Кравата казва му-у“, котката – мяу-мяу“, жабата – ква-ква“, кучето

Кравата споделя „ му-у “, котката – „ мяу-мяу “, жабата – „ ква-ква “, кучето – „ бау-бау “. Така ни учат родителите още от най-ранна детска възраст. Ние придобиваме тези познания и ги помним през целия си живот, тъкмо както нашето лично име. Светът на звуците, с които животните споделят обаче, е доста по-богат.

Арктическа лисица (Vulpes lagopus)

Арктическата лисица е бухнал северен звяр от фамилията на кучетата. Тя е обществено животно: през лятото постоянно няколко индивида образуват другарска група или семейство, където има самец, една или няколко самки кърмачки и от време на време асистенти, които вземат участие в образованието на лисичетата. Необходимостта да се схващат между тях в разнообразни обстановки изисква животните да имат богат вокален репертоар.

Разнообразието от звуци, създадени от арктическата лисица, може да порази човек, който се е озовал в естественото местообитание на това животно – тундрата. На първо място се чува отдалечен, само че мощен лай – по този начин арктическите лисици дефинират границите на своята територия. Ако се приближите до дупката им, ще чуете меко ръмжене (кратък повтарящ се тон „ ур “) или кряскане, като пресипнал вик. И в случай че се забавите повече ще чуете викове, наподобяващи на мощно кряскане, което може да се трансформира в лай. Както евентуално сте предположили, тези сигнали показват друга степен на заплаха. Звярът мърмори, когато е в дупката и е сигурен в надеждността на подслона. Със същия сигнал възрастните вкарват лисичетата в леговището. Плачат и лаят лисици, които са отвън скривалището си, когато евентуален съперник е наоколо за дълго време. Последният сигнал е мощен рев, редуващ се с джавкане – зоолозите назовават това кряскане. Издавайки тази комплицирана композиция от звуци арктическата лисица може да се държи пасивно – да лежи покрай дупката и да чака посетителят да се умори от този противоположен тон. Но има и деен зов, когато животното крещи, минавайки край неканения посетител.

Понякога се чува безшумно „ ко-ко-ко “, по този начин родителят, който се връща с храна, предизвиква лисичетата да се измъкнат от ямата, с цел да ядат. Когато другари или мъжкият и самката се срещат след разлъка, те се поздравяват с оглушителни писъци.

Източната птица-бич (Psophodes olivaceus)

От тундрата се пренасяме във влажните топли гори в югоизточната част на Австралия. Разхождайки се там сред шубраци, папрати и лози, можете да чуете изострен тон, напомнящ свистене на камшик или бич. Това е източната птица-бич. Трудно е да се види: мекото черно-кафяво оцветяване е чудесно за маскиране в гъста гора. Но звукът на бич може да се чуе на половин километър! Тази птица е от типа на враноподобните. Но, за разлика от своите далечни родственици, които живеят в нашата страна (врабчета, синигери, врани и т.н.), могат да пеят освен мъжките, само че и женските човеци. Тези птици, апропо, са моногамни и образуват трайни двойки. Всяко семейство има лична територия, която е предпазена от двете птици през цялата година. Важна роля в опазването на територията играе песента.

Песента на самеца се състои от две елементи: безшумно въведение (просто свирукане) и към този момент упоменатия тон на камшик. Сигнализирането е относително дълъг тон (с дълготрайност 2 секунди) с непрекъсната периодичност. Звукът на бича е къс и трае единствено 0.2 секунди. Въпреки това, за толкоз късо време неговата периодичност се усилва от 0,5 до 8 kHz! Може би това е най-острият скок в честотата на звука, на която са способни птиците. Такъв характерен тон е териториалният съставен елемент на птичите песни. Той е ориентиран и разрешава на другите самци от този тип да дефинират тъкмо местонахождението на гостоприемника на горския сектор. Ето за какво, в случай че локалният самец желае да остане неусетен, той единствено свирука – да вземем за пример, когато се доближава до гнездото.

Рибата- жаба (Opsanus tau)

wikipedia

Ако потопим хидрофон в „ света на мълчанието “ – на морското дъно, както направиха учените през 40-те години на предишния век, можем да чуеш  различни звуци: гърмящи, цвърчащи, крещящи, хлипащи, хъркащи, ридаещи. Така рибите поддържат връзка между тях – от време на време даже пеят в хор. Един от най-невероятните звуци издава рибата-жаба. Това е дънна риба, която живее в западния Атлантически океан край крайбрежията на Съединените щати. Наричат я жаба поради голата кожа (без люспи) и способността й да се втурва в калта (по този метод рибата търси плячка).

В началото на размножителния интервал зрелите самци създават тон, наподобяващ параходна сирена с равнище на звуково налягане от 126 dB на разстояние 1 метър. (Това е по-високо от прага на човешкия слух от 120 dB). С каква цел те се конкурират с тръбата на Ерихон? Разбира се, с цел да притеглят колкото се може повече самки и да оставят допустимо най-вече потомци. Когато рибата обясни връзките си – самките се борят за храна или самците се борят за женската – те постоянно създават къси и по-слаби звуци.

Повечето писъци и песни се случват с бърза смяна в размера на плуващия мехур по време на свиването на мускулите. Звуковите мускули на рибата-жаба надминават всички типове мускули на другите риби и въобще на всички гръбначни.

Интересното е, че плуващият мехур на рибата-жаба е във формата на сърце, а мускулите на звука са ситуирани единствено в „ сърцето “, което разрешава да се насочи звука към тях и да се отбрани вътрешното ухо от претоварване. Много потребно устройство за тези, които не желаят да оглушеят от личните си крясъци.

Сладководен клоп (Micronecta scholtzi)

Повечето от нас считат, че най-силни звуци измежду насекомите издават цикадите (Cicadidae). Казват, че Чарлс Дарвин чувал тяхното цвъртене, плувайки на известния транспортен съд „ Бийгъл “ на 400 метра от крайбрежията на Бразилия.

Най-силните звуци обаче не издават цикадите, а европейският сладководен клоп. Разбира се, мъчно е да си представим по какъв начин звучи клопа, той е изключително гръмък (звуковата му мощ може да доближи 99.2 dB, което е сравнимо с това на оркестър). Дължината на Micronecta scholtzi е единствено 2,3 мм, тя живее под водата и можете да я чуете от брега. При прехода на звука от водната среда към въздушната, звукът е доста понижен, все пак чуруликането на клопа е ясно и отчетливо.

Само самците цвърчат, с цел да привлекат женските. И те нормално го вършат хорово: всеки се пробва да „ надвика “ другия и всички едновременно вършат това.