Какво става със стволовите клетки в компанията Крио Сейв, която се изтегли от България?
Крио Сейв Всяко българско семейство, което има стволови кафези в тъканната банка на компанията Крио Сейв , може да ревизира наличността им в Полската банка за стволови кафези, където са превозени пробите на клиентите от целия свят. Това съобщи доктор Асен Пачеджиев пред " ДариК ", шеф на тъканната банка Крио център България, по отношение на оповестеното преустановяване на активността на компанията у нас и спряното в края на май подписване на контракти с нови клиенти.
Около 7500 са българските фамилии, които употребяват услугата посредством тази банка, а всяко от тях може да изпрати питане на електронната поща на банката във Варшава, като може да чака отговор най-рано през септември. По думите на доктор Пачеджиев от полската банка заявяват, че признават заплащанията на клиентите на Крио Сейв, а фамилиите, които заплащат разсрочено, би трябвало да завършат заплащанията си към сметката на българския клон на компанията.
Заради спряната активност на територията на България, от края на май компанията Крио Сейв не подписва контракти с нови клиенти, а на актуалните към 7500 фамилии изпраща имейли, с които ги осведоми, че пробите им са превозени от банката в Швейцария до Полската банка за стволови кафези във Варшава. Прехвърлянето на пробите става въз основа на контракт, който подсигурява непрекъснатост на процеса на запазване, изясни доктор Асен Пачеджиев. Той поучава българските фамилии, които желаят да ревизират, дали тестът им се пази, да изпратят имейл до полската банка и да напишат в него потребителския номер от своя контракт с Крио Сейв.
Към момента Полската банка за стволови кафези заявява, че признава направените заплащания от клиентите на Крио Сейв и няма да има искания за спомагателни заплащания, до момента в който изтече срокът на предпазване, заложен в контракта. За фамилиите, които заплащат разсрочено и дължат вноски, а това са към 400 български фамилии, би трябвало да се ползва същото предписание, изясни доктор Пачеджиев.
Ако едно семейство ревизира и откри, че тестът му не е налична в полската банка, то може да потърси отговорност от Крио Сейв. -->
Информация по какъв начин хората да ревизират за наличността на тестът е оповестена на уеб страницата на полската банка за стволови кафези PBKM.
Около 7500 са българските фамилии, които употребяват услугата посредством тази банка, а всяко от тях може да изпрати питане на електронната поща на банката във Варшава, като може да чака отговор най-рано през септември. По думите на доктор Пачеджиев от полската банка заявяват, че признават заплащанията на клиентите на Крио Сейв, а фамилиите, които заплащат разсрочено, би трябвало да завършат заплащанията си към сметката на българския клон на компанията.
Заради спряната активност на територията на България, от края на май компанията Крио Сейв не подписва контракти с нови клиенти, а на актуалните към 7500 фамилии изпраща имейли, с които ги осведоми, че пробите им са превозени от банката в Швейцария до Полската банка за стволови кафези във Варшава. Прехвърлянето на пробите става въз основа на контракт, който подсигурява непрекъснатост на процеса на запазване, изясни доктор Асен Пачеджиев. Той поучава българските фамилии, които желаят да ревизират, дали тестът им се пази, да изпратят имейл до полската банка и да напишат в него потребителския номер от своя контракт с Крио Сейв.
Към момента Полската банка за стволови кафези заявява, че признава направените заплащания от клиентите на Крио Сейв и няма да има искания за спомагателни заплащания, до момента в който изтече срокът на предпазване, заложен в контракта. За фамилиите, които заплащат разсрочено и дължат вноски, а това са към 400 български фамилии, би трябвало да се ползва същото предписание, изясни доктор Пачеджиев.
Ако едно семейство ревизира и откри, че тестът му не е налична в полската банка, то може да потърси отговорност от Крио Сейв. -->
Информация по какъв начин хората да ревизират за наличността на тестът е оповестена на уеб страницата на полската банка за стволови кафези PBKM.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ