КРИСТИАНА ДОБРЕВА-СТАНКОВА е родена в град Сливен. Завършила е Софийския

КРИСТИАНА ДОБРЕВА-СТАНКОВА е родена в град Сливен. Завършила е Софийския университет " Св. Климент Охридски " като магистър по география. Защитила е докторска степен в катедра " География " на Историческия факултет на ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ". Автор е на четири стихосбирки. Носител е на награди от национални и интернационалните литературни състезания, Почетен знак и грамота на Общобългарския комитет " Васил Левски " за персонален принос в построяването на клубове " Млади възрожденци " в област Сливен и премия за  повсеместен принос и дългогодишна активност в региона на културата и образованието на Сдружение " Св. Георги Победоносец " за 2019 година Член е на Съюза на българските писатели. > Мислите ми все по тебе скитат -
бели вихри,
черни атове възседнали,
а небето същото е,
като през вчерашния ден.>
-------------> Сладолед > И въпреки всичко ще те срещна във неделя,
часът ще бъде четири без пет
и двамата със нея ще крачите по кея,
а аз ще съм инцидентен контур,
във който гръмкия ти смях ще падне,
като препънал се забързан минувач,
а тя във този момент ще те попита:
" Да хапнем ли ванилов сладолед? "
Навярно ще решиш, че е друго,
и тръпката е нова и добра,
само че цикълът завърта се и ето -
ванилов сладолед и пустош...
И късно е,
неделята преваля - 
часът е към този момент четири без пет,
към мене не поглеждай - 
аз съм друга
и дори не обичам сладолед.> ----------------->
Любов за гълъбите > Ти решаваш по кое време да си тръгнеш,
в случай че тази обич изстива,
в случай че думите са ни непознати,
в случай че ласките не ни отиват....
Ти решаваш по кое време да си тръгнеш - 
тук не е " работа изгубени движимости ",
няма какво в дома ми да търсиш,
в случай че не ме откриваш в сърцето си.
Дали ще ми липсваш - 
какво те визира,
взе колкото ти бе нужно,
единствено не посягай към трохите от хляба,
тази обич е за гълъбите...> ---------------> Не ми пиши >     " Няма да ти пиша, че ми липсваш доста... " > Не ми пиши. 
Така ще помня стъпките, 
останали след теб във тишината.
Не ми пиши,
тъй като думите тежат...
като проклинание.
Не ми пиши,
с цел да остане смисъла 
на този момент неопетнен
и в случай че можеш още да рисуваш
върху вятъра,
му разкажи за мен.
И не. 
Не ми пиши.
Навярно тишината 
е просто друга 
форма на обич.>
-------------> Любов посред път > Може би, може би,
толкоз може би 
чаках да стигна до теб.
Гоних, догонвах те,
връщах се в себе си - 
летен неосъществен куплет.
Исках ръцете ти - 
мощни, докосващи,
давах и търсих обич.
Дълги са нощите
и омагьосващи - 
мигове звезден покров.
Може би, може би,
токова може би
истини крие светът - 
безкрайност бездънна,
тиха паника,
просто обич посред път.
Наши са стъпките - 
пристани вчерашни,
като че ли мълчана вода.
Искам ръцете ти 
с пръсти ранени 
аз да целувам... едвам.> > >