Красотата на природата, мигът на падащия есенен лист, поемането на

Красотата на природата, мигът на падащия есенен лист, поемането на глътка въздух, вълнението от песента на птиците показва в картините си великотърновската художничка Елена Стоева. В софийската изложба „ Tea Alba “ до 6 ноември Елена Стоева гостува с изложбата си „ Хайку “ и издаде книга, в която до всяка от картините си разгласява и авторска лирика.
Независимо дали съзерцаваме маслен натюрморт с деликатна дантела и разцъфнала хортензия с хиляди мънички цветчета или се възхищаваме на конфликта сред петна и текстури в някой от майсторските ѝ акварели, Елена Стоева ни сервира угощение за сетивата, което избухва под формата на ентусиазъм и екстаз, споделят за майсторката на четката критиците. 

„ Натюрморт с облаци за след това. Сега е още лято “ – това хайку е обичаното на художничката Елена Стоева в книгата ѝ „ Виж “, събрала последните ѝ картини и стихове.

„ В книгата са включени повече картини, в сравнение с са в изложбата. Аз в действителност от дълго време, не мога да кажа, че пиша, само че доста думи имам в главата и постоянно става по този начин, че когато стартира една картина, тя ми се появява първо като концепция, концепцията е обвързвана с думи и с облик по едно и също време, при мен постоянно има връзка с думите “, БНР  Елена Стоева.



Хайку е като поемането на глътка въздух, времето за едно мигване, времето за един взор. За рухването на едно листо, си прибавям аз “. 

В изкусната си живопис Елена Стоева този път преплита присъщите за нея и добре познати на феновете ѝ възприятие за комизъм и наслада от живота с изяществото и минимализма на изтока, споделят познавачите на нейното творчество. И допълват, че поезията в картините на художничката може да бъде открита на всички места – в птичата ария, в следите в снега, в първата пъпка на пролетта и последното есенно листо, а в някои от творбите ѝ тя е жест или знак, до момента в който в други е лавина от цветове.

„ Природата участва в моето творчество, тъй като съм в непрестанно положение на екстаз пред природата . Много ми харесва да следя годишните времена, живота на птиците. Аз пребивавам на такова място, че непрестанно следя птиците над река Янтра. На прозореца си отглеждам локалните синигерчета. Вдъхновението идва от разнообразни места. За другите хора е доста характерно и друго. Аз имам една огромна любов към природата, доста я проследявам, доста пребивавам в нея. Като стана и виждам мъглата над Янтра, която плъзва или която е обхванала целия град. И силуетите на дърветата. Имам си едно дърво, то е доста красиво, оттатък моста. Една чапла живее тъкмо против мен на един клон, две години към този момент, в този момент са двойка. Много е забавно, ужасно е. Много ми харесва да виждам природата “, добави за " Хоризонт ". 



Думите на Достоевски „ хубостта ще избави света “ са се трансформирали в принцип, само че в тях има и доста вяра в днешните сложни пандемични времена. Душите са изтерзани, всекидневието е сериозно, а изкуството се трансформира в лекарство.

„ В положение на общоприет стрес, втора година минава, в безспорна неизясненост за бъдещето, неустановеност има от самото начало – това е най-вече, което клати хората, те не са спокойни, не са устойчиви. Аз си мисля, че в тези времена доста са значими главните полезности, доста е значимо човек да намира красивото в близост, значимо е посланието на създателите. Независимо от времената, следя, че доста хора се отвориха към изкуството, които преди не са имали време. Сега виждам доста огромен интерес към изкуството. Това е нещо куриозно, което се случи по време на пандемията. Много хора  прорисуваха, доста хора прописаха. Посланието на „ Виж “ е тъкмо това – виж по какъв начин падат листата, виж по какъв начин изгрява слънцето. Повечето хора вървят и си гледат в краката и гледат, само че не виждат. Това е посланието – виж, в действителност виж “, споделя великотърновската художничка Елена Стоева.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.