Роди се звезда…в театър „София“
Красотата в облика на магнетична жена, която минава от ръка на ръка, само че никой не може да я има същински. Красотата, която даже и обладана, не може да бъде омърсена – тя остава неуязвима за низките инстинкти и дребните упоритости, даже за обезверените любови, над които плува с непринудеността на облаче в небето. Красотата, която движи света, само че не го избавя – тя просто съществува такава, каквато е. Красотата, която лишена от отговорност и нравственос може да бъде доста рискова – и за себе си, и за близките. Красотата като трофей, който почтено си отмъщава на дръзналите да го колекционират.
Фаталната хубост и нейното влияние върху събития и ориси е доминантна тематика в премиерния театър „ Лулу “ на спектакъл „ София “ по известната пиеса на един от забележителните немски писатели на XIX–XX век, Франк Ведекинд (1864-1918). „ Лулу “ е основана през 1913 година и нарежда протичащото се в Бел епок, когато, като с капка катран в кацата с мед, красивият живот е измърсен от ножа на Джак Изкормвача. Но режисьорът Крис Шарков – ценител и познавач на немскоезичната драматургия, с лекост придвижва действието в наши дни, когато има Интернет и обществени мрежи, шоубизнесът е процъфтяваща промишленост, а облагите са в биткойни, само че инстинктите и пристрастеностите са си все същите, малко пещерни. Тук красивата Лулу стартира кариерата си в света на богатите и мощните не като муза на безпаричен художник, а като модел на прочут всемирски фотограф. Това необикновено творение безусловно омагьосва всички мъже, които се приближат до него, някои дори срещат гибелта си със смъкнати панталони.
За своята основна героиня режисьорът Крис Шарков безпогрешно се е спрял на актриса с елфическо лъчение – младата и надарена Елеонора Иванова (за телеманите – Поли от сериала „ Братя “, за екс състудентите си от НАТФИЗ – първата носителка на новоучредената стипендия за актьорско майсторство на името на проф. Стефан Данаилов). Идеален избор: на 24 години Нора е колкото спонтанна хлапачка, толкоз и култивирана актриса. Детската непорочност, уличната надменност и хладината на обиграна световна дама съжителстват в облика, който момичето горски дух основава. Запомнете името й.
На Елеонора партнират Николай Върбанов като първия й садистичен брачен партньор и наставник, съзрелият и към този момент много друг Юлиан Рачков като артистичния й втори брачен партньор и един от сътрудниците й в „ Братя “ – Мартин Димитров, брачен партньор №3, безапелационен в този момент, само че надалеч по-добър като Радо Андреев от сериала, който и тук май се пробва да играе…
Любов ли я свързва с тези мъже? Сметка? Нагон? Самата героиня не е наясно – хубостта не се замисля и не дължи никому отговор. Интригуващи са връзките й с персонажа на отличния Михаил Милчев – зестрогон и спекулант от шоубизнеса: облик, от който също мъчно откъсваш очи. Интересни превъплъщения имат Александър Узунов – драматург и поддръжник на Лулу, и Дария Симеонова – графинята феминистка, която също не е безразлична към нея и я следва като кученце (любопитно е, че сходен претекст пали пристрастеностите и в предходната премиера на театъра – „ Горчивите сълзи на Петра декор Кант “ от Фасбиндер). В „ Лулу “ като че ли дишат духовете на Ибсен и Стриндберг (още по-любопитно е, че в живота си Ведекинд е имал любовна връзка с писателката Фрида Ул, някогашна брачна половинка на последния). От творбата Шарков е направил проницателен и образно луксозен театър, хвърлящ светлина в най-тъмните ъгли на душата на индивида. Форматът припомня за кино в театъра, за нещо фантазно и игрово, протичащо се на снимачна площадка. Всичко това е реализирано в съдействие със сценографа Никола Тороманов, костюмографа Илияна Кънчева, композитора Емилиян Гацов-Елби и създателя на видеото Александър Станишев.
Следващите представления на " Лулу " са на 19 и 31 май.
Фаталната хубост и нейното влияние върху събития и ориси е доминантна тематика в премиерния театър „ Лулу “ на спектакъл „ София “ по известната пиеса на един от забележителните немски писатели на XIX–XX век, Франк Ведекинд (1864-1918). „ Лулу “ е основана през 1913 година и нарежда протичащото се в Бел епок, когато, като с капка катран в кацата с мед, красивият живот е измърсен от ножа на Джак Изкормвача. Но режисьорът Крис Шарков – ценител и познавач на немскоезичната драматургия, с лекост придвижва действието в наши дни, когато има Интернет и обществени мрежи, шоубизнесът е процъфтяваща промишленост, а облагите са в биткойни, само че инстинктите и пристрастеностите са си все същите, малко пещерни. Тук красивата Лулу стартира кариерата си в света на богатите и мощните не като муза на безпаричен художник, а като модел на прочут всемирски фотограф. Това необикновено творение безусловно омагьосва всички мъже, които се приближат до него, някои дори срещат гибелта си със смъкнати панталони.
За своята основна героиня режисьорът Крис Шарков безпогрешно се е спрял на актриса с елфическо лъчение – младата и надарена Елеонора Иванова (за телеманите – Поли от сериала „ Братя “, за екс състудентите си от НАТФИЗ – първата носителка на новоучредената стипендия за актьорско майсторство на името на проф. Стефан Данаилов). Идеален избор: на 24 години Нора е колкото спонтанна хлапачка, толкоз и култивирана актриса. Детската непорочност, уличната надменност и хладината на обиграна световна дама съжителстват в облика, който момичето горски дух основава. Запомнете името й.
На Елеонора партнират Николай Върбанов като първия й садистичен брачен партньор и наставник, съзрелият и към този момент много друг Юлиан Рачков като артистичния й втори брачен партньор и един от сътрудниците й в „ Братя “ – Мартин Димитров, брачен партньор №3, безапелационен в този момент, само че надалеч по-добър като Радо Андреев от сериала, който и тук май се пробва да играе…
Любов ли я свързва с тези мъже? Сметка? Нагон? Самата героиня не е наясно – хубостта не се замисля и не дължи никому отговор. Интригуващи са връзките й с персонажа на отличния Михаил Милчев – зестрогон и спекулант от шоубизнеса: облик, от който също мъчно откъсваш очи. Интересни превъплъщения имат Александър Узунов – драматург и поддръжник на Лулу, и Дария Симеонова – графинята феминистка, която също не е безразлична към нея и я следва като кученце (любопитно е, че сходен претекст пали пристрастеностите и в предходната премиера на театъра – „ Горчивите сълзи на Петра декор Кант “ от Фасбиндер). В „ Лулу “ като че ли дишат духовете на Ибсен и Стриндберг (още по-любопитно е, че в живота си Ведекинд е имал любовна връзка с писателката Фрида Ул, някогашна брачна половинка на последния). От творбата Шарков е направил проницателен и образно луксозен театър, хвърлящ светлина в най-тъмните ъгли на душата на индивида. Форматът припомня за кино в театъра, за нещо фантазно и игрово, протичащо се на снимачна площадка. Всичко това е реализирано в съдействие със сценографа Никола Тороманов, костюмографа Илияна Кънчева, композитора Емилиян Гацов-Елби и създателя на видеото Александър Станишев.
Следващите представления на " Лулу " са на 19 и 31 май.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




