Крайностите в човешката природа са отдавна описан и също толкова

Крайностите в човешката природа са от дълго време разказан и също толкоз несъзнателен феномен. Класическият вид е да са две - както и гледните точки в публицистиката, само че никой няма да ограничи и повече. Тъй като обаче класиката от време на време ми е изключително симпатична, а вярата и отчаянието вървят ръка за ръка, ето по какъв начин слушам диалога сред оптимиста и песимиста по случай настъпването на новата 2019 година:
Оптимистът: Супер, Нова година пристигна!
Песимистът: Нова, но като остарялата ще е!
Оптимистът: Ех, по какъв начин хубаво вдигнахме градуса!
Песимистът: Ох, по какъв начин ме цепи главата – омазах се!
Оптимистът: Похапнах си добре – крепко, като за сефте!
Песимистът: Наплюсках се като прасе – доста ми е зле, наподобявам на кюфте!
Оптимистът: Тази година гадже ще има!
Песимистът: Жената по този начин и не ще да се измете, с тъщата - всуе!
Оптимистът: Заплатата почти е добре!
Песимистът: Горе-долу, колкото по-бързо да се мре!
Оптимистът: Деца не ме тормозят!
Песимистът: Моите са на по 30 и на гърба ми още се возят!
Оптимистът: Фирмата върви, кариерата ме радва!
Песимистът: Иде отново данъчна и за ведомостта секира!
Оптимистът: Корнелия още не ръководи!
Песимистът: Бойко отново на власт остава, президентът - и той е околовръст!
Оптимистът: К’вото ще да е – в този момент празнично е!
Песимистът: Втори януари е – на работа сме, майко блага бе!
Автор: Ивайло Ачев