. При нужда крайният период може да се удължава.
2. Мораториумът е натрапен със закон или в отговор на частна самодейност на цялостен промишлен бранш, контрактуван и прилаган необятно от съответните кредитни субекти. Законовият мораториум важи за всички институции от дадена пълномощия и сходно необятно приложение би трябвало да се подсигурява и за частния му вид. Предвид другите структури и организации на банковия бранш в обособените страни, методът би трябвало да е доста еластичен. ЕБО поучава институциите на страните членки, в които мораториумът е иницииран без да се гласоподава закон, да създадат опит да координират дейностите си в оптимално цялостен размер. Примерно, посредством банковите асоциации, където има такива, или посредством координиране пъкъл хок сред сътрудниците, там където няма браншови организации.
3. Мораториумът важи единствено за промени на погасителните проекти, в това число преустановяване, отсрочване или понижение на вноските по лихвите или главниците (или и двете) за избран интервал от време, само че не и за другите условия по договорите за заем като да вземем за пример смяна на кредитните лихви.
4. Мораториумът се ползва за огромна група длъжници, избрани въз основата на необятен кръг от критерии. Така ще се подсигурява, че смяната на погасителния проект не се постанова поради характерни финансови усложнения на избрани субекти, които в естествени условия биха били класифицирани като изпаднали в просрочие. Предвид задачата му да взема решение кратковременен систематичен ликвиден дефицит, той би трябвало да се ползва и за изрядни длъжници, и за субекти от необятен кръг публични сфери - дребни клиенти, частни човеци, дребни и междинни предприятия, корпорации. Както и за характерни продуктови гами като да вземем за пример ипотечни заеми или за длъжници от региони или индустриални браншове, които са най-силно наранени от предизвиканата от COVID-19 рецесия.
Мораториумът не е наложителен и всеки клиент с банков дълг би трябвало да подаде молба, с цел да се възползва от него като уточни степента, в която е обиден от пандемията. Молбите би трябвало да са стандартизирани и решението за "пригодност " на евентуалните бенефициенти не би трябвало да включва оценка на опциите им да обслужват отговорностите си, нито на потенциала им да се разплащат. Примери за сходни условия са смяна на служебния статус в случаите на физически лица или нуждата за преустановяване на активността за избран интервал от време за дребни и междинни предприятия. Решение за времетраенето на мораториума би трябвало да се вземе преди 30 юни 2020-а или преди приключването на новия краен период, в случай че той бъде продължен.
5. Генералният мораториум предлага едни и същи условия за промени на погасителните проекти на всички искащи да се възползват от него. Което не пречи използването на разнообразни разновидности за разнообразни сегменти, типове артикули или длъжници, примерно физическите лица и дребни и междинни предприятия или пък за ипотечни заеми.
6. Мораториумът не се отнася за нови заеми, отпуснати след оповестяването му. Което не значи, че банките не би трябвало да отпускат заеми по време на действието му. Те просто ще се обслужват по общия ред и без никакви отстъпки и привилегии. Използването на съществуващи кредитни линии или подновяването на револвиращи заеми не се считат за нови заеми.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ