Очертанията на войната: Как Украйна успя за втори път да атакува гордостта на Путин
Кримският мост, епизод втори
В ранните часове на понеделник, 17 юли, мощни гърмежи още веднъж раздрусаха гордостта на Путин, многокилометровия Кримски мост, свързващ град Керч с Таманския полуостров на изток, който се явява самобитно антре към Кавказ. За разлика от предходната есен, когато всички обсъждаха най-много по какъв начин е била осъществена дръзката акция и съвсем никой от така наречен специалисти не се замисляше по какъв начин действително това ще се отрази на съветските войски, изключително на южния фланг на фронта, този път „ умните глави “ сякаш си бяха научили урока. Някои от тях дори пресметнаха, че през идващите пет седмици агресорите ще видят доста напън да си докарват в точния момент и задоволително храна, амуниции, гориво и да изтеглят ранени и развалена техника и за това посъветваха командването в Киев да вдигне темпото на контраофанзивата. И в действителност, сега мостът е в окаяно положение. Едната от двете му шосейни секции е рухнала във водата, а от другата действа единствено една лента, която в този момент обслужва придвижването и в двете направления и то единствено на леки коли, само че не и камиони. Само железопътният мост работи на цялостни обороти и това няма по какъв начин да не се отрази на логистиката съветската войска на север от Азовско Море. Оптимистичните прогнози гласят, че мостът ще бъде възобновен изцяло към септември, само че както знаем по време на война всички периоди са променлива големина.
И до момента в който формулирането на гореизброеното не изисква някакви специфични знания и се базира най-много на логиката, то методът по който този път бе ударен Кримският мост постанова в допълнение обяснение. Без да е оповестено публично, по всичко проличава, че в този момент са употребявани НОВ модел украински морски дронове. Акцентът тук би трябвало да е върху „ нов “, тъй като ЗСУ (украинските въоръжени сили) използваха безпилотни плаващи апарати и предходната година, само че в никакъв случай с подобен триумф. От фотосите на открит след офанзивата порутен дрон излиза наяве, че сегашният вид е доста по-бърз, по-обемен, т.е. може да придвижва повече експлозив и с доста по-голям обсег. Или. може да бъде стартиран даже от региона на Одеса, както най-вероятно е и станало. Засега единственото, което не е известно дали е дронът може да се ръководи отдалечено (т.е. курсът му да се поправя по време на придвижване или просто координатите на крайната цел се задават авансово преди да бъде пуснат на вода, а по-късно в случай че стигне – стигне. Това е значимо, тъй като в случай че бъде направляван по първия метод, то това автоматизирано значи, че съветските средства за радиоелектронна битка също могат да му въздействат, като да вземем за пример го отклонят или дори спрат. Но в случай че координатите му се задават авансово и по-късно няма никаква връзка с него, какъвто евентуално е употребен и в този момент, то руснаците могат единствено да се надяват, че ще ги подмине или че ще могат да го улучат преди да е станало късно.
Заслужава да се означи и мястото, от което дроновете най-вероятно са поели към задачата. Това е небезизвестният остров Змейний, близо до румънския бряг и делтата на Дунав. Именно този остров бе една от първите цели атакувани от нашествениците при започване на пълномащабната им експанзия предходната година. А когато на дребния гарнизон граничари, които го пазят им бе препоръчано да се предадат, те дадоха отговор със станалата след това крилата фраза „ Руский военный корабль иди на... “. След няколко месеца руснаците се видяха принудени да го изоставен, тъй като просто не устояха на унищожителните обстрели на ЗСУ. От тогава насетне мина повече от година, която очевидно се оказало премного за Киев да трансформира дребното парче земя в съществена база за секретните си ударни интервенции на Черно Море.
Голямата мистерия в съответния случай, обаче, е по какъв начин дроновете са съумели да преминат към 600 км на висока скорост заобикаляйки Крим от юг преди да нападат моста. По всичко проличава, че или са останали незабелязани от мощните съветски радари, опасали полуострова или са били усетени, само че просто са били прекомерно сложни за прихващане или заличаване. Така или другояче, случилото може да се преглежда като извънреден триумф както на ЗСУ, които са възнамерявали и изпълнили дръзката акция, по този начин и на украинския ВПК (военно-промишлен комплекс), който е създал, тествал и създал петметровите механични зверове. За това по никакъв начин не е инцидентен фактът, че формалният представител на украинските служби за сигурност много съществено загатна, че това надали ще последната офанзива против обичания мост на Путин и за в бъдеще би трябвало да чакаме нова такава. Зеленски, пък, в петък назова моста „ неприятелски обект, издигнат отвън закона и междунардното право “ и „ цел, която би трябвало да бъде обезвредена “. Тази негова откровеност напряко си прозвуча като дефинитивна присъда.
Реакцията на Путин
Можем единствено да гадаем каква е била първата реакция на кремълския самовластник откакто са му сервирали новината. Дали е крещял и заплашвал, или годините прекарани в тайните служби са му помогнали да посрещне съкрушителната новина с каменно лице? Вероятно след време някои от обкръжението му ще напише забавни записки и тогава сигурно ще разберем. А към този момент на нас ни остава единствено да тълкуваме формалните официални съобщения, какво е споделил представителят му Песков (онзи с мустаците от фотосите, който постоянно изрисуват с клоунско лице) както и да научаваме от новините кои са били следващите цели на кремълските ракети.
На публично равнище реакцията ненапълно бе предстояща – бе минал към ден от офанзивата против моста и от Кремъл обявиха, че няма да продължат периодите на така наречен зърнена договорка , която по този начин или другояче изтичаше на 18 юли, т.е. същият ден. В случай че не знаете, зърнената договорка бе контрактувана предишното лято с дейното ходатайство на турския президент Ердоган, както и на Организация на обединените нации и с нея се целеше да се понижи непрестанно неприятната обстановка с изхранването на по-бедните страни по света. Тя бе от време на време подновявана на всеки два-три месеца, като действително се свеждаше единствено до едно – да не се пречи на украинския износ на селскостопанска продукция. Благодарение на нея Украйна за към година съумя да изнесе по море към 33 милиона тона зърно и други храни в 45 страни, като кораби плаващи под всякакви знамена направиха над хиляди автобуса от Одеса към разнообразни пристанища. Само в една от най-бедните страни в света – Етиопия – за този интервал са доставени към 300 хиляди тона от тях, които по най-груби калкулации са избавили живота на до един милион души.
Излизането от зърнената договорка от страна на Москва не бе единствено на думи. Подобно на всеки типичен терорист-изнудвач Путин съобщи гласно своите условия с цел да се върне в нея, също така пристъпи и към „ каузи “, т.е. стартира да обстрелва пристанището в региона на Одеса. За похлупак на всичко, във вторник съветското министерство на защитата съобщи, че ще преглежда всеки транспортен съд отправящ се към украинско пристанище като евентуална военна цел.
Всичко гореизброено звучи страшничко, а ние добре знаем че едно от дребното неща, в което Путин в действителност го бива са заканите. Нека, обаче, да се опрем на логиката и да се опитаме да разгледаме дейностите на Москва от повече от един ъгъл и да забележим какво действително съставляват тези „ ограничения “ и до какво ще докара всичко това.
Условията на Путин в общи линии се появиха още през юни-юли, т.е. надалеч преди офанзивата на ЗСУ против моста, тъй че има всички учредения да се счита, че тя е единствено мотива. Ако пък не се беше случила, то в Москва сигурно щяха да измислят нещо друго. Когато ги прочете човек в действителност му излиза наяве, че те са един обезверен опит да се вдигнат част от глобите, които, явно, към този момент се трансформират в непостижимо задължение за съветската стопанска система:
1/ Премахване на наказания против експорта на съветско зърно и минерални торове
2/ Връщане на в интернационалната система за бързи разплащания SWIFT на съветските банки обслужващи зърнения експорт
3/ Възобновяване на доставката на аварийни елементи за вносната селскостопанска техника работеща в Русия
4/ Разрешаване на проблемите свързани със застраховането на съветския зърнен износ, както и с неговата логистика като цяло
5/ Гарантиране на безпрепятствени условия за увеличение на износа на съветски минерални торове, в това число обновяване на работата на тръбопровода за амоняк Толиати – Одеса, който бе взривен на 5 юни т.г.
6/ Деблокиране на всички съветски активи по света свързани със селскостопанското произвеждане
Вероятно сте чували максимата, че при никакви условия не би трябвало да се договаря с терористи, в това число тъй като това ги окуражава и подтиква. Така ще бъде и този път. Русия, публично жигосана като държава-спонсор на тероризма, няма да получи нищо. Защото всеки различен вид значи, че Путин ще се убеди че неговата тактика стартира да работи, ще прибягва до нови актове на безумно принуждение и ще предявява нови и нови условия.
И до момента в който думите, заканите и декларациите са на първо място оръжие на психическата война, то не по този начин стои въпросът с ракетните удари. Те са действителни, директни и носят действителна гибел и опустошения. Руските офанзиви против Одеса и пристанището в продължение на три следващи нощи тази седмица с право може да се смятат за нов стадий в тази война . Първо, тъй като са нанесени в най-неподходящия за украинските фермери миг (жътвата) и второ, тъй като се употребяват характерни оръжия, които извънредно затрудняват противовъздушната защита на ЗСУ. А в случай че към момента не сте забелязали, съм задължен да отбележа, че протичащото се в доста връзки припомня за злокобната съветска атака против украинската енергийна инфраструктура траяла през цялата предходна есен и зима. Методите са същите, изпълнителите са същите, задачите са почти същите, а потърпевши още веднъж са най-уязвимите и почтените.
От трите офанзиви против Одеса дотук, най-страшна и опустошителна бе първата извършена в нощта на 18/19 юли. Изстреляни бяха от кораби, самолети, както и от кримския бряг общо 33 ракети (16 Калибър, 8 Х-22, 6 Оникс и 1 Х-59) и 32 ирански дрона-камикадзе. От тях са свалени 13 Калибъра, единствената Х-59, както и 23 от дроновете. Бе улучена пристанищната инфраструктура и бяха изумени зърнени силози и 60 хиляди тона зърно предопределени за експорт за Китай изгоряха.
На идната нощ Одеса още веднъж бе атакувана, като този път ракетният „ дъжд “ бе съвсем на половина по-малък: 19 ракети (3 Калибър, 5 Искандер, 4 Х-22 и 7 Оникс) и 19 дрона. ЗСУ съумя да смъкна 2 Калибъра, 3 Искандера и 13 дрона. Отново имаше попадения в пристанищната инфраструктура, като този път бяха унищожени 120 тона ечемик и грах. И тъй като ракетите и дроновете бяха изстрелвани на талази, до момента в който пожарникарските екипи са гасели следствията от първата, то те са попаднали под ударите на втората. Били са унищожени две пожарникарски коли, само че, популярност богу, никой от смелите огнеборци не е потърпевш.
Както можеше да се чака, до момента в който оповестяваха резултатите от „ ударите на възмездието за Кримския мост “, съветските пропагандни канали изобщо не загатнаха думата „ зърно “, а разказваха басни по какъв начин били изумени военни обекти на „ киевския режим “. Излишно е да изяснявам с каква цел се прави това.
По-интересен сякаш е въпросът за какво тази седмица успеваемостта на украинската Противовъздушна отбрана бе по-ниска от нормалната, т.е. тази, с която сме привикнали в последно време. Едно от разумните пояснения е, че най-силна е отбраната на Киев, който е столица на републиката и надлежно неин най-съществен обект. Напълно разумно е там да са съсредоточени най-модерните Противовъздушна отбрана системи и най-хубавите екипажи и не е чудно, че там успеваемостта от много време е 100%. ЗСУ, за жалост, към момента не разполага с задоволително модерни установки, с цел да покрие безусловно всяка точка на страната.
Към аргументите за по-ниската успеваемост (в никакъв случай не бих я нарекъл провал) би трябвало евентуално да се добави и факторът „ изненада “. Склонен съм да позволи, че украинците до последно са се надявали на удължение на зърнената договорка и просто не са вярвали, че Путин толкоз внезапно ще смени статуса си от страна в контракт в пряк зловредител.
Има, обаче, и известни „ механически “ детайлности. В офанзивите руснаците използваха модели ракети рядко употребявани другаде, като Х-22 и Оникс, които са извънредно бързи и надлежно доста сложни за прихващане. Бих обърнал вашето внимание изключително на Оникса, който е създаден като противокорабна ракета, лети ниско над водата (10-15 м), освен това с променлива траектория. Засега се дискутират разнообразни разновидности за нейното обезвреждане, като най-често споменаваният е посредством средства за радиоелектронна битка (т.е. да се блокира вътрешното й управление), както и посредством потвърдилата се по неоспорим метод в региона на Киев американска система „ Пейтриът “. Вече стана известно, че публично оповестеният през тази седмица от Вашингтон следващ пакет военна помощ за Украйна включва и системи за Противовъздушна отбрана. Твърде евентуално е напълно скоро някои от тях да бъдат ситуирани край Одеса. Дали там ще дойде и популярният „ Пейтриът “ занапред ще разберем.
Последствията
В петък на съвещание на Съвета за Сигурност на Организация на обединените нации английската представителка Барбара Уудуърд съобщи, че унищоженото по-рано през тази седмица в Одеса зърно би било задоволително да изхрани към 270 хиляди души в продължение на година. Тя също изрази терзание, че 24 милиона тона украинска продукция може да не доближат до международните пазари тази година. По предписание, подобен жанр изявления рядко провокират някаква реакция у коравосърдечни диктатори и по този начин най-вероятно ще бъде и този път. Възлагат се известни очаквания и на турския президент Ердоган, най-много поради по-топлите му връзки с Путин, само че съдейки по вялите му и невъодушевени изявления по-рано през седмицата, както и отводът на Турция да се ангажира с защитата на морския кулоар през който минават непознатите кораби до Одеса, аз съществено се колебая, че ще бъде реализирано нещо по въпроса.
Липсата на сигурност за доставките от страна на един от най-големите международни производители (Украйна сега владее към 7% от световния зърнен пазар) се усети мигновено на международните финансови пазари. На Чикагската зърнена борса, да вземем за пример, от понеделник насам цените на пшеницата скочиха с 13-14%. Един подобен растеж, мъчно ще провокира катаклизми в богатите западна страни, където, както знаем, още от времената на Мария Антоанета се отнасят с известно надменност към проблемите с изхранването. Но могат да се окажат напряко пагубни за някой от страните в Третия свят, където всекидневието се побира в една-единствена думичка: оцеляване.
Както постоянно, в моменти на рецесия всичко зависи най-много от реакцията на потърпевшия, в тази ситуация Украйна. Вече загатнах за новите Противовъздушна отбрана системи, които се чакат край черноморския бряг, само че доста неща ще зависят и от уменията на ремонтно-възстановителните екипи. Мненията в това отношение са разнопосочни – някои настояват, че цялостното възобновяване на зърнения терминал ше отнеме година, а други считат че ремонтирането на пристанищни уреди не е толкоз трудоемко колкото това на улучените електроцентрали през последната зима и по тази причина то не би трябвало да трае дълго.
Освен по усилването на противовъздушната защита, в Киев обявиха че работят и по основаването на различни канали за превозване . Един подобен се обрисува да бъде Литва, откъдето заявиха, че са подготвени да изнасят до 10 милиона тона през главното си пристанище Клайпеда. Но очевидно това няма да е задоволително и ще се търсят и други други възможности на Одеса, които да работят редом литовската връзка.
Подкрепа за Киев обявиха и някой от главните купувачи на украинска продукция като Етиопия и Египет, където годишно отиват до 1,5 милиона тона. Явно посредством серията си от диалози с африкански водачи, Зеленски ще се стреми да построи самобитен общ „ фронт на нетърпимостта “ и по този начин да се окаже някакъв спомагателен дипломатически напън против Москва.
Пирати в Черно Море?
На 19 юли, вторник, в Москва насочиха най-страховитата опасност по отношение на офанзивата против Кримския мост. От там обявиха, че считано от сряда, 20 юли, всеки транспортен съд отправящ се към украински пристанища ше се смята за законна военна цел. От Киев реагираха реципрочно и още на идващия ден обявиха същото за всички кораби дръзнали да се появят в териториалните води на окупираните все още от Путин украински земи, т.е. Крим и Приазовието.
Международното право не изключва такава трактовка и такава процедура, само че с ангажимента, че корабите биват спирани и претърсвани. Ясно, че украинците нямат техническата опция да го вършат просто тъй като не разполагат сега с флот. Въпросът е по-скоро - ще дръзнат ли руснаците да се приближат до някой съд, тъй като най-вероятно ще влязат в обсега на украинската противокорабна защита, а всички помним каква бе ориста на крайцера „ Москва “.
Аз също по този начин съществено се колебая, че която и да е от двете страни ще се осмели да нападна търговски транспортен съд без предизвестие, тъй като мигновено ще бъде приравнена със сомалийските пирати. Защо тогава е всичкия този звук и дрънчене на (морско) оръжие? Заради застраховките. Големите застрахователни компании просто към този момент отхвърлят да застраховат кораби плаващи наоколо до зоната на бойните дейности, а до предходната седмица бяха склонни да покриват загуби до 50 милиона $. Това е сериозен удар против Украйна, само че и още по-сериозен против Русия, чийто експорт по море неведнъж надвишава този на Киев. С други думи, ставаме очевидци на откриването на нов спектакъл на военни дейности, този път в Черно море, където към този момент, по всичко проличава, че интервенциите ще се реализират със средствата на пропагандата, словесните закани, интернационалното морско право и дебелите банкови сметки.
В ранните часове на понеделник, 17 юли, мощни гърмежи още веднъж раздрусаха гордостта на Путин, многокилометровия Кримски мост, свързващ град Керч с Таманския полуостров на изток, който се явява самобитно антре към Кавказ. За разлика от предходната есен, когато всички обсъждаха най-много по какъв начин е била осъществена дръзката акция и съвсем никой от така наречен специалисти не се замисляше по какъв начин действително това ще се отрази на съветските войски, изключително на южния фланг на фронта, този път „ умните глави “ сякаш си бяха научили урока. Някои от тях дори пресметнаха, че през идващите пет седмици агресорите ще видят доста напън да си докарват в точния момент и задоволително храна, амуниции, гориво и да изтеглят ранени и развалена техника и за това посъветваха командването в Киев да вдигне темпото на контраофанзивата. И в действителност, сега мостът е в окаяно положение. Едната от двете му шосейни секции е рухнала във водата, а от другата действа единствено една лента, която в този момент обслужва придвижването и в двете направления и то единствено на леки коли, само че не и камиони. Само железопътният мост работи на цялостни обороти и това няма по какъв начин да не се отрази на логистиката съветската войска на север от Азовско Море. Оптимистичните прогнози гласят, че мостът ще бъде възобновен изцяло към септември, само че както знаем по време на война всички периоди са променлива големина.
И до момента в който формулирането на гореизброеното не изисква някакви специфични знания и се базира най-много на логиката, то методът по който този път бе ударен Кримският мост постанова в допълнение обяснение. Без да е оповестено публично, по всичко проличава, че в този момент са употребявани НОВ модел украински морски дронове. Акцентът тук би трябвало да е върху „ нов “, тъй като ЗСУ (украинските въоръжени сили) използваха безпилотни плаващи апарати и предходната година, само че в никакъв случай с подобен триумф. От фотосите на открит след офанзивата порутен дрон излиза наяве, че сегашният вид е доста по-бърз, по-обемен, т.е. може да придвижва повече експлозив и с доста по-голям обсег. Или. може да бъде стартиран даже от региона на Одеса, както най-вероятно е и станало. Засега единственото, което не е известно дали е дронът може да се ръководи отдалечено (т.е. курсът му да се поправя по време на придвижване или просто координатите на крайната цел се задават авансово преди да бъде пуснат на вода, а по-късно в случай че стигне – стигне. Това е значимо, тъй като в случай че бъде направляван по първия метод, то това автоматизирано значи, че съветските средства за радиоелектронна битка също могат да му въздействат, като да вземем за пример го отклонят или дори спрат. Но в случай че координатите му се задават авансово и по-късно няма никаква връзка с него, какъвто евентуално е употребен и в този момент, то руснаците могат единствено да се надяват, че ще ги подмине или че ще могат да го улучат преди да е станало късно.
Заслужава да се означи и мястото, от което дроновете най-вероятно са поели към задачата. Това е небезизвестният остров Змейний, близо до румънския бряг и делтата на Дунав. Именно този остров бе една от първите цели атакувани от нашествениците при започване на пълномащабната им експанзия предходната година. А когато на дребния гарнизон граничари, които го пазят им бе препоръчано да се предадат, те дадоха отговор със станалата след това крилата фраза „ Руский военный корабль иди на... “. След няколко месеца руснаците се видяха принудени да го изоставен, тъй като просто не устояха на унищожителните обстрели на ЗСУ. От тогава насетне мина повече от година, която очевидно се оказало премного за Киев да трансформира дребното парче земя в съществена база за секретните си ударни интервенции на Черно Море.
Голямата мистерия в съответния случай, обаче, е по какъв начин дроновете са съумели да преминат към 600 км на висока скорост заобикаляйки Крим от юг преди да нападат моста. По всичко проличава, че или са останали незабелязани от мощните съветски радари, опасали полуострова или са били усетени, само че просто са били прекомерно сложни за прихващане или заличаване. Така или другояче, случилото може да се преглежда като извънреден триумф както на ЗСУ, които са възнамерявали и изпълнили дръзката акция, по този начин и на украинския ВПК (военно-промишлен комплекс), който е създал, тествал и създал петметровите механични зверове. За това по никакъв начин не е инцидентен фактът, че формалният представител на украинските служби за сигурност много съществено загатна, че това надали ще последната офанзива против обичания мост на Путин и за в бъдеще би трябвало да чакаме нова такава. Зеленски, пък, в петък назова моста „ неприятелски обект, издигнат отвън закона и междунардното право “ и „ цел, която би трябвало да бъде обезвредена “. Тази негова откровеност напряко си прозвуча като дефинитивна присъда.
Реакцията на Путин
Можем единствено да гадаем каква е била първата реакция на кремълския самовластник откакто са му сервирали новината. Дали е крещял и заплашвал, или годините прекарани в тайните служби са му помогнали да посрещне съкрушителната новина с каменно лице? Вероятно след време някои от обкръжението му ще напише забавни записки и тогава сигурно ще разберем. А към този момент на нас ни остава единствено да тълкуваме формалните официални съобщения, какво е споделил представителят му Песков (онзи с мустаците от фотосите, който постоянно изрисуват с клоунско лице) както и да научаваме от новините кои са били следващите цели на кремълските ракети.
На публично равнище реакцията ненапълно бе предстояща – бе минал към ден от офанзивата против моста и от Кремъл обявиха, че няма да продължат периодите на така наречен зърнена договорка , която по този начин или другояче изтичаше на 18 юли, т.е. същият ден. В случай че не знаете, зърнената договорка бе контрактувана предишното лято с дейното ходатайство на турския президент Ердоган, както и на Организация на обединените нации и с нея се целеше да се понижи непрестанно неприятната обстановка с изхранването на по-бедните страни по света. Тя бе от време на време подновявана на всеки два-три месеца, като действително се свеждаше единствено до едно – да не се пречи на украинския износ на селскостопанска продукция. Благодарение на нея Украйна за към година съумя да изнесе по море към 33 милиона тона зърно и други храни в 45 страни, като кораби плаващи под всякакви знамена направиха над хиляди автобуса от Одеса към разнообразни пристанища. Само в една от най-бедните страни в света – Етиопия – за този интервал са доставени към 300 хиляди тона от тях, които по най-груби калкулации са избавили живота на до един милион души.
Излизането от зърнената договорка от страна на Москва не бе единствено на думи. Подобно на всеки типичен терорист-изнудвач Путин съобщи гласно своите условия с цел да се върне в нея, също така пристъпи и към „ каузи “, т.е. стартира да обстрелва пристанището в региона на Одеса. За похлупак на всичко, във вторник съветското министерство на защитата съобщи, че ще преглежда всеки транспортен съд отправящ се към украинско пристанище като евентуална военна цел.
Всичко гореизброено звучи страшничко, а ние добре знаем че едно от дребното неща, в което Путин в действителност го бива са заканите. Нека, обаче, да се опрем на логиката и да се опитаме да разгледаме дейностите на Москва от повече от един ъгъл и да забележим какво действително съставляват тези „ ограничения “ и до какво ще докара всичко това.
Условията на Путин в общи линии се появиха още през юни-юли, т.е. надалеч преди офанзивата на ЗСУ против моста, тъй че има всички учредения да се счита, че тя е единствено мотива. Ако пък не се беше случила, то в Москва сигурно щяха да измислят нещо друго. Когато ги прочете човек в действителност му излиза наяве, че те са един обезверен опит да се вдигнат част от глобите, които, явно, към този момент се трансформират в непостижимо задължение за съветската стопанска система:
1/ Премахване на наказания против експорта на съветско зърно и минерални торове
2/ Връщане на в интернационалната система за бързи разплащания SWIFT на съветските банки обслужващи зърнения експорт
3/ Възобновяване на доставката на аварийни елементи за вносната селскостопанска техника работеща в Русия
4/ Разрешаване на проблемите свързани със застраховането на съветския зърнен износ, както и с неговата логистика като цяло
5/ Гарантиране на безпрепятствени условия за увеличение на износа на съветски минерални торове, в това число обновяване на работата на тръбопровода за амоняк Толиати – Одеса, който бе взривен на 5 юни т.г.
6/ Деблокиране на всички съветски активи по света свързани със селскостопанското произвеждане
Вероятно сте чували максимата, че при никакви условия не би трябвало да се договаря с терористи, в това число тъй като това ги окуражава и подтиква. Така ще бъде и този път. Русия, публично жигосана като държава-спонсор на тероризма, няма да получи нищо. Защото всеки различен вид значи, че Путин ще се убеди че неговата тактика стартира да работи, ще прибягва до нови актове на безумно принуждение и ще предявява нови и нови условия.
И до момента в който думите, заканите и декларациите са на първо място оръжие на психическата война, то не по този начин стои въпросът с ракетните удари. Те са действителни, директни и носят действителна гибел и опустошения. Руските офанзиви против Одеса и пристанището в продължение на три следващи нощи тази седмица с право може да се смятат за нов стадий в тази война . Първо, тъй като са нанесени в най-неподходящия за украинските фермери миг (жътвата) и второ, тъй като се употребяват характерни оръжия, които извънредно затрудняват противовъздушната защита на ЗСУ. А в случай че към момента не сте забелязали, съм задължен да отбележа, че протичащото се в доста връзки припомня за злокобната съветска атака против украинската енергийна инфраструктура траяла през цялата предходна есен и зима. Методите са същите, изпълнителите са същите, задачите са почти същите, а потърпевши още веднъж са най-уязвимите и почтените.
От трите офанзиви против Одеса дотук, най-страшна и опустошителна бе първата извършена в нощта на 18/19 юли. Изстреляни бяха от кораби, самолети, както и от кримския бряг общо 33 ракети (16 Калибър, 8 Х-22, 6 Оникс и 1 Х-59) и 32 ирански дрона-камикадзе. От тях са свалени 13 Калибъра, единствената Х-59, както и 23 от дроновете. Бе улучена пристанищната инфраструктура и бяха изумени зърнени силози и 60 хиляди тона зърно предопределени за експорт за Китай изгоряха.
На идната нощ Одеса още веднъж бе атакувана, като този път ракетният „ дъжд “ бе съвсем на половина по-малък: 19 ракети (3 Калибър, 5 Искандер, 4 Х-22 и 7 Оникс) и 19 дрона. ЗСУ съумя да смъкна 2 Калибъра, 3 Искандера и 13 дрона. Отново имаше попадения в пристанищната инфраструктура, като този път бяха унищожени 120 тона ечемик и грах. И тъй като ракетите и дроновете бяха изстрелвани на талази, до момента в който пожарникарските екипи са гасели следствията от първата, то те са попаднали под ударите на втората. Били са унищожени две пожарникарски коли, само че, популярност богу, никой от смелите огнеборци не е потърпевш.
Както можеше да се чака, до момента в който оповестяваха резултатите от „ ударите на възмездието за Кримския мост “, съветските пропагандни канали изобщо не загатнаха думата „ зърно “, а разказваха басни по какъв начин били изумени военни обекти на „ киевския режим “. Излишно е да изяснявам с каква цел се прави това.
По-интересен сякаш е въпросът за какво тази седмица успеваемостта на украинската Противовъздушна отбрана бе по-ниска от нормалната, т.е. тази, с която сме привикнали в последно време. Едно от разумните пояснения е, че най-силна е отбраната на Киев, който е столица на републиката и надлежно неин най-съществен обект. Напълно разумно е там да са съсредоточени най-модерните Противовъздушна отбрана системи и най-хубавите екипажи и не е чудно, че там успеваемостта от много време е 100%. ЗСУ, за жалост, към момента не разполага с задоволително модерни установки, с цел да покрие безусловно всяка точка на страната.
Към аргументите за по-ниската успеваемост (в никакъв случай не бих я нарекъл провал) би трябвало евентуално да се добави и факторът „ изненада “. Склонен съм да позволи, че украинците до последно са се надявали на удължение на зърнената договорка и просто не са вярвали, че Путин толкоз внезапно ще смени статуса си от страна в контракт в пряк зловредител.
Има, обаче, и известни „ механически “ детайлности. В офанзивите руснаците използваха модели ракети рядко употребявани другаде, като Х-22 и Оникс, които са извънредно бързи и надлежно доста сложни за прихващане. Бих обърнал вашето внимание изключително на Оникса, който е създаден като противокорабна ракета, лети ниско над водата (10-15 м), освен това с променлива траектория. Засега се дискутират разнообразни разновидности за нейното обезвреждане, като най-често споменаваният е посредством средства за радиоелектронна битка (т.е. да се блокира вътрешното й управление), както и посредством потвърдилата се по неоспорим метод в региона на Киев американска система „ Пейтриът “. Вече стана известно, че публично оповестеният през тази седмица от Вашингтон следващ пакет военна помощ за Украйна включва и системи за Противовъздушна отбрана. Твърде евентуално е напълно скоро някои от тях да бъдат ситуирани край Одеса. Дали там ще дойде и популярният „ Пейтриът “ занапред ще разберем.
Последствията
В петък на съвещание на Съвета за Сигурност на Организация на обединените нации английската представителка Барбара Уудуърд съобщи, че унищоженото по-рано през тази седмица в Одеса зърно би било задоволително да изхрани към 270 хиляди души в продължение на година. Тя също изрази терзание, че 24 милиона тона украинска продукция може да не доближат до международните пазари тази година. По предписание, подобен жанр изявления рядко провокират някаква реакция у коравосърдечни диктатори и по този начин най-вероятно ще бъде и този път. Възлагат се известни очаквания и на турския президент Ердоган, най-много поради по-топлите му връзки с Путин, само че съдейки по вялите му и невъодушевени изявления по-рано през седмицата, както и отводът на Турция да се ангажира с защитата на морския кулоар през който минават непознатите кораби до Одеса, аз съществено се колебая, че ще бъде реализирано нещо по въпроса.
Липсата на сигурност за доставките от страна на един от най-големите международни производители (Украйна сега владее към 7% от световния зърнен пазар) се усети мигновено на международните финансови пазари. На Чикагската зърнена борса, да вземем за пример, от понеделник насам цените на пшеницата скочиха с 13-14%. Един подобен растеж, мъчно ще провокира катаклизми в богатите западна страни, където, както знаем, още от времената на Мария Антоанета се отнасят с известно надменност към проблемите с изхранването. Но могат да се окажат напряко пагубни за някой от страните в Третия свят, където всекидневието се побира в една-единствена думичка: оцеляване.
Както постоянно, в моменти на рецесия всичко зависи най-много от реакцията на потърпевшия, в тази ситуация Украйна. Вече загатнах за новите Противовъздушна отбрана системи, които се чакат край черноморския бряг, само че доста неща ще зависят и от уменията на ремонтно-възстановителните екипи. Мненията в това отношение са разнопосочни – някои настояват, че цялостното възобновяване на зърнения терминал ше отнеме година, а други считат че ремонтирането на пристанищни уреди не е толкоз трудоемко колкото това на улучените електроцентрали през последната зима и по тази причина то не би трябвало да трае дълго.
Освен по усилването на противовъздушната защита, в Киев обявиха че работят и по основаването на различни канали за превозване . Един подобен се обрисува да бъде Литва, откъдето заявиха, че са подготвени да изнасят до 10 милиона тона през главното си пристанище Клайпеда. Но очевидно това няма да е задоволително и ще се търсят и други други възможности на Одеса, които да работят редом литовската връзка.
Подкрепа за Киев обявиха и някой от главните купувачи на украинска продукция като Етиопия и Египет, където годишно отиват до 1,5 милиона тона. Явно посредством серията си от диалози с африкански водачи, Зеленски ще се стреми да построи самобитен общ „ фронт на нетърпимостта “ и по този начин да се окаже някакъв спомагателен дипломатически напън против Москва.
Пирати в Черно Море?
На 19 юли, вторник, в Москва насочиха най-страховитата опасност по отношение на офанзивата против Кримския мост. От там обявиха, че считано от сряда, 20 юли, всеки транспортен съд отправящ се към украински пристанища ше се смята за законна военна цел. От Киев реагираха реципрочно и още на идващия ден обявиха същото за всички кораби дръзнали да се появят в териториалните води на окупираните все още от Путин украински земи, т.е. Крим и Приазовието.
Международното право не изключва такава трактовка и такава процедура, само че с ангажимента, че корабите биват спирани и претърсвани. Ясно, че украинците нямат техническата опция да го вършат просто тъй като не разполагат сега с флот. Въпросът е по-скоро - ще дръзнат ли руснаците да се приближат до някой съд, тъй като най-вероятно ще влязат в обсега на украинската противокорабна защита, а всички помним каква бе ориста на крайцера „ Москва “.
Аз също по този начин съществено се колебая, че която и да е от двете страни ще се осмели да нападна търговски транспортен съд без предизвестие, тъй като мигновено ще бъде приравнена със сомалийските пирати. Защо тогава е всичкия този звук и дрънчене на (морско) оръжие? Заради застраховките. Големите застрахователни компании просто към този момент отхвърлят да застраховат кораби плаващи наоколо до зоната на бойните дейности, а до предходната седмица бяха склонни да покриват загуби до 50 милиона $. Това е сериозен удар против Украйна, само че и още по-сериозен против Русия, чийто експорт по море неведнъж надвишава този на Киев. С други думи, ставаме очевидци на откриването на нов спектакъл на военни дейности, този път в Черно море, където към този момент, по всичко проличава, че интервенциите ще се реализират със средствата на пропагандата, словесните закани, интернационалното морско право и дебелите банкови сметки.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ