Красимира Александрова се бори да свърже двата края на семейството

...
Красимира Александрова се бори да свърже двата края на семейството
Коментари Харесай

Politico: Коронавирусът тласка българските роми още повече към дъното

Красимира Александрова се бори да свърже двата края на фамилията си, което живее във Факултета, ромски квартал в покрайнините на София, доста преди пандемията да удари, написа Politico.

Внукът ѝ Красимир е с аутизъм и тя разчита на държавна помощ, с цел да заплати медицинските му разноски. Когато Александрова го заведе за рутинна психическа оценка при започване на март, преди блокирането на ковид, лекарят твърди, че тя и синът ѝ - бащата на Красимир, Траян Методиев - са фалшифицирали увреждането на детето и са намалили оценката му за тежестта на заболяването му, спрян е и достъпът до помощи.

Опустошена, Александрова възнамерява да употребява облагата от разчистване на офиси на ненапълно работно време в София, столицата на България, с цел да компенсира пропуснатите приходи, до момента в който апелира случая. Но единствено няколко седмици по-късно една от колежките ѝ се оказва позитивна за COVID-19, което кара работодателя ѝ да редуцира целия личен състав. Малко по-късно Методиев и брачната половинка му изгубиха работата си. Тогава полицията карантинира квартала им.

Пандемията засегна изключително мощно ромите в България. Когато броят на случаите стартира да се усилва в края на март и началото на април, управляващите бързо се заеха да вкарат мощни ограничения в ромските квартали. На жителите беше неразрешено да напущат квартала, а военната полиция затвори изходите.

Ромските квартали, множеството от които механически противозаконни селища, са единствено нищожно свързани с локалната инфраструктура. Дори огромните квартали, като Факултета, нямат съществени търговски обекти като супермаркети и аптеки. След блокирането, жителите, които другояче биха пътували до околните квартали, с цел да се запасят с най-необходимото, бяха закъсали с оскъдните ресурси на своите квартални магазини и каквато продукция локалните търговци можеха да намерят.

Строгите ограничавания утежниха към този момент очевидните разлики сред ромското и неромското население в България: Около 74 % от ромските фамилии в България, като тези на Александрова, към този момент живеят под прага на бедността.

„ Семейства, с които работим, които преди този момент бяха небогати, само че имаха задоволително храна, съобщаваха, че не могат да хранят децата си “, сподели Сара Перин, шеф на Тръста за обществени достижения, неправителствена организация, която работи с ромски фамилии в България. " Те бяха на прага на глада. "

По това време управляващите твърдяха, че тези ограничения са нужни заради по-голямата централизация на позитивни случаи на ковид в ромските квартали. Защитниците на правата на ромите обаче споделят, че няма доказателства за по-голям брой каузи и настояват, че ромите са били незаслужено посочени с пръст заради дългогодишни пристрастия към общността.

Този проблем не е характерен за България: Между март и юни Европейският център за правата на ромите (ERCC) разпознава 12 страни в цяла Европа, в които ромските общности са изправени пред ограничавания за придвижване или непропорционални въздействия от незабавни ограничения.

„ [Нямаше значение] дали е в Италия, Словакия или България - ромите са изправени пред разнообразни и постоянно по-строги незабавни ограничения от по-голямата част от популацията “, сподели Джонатан Лий, управител за покровителство и връзка в ERCC.

„ Когато бяха разпознати случаи в ромски общности, видяхме цели квартали под карантина, полицейски и военни контролно-пропускателни пунктове в региони с болшинство от роми, насилствени полицейски дейности и даже екипи, пръскащи дезинфектант върху домовете на ромите “, сподели той. „ Тези неща просто няма да се случат в региони от междинната класа. “

Александрова и нейното четиричленно семейство оцеляха съвсем два месеца с нейната пенсия за неработоспособност, която осигуряваше 170 лв., или към 87 евро на месец. (Средната заплата в България е 580 евро на месец.)

Когато тя мина датата на падежа за заплащане на сметката си за електричество, компанията спря услугата. Скоро свършиха и парите за хранителни артикули. „ Взехме малко храна от организации, които ни държаха живи за малко “, сподели Александрова. „ Но най-много плащахме на заем. Когато това свърши, трябваше да продадем бижутата на нашите родственици. "

За Сандра Ангелова, друга жителка на Факултета, строгите ограничения донесоха други страхове. Когато нейното новородено имало колики, тя е била принудена да се обърне към Гугъл, с цел да диагностицира и лекува сина си, вместо да посети доктор в близката здравна клиника. Не че по този начин или другояче би могла да си разреши лекаря - брачният партньор ѝ Ксоро Георгиев преди малко беше изгубил работата си.

Непропорционален брой роми, като Георгиев и Александрова, са заети на сивия пазар. Без контракти или разпореждания, регламентиращи тяхната претовареност, ромските чиновници в доста случаи са първите, които са уволнени, когато пандемията настъпи. Много от тези, които имат шанса да запазят работата си, по-късно още веднъж я губеха, когато ограниченията за блокиране им забраняваха да излизат от квартала си. За да изоставен домовете си, полицията изискваше да дават документи за работа, която множеството служащи на сивия пазар не са могли да дават.

Без приходи и Георгиев беше заставен да разчита на дарения от локална неправителствена организация, както и на пари от родителите си, с цел да купи хранителни артикули и съществени продукти като памперси за сина си.

Тъй като блокадите започнаха да се отпускат през лятото, Георгиев откри работа в магазина за мека мебел на татко си. Но пандемията беше взела своето въздействие, както физически, по този начин и душевен, върху фамилията. Малкото спестявания, които са имали преди, към този момент са изчезнали и те живеят в непрекъснат боязън от ново заключване.

„ Има клюки, че може да има ново заключване, само че никой не знае по кое време ще стане или по какъв начин “, сподели Ангелова. „ Чувствам се извънредно да не знам. “

Случаите на ковид в България набъбнаха през последните няколко седмици - на 4 ноември страната регистрира повече от 4000 нови случая, най-високия брой за 24 часа от началото на пандемията. Властите започнаха постепенно да ползват нови ограничавания, като да вземем за пример ограничение на броя на хората, допускани в заведения за хранене и клубове, и усилване на използването на съществуващите ограничения за обществено разграничаване и носенето на маски.

Изправен пред продължаващите антикорупционни митинги с искане за оставката му, министър председателят Бойко Борисов се опълчи на ново затваряне на страната. Но спомените за бързината и строгостта на първата обсада, както и убеждението, че втората рискува да унищожи стопанската система на страната - остави мнозина на ръба.

„ За множеството роми, които живеят в доста маргинализирани и сегрегирани общности, екзистенциалната опасност от апетит и беднотия - която се ускорява от пандемията - евентуално е тяхната съществена грижа “, сподели Лий от ERCC.

Пандемията в допълнение ще укрепи дълготрайните проблеми, измъчващи общността, като бедността и дискриминирането, съгласно Лий.

Докато фамилиите се борят да свържат двата края, учениците по-вероятно ще изоставен учебно заведение, тъй като към този момент не могат да си разрешат таксите, като не престават цикъла на беднотия в общността. Наближаващата икономическа злополука евентуално ще докара до редуциране на общественото финансиране и до всеобщи изселвания, които десните политици са склонни да ползват в ромските общности след интервали на обществени или стопански разтърсвания.

След като Неправителствени организации „ Тръст за обществени достижения “ се намеси, жалбата на Красимир беше утвърдена и пенсията му с цялостни увреждания беше възобновена. Но беше прекомерно късно: Разочаровани от процеса и неналичието на опция, родителите му взеха решение да понижат загубите си и да се реалокират в Германия, в последно изпитание да си намерят работа.

Александрова обаче не съумя да се причисли към тях. Изправена пред над 1000 евро дълг, тя счита, че е най-добре да остане и да го изплати. „ Дори не мога да си разреша да си купя обувки - щом получа заплата, напряко я влагам в изплащането на задълженията си “, сподели тя.

Тя се върна да почиства офиси през септември, само че не след дълго различен служащ даде позитивни резултати за COVID-19 и тя още веднъж беше съкратена.

Без приходи и с дълг, който остава да изплати, тя още веднъж се бори да възпламени електричеството в дома си. " Първо сметката за електричество ", сподели тя. „ Роднините ще почакат малко. “
Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР