На 10 минути от война, която никой не иска
Кризата с Иран е напълно дело на Тръмп. И той няма концепция по какъв начин да излезе от нея
Съединени американски щати и Иран са вкопчени в рисков танц, който може всеки миг да ескалира и да трансформира напрегнатата борба в спор.Иронията е, че, скъсвайки нуклеарната договорка, Тръмп взриви доверието и направи съвсем невероятно постигането на всякакво друго съглашение.Макар нито Съединени американски щати, нито Иран да желаят война, Тръмп тласка двете страни тъкмо натам. " Хвърляне на огромна дебела тухла в стършелово гнездо. " Така предходната година Доналд Тръмп разказа нашествието на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година Само че едвам 15 месеца по-късно президентът, който не стопира да сипе словоизлияния по адрес на авантюризма на предшествениците си, рискува да вкара Америка - съзнателно или по нехайство - в различен близкоизточен спор. И то надалеч по-опасен от този в Ирак.
Ако се има вяра на думите на Тръмп, на 20 юни Съединени американски щати и Иран са били на 10 минути от война. Тогава в последния миг президентът е трансформирал решението си и отменил плануваната офанзива против цели в ислямската република. Ударът е бил умислен в отговор на свалянето на американски разследващ дрон, който съгласно Техеран бил навлязъл в иранска територия. След рисковото доближаване до ръба на спора в един миг Тръмп се люшна в другата прекаленост. И стигна до такава степен да хвали сдържаността на иранските военни, които не са стреляли по американски аероплан с 25 души на борда, придружавал безпилотния дрон.
Въпреки крачката обратно Съединени американски щати и Иран остават вкопчени в рисков танц, който може да ескалира всеки миг и да трансформира напрегнатата борба в спор. Както сподели преди дни главнокомандващият на иранската Революционна армия Хосейн Салами, " от време на време врагът е толкоз близо, че можем да прочетем фабричните номера, изписани на техните оръжия ". И не наподобява във Вашингтон да има ясна тактика нито какви са задачите на цялата игра, нито по какъв начин да се излезе от актуалната патова обстановка.
Тръмп похвали сдържаността на иранските военни, които не са стреляли по американски аероплан с 25 души на борда, придружавал сваления безпилотен дрон
[Reuters]
Администрацията на Тръмп продължава да ползва " оптимален напън " върху ислямската република, с цел да задуши стопанската система й и да принуди иранските водачи да одобряват нови условия от Вашингтон, сложени след едностранното му отдръпване от нуклеарното съглашение от 2015 година Техеран от своя страна e захвърлил " стратегическото самообладание " да изчака мандатът на Тръмп да свърши и повишава равнището на експанзия. Включително със опасността да отприщи вълна от бежанци и опиати към Европа, като разхлаби сигурността по границата си с Афганистан. Без изгледи за договаряния и дипломатически излаз от обстановката, опасността от нова война в Близкия изток, разпалена от неверна преценка от американска страна или прекалено повишаване на залога от Иран, е напълно действителна.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък " Максимален напън " и оптимален риск
Само преди четири години Америка и Иран бяха на напълно друг път. Протегнатата ръка на Барак Обама бе призната в Техеран и резултатът беше съглашение, подписано от двете страни плюс Китай, Русия, Франция, Англия и Германия. Сделката слага ограничавания на нуклеарната стратегия на Иран и отдалечава сдобиването му с атомна бомба в подмяна на повдигане на глобите. Но откакто през май 2018 година Тръмп отдръпна Америка от съглашението, то е в клинична гибел.
Оттогава Белият дом се пробва да сложи на колене иранската стопанска система посредством наказания. Близо година Иран залагаше на игра на изчакване, продължавайки да съблюдава изискванията на договорката и пробвайки се да я избави благодарение на Европа, Китай и Русия. Но решението на Вашингтон от април да постави завършек на изключенията за някои страни да търгуват с ирански нефт, което цели да докара иранския експорт до нула, евентуално се е оказала капката, която е преляла чашата в Техеран.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
С този ход вероятностите пред Иран от мрачни се трансфораха в пагубни. Още преди този момент прогнозите бяха стопанската система да се свие с 6% през тази година на фона на стремителна инфлация и национална валута, изгубила близо две трети от цената си. Пълното блокиране на продажбите на нефт, което би стегнало до гибел примката към иранската стопанска система, не оставя на режима в Техеран различен избор с изключение на обезверени демонстрации на мощ. Ирански дронове и ракети, изстреляни от проксита на Техеран в Йемен и Ирак, започнаха да удрят по петролни съоръжения и летища в Саудитска Арабия (изконен зложелател на Иран и съдружник на САЩ) и по американски бази в Ирак. В резултат през май Америка изтегли дипломатическия си личен състав от Ирак.
Техеран явно цели да показва, че дейностите на Тръмп предизвикват вреди и на други. Нападенията против петролни танкери в Ормузкия пролив - за които Америка упреква Иран - изстреляха цената на нефта на интернационалните пазари нагоре. През протока, който свързва Персийския залив с Индийския океан, минават към 40% от целия нефт, превозен по вода в света. " Иранските водачи демонстрират, че имат капацитета да бъдат по-побъркани от Америка ", обобщава специалистът по Близкия изток Вали Наср пред сп. Economist.
През тази призма беше разчетена и опасността на Иран, че ще спре да се придържа към някои от уговорките си по нуклеарното съглашение и ще форсира обогатяването на уран. Ултиматумът звучи като деликатно преценена провокация, която цели да подтикне европейските страни, подписали договорката, плюс Русия и Китай, да оказват помощ за облекчение на шока върху иранската стопанска система и за връщане на Вашингтон към договаряния. " Според иранците, до момента в който европейците си мислят, че протичащото се е икономическа рецесия, те ще лимитират отговора си до икономическата страна. Сега Иран си играе с уговорките си по договорката евентуално с цел да сътвори рецесия на сигурността и да промени контурите на дипломатическия дневен ред ", показва Есфандияр Батмангелидж, ирански специалист и създател на медийната и консултантска компания Bourse & Bazaar, пред в. New York Times. И прибавя, че иранските водачи могат да възобновят диалозите със Съединени американски щати единствено в случай че наподобява като че ли те движат процеса, а не са заложници на дейностите на Вашингтон.
Само че Европа няма доста какво да предложи. Англия, Франция и Германия оповестиха основаването на Instex, специфичен инструмент на бартерен принцип, който да изолира търговията сред Европа и Иран от американските наказания, само че досега начинанието е цялостно отчаяние. " Честно казано, това няма по какъв начин да проработи. Когато европейските компании са изправени пред избора да вършат бизнес със Съединени американски щати или с Иран, те нямат особени съмнения. Американските наказания ги ужасяват ", споделя пред сп. Foreign Policy Жерар Аро, досегашен дипломат на Франция във Вашингтон.
Когато самичък си направиш рецесия
Тръмп, наподобява, се пробва да повтори сюжета със Северна Корея, при който апокалиптичните закани за " цялостно заличаване " на страната и икономическият напън доведоха водача й Ким Чен Ун на масата за договаряния. Само че нито Иран е Северна Корея, нито Близкият изток е Азия, където всички съседи на Пхенян помагаха за отбягване на конфликт.
Първата част на тактиката със стягането на примката към Иран несъмнено работи. Но втората - принуждаването на Техеран да се съгласи да предоговори договорката по изискванията на Тръмп и да ограничи поддръжката си за милиции в Близкия изток - се проваля зрелищно. Вместо това дейностите на Вашингтон единствено ускоряват позициите на хардлайнерите в Техеран и ги карат да търсят спомагателна ескалация. И по този начин, въпреки нито Съединени американски щати, нито Иран да желаят война, Тръмп тласка двете страни тъкмо натам.
" Тази рецесия е напълно негово дело. Но по нищо не проличава да има явен проект по какъв начин да се стигне от сегашната обстановка до... където и да е ", написа редакторът на сп. Foreign Policy Майкъл Хърш. Първоначално Белият дом беше сложил 12 претенции пред Техеран - възлизащи на де факто капитулация - с цел да има нови договаряния. Сега към този момент държавният секретар Майк Помпео твърди, че Вашингтон е подготвен да се срещне с иранските водачи без всевъзможни предварителни условия. Но посланието, предадено преди дни от висшия водач аятолах Али Хаменей на влезлия в ролята на медиатор японски министър председател Шиндзо Абе, гласи, че Техеран няма да повтори " горчивия опит " от диалози със Съединени американски щати. Последните наказания на Съединени американски щати от понеделник персонално против Хаменей няма да имат никакъв стопански резултат, само че укрепват съмненията в Техеран, че Тръмп и екипът му желаят промяна на режима в ислямската република. Коментарът на иранското външно министерство беше, че този акт " блокира дипломацията вечно ".
Иронията е, че, скъсвайки нуклеарната договорка, Тръмп взриви доверието и направи доста мъчно, в случай че не и невероятно, постигането на всякакво друго съглашение. И до момента в който към момента няма работещ проект за стигане до масата за договаряния, огромната дебела тухла към този момент лети към стършеловото гнездо.
Съединени американски щати и Иран са вкопчени в рисков танц, който може всеки миг да ескалира и да трансформира напрегнатата борба в спор.Иронията е, че, скъсвайки нуклеарната договорка, Тръмп взриви доверието и направи съвсем невероятно постигането на всякакво друго съглашение.Макар нито Съединени американски щати, нито Иран да желаят война, Тръмп тласка двете страни тъкмо натам. " Хвърляне на огромна дебела тухла в стършелово гнездо. " Така предходната година Доналд Тръмп разказа нашествието на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година Само че едвам 15 месеца по-късно президентът, който не стопира да сипе словоизлияния по адрес на авантюризма на предшествениците си, рискува да вкара Америка - съзнателно или по нехайство - в различен близкоизточен спор. И то надалеч по-опасен от този в Ирак.
Ако се има вяра на думите на Тръмп, на 20 юни Съединени американски щати и Иран са били на 10 минути от война. Тогава в последния миг президентът е трансформирал решението си и отменил плануваната офанзива против цели в ислямската република. Ударът е бил умислен в отговор на свалянето на американски разследващ дрон, който съгласно Техеран бил навлязъл в иранска територия. След рисковото доближаване до ръба на спора в един миг Тръмп се люшна в другата прекаленост. И стигна до такава степен да хвали сдържаността на иранските военни, които не са стреляли по американски аероплан с 25 души на борда, придружавал безпилотния дрон.
Въпреки крачката обратно Съединени американски щати и Иран остават вкопчени в рисков танц, който може да ескалира всеки миг и да трансформира напрегнатата борба в спор. Както сподели преди дни главнокомандващият на иранската Революционна армия Хосейн Салами, " от време на време врагът е толкоз близо, че можем да прочетем фабричните номера, изписани на техните оръжия ". И не наподобява във Вашингтон да има ясна тактика нито какви са задачите на цялата игра, нито по какъв начин да се излезе от актуалната патова обстановка.
Тръмп похвали сдържаността на иранските военни, които не са стреляли по американски аероплан с 25 души на борда, придружавал сваления безпилотен дрон
[Reuters]
Администрацията на Тръмп продължава да ползва " оптимален напън " върху ислямската република, с цел да задуши стопанската система й и да принуди иранските водачи да одобряват нови условия от Вашингтон, сложени след едностранното му отдръпване от нуклеарното съглашение от 2015 година Техеран от своя страна e захвърлил " стратегическото самообладание " да изчака мандатът на Тръмп да свърши и повишава равнището на експанзия. Включително със опасността да отприщи вълна от бежанци и опиати към Европа, като разхлаби сигурността по границата си с Афганистан. Без изгледи за договаряния и дипломатически излаз от обстановката, опасността от нова война в Близкия изток, разпалена от неверна преценка от американска страна или прекалено повишаване на залога от Иран, е напълно действителна.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък " Максимален напън " и оптимален риск
Само преди четири години Америка и Иран бяха на напълно друг път. Протегнатата ръка на Барак Обама бе призната в Техеран и резултатът беше съглашение, подписано от двете страни плюс Китай, Русия, Франция, Англия и Германия. Сделката слага ограничавания на нуклеарната стратегия на Иран и отдалечава сдобиването му с атомна бомба в подмяна на повдигане на глобите. Но откакто през май 2018 година Тръмп отдръпна Америка от съглашението, то е в клинична гибел.
Оттогава Белият дом се пробва да сложи на колене иранската стопанска система посредством наказания. Близо година Иран залагаше на игра на изчакване, продължавайки да съблюдава изискванията на договорката и пробвайки се да я избави благодарение на Европа, Китай и Русия. Но решението на Вашингтон от април да постави завършек на изключенията за някои страни да търгуват с ирански нефт, което цели да докара иранския експорт до нула, евентуално се е оказала капката, която е преляла чашата в Техеран.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
С този ход вероятностите пред Иран от мрачни се трансфораха в пагубни. Още преди този момент прогнозите бяха стопанската система да се свие с 6% през тази година на фона на стремителна инфлация и национална валута, изгубила близо две трети от цената си. Пълното блокиране на продажбите на нефт, което би стегнало до гибел примката към иранската стопанска система, не оставя на режима в Техеран различен избор с изключение на обезверени демонстрации на мощ. Ирански дронове и ракети, изстреляни от проксита на Техеран в Йемен и Ирак, започнаха да удрят по петролни съоръжения и летища в Саудитска Арабия (изконен зложелател на Иран и съдружник на САЩ) и по американски бази в Ирак. В резултат през май Америка изтегли дипломатическия си личен състав от Ирак.
Техеран явно цели да показва, че дейностите на Тръмп предизвикват вреди и на други. Нападенията против петролни танкери в Ормузкия пролив - за които Америка упреква Иран - изстреляха цената на нефта на интернационалните пазари нагоре. През протока, който свързва Персийския залив с Индийския океан, минават към 40% от целия нефт, превозен по вода в света. " Иранските водачи демонстрират, че имат капацитета да бъдат по-побъркани от Америка ", обобщава специалистът по Близкия изток Вали Наср пред сп. Economist.
През тази призма беше разчетена и опасността на Иран, че ще спре да се придържа към някои от уговорките си по нуклеарното съглашение и ще форсира обогатяването на уран. Ултиматумът звучи като деликатно преценена провокация, която цели да подтикне европейските страни, подписали договорката, плюс Русия и Китай, да оказват помощ за облекчение на шока върху иранската стопанска система и за връщане на Вашингтон към договаряния. " Според иранците, до момента в който европейците си мислят, че протичащото се е икономическа рецесия, те ще лимитират отговора си до икономическата страна. Сега Иран си играе с уговорките си по договорката евентуално с цел да сътвори рецесия на сигурността и да промени контурите на дипломатическия дневен ред ", показва Есфандияр Батмангелидж, ирански специалист и създател на медийната и консултантска компания Bourse & Bazaar, пред в. New York Times. И прибавя, че иранските водачи могат да възобновят диалозите със Съединени американски щати единствено в случай че наподобява като че ли те движат процеса, а не са заложници на дейностите на Вашингтон.
Само че Европа няма доста какво да предложи. Англия, Франция и Германия оповестиха основаването на Instex, специфичен инструмент на бартерен принцип, който да изолира търговията сред Европа и Иран от американските наказания, само че досега начинанието е цялостно отчаяние. " Честно казано, това няма по какъв начин да проработи. Когато европейските компании са изправени пред избора да вършат бизнес със Съединени американски щати или с Иран, те нямат особени съмнения. Американските наказания ги ужасяват ", споделя пред сп. Foreign Policy Жерар Аро, досегашен дипломат на Франция във Вашингтон.
Когато самичък си направиш рецесия
Тръмп, наподобява, се пробва да повтори сюжета със Северна Корея, при който апокалиптичните закани за " цялостно заличаване " на страната и икономическият напън доведоха водача й Ким Чен Ун на масата за договаряния. Само че нито Иран е Северна Корея, нито Близкият изток е Азия, където всички съседи на Пхенян помагаха за отбягване на конфликт.
Първата част на тактиката със стягането на примката към Иран несъмнено работи. Но втората - принуждаването на Техеран да се съгласи да предоговори договорката по изискванията на Тръмп и да ограничи поддръжката си за милиции в Близкия изток - се проваля зрелищно. Вместо това дейностите на Вашингтон единствено ускоряват позициите на хардлайнерите в Техеран и ги карат да търсят спомагателна ескалация. И по този начин, въпреки нито Съединени американски щати, нито Иран да желаят война, Тръмп тласка двете страни тъкмо натам.
" Тази рецесия е напълно негово дело. Но по нищо не проличава да има явен проект по какъв начин да се стигне от сегашната обстановка до... където и да е ", написа редакторът на сп. Foreign Policy Майкъл Хърш. Първоначално Белият дом беше сложил 12 претенции пред Техеран - възлизащи на де факто капитулация - с цел да има нови договаряния. Сега към този момент държавният секретар Майк Помпео твърди, че Вашингтон е подготвен да се срещне с иранските водачи без всевъзможни предварителни условия. Но посланието, предадено преди дни от висшия водач аятолах Али Хаменей на влезлия в ролята на медиатор японски министър председател Шиндзо Абе, гласи, че Техеран няма да повтори " горчивия опит " от диалози със Съединени американски щати. Последните наказания на Съединени американски щати от понеделник персонално против Хаменей няма да имат никакъв стопански резултат, само че укрепват съмненията в Техеран, че Тръмп и екипът му желаят промяна на режима в ислямската република. Коментарът на иранското външно министерство беше, че този акт " блокира дипломацията вечно ".
Иронията е, че, скъсвайки нуклеарната договорка, Тръмп взриви доверието и направи доста мъчно, в случай че не и невероятно, постигането на всякакво друго съглашение. И до момента в който към момента няма работещ проект за стигане до масата за договаряния, огромната дебела тухла към този момент лети към стършеловото гнездо.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ