Кристина Сидорова е родена в Габрово на 24 април 1981

Кристина Сидорова е родена в Габрово на 24 април 1981 година По обучение е инженер и икономист. Завършила е Езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " в Ловеч, компетентност информационна техника и технологии в Техническия университет - София, и магистратура " Стопанско ръководство " в ТУ - Габрово. От 2013 година до 2017 година е ръководител на Общински съвет на Българска социалистическа партия в Габрово, по същото време е общински консултант в групата на социалистите в града. Народен представител е от ПГ " Българска социалистическа партия за България " в 44-ото Народно заседание. Има наследник Андрей на 15 години.

" Ако бях магьосница, щях да омагьосам всички да се радват на деня и на изгрева и да имат вяра, че утрешният ден ще бъде още по-прекрасен "

- Човек е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите му, споделя създателят на " Малкият принц " Антоан дьо Сент Екзюпери. Кои свои фантазии успяхте да осъществите до момента, Кристина?
- Всеки човек има фантазии, които осмислят живота му, карат ни да се стремим, да се борим, да имаме вяра. Има разлика сред фантазия и цел. Мечтата е най-много предпочитание, което не изисква кой знае какъв брой труд и твърдоглавие. Но когато знаеш за какво искаш да постигнеш нещо и се бориш за него, то става твоя цел. Понякога даже единствено копнежите ни са по-ценни от осъществените фантазии, тъй като те ни дават късмет да продължим да вървим напред.
Нито едно от нещата, които съм си мислила, че ще върша в миналото, не се случи. Когато се записах в Техническия университет, желаех да се занимавам с телевизия, с медии. Мислех си, че ще пребивавам в София, само че ориста ми отреди домът ми да е към този момент 15 години в Габрово, за което въобще не скърбя.
Повечето от моите фантазии се разминаха във времето, само че ми се случиха доста други хубави неща. Продължавам да бленувам, само че нямам доверие, че стремежите ми ще е осъществен. Не, не съм черноглед. По-скоро се научих да одобрявам това, което ми се случва всеки ден, като подарък и да се му веселя. Не върша дълги проекти, тъй като ориста постоянно до момента ми е поднасяла противоположното.
Всъщност най-голямата ми сбъдната фантазия е да съм майка. Имам прелестен наследник, Андрей, който е на 15 години и към този момент приключи VIII клас в Априловската гимназия в Габрово. Той е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Щастлива съм, че тъкмо това дете се падна на мен и че ме избра за собствен родител. Искам да бъде добър човек, да бъде несклоняем. Андрей има мощно изострено възприятие за правдивост. Искам да продължи да бъде подобен, да не стопира да следва фантазиите си и да не се отхвърля. Той е доста съчувствен и хуманен.
- Какво ви предизвика да се занимавате с политика?
- Животът ми се стече по този начин, че сякаш за малко се върнах в Габрово, само че драматичен случай в моето семейство ме остави за дълго време в града, откакто 10 години прекарах в София и Ловеч. Искаше ми се да трансформира нещо в родния си град, обвързвано с живота на младежи. Всъщност политиката постоянно ми е била забавна и през годините съм се интересувала от нея. Отидох в офиса на Българска социалистическа партия и станах член на Младежката организация. Просто споделих: " Искам да бъда ваш член. Искам да върша нещо обществено, да работя и да съм измежду младежи. Искам да пазя идеите, за които се бори и Българска социалистическа партия. "
По-късно станах ръководител на Младежкото обединяване, водач на партията в Габрово, общински консултант и в този момент съм депутат. Мога самоуверено и със самочувствие да кажа, че съм изкачила цялата подчиненост - от редови партиен член до народен представител.
За мен политиката е метод не да се стремиш към постове и облаги, а да решаваш проблемите на хората. Това е значимото. Неописуемо е чувството да се чувстваш потребен, когато си усмихнал на някого, когато чуеш спонтанното " Благодаря! ". За страдание хората към този момент не имат вяра, че политиците са тези, които могат да вземат решение проблемите им.
- Вашите другари ви дефинират като доста прочувствен човек. В какви обстановки " избухвате "?
- Избухвам, когато се сблъскам с неправда. Недоволствам, когато видя, че се злоупотребява с публичен запас. Огорчавам се, когато имам вяра, че идеята, която пазя, е същинска, добра и знам, че ще помогне на доста хора, а срещам отпор единствено тъй като я предлагам аз като представител на опозицията. Тогава в действителност обезумявам и съм подготвена със зъби и нокти да се боря да реализира това, което съм решила. Възмущавам се, когато стана очевидец на безсърдечност, безчувственост, недоумение, когато видя, че се краде, с цел да се реализиран персонални цели.
- Кои са петте неща, които имат най-голямо значение за Вас?
- Добротата. Вярвам, че добротата ще избави света. Е, в синхрон с хубостта, несъмнено. Приятелството е извънредно скъпо за мен. Когато преди години изгубих обичан човек, в случай че не бяха моите другари, надали щях да оцелея прочувствено. Изключително доста държа на тях и безпределно ги обичам. Благодарна съм, че към мен има същински, положителни, съпричастни хора, на които - по което и време да се обадя, съм сигурна, че ще ми оказват помощ с цената на всичко.
Семейството заема изключителна място в моя живот. Имам доста огромно и заедно семейство и не можем един без различен. Обичта сред хората ме зарежда прочувствено и положително.
Щастието също е част от нещата, които са значими за мен. Няма по-голяма премия да си благополучен от това, което правиш, да раздаваш благополучие на другите към теб и да си благополучен там, където си. Позитивен човек съм и не разбирам хората, които непрекъснато мрънкат за нещо. Все някой различен им е отговорен, все някой им пречи, все нямали шанс. Вместо да се вземат в ръце и да търсят излаз от обстановката или да се радват на хубавите неща към тях, те са все намусени и недоволни.
- С какво обичате да се занимавате отвън политиката и в свободното си време?
- Често си мисля, че съм преродената героиня от приказката на Андерсен " Цветята на дребната Ида ". Страшно доста обичам цветята и изобщо всевъзможни растения. Обожавам розите и имам доста от тях в градината си. Обичам подправки, обичам зеленина. Искам към мен да бъде цветно, шарено, ярко, красиво. Отнасям се с цветята като с живи същества - грижа се за тях, погалвам ги и им приказвам. А те ми се отблагодаряват за любовта с прелестни цветове.
Много пъти съм си мислела, че в случай че в нашата страна поставим малко повече старания към нас да е красиво и пъстро, и ние самите ще се усещаме по-добре и ще бъдем по-щастливи. На терасата ми имам доста цветя и непрекъснато закупувам саксии и растения. Все се заричам да не го върша повече, само че не мога да устоя на красиво цвете.
- Казват, че сте доста добра кулинарка. Кога се научихте да готвите?
- Когато излязох по майчинство. Андрей се роди, когато бях на 23 години, преди малко приключила, в " Студентски град ". Дотогава не ми беше забавно да се занимавам с манджи. Но когато си у дома с малко дете, естествено е да потърсиш нещо, с което да се разтовариш и да поемеш нови провокации. И се възпламених по готвенето. Започнах да натрупвам готварски книги и списания, да виждам кулинарни телевизионни канили, да си обменям предписания с другари и родственици. Сега, когато реша да си почивам, стартира едно готвене, едно месене... Не обичам да върша сладкиши, само че боготворя да забърквам погачи, баници, соленки, кифлички. Обичам да имам посетители, да има хора към мен и да ги нахранвам с лакомствата си.
- Ако имахте магическа пръчка, какво бихте трансформирали в България, в света, в Габрово?
- Бих направила по този начин, че да няма небогати деца и нещастни хора. Бих премахнала омразата и неналичието на съпричастност към неволите на другия. Отвращават ме алчните хора и консуматорите. Искам всички да сме по-добри един към различен, да си оказваме помощ, да намираме добра дума даже за непознатия. Искам младежите да мечтаят и да сбъдват стремежите си.
Искам Габрово да бъде благополучен град, да е цялостен с усмихнати девойки и момчета, нещо, което сега не се случва. Искам те да открият, че в Габрово могат да осъществят фантазиите си и да отгледат децата си тук. Искам да се усещат добре и бих трансформирала прелестния град в юношески, цялостен с дух и с благоприятни условия за реализация.
За страдание от " българския Манчестър " са останали единствено името и спомените от времето, когато Габрово е бил град със 100 000 поданици. Жалко е, че ръководещи признават за проблемите, само че не оферират решение.
Ако бях магьосница, щях да омагьосам всички да се радват на деня, на изгрева, на това, че са живи и здрави, и че през днешния ден е един прелестен ден, да имат вяра и да вършат всичко допустимо и на следващия ден да бъде още по-прекрасен. Щях да направя по този начин, че да изчезнат черногледството и мрънкането и да станем една концепция по-добри, по-светли и по-усмихнати.