ExxonMobil загуби битката със зелените инвеститори
" Краят на каменната епоха не e настъпил поради неналичието на камъни, а краят на петролната ще пристигна доста преди светът да остане без нефт. " Този военен зов въодушевява критиците на петролните колоси, които от дълго време мечтаят да заменят въглеводородите с по-чисти горива и технологии. Те не могат да понасят ExxonMobil - най-богатият и най-могъщ петролен колос от западните компании и най-неуморният в отбраната на суровия нефт. Страховитият й някогашен началник Лий Реймънд в миналото сподели на кореспондента на Economist да напусне кабинета му, откакто беше провокиран поради очевидното отказване на науката за климата.
Дарън Уудс, който в този момент е на мястото на Реймънд, не отхвърля климатичните промени. Но в този момент би трябвало да се оправи с най-голямата рецензия към мениджмънта на компанията в историята. По време на събранието на акционерите на 26 май коалиция от вложители деятели, водена от дребния хеджфонд Engine No.1, съумя да сложи в борда на шефовете най-малко двама насочени към зелена политика шефове, които да допринесат за въвеждане на тактика за понижаване на нездравословните излъчвания, сходна на тази, подкрепяна от европейските колоси BP, Royal Dutch Shell и Total.
Engine No.1 не съумя да реализира своето - тя излъчи четирима претенденти. Но както отбелязва Дейвид Ларкер от Stanford`s Graduate School of Business, " доста рядко " се случва компания с размерите на ExxonMobil да избере даже един шеф с друго мнение, какво остава за двама или трима. Само един друг глас може да направи огромна разлика, споделя специалистът по корпоративно ръководство в университета в Делауеър Чарлс Елсън, който е работил като съперник в разнообразни бордове. Резултатът е невиждана офанзива против зависимостта на ExxonMobil към въглерода, която е по-силна от тази на всяка друга компания (виж графиката).
Силни съдружници
Кампанията е сполучлива с помощта на поддръжката на мощни съдружници. Пенсионните фондове CalPERS и CalSTRS, които съставляват надлежно калифорнийските чиновници в обществения бранш и учителите, ръководят 700 милиарда $ активи. Двата големи фонда, представляващи държавните и локалните чиновници на Ню Йорк с още към 300 милиарда $ под техен надзор, поддържаха напъните на Engine No.1. Заедно те имат по-малко от 1% от акциите на ExxonMobil. Но дейностите им като огромни шефове на активи изпращат мощен сигнал към по-широкия пазар.
Пазарът го получи. Дуополът на Institutional Shareholder Services (ISS) и Glass Lewis, който поучава вложителите по сходни въпроси, предложи избирането на надлежно трима и двама от шефовете на Engine No.1. В отчет, оповестен на 14 май, ISS оповестява, че хедж фондът е " изразил безапелационен мотив, че е нужна спомагателна смяна в борда, с цел да се обезпечи доверието на акционерите " в бъдещето на ExxonMobil. По-голямата част от вложителите са съгласни, в това число някои огромни мениджъри на активи.
Самият избор е толкоз чудноват, колкото и резултатът. Мениджмънтът на ExxonMobil отхвърли да разгласи резултатите в уговорения час, които към този момент трябваше да бъдат ясни, и вместо това разгласи отмора, " с цел да обезпечи всички наши акционери да имат опцията да изразят мнението си ". Този невероятен ход породи клюки, че компанията се пробва да убеди огромните институционални вложители да извърнат рещаващите гласове в интерес на другите шефове и по-специално тези с най-зелени профили. Ако това е правилно, то това би било отклоняване от нормално мощното корпоративно ръководство на ExxonMobil.
Капитал - брой 22
Всъщност каквото и да се е случило на непланираната отмора, резултатът е необикновен. Когато срещата продължи, компанията разгласи, че двама от претендентите на Engine No.1 са определени - Грегъри Гоф и Кайса Хиетала. Exxon разгласи, че се нуждае от повече време да реши дали третият, Александър Карснер, ще се причисли към тях.
Все по-успешен външен напън
Вътрешната победа в ExxonMobil е последният знак, че външният напън върху петролния бизнес да одобри прехода към нисковъглеродно бъдеще се усилва. Международната организация по енергетика (IEA), която нормално не е известна да бие камбаната за климатичните промени, предизвести на 18 май, че вложенията в нови планове за изкопаеми горива би трябвало да спрат в този момент, в случай че енергийният бранш желае да бъде въглеродно безпристрастен до 2050 година Джо Байдън желае енергетиката на Съединени американски щати да спре да изпуска парникови газове в атмосферата 15 години по-рано от това.
Увеличава се външният напън върху петролния бизнес да одобри прехода към нисковъглеродно бъдеще.
Дарън Уудс, който в този момент е на мястото на Реймънд, не отхвърля климатичните промени. Но в този момент би трябвало да се оправи с най-голямата рецензия към мениджмънта на компанията в историята. По време на събранието на акционерите на 26 май коалиция от вложители деятели, водена от дребния хеджфонд Engine No.1, съумя да сложи в борда на шефовете най-малко двама насочени към зелена политика шефове, които да допринесат за въвеждане на тактика за понижаване на нездравословните излъчвания, сходна на тази, подкрепяна от европейските колоси BP, Royal Dutch Shell и Total.
Engine No.1 не съумя да реализира своето - тя излъчи четирима претенденти. Но както отбелязва Дейвид Ларкер от Stanford`s Graduate School of Business, " доста рядко " се случва компания с размерите на ExxonMobil да избере даже един шеф с друго мнение, какво остава за двама или трима. Само един друг глас може да направи огромна разлика, споделя специалистът по корпоративно ръководство в университета в Делауеър Чарлс Елсън, който е работил като съперник в разнообразни бордове. Резултатът е невиждана офанзива против зависимостта на ExxonMobil към въглерода, която е по-силна от тази на всяка друга компания (виж графиката).
Силни съдружници
Кампанията е сполучлива с помощта на поддръжката на мощни съдружници. Пенсионните фондове CalPERS и CalSTRS, които съставляват надлежно калифорнийските чиновници в обществения бранш и учителите, ръководят 700 милиарда $ активи. Двата големи фонда, представляващи държавните и локалните чиновници на Ню Йорк с още към 300 милиарда $ под техен надзор, поддържаха напъните на Engine No.1. Заедно те имат по-малко от 1% от акциите на ExxonMobil. Но дейностите им като огромни шефове на активи изпращат мощен сигнал към по-широкия пазар.
Пазарът го получи. Дуополът на Institutional Shareholder Services (ISS) и Glass Lewis, който поучава вложителите по сходни въпроси, предложи избирането на надлежно трима и двама от шефовете на Engine No.1. В отчет, оповестен на 14 май, ISS оповестява, че хедж фондът е " изразил безапелационен мотив, че е нужна спомагателна смяна в борда, с цел да се обезпечи доверието на акционерите " в бъдещето на ExxonMobil. По-голямата част от вложителите са съгласни, в това число някои огромни мениджъри на активи.
Самият избор е толкоз чудноват, колкото и резултатът. Мениджмънтът на ExxonMobil отхвърли да разгласи резултатите в уговорения час, които към този момент трябваше да бъдат ясни, и вместо това разгласи отмора, " с цел да обезпечи всички наши акционери да имат опцията да изразят мнението си ". Този невероятен ход породи клюки, че компанията се пробва да убеди огромните институционални вложители да извърнат рещаващите гласове в интерес на другите шефове и по-специално тези с най-зелени профили. Ако това е правилно, то това би било отклоняване от нормално мощното корпоративно ръководство на ExxonMobil.
Капитал - брой 22
Всъщност каквото и да се е случило на непланираната отмора, резултатът е необикновен. Когато срещата продължи, компанията разгласи, че двама от претендентите на Engine No.1 са определени - Грегъри Гоф и Кайса Хиетала. Exxon разгласи, че се нуждае от повече време да реши дали третият, Александър Карснер, ще се причисли към тях.
Все по-успешен външен напън
Вътрешната победа в ExxonMobil е последният знак, че външният напън върху петролния бизнес да одобри прехода към нисковъглеродно бъдеще се усилва. Международната организация по енергетика (IEA), която нормално не е известна да бие камбаната за климатичните промени, предизвести на 18 май, че вложенията в нови планове за изкопаеми горива би трябвало да спрат в този момент, в случай че енергийният бранш желае да бъде въглеродно безпристрастен до 2050 година Джо Байдън желае енергетиката на Съединени американски щати да спре да изпуска парникови газове в атмосферата 15 години по-рано от това.
Увеличава се външният напън върху петролния бизнес да одобри прехода към нисковъглеродно бъдеще.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ