Кризата, породена от Ковид-19, ограничителните мерки и рязкото влошаване на

Кризата, подбудена от Ковид-19, ограничаващите ограничения и внезапното утежняване на икономическата среда към този момент всички браншове на българската стопанска система. Въздействието ѝ обаче надалеч не е еднопосочно сред другите браншове - " затворените " понесоха надалеч по-тежък удар и се възвръщат по-бавно, а други към този момент са надхвърлили предкризисните си достижения.

За да оценим въздействието на рецесията и темпа на възобновяване сред обособените стопански действия съпоставяме показатели на сезонно изгладената брутната добавена стойност, отработените часове и заетите лица. И в трите случая за базисен интервал е взето последното тримесечие преди рецесията - четвъртото на 2019 година, а при брутната добавена стойност се употребяват стойностите по средногодишни цени от 2015 година за елиминиране на въздействието на измененията в ценовите нива. Изменението на показателите в главните стопански действия е показано в графика 1 по-долу. Трябва да се има поради, че данните за 2021 година са предварителни, и е допустимо да има разминавания в действителните стойности.

Източник: Национален статистически институт, калкулации на ИПИ* Данните за 2021 година са предварителни. Заглавията на икономическите действия са съкратени от цялостните по А10 на КИД-2008

При селското стопанство нормалната сезонна динамичност на икономическата интензивност е много по-чувствителна от резултата на рецесията и рестриктивните мерки. Отрасълът като цяло наподобява едва обиден от утежняването на икономическата обстановка. В промишлеността има забележими спадове в брутната добавена стойност, изключително в хода на първия локдаун, само че и с втората вълна на ковид, само че от началото на 2021 година се следи постоянен растеж Към края на 2020 година има и очевидно стесняване на показателя на заетостта в бранша, което сочи че държавните ограничения не са били изцяло сполучливи в задържане на пред спешните нива. Роля безспорно играе и повишението на продуктивността на труда и усъвършенстването на личния състав даже и в хода на самата рецесия.

Строителството , въпреки това, наподобява релативно незасегнато от рецесията. Динамиката на брутната добавена стойност, сочи спадове по отношение на края на 2019 година макар мощната интензивност в столицата; това най-вероятно отразява замразяването на огромни инфраструктурни планове както и по-слабата интензивност отвън София. Към третото тримесечие на 2021 година заетостта в строителството към този момент е надхвърлила предкризисните си нива. Търговията, превозът и туризма от своя страна означават обилни спадове, които съответстват с интервалите на по-стриктни ограничаващи ограничения. Важно е да отбележим, че тази отрицателна динамичност е обусловена най-много от срутва на туризма и превоза, до момента в който търговията, изключително на дребно, остава релативно постоянна в хода на рецесията. На този стадий трендът в трите бранша е отрицателен. Въпреки спада на добавената стойност в тези браншове, заетостта остава релативно постоянна, най-вероятно с помощта на прекачване на служащи сред обособените действия в границите на отрасла - от туризма към търговията.

Динамиката в ИКТ бранша е изключително забавна, защото той очевидно не е повлиян от рецесията - продължава да прибавя нова претовареност (и да покачва заплащането) през целия интервал, има и постоянен растеж на добавената стойност. Сходна е и динамичността в другите браншове, свързани с цифровия бранш у нас - професионалните и административни действия , където се регистрира аутсорсингът на разнородни бизнес услуги. Въпреки че при тях се следи доста по-голям спад на добавената стойност, компаниите в тези браншове са предпочели да задържат пред спешните нива на претовареност и даже да наемат нови хора.

Най-големият забележим спад - до едвам 67% от предкризисното ниво в хода и на първия локдаун- има при културата, спорта и развлеченията . Това е значително предстоящо, поради че ограничаващите ограничения на процедура забраняваха работата на съвсем целия бранш. Въпреки това обаче забележителен резултат върху заетостта отсъства.

Краткият обзор на изменението на главните индикатори на обособените браншове в хода на рецесията затвърждава извода, че въздействието ѝ върху българската стопанска система надалеч не е отмерено, а възобновяване не върви с постоянен ритъм. Докато промишлеността и цифровите браншове значително към този момент са загърбили спешния интервал, а строителството продължава да пораства през него, то културата, спорта, туризмът и превозът не престават да усещат отрицателните му резултати.