Крепост Родостица - все още достъпна за малцина
Крепост Родостица е една от най-слабо познатите в България, само че за това си има пояснение. Дълги години тя е била зад кльона на българо-гръцката граница. Което си е имало и своето преимущество, защото е била недостъпна за иманяри.
За тази твърдина стартира да се приказва чак през 20-те години на ХХ век, като първо я загатва ученият и общественик Павел Делирадев. Разкопки стартират обаче чак през XXI век заради съществуването на кльона до тогава. Първо на място работи екип на доцент д-р Бони Петрунова (от 2004 г.), три години по-късно изследванията се вършат от археолога от Националния исторически музей Ивайло Кънев. Последният смята, че това място е най-южната точка, в която се намират следи от старобългарската просвета.
Трябва да се означи, че по време на разкопките не е намерено документално доказателство за името на крепостта. Тя е наречена Родостица от починалия проф. Божидар Димитров през 2007 година Но Бони Петрунова я назовава Балък дере при започване на своята работа там.
Местоположение
Тази късноантична и средновековна цитадела е построена на рид със стръмни и отвесни скатове, разположението й е югозапад- североизток. Тя е обградена от реките Каречница и Балък дере, малко преди да се влеят с общо устие в Арда, което придава триъгълна форма на възвишението. Намира се в местността Балък дере, на към 3 км по права линия от село Хухла. Но до нея би трябвало да се доближи откъм северния излаз на Ивайловград, по черен път около винарната " Лайт касъл ". Пътят не е в положително положение и е целесъобразно ходенето пеш, което от града до крепостта лишава почти час и половина (около 4,5 км). За ориентировка може да служи параклисът " Света Петка " край Ивайловград, като би трябвало да се продължи на север от него. Вървенето несъмнено няма да е скучно и еднакво, защото в близост непрекъснато се разкриват невероятни гледки. Може даже да се види в далечината Одрин (наблизо е и турската граница). Препоръчително е да изберете изсъхнало време за посещаване на Родостица, тъй като другояче рискувате добре да се изкаляте по пътя.
След параклиса в един миг, след към час вървене, пътят се разделя и би трябвало да се поеме наляво. Като ориентир служи някогашна караулка, а покрай река Караречница има и осведомителна табела за крепостта. След нея би трябвало да се пресече реката, която не е огромна, а и има сложени камъни за улеснение и да се поеме по пътека, която е добре утъпкана и разчистена. И по този начин се стига до самата цитадела.
Историята
След направените изследвания е ясно, че крепостта е употребена в продължение на към хиляда години. Предположенията са, че е построена при започване на ІV век сл.Хр. около преместването на столицата на Римската империя в Константинопол. В този интервал целият регион е бил под ръководството на притежателите на античната вила Армира. Историци регистрират, че мястото за изграждане на цитаделата е определено деликатно, защото най-вероятно в устието на Керечница и Балък дере е имало пристанище, а наоколо е минавал значим път от Одринското поле към Родопите.
Културният слой в крепостта е непокътнат на дълбочина от 2.20 метра и обгръща интервала от ІV до ХІІІ век. Според изследванията по него крепостта е претърпяла пожар и опустошения в края на V век и е била съвсем унищожена при започване на VII век при славяно-аварските нашествия. След това тя не е била употребена до към X век, когато се допуска, че при ръководството на цар Симеон е употребена при военни дейности. От този интервал са открити коланни накрайници и приложения, сега изложени в музея в Ивайловград. Те са били типични за българските боили и аристократи, като сходни има открити и в Плиска.
По това време Родостица е била и най-южната цитадела на българската страна - единствено на 30 км от тогавашния Адрианопол (днешен Одрин). Така тя е била и първият " пазач " към входа на Родопите, един тип като буфер, предпазващ Първото българско царство.
След това през XI век, когато земите ни са били под притежание на Византия, в крепостта е имало некропол. От него пък са открити главно гривни, също част от експозицията на музея в близкия град. В края на XI и началото на XII век се допуска, че Родостица е употребена за боен гарнизон на част от войските на император Алексий Комнин.
В началото на ХIII век Жофроа дьо Велардуен, летописец на Четвъртия кръстоносен поход, загатва за цитадела край Арда с име Родостюик, където се е укрил цар Калоян през 1206 година по време на военни дейности с император Анри, брат на пленения преди този момент в борбата при Одрин Балдуин Фландърски. В замисления капан е взел участие и графът на Солун Бонифаций Монфератски, само че Калоян е съумял да се спаси благодарение на тази цитадела. След преспиването си там той се е изтеглил по Арда през планината към Пловдивското поле.
Най-късният културен слой е от първата четвърт на XIII век, по времето на цар Иван Асен II. След това твърдината престава да бъде употребена.
Крепостта
Стените на Родостица са дебели до 2 метра и тук-там стигат до 6 метра височина. На най-широкото място крепостта стига до 117 метра, а на най-дългото - до 256 метра. Стените следват конфигурацията на терена, като общата повърхност, която се намира зад тях, е над 10 декара.
Твърдината е била най-достъпна от югозапад, където е и най-дебелата стена. Пред нея на към 7-8 метра е била издигната друга по-тънка спомагателна стена - протейхизма. А пред нея е завършен трап. Главната врата пък се е намирала в северозападната част на крепостта, а до нея е имало правоъгълна кула.
През 2017 година е разкрита постройка с четири срещуположни пространства и с огромен двор, затрупан с добре непокътнати плочки. Подобна постройка е без аналог по българските земи, като откритите в нея плочник, канализация и колони, а и архитектурата сочат, че това е бил благороден дом. Две години по-късно, през 2019 година, пък е открита част от колона с посветителен надпис в чест на господ, чието име стартира с А, евентуално Аполон или Асклепий.
При изследванията са открити още много монети, върхове на стрели, бронзово кръстче от края на X век, гривни, пръстен с ключ. Намерен е и цялостен комплект с теглилки, което значи, че на това място се е осъществявала и търговия.
Особено скъпа находка е група от 6 доста редки монети, направени от църковна утвар. Те се смятат за огромна необичайност, защото са сечени и употребявани в доста къс интервал от време, а по-късно са събрани назад от императора. Заради своята огромна полезност въпросните монети се пазят в Националния исторически музей.
Волята на времето
След като Родостица е била изоставена, е почнала последователно да се разрушава. По-късно камъни от крепостта са употребявани и за основата на оградата на кльона. Постепенно целият скат е обраснал с ниски дървета и шубраци, през които в този момент е прокарана пътека до горе. Но пък местоположението на цитаделата до границата дава опция да бъдат непокътнати и до през днешния ден редица артефакти, открити при разкопките, както стана дума. Изследванията не престават и до през днешния ден, финансирани от Министерството на културата. Това дава опция освен да се изследва историята на Родостица по-детайлно, а и крепостта да бъде превърната в туристическа забележителност, за която има огромен капацитет.
За тази твърдина стартира да се приказва чак през 20-те години на ХХ век, като първо я загатва ученият и общественик Павел Делирадев. Разкопки стартират обаче чак през XXI век заради съществуването на кльона до тогава. Първо на място работи екип на доцент д-р Бони Петрунова (от 2004 г.), три години по-късно изследванията се вършат от археолога от Националния исторически музей Ивайло Кънев. Последният смята, че това място е най-южната точка, в която се намират следи от старобългарската просвета.
Трябва да се означи, че по време на разкопките не е намерено документално доказателство за името на крепостта. Тя е наречена Родостица от починалия проф. Божидар Димитров през 2007 година Но Бони Петрунова я назовава Балък дере при започване на своята работа там.
Местоположение
Тази късноантична и средновековна цитадела е построена на рид със стръмни и отвесни скатове, разположението й е югозапад- североизток. Тя е обградена от реките Каречница и Балък дере, малко преди да се влеят с общо устие в Арда, което придава триъгълна форма на възвишението. Намира се в местността Балък дере, на към 3 км по права линия от село Хухла. Но до нея би трябвало да се доближи откъм северния излаз на Ивайловград, по черен път около винарната " Лайт касъл ". Пътят не е в положително положение и е целесъобразно ходенето пеш, което от града до крепостта лишава почти час и половина (около 4,5 км). За ориентировка може да служи параклисът " Света Петка " край Ивайловград, като би трябвало да се продължи на север от него. Вървенето несъмнено няма да е скучно и еднакво, защото в близост непрекъснато се разкриват невероятни гледки. Може даже да се види в далечината Одрин (наблизо е и турската граница). Препоръчително е да изберете изсъхнало време за посещаване на Родостица, тъй като другояче рискувате добре да се изкаляте по пътя.
След параклиса в един миг, след към час вървене, пътят се разделя и би трябвало да се поеме наляво. Като ориентир служи някогашна караулка, а покрай река Караречница има и осведомителна табела за крепостта. След нея би трябвало да се пресече реката, която не е огромна, а и има сложени камъни за улеснение и да се поеме по пътека, която е добре утъпкана и разчистена. И по този начин се стига до самата цитадела.
Историята
След направените изследвания е ясно, че крепостта е употребена в продължение на към хиляда години. Предположенията са, че е построена при започване на ІV век сл.Хр. около преместването на столицата на Римската империя в Константинопол. В този интервал целият регион е бил под ръководството на притежателите на античната вила Армира. Историци регистрират, че мястото за изграждане на цитаделата е определено деликатно, защото най-вероятно в устието на Керечница и Балък дере е имало пристанище, а наоколо е минавал значим път от Одринското поле към Родопите.
Културният слой в крепостта е непокътнат на дълбочина от 2.20 метра и обгръща интервала от ІV до ХІІІ век. Според изследванията по него крепостта е претърпяла пожар и опустошения в края на V век и е била съвсем унищожена при започване на VII век при славяно-аварските нашествия. След това тя не е била употребена до към X век, когато се допуска, че при ръководството на цар Симеон е употребена при военни дейности. От този интервал са открити коланни накрайници и приложения, сега изложени в музея в Ивайловград. Те са били типични за българските боили и аристократи, като сходни има открити и в Плиска.
По това време Родостица е била и най-южната цитадела на българската страна - единствено на 30 км от тогавашния Адрианопол (днешен Одрин). Така тя е била и първият " пазач " към входа на Родопите, един тип като буфер, предпазващ Първото българско царство.
След това през XI век, когато земите ни са били под притежание на Византия, в крепостта е имало некропол. От него пък са открити главно гривни, също част от експозицията на музея в близкия град. В края на XI и началото на XII век се допуска, че Родостица е употребена за боен гарнизон на част от войските на император Алексий Комнин.
В началото на ХIII век Жофроа дьо Велардуен, летописец на Четвъртия кръстоносен поход, загатва за цитадела край Арда с име Родостюик, където се е укрил цар Калоян през 1206 година по време на военни дейности с император Анри, брат на пленения преди този момент в борбата при Одрин Балдуин Фландърски. В замисления капан е взел участие и графът на Солун Бонифаций Монфератски, само че Калоян е съумял да се спаси благодарение на тази цитадела. След преспиването си там той се е изтеглил по Арда през планината към Пловдивското поле.
Най-късният културен слой е от първата четвърт на XIII век, по времето на цар Иван Асен II. След това твърдината престава да бъде употребена.
Крепостта
Стените на Родостица са дебели до 2 метра и тук-там стигат до 6 метра височина. На най-широкото място крепостта стига до 117 метра, а на най-дългото - до 256 метра. Стените следват конфигурацията на терена, като общата повърхност, която се намира зад тях, е над 10 декара.
Твърдината е била най-достъпна от югозапад, където е и най-дебелата стена. Пред нея на към 7-8 метра е била издигната друга по-тънка спомагателна стена - протейхизма. А пред нея е завършен трап. Главната врата пък се е намирала в северозападната част на крепостта, а до нея е имало правоъгълна кула.
През 2017 година е разкрита постройка с четири срещуположни пространства и с огромен двор, затрупан с добре непокътнати плочки. Подобна постройка е без аналог по българските земи, като откритите в нея плочник, канализация и колони, а и архитектурата сочат, че това е бил благороден дом. Две години по-късно, през 2019 година, пък е открита част от колона с посветителен надпис в чест на господ, чието име стартира с А, евентуално Аполон или Асклепий.
При изследванията са открити още много монети, върхове на стрели, бронзово кръстче от края на X век, гривни, пръстен с ключ. Намерен е и цялостен комплект с теглилки, което значи, че на това място се е осъществявала и търговия.
Особено скъпа находка е група от 6 доста редки монети, направени от църковна утвар. Те се смятат за огромна необичайност, защото са сечени и употребявани в доста къс интервал от време, а по-късно са събрани назад от императора. Заради своята огромна полезност въпросните монети се пазят в Националния исторически музей.
Волята на времето
След като Родостица е била изоставена, е почнала последователно да се разрушава. По-късно камъни от крепостта са употребявани и за основата на оградата на кльона. Постепенно целият скат е обраснал с ниски дървета и шубраци, през които в този момент е прокарана пътека до горе. Но пък местоположението на цитаделата до границата дава опция да бъдат непокътнати и до през днешния ден редица артефакти, открити при разкопките, както стана дума. Изследванията не престават и до през днешния ден, финансирани от Министерството на културата. Това дава опция освен да се изследва историята на Родостица по-детайлно, а и крепостта да бъде превърната в туристическа забележителност, за която има огромен капацитет.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ