Защо крепостните селяни са били по-щастливи работници от обикновения американец
Крепостните селяни постоянно са били една от най-ниските, само че в същото време най-необходимите звена в едно феодално общество. Тяхната съществена задача е да изхранват безусловно всички. Макар и да са със статут на плебеи или сходен на подобен, те остават постоянно там, където са родени и надлежно никой не може да ги продава на друга земя или владател.
Крепостният селяндур върви със земята, която обработва е завещание, територия извоювана в борба и даже капитал, който може да се употребява при продажба, само че земята и крепосните селяни остават дружно. Ако погледнем към историята, мнозина най-вероятно ще съжалят жертвите, въпреки всичко техният живот стартира и завършва с работа. И това може до някаква степен да бъде правилно.
И мнозина смятаха, че животът в предишното в действителност е бил много тежък, до момента в който не се появява книгата на п-р Жулиет Счор. Според нейните изследвания, средностатистическият американец живее доста по-зле от крепосния селяндур. Нейното изказване е ориентирано към обстоятелството, че крепосните селяни са имали повече време за отмора и са работили значитиелно по-малко. Това изказване най-вероятно би предиздвикало мнозина да се замислят по въпроса и бързо да го отрекат, само че тогава на помощ идва и добре познатото бюро по труда.
Според направената статистика, работните часове през 2017 година са били към 1780, до момента в който възрастен крепостен селяндур е работил едвам 1620 часа. И тъй като работата на селяните се правила най-вече на сезони, множеството работили към 8 седмици през половината време от годината, а през останалото време почивали и да не забравяме, че всички, които желали да посещават църквата, можели да получат спомагателни почивни часове.
Религията, колкото и да се опитвала да помогне за основаването на мощна религия, предложила и една доста добра тактика за владетелите. Когато има празници, селяните почиват, а след почивката работят още по-здраво, затова се назначили и задължитени почивни дни. Средната работна седмица през XIX век била сред 70-80 часа и приказваме за служащите от индустриалната гражданска война. Съответно налагането на 8-часов работен ден въобще не бил в тематиката на диалозите.
Към това можем да прибавим и още една детайлност, крепосните селяни в никакъв случай не бързали. Все отново денят бил пред тях, а към това можем да прибавим и други приятни бонуси, като опцията за следобеден сън на полето. Разбира се, това се отразявало на тяхното благоденствие, само че даже и в никакъв случай да не живеят в разкош, несъмнено могат да се считат за доста по-спокойни. Историята демонстрира, че някои духовници от XVI век разказват работния ден по много друг метод. Ето какво участва в дневника на един от тях:
„ Работещият мъж ще прекара огромна част от сутриинта си в отмора. След това ще поработи и надлежно ще закуси. По обяд би трябвало да има своето време за сън, а по-късно ще продължи занимания, до момента в който не пристигна време за следобеден сън. А когато е задоволително отпочинал ще стартира да работи и по този начин, до момента в който не падне мрак и не би трябвало да се прибира назад вкъщи. “
Макар и в доста случаи да се приказва за работа от мрачно до мрачно, почивката била сериозна и въпреки всичко, всеки човек е можел да спи в допълнение по два пъти дневно. Съответно през XIII век можем да забележим по какъв начин 25 седмици са почивни, заради простата причина, че тогава идва зимата и работата приключвала. Междувременно платената отмора в Съединени американски щати е към 16 дни на година, което може да изненада мнозина. Съответно би трябвало да обърнем внимание и на това. Не би трябвало да забравяме, че храната и почивката са изцяло наложителни, а според от мястото, някои могат да получат и спомагателна отмора заран или следобяд.
Продължаваме с обстоятелството, че църковният календар дава още доста празници за отмора. Грубите калкулации демонстрират, че най-вероятно работа е имало през 1/3 от годината и тъкмо затова можем да заявим, че работната седмица и въобще работата, са били доста по-леко прекарване. Един единствен проблем е фактът, че животът е бл доста по-кратък и най-вероятно даже тогава е имало хора, които се на изключително щастливи и отново са се оплаквали.
И до момента в който крепостният селяндур работил в предишното към 1620 часа, немският чиновник работи приблизително по 1363 часа, затова не би трябвало да забравяме, че някъде практиката продължава да работи. Според 9-годишно изследване можем да открием и една забавна детайлност, страните с повече почивни дни се радват и на по-сериозно качество на живот. Съответно концепцията за 8-часов работен ден и работна седмица явно не работи или най-малко не по верния метод.
Заглавна фотография: By Johann Ludwig Ernst Morgenstern – anagoria, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12369663
