Резус-несъвместимата бременност е напълно преодолимо състояние
Кръвните групи се дефинират сега на зачеването, когато клетките на майката и на бащата основат новия живот, и са общо четири – A, B, AB и 0. Съществува и така наречен резус фактор (Rh), който е друг при всеки човек. При към 85% от хората, живеещи в Централна и Източна Европа, той е позитивен (Rh+), а при останалите 15% е негативен (Rh-). Резус-факторът (Rh) в действителност съставлява антиген, който се намира върху клетъчната мембрана на алените кръвни кафези (еритроцитите). Той се състои от шест антигена, които се комбинират по друг метод, само че най-голямо значение има D-антигенът. Резус-антигенът по еритроцитите на плода може да се откри още в шестата седмица на бременността. Той, както и кръвната група на бъдещото бебче, не се трансформират. Това коментира доктор Мариета Искилиева от Сектора по фетална медицина на Медицински комплекс „ Д-р Щерев “.
Първият случай на резус-конфликтна бременност е докладван през 1606 година във френския щемпел. Описано е раждането на близнаци, първият от които бил доста оточен и умрял незабавно след раждането. Второто бебе пожълтяло и също умряло след няколко дни. Няколко века по-късно станало ясно, че и при двете деца ставало дума за една и съща болест, само че с друга степен на изява на клиничната картина – резус-несъвместима или още наречена конфликтна бременност.
За резус-конфликтна бременност се приказва, когато в организма на резус-отрицателна майка се създават антитела към резус-антигена, ситуиран по повърхността на еритроцитите на резус-положителен плод. Подобна обстановка може да възникне, единствено когато майката е резус-отрицателна (Rh-), а бащата – резус-положителен (Rh+). При сходна настройка на родителските резус-фактори вероятността от пораждане на сходно положение е 50%. Не се открива конфликтна бременност, обаче, в случай че обстановката е противоположна – бащата е резус-отрицателен (Rh-), а майката резус-положителна (Rh+). Няма риск и при идентични за двамата бъдещи родители резус-фактори.
По време на бременността кръвта на бебето не влиза в контакт с кръвта на майката досега на раждането. Ако обаче кръвта им се смеси, имунната система на майката стартира да създава антитела, тъй като го възприема като непознат организъм. Ако това се случи при първа бременност, не настава резус–конфликт. Това е по този начин, тъй като организмът на майката към момента има слаб имунен отговор и антителата не минават през плацентата, не провокират раздробяване на феталните еритроцити и увреждане. Проблем има, когато тази жена забременее още веднъж. Тогава организмът стартира да създава антитела през цялото време на бременността, те минават през плацентата, попадат в плода, нападат и унищожават алените му кръвни кафези. При този развой се отделя веществото билирубин, който е отровен за бебето и поврежда мозъка му. Клиничната картина в такива обстановки варира до тежки форми и гибел на плода.
Главен рисков фактор за появяването на резус–конфликтна бременност е попадането на несъмнено количество кръв от бебето в майчиното кръвообращение. Доказано е, че кръвотечение даже в ранния интервал на бременността с количество под 0,1 ml и може да бъде задоволително за сенсибилизилане на бременната жена. Това значи активиране на имунната система на дамата при първия контакт с антигена, в резултат на което тя стартира да образува антитела. По този метод организмът на майката е подготвен, когато срещне за повторно този антиген, т.е. при втора бременност, да реагира по–бурно.
Попадането на кръв от бебето в майчиното кръвообращение може да стане при затруднения на бременността като прееклампсия, преждевременното отлепване на плацентата, кръвотечения по време на бременността, цезаровото сечение, ръчното премахване на плацентата след раждане, външното верзио (обръщане) на плода при раждане, хорионбиопсия, амниоцентеза, аборти – спонтанни, лечебни и по избор. Колкото е по-напреднал срокът на бременността, толкоз по-голяма е вероятността за попадане на кръв от плода в майчиното кръвообращение и сенсибилизиране на бременната. При всяка последваща конфликтна бременност процесите стартират по-рано и уврежданията на плода са по-тежки. Около 60% е вероятността Rh-отрицателна жена да роди Rh-положително дете. Сред европеидната популация към 10% от всички бременности са Rh-несъвместими. В по–малко от 20% от тези случаи настава сенсибилизация на майката, защото не при всички се създават антитела.
Съвременната медицина предлага профилактика против резус–конфликтната бременност посредством използването на препарата Анти D-гама глобулин. Той се инжектира на резус-отрицателната жена още след първото раждане и попречва образуването на антитела в кръвта й. Това е единственият сигурен метод за предотвратяване от резус-конфликт при последваща бременност. Препаратът съдържа съсредоточени Анти-D антитела, които обезвреждат оставащите в кръвта ̀на дамата еритроцити на новороденото. Така те се разграждат и майчината имунна система няма опция да образуват антитела против тях. Тази профилактика защищава идващите бременности на дамата.
Профилактика с Анти D-гама глобулин би трябвало да се прави на всички резус-отрицателни бременни след аборт – импровизиран, лечебен или по избор, както и при отвън маточна бременност при резус-положителен сътрудник. На профилактика с Анти D-гама глобулин подлежат всички резус-отрицателни бременни с кръвотечение през бременността, изключително разследване от заплашващ аборт. В този случай съгласно някои школи профилактична доза би трябвало да се слага на всеки 3 месеца до раждането. След инвазивни пренатални диагностични способи като амниоцентеза и хорионбиопсия също би трябвало да се прави профилактика, в случай че раждането няма да настъпи до 3 месеца след операцията. Разбира се, следенето на бременни с негативен резус фактор след раждане на близнаци също би трябвало да се вземе под внимание. Макар и профилактирани с Анти D-гама глобулин, пациентките могат да се окажат сенсибилизирани в последваща бременност, поради предходната си двуплодна бременност.
При резус-конфликтна бременност бременната би трябвало да бъде следена. Още при започване на всяка бременност би трябвало да се дефинират кръвната група и резус-принадлежността на бъдещият татко. Ако бащата е хетерозиготен притежател на алела за резуз фактор (т.е. един има алел за “+ “кръвна група и един алел за “- “ кръвна група), то е належащо да бъде изяснена резус принадлежността на плода. Най-новият и актуален метод, наличен за пациентите на Медицински комплекс „ Д-р Щерев “, е неинвазивно проучване на фетална ДНК секта в майчината кръв. Така сме сигурни, какъв е резус фактор на плода и при негативен резус фактор, бъдещата майка би трябвало да е спокойна. В предишното единствено посредством инвазивни операции като амниоцентеза и кордоцентеза е била доказвана кръвно-груповата принадлежност на плода, който способ в последните 10 години се измести от пренатални неинвазивни проби.
Ако плодът е Rh (+) или бащата е хомозиготен притежател на алела за резус фактор, то тогава бременността се наблюдава по по-специфичен метод. Има нужда от по-често следене на майката за формиране на антитела, което става ежемесечно преди 24 г.с и на всеки две седмици след 24 г.с. Когато количеството на тези антитела е в естествена граница, приложение на Анти D-гама глобулин се прави в 28-35 г.с. Ако обаче титъра на антитела е над горна граница на нормата, Доплер проучване на междинна мозъчна артерия дефинира дали има заплаха плодът да развие на анемия или не. Изследването се прави на седмични шпации и се предлага раждане в 38 г.с. Ако обаче плодът има данни за анемия преди термин, то кортикостероидна профилактика, вътреутробно кръвопреливане и следене са оптимални за съответния случай за добър и безпроблемен свършек на бременността.
В актуалната фетална медицина посредством профилирано ултразвуково проучване, осъществено от сертифициран експерт в тази област, има опция по косвен метод да се сложи диагноза анемия на плода. Още след 18 г.с. посредством профилирана доплерова велосиметрия може да бъде изследвана така наречен междинна мозъчна артерия на плода. Чрез нея, както и посредством общия аспект на плода, лекарят експерт по фетална медицина може да мониторира неговото положение през бременността. Когато критериите за фетална анемия бъдат изпълнени, то е допустимо да се извърши така наречен вътреутробно кръвопреливане – операция, при която под ултразвуков надзор се пунктира пъпната вена, взима се кръв за установяване на феталния хемоглобин и хематокрит, посредством което по към този момент пряк метод се дефинира степента на феталната анемия. Чрез специфични формули се пресмята количеството кръв, която би трябвало да се прелее. Донорската кръв е “0” с негативен резус фактор и тя се прелива през към този момент пунктираната пъпна вена. Тази лечебна процедура, както и всички разказани диагностични процедури, се правят в Сектор по фетална медицина на Медицински комплекс „ Д-р Щерев “ от чудесно подготвен екип и към този момент не едно и две бебчета радват своите фамилии след сполучливо лекуване.
Първият случай на резус-конфликтна бременност е докладван през 1606 година във френския щемпел. Описано е раждането на близнаци, първият от които бил доста оточен и умрял незабавно след раждането. Второто бебе пожълтяло и също умряло след няколко дни. Няколко века по-късно станало ясно, че и при двете деца ставало дума за една и съща болест, само че с друга степен на изява на клиничната картина – резус-несъвместима или още наречена конфликтна бременност.
За резус-конфликтна бременност се приказва, когато в организма на резус-отрицателна майка се създават антитела към резус-антигена, ситуиран по повърхността на еритроцитите на резус-положителен плод. Подобна обстановка може да възникне, единствено когато майката е резус-отрицателна (Rh-), а бащата – резус-положителен (Rh+). При сходна настройка на родителските резус-фактори вероятността от пораждане на сходно положение е 50%. Не се открива конфликтна бременност, обаче, в случай че обстановката е противоположна – бащата е резус-отрицателен (Rh-), а майката резус-положителна (Rh+). Няма риск и при идентични за двамата бъдещи родители резус-фактори.
По време на бременността кръвта на бебето не влиза в контакт с кръвта на майката досега на раждането. Ако обаче кръвта им се смеси, имунната система на майката стартира да създава антитела, тъй като го възприема като непознат организъм. Ако това се случи при първа бременност, не настава резус–конфликт. Това е по този начин, тъй като организмът на майката към момента има слаб имунен отговор и антителата не минават през плацентата, не провокират раздробяване на феталните еритроцити и увреждане. Проблем има, когато тази жена забременее още веднъж. Тогава организмът стартира да създава антитела през цялото време на бременността, те минават през плацентата, попадат в плода, нападат и унищожават алените му кръвни кафези. При този развой се отделя веществото билирубин, който е отровен за бебето и поврежда мозъка му. Клиничната картина в такива обстановки варира до тежки форми и гибел на плода.
Главен рисков фактор за появяването на резус–конфликтна бременност е попадането на несъмнено количество кръв от бебето в майчиното кръвообращение. Доказано е, че кръвотечение даже в ранния интервал на бременността с количество под 0,1 ml и може да бъде задоволително за сенсибилизилане на бременната жена. Това значи активиране на имунната система на дамата при първия контакт с антигена, в резултат на което тя стартира да образува антитела. По този метод организмът на майката е подготвен, когато срещне за повторно този антиген, т.е. при втора бременност, да реагира по–бурно.
Попадането на кръв от бебето в майчиното кръвообращение може да стане при затруднения на бременността като прееклампсия, преждевременното отлепване на плацентата, кръвотечения по време на бременността, цезаровото сечение, ръчното премахване на плацентата след раждане, външното верзио (обръщане) на плода при раждане, хорионбиопсия, амниоцентеза, аборти – спонтанни, лечебни и по избор. Колкото е по-напреднал срокът на бременността, толкоз по-голяма е вероятността за попадане на кръв от плода в майчиното кръвообращение и сенсибилизиране на бременната. При всяка последваща конфликтна бременност процесите стартират по-рано и уврежданията на плода са по-тежки. Около 60% е вероятността Rh-отрицателна жена да роди Rh-положително дете. Сред европеидната популация към 10% от всички бременности са Rh-несъвместими. В по–малко от 20% от тези случаи настава сенсибилизация на майката, защото не при всички се създават антитела.
Съвременната медицина предлага профилактика против резус–конфликтната бременност посредством използването на препарата Анти D-гама глобулин. Той се инжектира на резус-отрицателната жена още след първото раждане и попречва образуването на антитела в кръвта й. Това е единственият сигурен метод за предотвратяване от резус-конфликт при последваща бременност. Препаратът съдържа съсредоточени Анти-D антитела, които обезвреждат оставащите в кръвта ̀на дамата еритроцити на новороденото. Така те се разграждат и майчината имунна система няма опция да образуват антитела против тях. Тази профилактика защищава идващите бременности на дамата.
Профилактика с Анти D-гама глобулин би трябвало да се прави на всички резус-отрицателни бременни след аборт – импровизиран, лечебен или по избор, както и при отвън маточна бременност при резус-положителен сътрудник. На профилактика с Анти D-гама глобулин подлежат всички резус-отрицателни бременни с кръвотечение през бременността, изключително разследване от заплашващ аборт. В този случай съгласно някои школи профилактична доза би трябвало да се слага на всеки 3 месеца до раждането. След инвазивни пренатални диагностични способи като амниоцентеза и хорионбиопсия също би трябвало да се прави профилактика, в случай че раждането няма да настъпи до 3 месеца след операцията. Разбира се, следенето на бременни с негативен резус фактор след раждане на близнаци също би трябвало да се вземе под внимание. Макар и профилактирани с Анти D-гама глобулин, пациентките могат да се окажат сенсибилизирани в последваща бременност, поради предходната си двуплодна бременност.
При резус-конфликтна бременност бременната би трябвало да бъде следена. Още при започване на всяка бременност би трябвало да се дефинират кръвната група и резус-принадлежността на бъдещият татко. Ако бащата е хетерозиготен притежател на алела за резуз фактор (т.е. един има алел за “+ “кръвна група и един алел за “- “ кръвна група), то е належащо да бъде изяснена резус принадлежността на плода. Най-новият и актуален метод, наличен за пациентите на Медицински комплекс „ Д-р Щерев “, е неинвазивно проучване на фетална ДНК секта в майчината кръв. Така сме сигурни, какъв е резус фактор на плода и при негативен резус фактор, бъдещата майка би трябвало да е спокойна. В предишното единствено посредством инвазивни операции като амниоцентеза и кордоцентеза е била доказвана кръвно-груповата принадлежност на плода, който способ в последните 10 години се измести от пренатални неинвазивни проби.
Ако плодът е Rh (+) или бащата е хомозиготен притежател на алела за резус фактор, то тогава бременността се наблюдава по по-специфичен метод. Има нужда от по-често следене на майката за формиране на антитела, което става ежемесечно преди 24 г.с и на всеки две седмици след 24 г.с. Когато количеството на тези антитела е в естествена граница, приложение на Анти D-гама глобулин се прави в 28-35 г.с. Ако обаче титъра на антитела е над горна граница на нормата, Доплер проучване на междинна мозъчна артерия дефинира дали има заплаха плодът да развие на анемия или не. Изследването се прави на седмични шпации и се предлага раждане в 38 г.с. Ако обаче плодът има данни за анемия преди термин, то кортикостероидна профилактика, вътреутробно кръвопреливане и следене са оптимални за съответния случай за добър и безпроблемен свършек на бременността.
В актуалната фетална медицина посредством профилирано ултразвуково проучване, осъществено от сертифициран експерт в тази област, има опция по косвен метод да се сложи диагноза анемия на плода. Още след 18 г.с. посредством профилирана доплерова велосиметрия може да бъде изследвана така наречен междинна мозъчна артерия на плода. Чрез нея, както и посредством общия аспект на плода, лекарят експерт по фетална медицина може да мониторира неговото положение през бременността. Когато критериите за фетална анемия бъдат изпълнени, то е допустимо да се извърши така наречен вътреутробно кръвопреливане – операция, при която под ултразвуков надзор се пунктира пъпната вена, взима се кръв за установяване на феталния хемоглобин и хематокрит, посредством което по към този момент пряк метод се дефинира степента на феталната анемия. Чрез специфични формули се пресмята количеството кръв, която би трябвало да се прелее. Донорската кръв е “0” с негативен резус фактор и тя се прелива през към този момент пунктираната пъпна вена. Тази лечебна процедура, както и всички разказани диагностични процедури, се правят в Сектор по фетална медицина на Медицински комплекс „ Д-р Щерев “ от чудесно подготвен екип и към този момент не едно и две бебчета радват своите фамилии след сполучливо лекуване.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ