Вишеград, но край Кърджали
Крепостта Вишеград над Прага е чудесно позната на целия свят. Унгария се гордее със своето градче (2000 жители) Вишеград. Град с това име има и в Босна и Херцеговина.
Но дълги години някак настрана остава фактът, че и в България има Вишеград. При това тази цитадела с съображение може да претендира за една от най-значимите забележителности в Източните Родопи. Тази несправедливост обаче скоро може да се разсее, защото по електронните медии тече усилена рекламна акция за Вишеград. Дори има опит той да бъде показан като " Родопският Царевец ". От което няма никакъв смисъл, защото цитаделата край Кърджали си има задоволително свои достойнства, с цел да има някакво сравнение с Царевец.
Вишеград е оголен в цялостни детайлности по време на археологически разкопки през интервала 1970-1972 г. от екип с началник Цветана Дремсизова-Нелчинова и с присъединяване на археолога от Окръжния исторически музей – Кърджали Иван Балкански. Тогава в региона край кърджалийския квартал " Гледка " са открити 17 тракийски надгробни могили, няколко тракийски светилища и е разучена в детайли крепостта Вишеград. До нея е село със същото име, отстоящо единствено на 5 км от Кърджали. Самото название значи " град на високо " или " висок град ", което е постоянно срещано за замъци над обитаеми места, както стана ясно. Местните го знаят и като Хисар Юстю (Горна крепост).
Историята на това място
През късната бронзова и ранножелязната ера тук е имало тракийско светилище. Възможно е тук да е живяло тракийското племе койлалети. През III-IV в. е повдигнат римски кастел за защита на значим римски път по долината на Арда.
Счита се, че крепостта е издигната през XI-XII век върху основата на съществуващото римско укрепително оборудване. Част от крепостните стени са съхранени и до през днешния ден. Южната стена да вземем за пример е с дължина 75 метра и със непокътната височина, достигаща до 7 метра. Могат да се видят и две вътрешни правоъгълни кули. В западната половина на северната стена е непокътната външна каменна стълба. Това дава съображение да се твърди, че Вишеград е и най-запазената цитадела в Източните Родопи.
Площта на крепостта е относително дребна (562 кв. м). Учените смятат, че това е характерен феодален средновековен палат, употребен за надзор на минаващия наоколо основен път. Там най-вероятно е била резиденцията на шефа на региона Ахридос.
Една от концепциите при строителството е била да има директна видимост с крепостта Мнеакос (или Моняк), която се е намирала на отсрещния рид. Счита се, че във Вишеград или Моняк баронският съвет на Латинската империя избира през 1206 година за държател Анри Фландърски, откакто брат му Балдуин е покорен от цар Калоян година преди този момент. В края на ХІV век крепостта е разрушена значително при османското настъпление.
За Вишеград се счита също по този начин, че точно на това място са корените на днешния Кърджали. Екип от учени начело с Екатерина Манова през 1962 година открива забележителен по размери и население град, с просторен некропол, върху дребна част от който е издигнат Кърджалийският манастир с крепостни стени и църква " Свети Йоан Предтеча ".
По време на изследванията на Вишеград при започване на 70-те години на предишния век пък са открити подове на землянки, основи на пещи, керамика, украшения, копия и даже забрало (предната част) от рицарски шлем, за който се допуска, че е от началото на XIII век. Тъкмо последната находка дава учредения да се свърже крепостта Вишеград с рицарите кръстоносци.
За този регион написа един от ръководителите на Четвъртия кръстоносен поход - Жофроа дьо Вилардуен. Той разказва по какъв начин кръстоносците прекосяват региона и лагеруват край крепостта Моняк през 1206 година
Най-новите археологически изследвания на Вишеград са правени през лятото на м.г. от екип, управителен от проф. Николай Овчаров. Установен е проектът на крепостта - тя е разполагала с общо три кули и е била непристъпна от всички страни. Във вътрешността е имало триетажна постройка с дължина към 40 метра. Най-вероятно точно там е бил домът на шефа на цитаделата. Има и предания за дълъг под земята тунел, като занапред ще бъде изследвано дали подобен в действителност съществува. Тъкмо последните проучвания предизвикат проф. Овчаров да популяризира интензивно Вишеград като една от огромните забележителности в Родопите. Крепостта е включена в нов план на държавното управление за културно-археологически туризъм.
Вътрешност и гледка
За непокътнатите крепостни стени към този момент стана дума, само че има също по този начин остатъци от кули и други пространства. Виждат се и елементи от керамични произведения. Ако изследванията продължат, евентуално стените ще бъдат разкрити в още по-голям размер. Крепостта фактически има капацитет да стане съществена туристическа атракция в района, паралелно до Перперикон. Още повече че от платото, на което се намира Вишеград, се разкрива впечатляваща панорама към язовир " Студен бунар ", крепостта Моняк, село Лисиците (с водещ до него въжен мост, най-дългият подобен в България), както и към намиращия се наоколо Кърджали.
Градът е на към 6 км от село Вишеград, над което е ситуирана крепостта. Ако потегляне от Кърджали към това място, би трябвало да хванете пътя за квартал " Гледка ", откъдето да излезете от града. Там има табела за селото. Трябва да преминете през цялото му продължение и след края му към този момент се вижда и платото с крепостта. До там води пътека, по която се минава единствено пеш, само че за по-малко от 10-ина минути.
Това е и единственият вероятен път до Вишеград сега. Има вид през " Google " да се озовете в подножието на крепостта, само че откъм село Островица, намиращо се тъкмо под нея. Но от там няма пътека до цитаделата.
Наблизо
Разбира се, в случай че Вишеград предизвика интереса ви, то може да разгледате и крепостта Моняк. Както стана дума, тя се намира до село Лисиците, само че с цел да се стигне до него и респективно до тази крепост, първо би трябвало да се хване пътят за село Широко поле. Трябва да се знае обаче, че Моняк е много по-нависоко и надлежно изкачването до нея не е толкоз елементарно. Но пък е по-голяма по повърхност и предлага даже още по-завладяваща панорама за всеки, който доближи до това място.
Крепостта Вишеград е оповестена за монумент на културата от национално значение още през 1968 година Но е трябвало да мине над половин век, с цел да бъде оценен по достолепие нейният капацитет.
Но дълги години някак настрана остава фактът, че и в България има Вишеград. При това тази цитадела с съображение може да претендира за една от най-значимите забележителности в Източните Родопи. Тази несправедливост обаче скоро може да се разсее, защото по електронните медии тече усилена рекламна акция за Вишеград. Дори има опит той да бъде показан като " Родопският Царевец ". От което няма никакъв смисъл, защото цитаделата край Кърджали си има задоволително свои достойнства, с цел да има някакво сравнение с Царевец.
Вишеград е оголен в цялостни детайлности по време на археологически разкопки през интервала 1970-1972 г. от екип с началник Цветана Дремсизова-Нелчинова и с присъединяване на археолога от Окръжния исторически музей – Кърджали Иван Балкански. Тогава в региона край кърджалийския квартал " Гледка " са открити 17 тракийски надгробни могили, няколко тракийски светилища и е разучена в детайли крепостта Вишеград. До нея е село със същото име, отстоящо единствено на 5 км от Кърджали. Самото название значи " град на високо " или " висок град ", което е постоянно срещано за замъци над обитаеми места, както стана ясно. Местните го знаят и като Хисар Юстю (Горна крепост).
Историята на това място
През късната бронзова и ранножелязната ера тук е имало тракийско светилище. Възможно е тук да е живяло тракийското племе койлалети. През III-IV в. е повдигнат римски кастел за защита на значим римски път по долината на Арда.
Счита се, че крепостта е издигната през XI-XII век върху основата на съществуващото римско укрепително оборудване. Част от крепостните стени са съхранени и до през днешния ден. Южната стена да вземем за пример е с дължина 75 метра и със непокътната височина, достигаща до 7 метра. Могат да се видят и две вътрешни правоъгълни кули. В западната половина на северната стена е непокътната външна каменна стълба. Това дава съображение да се твърди, че Вишеград е и най-запазената цитадела в Източните Родопи.
Площта на крепостта е относително дребна (562 кв. м). Учените смятат, че това е характерен феодален средновековен палат, употребен за надзор на минаващия наоколо основен път. Там най-вероятно е била резиденцията на шефа на региона Ахридос.
Една от концепциите при строителството е била да има директна видимост с крепостта Мнеакос (или Моняк), която се е намирала на отсрещния рид. Счита се, че във Вишеград или Моняк баронският съвет на Латинската империя избира през 1206 година за държател Анри Фландърски, откакто брат му Балдуин е покорен от цар Калоян година преди този момент. В края на ХІV век крепостта е разрушена значително при османското настъпление.
За Вишеград се счита също по този начин, че точно на това място са корените на днешния Кърджали. Екип от учени начело с Екатерина Манова през 1962 година открива забележителен по размери и население град, с просторен некропол, върху дребна част от който е издигнат Кърджалийският манастир с крепостни стени и църква " Свети Йоан Предтеча ".
По време на изследванията на Вишеград при започване на 70-те години на предишния век пък са открити подове на землянки, основи на пещи, керамика, украшения, копия и даже забрало (предната част) от рицарски шлем, за който се допуска, че е от началото на XIII век. Тъкмо последната находка дава учредения да се свърже крепостта Вишеград с рицарите кръстоносци.
За този регион написа един от ръководителите на Четвъртия кръстоносен поход - Жофроа дьо Вилардуен. Той разказва по какъв начин кръстоносците прекосяват региона и лагеруват край крепостта Моняк през 1206 година
Най-новите археологически изследвания на Вишеград са правени през лятото на м.г. от екип, управителен от проф. Николай Овчаров. Установен е проектът на крепостта - тя е разполагала с общо три кули и е била непристъпна от всички страни. Във вътрешността е имало триетажна постройка с дължина към 40 метра. Най-вероятно точно там е бил домът на шефа на цитаделата. Има и предания за дълъг под земята тунел, като занапред ще бъде изследвано дали подобен в действителност съществува. Тъкмо последните проучвания предизвикат проф. Овчаров да популяризира интензивно Вишеград като една от огромните забележителности в Родопите. Крепостта е включена в нов план на държавното управление за културно-археологически туризъм.
Вътрешност и гледка
За непокътнатите крепостни стени към този момент стана дума, само че има също по този начин остатъци от кули и други пространства. Виждат се и елементи от керамични произведения. Ако изследванията продължат, евентуално стените ще бъдат разкрити в още по-голям размер. Крепостта фактически има капацитет да стане съществена туристическа атракция в района, паралелно до Перперикон. Още повече че от платото, на което се намира Вишеград, се разкрива впечатляваща панорама към язовир " Студен бунар ", крепостта Моняк, село Лисиците (с водещ до него въжен мост, най-дългият подобен в България), както и към намиращия се наоколо Кърджали.
Градът е на към 6 км от село Вишеград, над което е ситуирана крепостта. Ако потегляне от Кърджали към това място, би трябвало да хванете пътя за квартал " Гледка ", откъдето да излезете от града. Там има табела за селото. Трябва да преминете през цялото му продължение и след края му към този момент се вижда и платото с крепостта. До там води пътека, по която се минава единствено пеш, само че за по-малко от 10-ина минути.
Това е и единственият вероятен път до Вишеград сега. Има вид през " Google " да се озовете в подножието на крепостта, само че откъм село Островица, намиращо се тъкмо под нея. Но от там няма пътека до цитаделата.
Наблизо
Разбира се, в случай че Вишеград предизвика интереса ви, то може да разгледате и крепостта Моняк. Както стана дума, тя се намира до село Лисиците, само че с цел да се стигне до него и респективно до тази крепост, първо би трябвало да се хване пътят за село Широко поле. Трябва да се знае обаче, че Моняк е много по-нависоко и надлежно изкачването до нея не е толкоз елементарно. Но пък е по-голяма по повърхност и предлага даже още по-завладяваща панорама за всеки, който доближи до това място.
Крепостта Вишеград е оповестена за монумент на културата от национално значение още през 1968 година Но е трябвало да мине над половин век, с цел да бъде оценен по достолепие нейният капацитет.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ