Индийски мъдрец съветва българите да не подражават на Запада още през 1926 г.
Краят на 1926 година донася на софиянци огромно прекарване - в София гостува индийският публицист, влъхва, композитор, художник и държавник Рабиндранат Тагор (1861-1941). До този миг творчеството на нобелиста е към този момент добре познато на българите с издадените драми - “Читра ” и “Жертвата ”, със стихотворните сборници “Поеми на Кабир ” и “Поеми на детството ”, с книгите “Национализмът ” и “Из шепота на душата ”, с романа “На четири гласа ”. Дни наред вестниците анонсират новината. За да се разбере какво вълнуващо събитие е това за нашенци, задоволително е да кажем, че със заповед на министерството университетът и учебните заведения са затворени в тези два дни, с цел да могат младежите да се допрян до този “цар на мъдростта” и “духовен княз на Индия”, както го назовава пресата.
На 17 ноември българска делегация, измежду която е Иван Д. Шишманов, ръководител на Пенклуба, Ана Каменова, Асен Златаров (като представител на Дома на печата), Димо Казасов и още един куп писатели и публицисти, отива до Драгоман, откъдето по телефона молят сръбските управляващи да им разрешат да минат границата, с цел да посрещнат госта още на сръбска земя. (Той е бил на посещаване в Атина и Белград.) Позволяват им.
Те минават границата, където гостът и съпътстващите го лица (съпругата и внучката му, секретарят му, също със брачната половинка си, и един индус, професор по физика) закусват във вагон-салона, изпратен им особено от нашата железопътна дирекция. В информациите, оповестени по-късно в нашия щемпел, има дребни разлики, само че главното се повтаря: “Царствената му фигура излъчваше някаква неземна светлина, самият тембър на гласа му внушаваше богослужение. С мудни отмерени придвижвания, с изпитателен взор, който ме изповядваше, поетът изглеждаше да принадлежи на по-друг мир. Детска доверчивост подслаждаше величието му и придаваше необикновен сексапил на мощната му персона...”, “... блестящ, белобрад и облечен в обичайните облекла на пророка... той наподобява толкоз умен, че
интелектуалците се съмняват дали е с мозъка си
“Такъв човек, в който като че ли няма нищо от елементарните смъртни...”, “с високо чело, бели, преметнати обратно коси, дълга брада и кротки очи - истински Саваот от някоя икона... Неговата персона на апостол-жрец, делегат божи, носи очаровка и струи живи талази на духовна светлина”...
Журналистът Димо Казасов го поздравява с добре пристигнал и му връчва огромен букет от бели хризантеми, Ана Каменова сервира такива букети и на дамите. Оттеглят се в купе, където гостът - облечен в дълга, свободна копринена тога, препасан с тъничък кожен колан, споделя за задачата на своето пътешестване: да сближи Изтока със Запада, като припомня за единствения метод да бъдем щастливи - посредством любовта и смирението...
Асен Златаров след това ще разяснява: “Аз мисля за подвига, който престарелият стихотворец прави: тръгнал из боледуваща Европа да носи своето слово и религия и да учи затъналия в козни и изгода свят на истина, човечност и общение с бога. Да учи нас, откърмените в културата на градовете - “култура на тухли и вар”, - на мъдростта на гората: религията на гората - тая, където се доближава до единство на душата със света”.
Рабиндранат Тагор и Айнщайн
На гарата в София чака търпеливо голяма навалица, която засипва релсите и влака с последните есенни цветя от софийските дворове. Качват госта на автомобил, който
трудно си пробива път до хотел “Империал”,
защото улица “Мария Луиза” също е задръстена от хора, които приветстват госта и хвърлят цветя върху колата.
Тагор ще има две беседи през тези два дни на своя престой, първата - в така наречен “Свободен театър” (Днешният “Музикален театър”). Входът е със скъпи билети, разграбени до последното място. Отвън пред театъра също се тълпят хора. Водещият открива вечерта с думите на госта: “Европа - това е лудница, където хората танцуват върху гробовете на своите синове”. Тагор произнася слово, което през днешния ден звучи пророческо. Той твърди, че тук, в България, той се усеща измежду свои, усеща се българин. Нарича ни “млад народ, който още не е безнравствен от цивилизацията”, и приканва българите да не се въздействат от западната просвета, която е съгласно него подчинена на материалното, на физическото; да останат покрай земята, до простите човешки прекарвания и копнежи, до изконно българските обичаи и морал. Тагор е на мнение, че подражаването на Запада води до фалш и затъпяване. Той споделя: “Вярвам, че и вие имате огромна литература и богата национална лирика.
Уверен съм, че вие не сте още инфектирани от подправените порочни похвати на Запада
и на неговите школи. Вие не сте като изкуствените цветя: привидно пресни и благоуханни, а в действителност сухи и без всевъзможен аромат”.
Тагор и Ганди
Пресата се надпреварва да написа за него. Един вестник разяснява по този начин визитата му: “По-важното е, че прочистеният жанр на интелектуалците (в следдеветоюнска България) усеща визитата на Рабиндранат Тагор като особена привилегия на ориста - като скъпоценна опция да сервира своята респект към “духовния княз на Индия”, който, въпреки да е “гордост и популярност на своята страна, принадлежи на цялото човечество”.
Не минава без гафове - сервират на госта месо за обед, въпреки да се знае, че огромният индийски публицист и мъдрец
смята животните за по-нисши братя и сестри и в никакъв случай няма да вкуси тяхната плът
Поднасят му вино, а той не използва алкохол. На този формален обяд се задоволява със сладкиши.
Дни наред след заминаването на Тагор от България българските интелектуалци не престават да се вълнуват от това посещаване, а един от тях споделя: “... малко най-малко сърцата ни са оплодени за нещо по-горно от делничните суети, омрази и злини”. И още: “Мъдростта и хубостта ни бяха гостени и ни накараха да си спомним, че сме човеци”.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
На 17 ноември българска делегация, измежду която е Иван Д. Шишманов, ръководител на Пенклуба, Ана Каменова, Асен Златаров (като представител на Дома на печата), Димо Казасов и още един куп писатели и публицисти, отива до Драгоман, откъдето по телефона молят сръбските управляващи да им разрешат да минат границата, с цел да посрещнат госта още на сръбска земя. (Той е бил на посещаване в Атина и Белград.) Позволяват им.
Те минават границата, където гостът и съпътстващите го лица (съпругата и внучката му, секретарят му, също със брачната половинка си, и един индус, професор по физика) закусват във вагон-салона, изпратен им особено от нашата железопътна дирекция. В информациите, оповестени по-късно в нашия щемпел, има дребни разлики, само че главното се повтаря: “Царствената му фигура излъчваше някаква неземна светлина, самият тембър на гласа му внушаваше богослужение. С мудни отмерени придвижвания, с изпитателен взор, който ме изповядваше, поетът изглеждаше да принадлежи на по-друг мир. Детска доверчивост подслаждаше величието му и придаваше необикновен сексапил на мощната му персона...”, “... блестящ, белобрад и облечен в обичайните облекла на пророка... той наподобява толкоз умен, че
интелектуалците се съмняват дали е с мозъка си
“Такъв човек, в който като че ли няма нищо от елементарните смъртни...”, “с високо чело, бели, преметнати обратно коси, дълга брада и кротки очи - истински Саваот от някоя икона... Неговата персона на апостол-жрец, делегат божи, носи очаровка и струи живи талази на духовна светлина”...
Журналистът Димо Казасов го поздравява с добре пристигнал и му връчва огромен букет от бели хризантеми, Ана Каменова сервира такива букети и на дамите. Оттеглят се в купе, където гостът - облечен в дълга, свободна копринена тога, препасан с тъничък кожен колан, споделя за задачата на своето пътешестване: да сближи Изтока със Запада, като припомня за единствения метод да бъдем щастливи - посредством любовта и смирението...
Асен Златаров след това ще разяснява: “Аз мисля за подвига, който престарелият стихотворец прави: тръгнал из боледуваща Европа да носи своето слово и религия и да учи затъналия в козни и изгода свят на истина, човечност и общение с бога. Да учи нас, откърмените в културата на градовете - “култура на тухли и вар”, - на мъдростта на гората: религията на гората - тая, където се доближава до единство на душата със света”.
Рабиндранат Тагор и Айнщайн
На гарата в София чака търпеливо голяма навалица, която засипва релсите и влака с последните есенни цветя от софийските дворове. Качват госта на автомобил, който
трудно си пробива път до хотел “Империал”,
защото улица “Мария Луиза” също е задръстена от хора, които приветстват госта и хвърлят цветя върху колата.
Тагор ще има две беседи през тези два дни на своя престой, първата - в така наречен “Свободен театър” (Днешният “Музикален театър”). Входът е със скъпи билети, разграбени до последното място. Отвън пред театъра също се тълпят хора. Водещият открива вечерта с думите на госта: “Европа - това е лудница, където хората танцуват върху гробовете на своите синове”. Тагор произнася слово, което през днешния ден звучи пророческо. Той твърди, че тук, в България, той се усеща измежду свои, усеща се българин. Нарича ни “млад народ, който още не е безнравствен от цивилизацията”, и приканва българите да не се въздействат от западната просвета, която е съгласно него подчинена на материалното, на физическото; да останат покрай земята, до простите човешки прекарвания и копнежи, до изконно българските обичаи и морал. Тагор е на мнение, че подражаването на Запада води до фалш и затъпяване. Той споделя: “Вярвам, че и вие имате огромна литература и богата национална лирика.
Уверен съм, че вие не сте още инфектирани от подправените порочни похвати на Запада
и на неговите школи. Вие не сте като изкуствените цветя: привидно пресни и благоуханни, а в действителност сухи и без всевъзможен аромат”.
Тагор и Ганди
Пресата се надпреварва да написа за него. Един вестник разяснява по този начин визитата му: “По-важното е, че прочистеният жанр на интелектуалците (в следдеветоюнска България) усеща визитата на Рабиндранат Тагор като особена привилегия на ориста - като скъпоценна опция да сервира своята респект към “духовния княз на Индия”, който, въпреки да е “гордост и популярност на своята страна, принадлежи на цялото човечество”.
Не минава без гафове - сервират на госта месо за обед, въпреки да се знае, че огромният индийски публицист и мъдрец
смята животните за по-нисши братя и сестри и в никакъв случай няма да вкуси тяхната плът
Поднасят му вино, а той не използва алкохол. На този формален обяд се задоволява със сладкиши.
Дни наред след заминаването на Тагор от България българските интелектуалци не престават да се вълнуват от това посещаване, а един от тях споделя: “... малко най-малко сърцата ни са оплодени за нещо по-горно от делничните суети, омрази и злини”. И още: “Мъдростта и хубостта ни бяха гостени и ни накараха да си спомним, че сме човеци”.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ