Дмитрий Суслов: Нахлуване в Украйна от страна на Русия би било контрапродуктивно
" Крайно време е да назовем нещата с същинските им имена и да кажем, че в Европа от дълго време отмина епохата, която стартира с обединяването на Германия. Правилата и правилата на държание в сегашната ера, която се характеризира с нова борба сред великите страни и ново разделяне на Европа, би трябвало да са съобразени с нуждата от управление на тази борба и попречване на огромна война. Това написа в публикация, оповестена в съветския ежедневник " Комерсант " под заглавие " Трябва почтено да обявим, че Русия и НАТО са съперници ". Автор е Дмитрий Суслов, специалист от интернационалния спорен клуб " Валдай " и заместник-директор на Центъра за европейски и интернационалните проучвания на Висшето учебно заведение по стопанска система в Москва. Суслов разяснява тематиката за предаването " Събота 150 ".
Вчера в Женева съветският министър на външните работи Сергей Лавров съобщи, че американският държавен секретар Антъни Блинкън му е заречен писмен отговор на предложенията на Русия за гаранции за сигурност. Какво съгласно вас ще отговорят Съединените щати?
" Мисля, че отговорът на американците ще повтори позицията им, която беше дефинирана след договарянията в Женева и в Брюксел, а точно - Съединените щати ще заявят подготвеност за разговор с Русия по военно-техническите въпроси, по въпросите на контрола над оръжията - както нуклеарните, по този начин и неядрените. Например по въпроса за ракетите със междинен и дребен обхват, за други типове ударни оръжия и за рестриктивните мерки върху разполагането им в някои европейски региони. Мисля, че Съединените щати ще показват в писмен тип съответни оферти по тези въпроси ", сподели за БНР Дмитрий Суслов.
Ще бъде даден безапелационен негативен отговор на основните съветски условия за преустановяване на политиката на разширение на НАТО и за евакуиране на военната инфраструктура от територията на новите страни членки до позициите от 1997 година. Що се отнася до отхвърли от преустановяване на политиката на разширение на НАТО, мисля, че Съединените щати просто ще приведат на Русия цитати от документи като Парижката харта за нова Европа от 1990 година. Там в действителност е написано, че всяка суверенна европейска страна има право сама да взема решение по какъв начин да подсигурява сигурността си, в това число да се причислява към един или различен военно-политически блок. НАТО пояснява този принцип като право да се уголемява. Струва ми се, че най-важното след срещата сред Лавров и Блинкън е, че без значение от упования отговор на Съединените щати да потвърдят в джука, а идната седмица и в писмена форма, поддръжката си за политиката на отворени порти, двете страни ще продължат разговора. Министрите към този момент анонсираха идната си среща ".
На какво се надява Русия като предявява неизпълними от позиция на Съединените щати и НАТО условия? Имам поради отхвърли от разширение на Алианса на изток и изтеглянето на натовската военна инфраструктура от новите страни членки?
" Работата е там, че съветските условия са в действителност неизпълними в подтекста на успеха на Запада в Студената война и в подтекста на геополитическата действителност, която съществуваше в Европа през 90-те и през първите години на новото хилядолетие. Когато политиката на разширение на НАТО беше безвредна за самия Алианс. Защо? Защото се смяташе, че Русия няма сили действително да се съпротивлява против разширението на НАТО, че няма да се осмели да предприеме в действителност съществени, в това число военни ограничения и контрамерки по отношение на НАТО, и че в последна сметка, по този начин или другояче, ще се впише в натоцентричната система.
Този подтекст от дълго време не съществува. Русия и НАТО гледат една на друга като на съперници. Военното обмисляне и на Русия, и на НАТО е насочено към подготовка на война един против различен. Това не значи, че желаеме да стартираме война, само че в качеството си на евентуални съперници непрекъснато се готвим за нея. И се готвим да победим или най-малко да не загубим, в случай че войната въпреки всичко стартира.
Русия напълно недвусмислено дава да се разбере, че по-нататъшното продължение на политиката на разширение на НАТО е толкоз отвратително за нея, че тя към този момент в действителност е подготвена да предприеме съществени ограничения. Не единствено на думи, а и на каузи. Така Съединените щати и НАТО са изправени пред елементарен избор. Да отслабват личната си сигурност и да ускоряват опасността от война сред Русия и НАТО, преследвайки личните си правила, против които Русия постоянно е възразявала. Или въпреки всичко да изберат други правила, които са по-адекватни за създалата се борба - взаимно да зачитат алените си линии, с цел да избегнат война.
Съветският съюз и Съединените щати да вземем за пример доближиха до това разбиране по време на Студената война, откакто минаха през поредност от остри военно-политически рецесии като Берлинската и Карибската. Те възприемат политиката на съперника като неправилна, нелегитимна и несъответстваща на техните полезности. Принудени са обаче да почитат алените си линии, тъй като в противоположен случай ще настъпи световна злополука и двете страни ще бъдат изтрити от лицето на Земята. Днес в действителност Русия се пробва да наложи аналогични правила на играта, само че без Берлинска или Карибска рецесия ".
Как Русия ще продължи да преследва задачите си - като употребява дипломация, военна ескалация или и двете дружно?
" Русия, естествено, ще избере и едното, и другото. Ще продължава разговора със Съединените щати. В същото време ще резервира военното си наличие на границата с Украйна и ще усилва военния напън против Съединените щати и НАТО. Дипломацията не работи без боен напън и историята на връзките сред Русия и Запада го потвърждава. Представете си какво щеше да стане, в случай че Русия беше предявила същите тези условия към Съединените щати и НАТО, само че нямаше скупчване на съветски войски на границата с Украйна и спекулации на тематика съветско навлизане в Украйна? Руските условия просто щяха да бъдат пренебрегнати ".
Има ли заплаха от съветско военно навлизане в Украйна?
" На Запад постоянно споделят, че откакто получи негативен отговор, Русия ще нахлуе в Украйна. По-скоро тъкмо това няма да стане, тъй като самата Русия не желае да пресича тази алена линия. Нахлуване в Украйна би било контрапродуктивно. То единствено би понижило възможностите на Русия да получи гаранции за сигурност и би засилило военното съдействие сред Съединените щати, НАТО и Украйна. Няма да се реши въпросът с политиката на разширение на НАТО и против Русия ще бъдат въведени още по-строги наказания ", съобщи за БНР Суслов.
Не мислите ли, че в случай че прекали с военния напън, Русия може да реализира противоположен на стремежи резултат под формата на консолидиране на Съединените щати и европейските страни срещу нея. Вече се заприказва за присъединение към Алианса на неутралните Швеция и Финландия да вземем за пример?
" Струва ми се, че това е въпрос на съответствие сред загуби и изгоди. Кое е по-изгодно за европейците и за Съединените щати - да се договорят с Русия или да се консолидират срещу нея? Разбира се, че консолидирането против Русия е един от вероятните сюжети. Но би трябвало да се знае, че това ще има висока цена за европейските страни и за Съединените щати. Ще се изгубят изгодите от вероятното съдействие с Русия по най-различни въпроси. Още повече, че от позиция на днешната световна политика, руско-европейските връзки имат в случай че не периферен, то вторичен темперамент. Главният спор е сред Съединените щати и Китай. Очевидно Русия си прави сметката, че разбирайки къде е основният съперник и съперник, администрацията на президента Байдън ще се опита да се контракти с Русия, с цел да насочи главните си запаси и внимание към въздържане на Китай. Защото американските запаси не са безкрайни. Това е вторият сюжет ", разясни още специалистът от интернационалния спорен клуб " Валдай " и заместник-директор на Центъра за европейски и интернационалните проучвания на Висшето учебно заведение по стопанска система в Москва ".
Може ли опълчването сред Русия и Запада до докара до усилване на руско-китайското военно съдействие?
" Безспорно. Мисля, че Русия намерено дава да се разбере, че отводът от ценене на жизненоважните й ползи и поддръжката за политиката на разширение на НАТО ще докара до задълбочаване на руско-китайското военно съдействие ", уточни още Суслов в предаването " Събота 150 ".
Още по тематиката в звуковия файл.
Вчера в Женева съветският министър на външните работи Сергей Лавров съобщи, че американският държавен секретар Антъни Блинкън му е заречен писмен отговор на предложенията на Русия за гаранции за сигурност. Какво съгласно вас ще отговорят Съединените щати?
" Мисля, че отговорът на американците ще повтори позицията им, която беше дефинирана след договарянията в Женева и в Брюксел, а точно - Съединените щати ще заявят подготвеност за разговор с Русия по военно-техническите въпроси, по въпросите на контрола над оръжията - както нуклеарните, по този начин и неядрените. Например по въпроса за ракетите със междинен и дребен обхват, за други типове ударни оръжия и за рестриктивните мерки върху разполагането им в някои европейски региони. Мисля, че Съединените щати ще показват в писмен тип съответни оферти по тези въпроси ", сподели за БНР Дмитрий Суслов.
Ще бъде даден безапелационен негативен отговор на основните съветски условия за преустановяване на политиката на разширение на НАТО и за евакуиране на военната инфраструктура от територията на новите страни членки до позициите от 1997 година. Що се отнася до отхвърли от преустановяване на политиката на разширение на НАТО, мисля, че Съединените щати просто ще приведат на Русия цитати от документи като Парижката харта за нова Европа от 1990 година. Там в действителност е написано, че всяка суверенна европейска страна има право сама да взема решение по какъв начин да подсигурява сигурността си, в това число да се причислява към един или различен военно-политически блок. НАТО пояснява този принцип като право да се уголемява. Струва ми се, че най-важното след срещата сред Лавров и Блинкън е, че без значение от упования отговор на Съединените щати да потвърдят в джука, а идната седмица и в писмена форма, поддръжката си за политиката на отворени порти, двете страни ще продължат разговора. Министрите към този момент анонсираха идната си среща ".
На какво се надява Русия като предявява неизпълними от позиция на Съединените щати и НАТО условия? Имам поради отхвърли от разширение на Алианса на изток и изтеглянето на натовската военна инфраструктура от новите страни членки?
" Работата е там, че съветските условия са в действителност неизпълними в подтекста на успеха на Запада в Студената война и в подтекста на геополитическата действителност, която съществуваше в Европа през 90-те и през първите години на новото хилядолетие. Когато политиката на разширение на НАТО беше безвредна за самия Алианс. Защо? Защото се смяташе, че Русия няма сили действително да се съпротивлява против разширението на НАТО, че няма да се осмели да предприеме в действителност съществени, в това число военни ограничения и контрамерки по отношение на НАТО, и че в последна сметка, по този начин или другояче, ще се впише в натоцентричната система.
Този подтекст от дълго време не съществува. Русия и НАТО гледат една на друга като на съперници. Военното обмисляне и на Русия, и на НАТО е насочено към подготовка на война един против различен. Това не значи, че желаеме да стартираме война, само че в качеството си на евентуални съперници непрекъснато се готвим за нея. И се готвим да победим или най-малко да не загубим, в случай че войната въпреки всичко стартира.
Русия напълно недвусмислено дава да се разбере, че по-нататъшното продължение на политиката на разширение на НАТО е толкоз отвратително за нея, че тя към този момент в действителност е подготвена да предприеме съществени ограничения. Не единствено на думи, а и на каузи. Така Съединените щати и НАТО са изправени пред елементарен избор. Да отслабват личната си сигурност и да ускоряват опасността от война сред Русия и НАТО, преследвайки личните си правила, против които Русия постоянно е възразявала. Или въпреки всичко да изберат други правила, които са по-адекватни за създалата се борба - взаимно да зачитат алените си линии, с цел да избегнат война.
Съветският съюз и Съединените щати да вземем за пример доближиха до това разбиране по време на Студената война, откакто минаха през поредност от остри военно-политически рецесии като Берлинската и Карибската. Те възприемат политиката на съперника като неправилна, нелегитимна и несъответстваща на техните полезности. Принудени са обаче да почитат алените си линии, тъй като в противоположен случай ще настъпи световна злополука и двете страни ще бъдат изтрити от лицето на Земята. Днес в действителност Русия се пробва да наложи аналогични правила на играта, само че без Берлинска или Карибска рецесия ".
Как Русия ще продължи да преследва задачите си - като употребява дипломация, военна ескалация или и двете дружно?
" Русия, естествено, ще избере и едното, и другото. Ще продължава разговора със Съединените щати. В същото време ще резервира военното си наличие на границата с Украйна и ще усилва военния напън против Съединените щати и НАТО. Дипломацията не работи без боен напън и историята на връзките сред Русия и Запада го потвърждава. Представете си какво щеше да стане, в случай че Русия беше предявила същите тези условия към Съединените щати и НАТО, само че нямаше скупчване на съветски войски на границата с Украйна и спекулации на тематика съветско навлизане в Украйна? Руските условия просто щяха да бъдат пренебрегнати ".
Има ли заплаха от съветско военно навлизане в Украйна?
" На Запад постоянно споделят, че откакто получи негативен отговор, Русия ще нахлуе в Украйна. По-скоро тъкмо това няма да стане, тъй като самата Русия не желае да пресича тази алена линия. Нахлуване в Украйна би било контрапродуктивно. То единствено би понижило възможностите на Русия да получи гаранции за сигурност и би засилило военното съдействие сред Съединените щати, НАТО и Украйна. Няма да се реши въпросът с политиката на разширение на НАТО и против Русия ще бъдат въведени още по-строги наказания ", съобщи за БНР Суслов.
Не мислите ли, че в случай че прекали с военния напън, Русия може да реализира противоположен на стремежи резултат под формата на консолидиране на Съединените щати и европейските страни срещу нея. Вече се заприказва за присъединение към Алианса на неутралните Швеция и Финландия да вземем за пример?
" Струва ми се, че това е въпрос на съответствие сред загуби и изгоди. Кое е по-изгодно за европейците и за Съединените щати - да се договорят с Русия или да се консолидират срещу нея? Разбира се, че консолидирането против Русия е един от вероятните сюжети. Но би трябвало да се знае, че това ще има висока цена за европейските страни и за Съединените щати. Ще се изгубят изгодите от вероятното съдействие с Русия по най-различни въпроси. Още повече, че от позиция на днешната световна политика, руско-европейските връзки имат в случай че не периферен, то вторичен темперамент. Главният спор е сред Съединените щати и Китай. Очевидно Русия си прави сметката, че разбирайки къде е основният съперник и съперник, администрацията на президента Байдън ще се опита да се контракти с Русия, с цел да насочи главните си запаси и внимание към въздържане на Китай. Защото американските запаси не са безкрайни. Това е вторият сюжет ", разясни още специалистът от интернационалния спорен клуб " Валдай " и заместник-директор на Центъра за европейски и интернационалните проучвания на Висшето учебно заведение по стопанска система в Москва ".
Може ли опълчването сред Русия и Запада до докара до усилване на руско-китайското военно съдействие?
" Безспорно. Мисля, че Русия намерено дава да се разбере, че отводът от ценене на жизненоважните й ползи и поддръжката за политиката на разширение на НАТО ще докара до задълбочаване на руско-китайското военно съдействие ", уточни още Суслов в предаването " Събота 150 ".
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ