Крехко примирие, сключено в петък в Нагорни Карабах, след като тази седмица арменските сепаратисти капитулираха пред светкавичната офанзива на Азербайджан.
Азербайджан и сепаратистите от спорната територия Нагорни Карабах проведоха първите си преки мирни преговори в четвъртък, след като Баку заяви, че си е върнал контрола над отцепническия регион.
Сепаратистите се съгласиха да сложат оръжие в сряда като част на план за прекратяване на огъня с посредничеството на Русия, който спря 24-часовата офанзива на Азербайджан за връщане на земя в центъра на десетилетен конфликт.
Азербайджанското президентство заяви, че двучасовата среща е била „проведена в конструктивна и мирна атмосфера“ в присъствието на на руски миротворци. И двете страни изразиха готовност за провеждане на повече разговори.
Преговарящите от Баку представиха планове за „реинтеграция“ на арменското население на Карабах в Азербайджан и обещаха да осигурят спешно необходимото гориво, хуманитарни доставки и медицински грижи на жителите.
По време на срещата се разнесе стрелба в крепостта на сепаратистите Степанакерт, въпреки споразумението за примирие.
Отцепническите власти обвиниха Азербайджан в нарушаване на примирието, но Баку отрече обвинението.
Руското министерство на отбраната също заяви, че е наблюдавал „пет нарушения на прекратяването на огъня“ в районите на Шуша и Мардакерт.
„Престъпление срещу човечеството“
Часове по-късно външните министри на Армения и Азербайджан се сблъскаха по време на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН относно кризата който според сепаратистите е отнел 200 живота.
"Няма повече страни в конфликта, освен извършители и жертви. Няма повече конфликт, а реалната опасност от жестокост", каза арменският външен министър Арарат Мирзоян .
„Интензивността и жестокостта на офанзивата ясно показват, че намерението е да се финализира етническото прочистване на арменското население.“
Азербайджанският му колега Джейхун Байрамов обвини Армения в дезинформация.
„Опитът на Армения да използва Кампанията на Съвета за сигурност на ООН да заблуди международната общност е достойна за съжаление“, каза Байрамов.
След разпадането на Съветския съюз Армения и Азербайджан са водили две войни за малкия планински регион. Сега има опасения за нова бежанска криза, тъй като арменското население на Карабах се опасява, че ще бъде принудено да напусне.
Министър-председателят на Армения Никол Пашинян каза, че прекратяването на огъня като цяло се поддържа и той не вижда "пряка заплаха" за цивилното население.
Сривът на сепаратистката съпротива представлява голяма победа за президента на Азербайджан Илхам Алиев, който каза, че страната му е възстановила суверенитета си над региона.
Сепаратистки служител каза, че повече от 10 000 души са били евакуирани от арменските общности в Нагорни Карабах .
Путин разговаря с Алиев
Русия – традиционният регионален посредник – изпрати мироопазващи сили в Нагорни Карабах през 2020 г. като част от сделката за прекратяване на шестседмична война, в която Азербайджан си възвърна частичен контрол над регион.
Съгласно примирието от тази седмица сепаратистите заявиха, че са се съгласили да разформират напълно своята армия.
След като Съветският съюз се разпадна, арменските сепаратисти превзеха региона – международно признат като част от Азербайджан – в началото на 90-те години.
Това предизвика война, оставила 30 000 жертви и разселени стотици хиляди.
последното насилие идва с Русия, затънала във войната си срещу Украйна, и след като Съединените щати и ЕС засилиха опитите си за намиране на траен мир.
Пашинян в четвъртък осъди „провалите“ на руската мироопазваща мисия да предотврати нападението на Азербайджан.
Шест руски миротворци са сред убитите, каза азербайджанската прокуратура, петима, когато нейните сили „погрешно“ са ги идентифицирали като арменски сепаратисти, и още един, който е починал, след като е попаднал под обстрел от сепаратистките войски.
Кремъл каза, че Алиев е имал се извини за смъртните случаи.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че въпросът към коя държава принадлежи Нагорни Карабах е бил "решен" и са налице условия за трайно решение.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изрази "чисто сърце" подкрепа" за своя съюзник Азербайджан.
„Пътят не е лесен"
Очевидната капитулация на сепаратистите предизвика ликуване сред азербайджанците.
Но в Армения това засили натиска върху Пашинян, който беше изправен пред остри критики за правенето на отстъпки на Азербайджан.
Хиляди гневни граждани се събраха пред офисите му в Ереван в четвъртък, развявайки знамена на Карабах и държайки плакати, които казват: „Трябва да спасим децата на Карабах от геноцид.“
" Днес е денят на нашия срам. Никол открадна нашата родина“, каза фармацевтът Аркадий Балаян, 32, пред AFP.
Демонстрантите обвиниха Русия, съюзникът, чиято помощ не пристигна, и ЕС, който разчита на Азербайджан за доставки на газ след войната в Украйна.
"Никой не иска да ни спаси, нямаме достатъчно силна армия... Ние сме сами, всички ни разочароваха", каза адвокат Анджела Адамян.
Все пак Пашинян каза в четвъртък, че мирът трябва да се търси с големия съперник на Армения.
„Този път не е лесен", каза той. „Той преминава през вътрешни и външни сътресения и ние трябва да го следваме."
(AFP)
