Красотата е вечност, взираща се в собствения си образ в

„ Красотата е безкрайност, взираща се в личния си облик в огледалото. “
Халил Джубран

Както споделя Радина Велчева , създател на фондация " Искам бебе ", няма нищо „ нечовешко “ в това да сме под въздействие на разнообразни стандарти, изключително в случай че открием в тях цветовете и багрите, с които да „ оцветим “ деня си, миговете си, страстите си. Ако знаем по какъв начин да напишем личната си история и следваме пътя, за който сме уверени, че е правилния. Тогава пъзелът на щастието самичък се подрежда. Днес ви срещаме тъкмо с нея, дамата, която е подредила своя. Вижда го в дребните бръчки към очите си, усеща го в споделеността на брачна половинка си Божидар и най-много в прегръдката, която към този момент има точни измерения и те носят имената на Йоанна и Симеон. Повежда ни през своите 18, 33 и 40 години, с цел да ни покаже цялата палитра на живота с всички моменти „ надолу “ и „ нагоре “ и да ни въодушеви да преминем през тях с най-нежната мощ, която притежаваме – да бъдем себе си.

Заедно с Радина станахме част от акцията на Dove - „ Dove търси историите за същинската хубост “. Марката, която постоянно е заставала против концепцията за „ обективната хубост “, с цел да ни връща към същинската, онази, която постоянно сами не виждаме. Dove дава думата на българските жени и всяка една от вас може да опише своята история, да покаже своята хубост без филтър, да показа за своите възходи и падения. Можете да го извършите посредством специфична софтуерна форма тук. Десет от най-интересните истории ще бъдат селектирани и разказани от публицист в „ Книга за красотата “.

Кога стопираме да се влияем от стандартите за хубостта и съвършените ограничения и започваме да се одобряваме такива, каквито сме?

Мисля, че това е развой. Случва се последователно, тъкмо с темпото на прочувственото ни порастване. Резките придвижвания не водят до качествено порастване в това отношение. Няма нищо необичайно в това, че огледалото е безконечният женски сателит. Но с годините започваме да виждаме друго женско „ Аз “ – дребните бръчки към очите в действителност стават белег за моментите, в които сме били същински щастливи.

Повлиявали ли сте се в миналото от тези стандарти?

Няма нищо „ нечовешко “ в това да си под въздействие на разнообразни стандарти. Днес мога да кажа, че като погледна 30 години обратно и спра погледа си в моите 18, виждам като че ли цикличност в тези стандарти. Често, като се прибирам в родния си Добрич и отворя старите дрешници, изобщо не мисля, че нещо е толкоз остаряло, че да не може да понесе още живот през днешния ден. Зависи от цветовете, с които багрим деня си, връзките си, фантазиите за на следващия ден...

Вие самата по кое време започнахте да се чувствате добре в кожата си?

След като навърших 33. Странно е, само че през днешния ден като виждам фотосите си отпреди тази възраст, естествено е да виждам младостта във всичките й измерения – свободен дух, търсещ взор, горест и обезсърчение, наслада и равнодушие. Но в действителност след 33 кожата ми стартира да се преценява с темпото ми на живот и с страстите ми.

Чувствата и фантазиите ми започнаха да се надпреварват с времето. Започнах да диря същинската стойност на нещата, които върша, и какво е това, което ме прави жива. Кое е това нещо, което ти дава отговор на безконечния въпрос: „ И какво от това? “



Кога една жена е същински красива?

Когато прелива от благополучие. Когато се усеща нужна, приключена и споделена. Когато има с кого да изпие чаша вино и да се смее до лудост. Когато има при кого да се завърне, в случай че е изгубила пътя. Когато парфюмът й се слива с уханието на обичано създание и усеща приемането във всичките му форми.

Какво не ни доближава от време на време, с цел да забележим хубостта към себе си?

Силата да променим настройките си и да сменим гледната точна. С годините разбирам, че единственото ни избавление в моментите на проваляне е да не стопираме да вървим към вътрешното си „ нагоре “. Отвисоко проблемите ни получават различен тип – можем да ги забележим като мънички точици, които имат потребност от пренареждане. Едни ще се търкулнат в ниското и ще се отървем от тях вечно, други ще сменят местата си и ще разберем, че по този начин е по-добре, а трети – ще ни бъдат пътните знаци за идващото ходило.

Има и още...