Забравената, но запазена крепост Устра
Крепостта Устра е една от най-запазените в Родопите, а и в цялата страна. И в същото време една от малко известните. Това значително се дължи на относително дребното исторически данни за нея. Но едно посещаване до нея дава мотив да се види нескрито до каква степен са съхранени основите и стените на твърдината, да се научи повече за историята на Устра, а и да се види още веднъж прелестната природа в Родопите.
Как се стига до крепостта
Устра е ситуирана на най-високата част на стръмен връх покрай село Устрен и на 10-ина километра югозападно от Джебел, на 30 км в същата посока е от Кърджали. На идване от Джебел, тъкмо преди влизане в Устрен, би трябвало да се поеме по черен път, който е указан с кафява табела. Дори от тази отбивка може да се види скалата с крепостта. Пътят продължава към 2 км и извежда до някогашната хижа " Устра ", която в този момент е ремонтирана и работи като къща за посетители, разполага с задоволително улеснения. Там е подходящо място за пренощуване преди или след посещаване до крепостта. Което коства едвам 20-ина минути пеш по тясна пътека, тъй като дистанцията е под километър. На самата пътека има указателни надписи.
Вариант е също да се остави колата в селото, в случай че тя не може да премине по пътя. След това дистанцията до къщата за посетители лишава към половин час пеш.
Има и различен по-лесен за нанагорнище път, започващ от село Лебед. Той обаче не е обозначен и е по-труден за разкриване. Но локалните хора го знаят доста добре и могат да ориентират туристите.
Най-трудният миг и при двата варианта са последните метри преди крепостта, тъй като би трябвало да се минава по канара, защото подстъпът към входа не е благоустроен за туристи, примерно със стъпала. Самата крепост е ситуирана на 992 м надморска височина.
Малко история
За крепостта не се знае прекалено много. Има сведения, че е издигната през X век, с цел да се помогне за защитата на минаващия наоколо търговски път. През огромна част от времето, когато е била населявана, твърдината е била под притежание на Византийската империя. Най-ранните данни за нея са по време на ръководството на Константин VII Порфирогенет (913-959 г.). По средата на второто десетилетие на Х век цар Симеон I завзема крепостта, само че по-късно я отстъпва още веднъж на Византия и е разгласен за " василеопатор " - върховен аставник на императора, който се дами за една от дъщерите му. Следва обаче повреждане на съглашението, а вследствие на това започват военни дейности сред двете страни. Това води до знаменитата победа на българите през август 917 година в борбата при Ахелой в 917 година След гибелта на Симеон през 927 година Устра още веднъж минава за дълго време във византийско притежание. Има учредения да се смята, че през XIII век тя е била завладяна от Иван Асен II или от неговия наследник цар Михаил II Асен. Но това също е било за малко.
Липсват съответни исторически извори за края на съществуването на Устра. Вероятно тя е завладяна от османски войски в средата на ХIV век. Основания за това предположение дава огромна дупка във външната стена.
Крепостта е била проучвана при започване на 70-те години на ХХ век от археолога Стамен Михайлов и историка Иван Балкански, тогавашен организатор на Историческия музей в Кърджали. Намерени са над 1000 железни предмета – стоманени стрели, бронзови и сребърни кръстчета, медни монети, 14 глинени съда.
В самата цитадела
От останките на Устра се вижда, че тя е ситуирана на повърхност от 1.29 дка. Крепостната стена е дълга 113 метра, като е дебела в основата 2.8 метра, а в горния край 1.75 метра. На места стига на височина до 8 метра. Камъните на фасадната стена са добре обработени, а отвътре са ломени, като на всички места са споени с бял хоросан. Качеството на направа е доста високо и това си проличава по забележителната непокътната част от стената. За отбранителните цели на крепостта са били издигнати три кули на по три етажа - две правоъгълни и една полукръгла. Подземният етаж на кулите, който е считан за първи, е употребен за водохранилища.
Входът на Устра се намира в най-източната част. Влиза се през дребна арка в ъгловата кула и би трябвало да се изкачат седем високи стъпала, издълбани в скалата. Помещението, служило за настаняване и отмора на защитата, и досега е непокътнато относително в положително положение. В крепостта са открити общо осем помещения, в южната и югоизточната част. Най-голямото е с размери 11 на 6 метра, а най-малкото - 0,5 на 1,70 метра. На няколко места са непокътнати част от стълбищата.
Още с влизането във вътрешността се виждат невероятни панорамни гледки към Родопите - на юг се е ширнала далеко равнина. Северната и северозападната част е оградена от високи скали. Друга от стените пък е виснала над бездна, като оттова се открива чуден изглед към планината.
На североизток може да се види в далечината друга забележителна родопска цитадела - Моняк. Това акцентира неслучайния избор на място за изграждане на Устра - тъй че да има образен контакт с другите околни фортификационни съоръжения.
Изобщо гледките от Устра си костват цялото изпитание за достигането до крепостта - и целият път до село Устрен, и последвалото нанагорнище нагоре. Друг спомен е относително положителното положение на крепостта, макар че за това не са положени старания от страната.
Как се стига до крепостта
Устра е ситуирана на най-високата част на стръмен връх покрай село Устрен и на 10-ина километра югозападно от Джебел, на 30 км в същата посока е от Кърджали. На идване от Джебел, тъкмо преди влизане в Устрен, би трябвало да се поеме по черен път, който е указан с кафява табела. Дори от тази отбивка може да се види скалата с крепостта. Пътят продължава към 2 км и извежда до някогашната хижа " Устра ", която в този момент е ремонтирана и работи като къща за посетители, разполага с задоволително улеснения. Там е подходящо място за пренощуване преди или след посещаване до крепостта. Което коства едвам 20-ина минути пеш по тясна пътека, тъй като дистанцията е под километър. На самата пътека има указателни надписи.
Вариант е също да се остави колата в селото, в случай че тя не може да премине по пътя. След това дистанцията до къщата за посетители лишава към половин час пеш.
Има и различен по-лесен за нанагорнище път, започващ от село Лебед. Той обаче не е обозначен и е по-труден за разкриване. Но локалните хора го знаят доста добре и могат да ориентират туристите.
Най-трудният миг и при двата варианта са последните метри преди крепостта, тъй като би трябвало да се минава по канара, защото подстъпът към входа не е благоустроен за туристи, примерно със стъпала. Самата крепост е ситуирана на 992 м надморска височина.
Малко история
За крепостта не се знае прекалено много. Има сведения, че е издигната през X век, с цел да се помогне за защитата на минаващия наоколо търговски път. През огромна част от времето, когато е била населявана, твърдината е била под притежание на Византийската империя. Най-ранните данни за нея са по време на ръководството на Константин VII Порфирогенет (913-959 г.). По средата на второто десетилетие на Х век цар Симеон I завзема крепостта, само че по-късно я отстъпва още веднъж на Византия и е разгласен за " василеопатор " - върховен аставник на императора, който се дами за една от дъщерите му. Следва обаче повреждане на съглашението, а вследствие на това започват военни дейности сред двете страни. Това води до знаменитата победа на българите през август 917 година в борбата при Ахелой в 917 година След гибелта на Симеон през 927 година Устра още веднъж минава за дълго време във византийско притежание. Има учредения да се смята, че през XIII век тя е била завладяна от Иван Асен II или от неговия наследник цар Михаил II Асен. Но това също е било за малко.
Липсват съответни исторически извори за края на съществуването на Устра. Вероятно тя е завладяна от османски войски в средата на ХIV век. Основания за това предположение дава огромна дупка във външната стена.
Крепостта е била проучвана при започване на 70-те години на ХХ век от археолога Стамен Михайлов и историка Иван Балкански, тогавашен организатор на Историческия музей в Кърджали. Намерени са над 1000 железни предмета – стоманени стрели, бронзови и сребърни кръстчета, медни монети, 14 глинени съда.
В самата цитадела
От останките на Устра се вижда, че тя е ситуирана на повърхност от 1.29 дка. Крепостната стена е дълга 113 метра, като е дебела в основата 2.8 метра, а в горния край 1.75 метра. На места стига на височина до 8 метра. Камъните на фасадната стена са добре обработени, а отвътре са ломени, като на всички места са споени с бял хоросан. Качеството на направа е доста високо и това си проличава по забележителната непокътната част от стената. За отбранителните цели на крепостта са били издигнати три кули на по три етажа - две правоъгълни и една полукръгла. Подземният етаж на кулите, който е считан за първи, е употребен за водохранилища.
Входът на Устра се намира в най-източната част. Влиза се през дребна арка в ъгловата кула и би трябвало да се изкачат седем високи стъпала, издълбани в скалата. Помещението, служило за настаняване и отмора на защитата, и досега е непокътнато относително в положително положение. В крепостта са открити общо осем помещения, в южната и югоизточната част. Най-голямото е с размери 11 на 6 метра, а най-малкото - 0,5 на 1,70 метра. На няколко места са непокътнати част от стълбищата.
Още с влизането във вътрешността се виждат невероятни панорамни гледки към Родопите - на юг се е ширнала далеко равнина. Северната и северозападната част е оградена от високи скали. Друга от стените пък е виснала над бездна, като оттова се открива чуден изглед към планината.
На североизток може да се види в далечината друга забележителна родопска цитадела - Моняк. Това акцентира неслучайния избор на място за изграждане на Устра - тъй че да има образен контакт с другите околни фортификационни съоръжения.
Изобщо гледките от Устра си костват цялото изпитание за достигането до крепостта - и целият път до село Устрен, и последвалото нанагорнище нагоре. Друг спомен е относително положителното положение на крепостта, макар че за това не са положени старания от страната.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ