Красимир Ципов, бивш депутат и зам.-министър на вътрешните работи, член

Красимир Ципов, някогашен народен представител и зам.-министър на вътрешните работи, член на ЦИК

Интервю на Стефан Ташев

– Г-н Ципов, по какъв начин ще коментирате изказванията на Политическа партия и Демократична България, че машините са понижили недействителните гласове на изборите? Отговаря ли на истината тези изказвания?

– Ако човек направи бърз обзор в архива на интернет страницата на Централната изборна комисия, откри следните обстоятелства – за последните четири национални избора, за президенти вицепрезидент през 2016 година в два тура, за парламент през 2017 година, за европейски парламент през 2019 година, и парламентарните избори през април 2021 година, броят на недействителните бюлетини се движи сред 3 и 4,5%. Това е задоволително индикативен факт, който потвърждава, че броят на недействителните бюлетини не е толкоз огромен, колкото и да се пробват да ни внушават и това демонстрира напълно ясно, че когато в България се организират национални избори, тези бюлетини като брой са на междинното европейско равнище. В Европа през последните десетина години междинният брой на недействителните бюлетини в сходни национални избори се движи сред 3 и 6%. Между другото последните четири избора за парламент, включвам и президентските, извършени през есента на предходната година, демонстрират безусловно еднакъв, дори по-малък брой невалидни бюлетини в секциите, в които се гласоподава с хартия.

– Големият спор за машините е дали те дават гаранция, че няма операция на вота. Има ли такава гаранция?

– Каквито и контролни механизми да бъдат въведени, откакто в цяла Европа и останалият либерален свят, с доста малко изключения, няма сходен вид машинно гласоподаване, за какво тъкмо в България би трябвало да се ползват такива форми за гласоподаване? Това повдига много въпроси, на които към този момент не може да се даде безусловно явен отговор.

– Но главната мантра на хората, които държат единствено на машинно гласоподаване е, че то е спряло така наречен платен избор. Така ли е в реалност?

– Ако се направи обзор на статистиката за броя формирани досъдебни наказателни производства през последните 15 години за търговия с избор, ще види, че той не е толкоз друг. И постоянно се движи в порядъка на 50 и 150 такива производства. Друг е въпросът в какъв брой случая се е стигало до неоправдателни присъди. Няма по какъв начин да се прави умозаключение, че потреблението на подобен вид машини за гласоподаване води до понижаване на следения и купения избор. Без значение е какъв е методът на гласоподаване, когато някой гласоподавател реши да продаде гласа си или да упражни вота си под напън. Говори се за подправени хартиени бюлетини или сбъркани протоколи, само че допустимо ли е едно лице да гласоподава на машината вместо група други лица, задават се и сходни въпроси, на които няма отговор, несъмнено, няма и доказателства, само че те се популяризират в публичното пространство.

– Противниците на хартиената бюлетина се оплакват, че измененията в Изборния кодекс се одобряват бързо, без никакво публично обсъждане…

– Да напомним по какъв начин гласуването напълно с машини допълнително от 10000 секции бе наложено в 45-то Народно заседание без никакво публично разискване, за по-малко от 10 пленарни дни на Народното събрание. И точно машинното гласоподаване докара до извънредно понижение на изборната интензивност. Има и други фактори за това понижение,.но индикативен е един-единствен факт. На изборите през април 2021 година интензивността бе 50,4%. Те бяха извършени в интервал на пандемия от ковид, когато имаше болни по няколко хиляди души дневно и по няколко десетки умряли на ден. А имаше естествена изборна интензивност за мащабите на България. Само няколко месеца по-късно, през юли, внезапно изборната интензивност спадна на 42%, през ноември месец беше 40% и през октомври 2022 година на 39%. Който твърди, че налагането на машинните за гласоподаване допълнително от 10 000 секции на територията на страната и в чужбина, не е довело до понижаване на изборната интензивност, мъчно би защитил сходна теза, задоволително е да се уточни спада, който се случи за три месеца в интервала април-юли предходната година, а точно повече от 8%.

– Манипулирани ли са машините за гласоподаване? Бившият министър Божидар Божанов твърди, че не може да бъдат манипулирани.

– Въпросът дали са манипулирани или не машините няма явен отговор, за жалост, доказателства за двете изказвания мъчно може да предоставени, само че подозрения има, и то в доста от гласоподавателите. Но в последна сметка, в случай, че въпреки всичко станахме очевидци на забавни проблеми с някои машини, това ускорява недоверието у хората. Трябва също по този начин да се направи сеиозен разбор на това има ли някакви несъотвествия сред броя гласове, които са отразени в машинния протокол и броя на контролните разписки, които са били преброени и отразени в протокола за преброяването им,

– Колко са тези несъотвествия?

– Те може да се малцина и да не се отразяват съществено на изборния резултат при национални избори. Но дано си отговорим на въпроса по какъв начин едно противоречие при избори за кмет на обитаемо място или община може да се отрази на изборния резултат, да вземем за пример на втори тур да бъде определен кмет на обитаемо място с един глас допълнително при съществуване на такова. За да се възвърне доверието в изборния развой всеки един гласоподавател следва да има право да избере по какъв метод да гласоподава. Това е демократично. Налагането на един-единствен способ на гласоподаване демонстрира желанието или нежеланието на избрани политически сили да дадат опция на гласоподавателя да упражни умерено и обикновено своя избор. Нека си зададем и следния въпрос – да вземем за пример дискриминирани ли са тези които гласоподават в секции с до триста гласоподаватели и желаят да упражнят своя избор на машина.

– Хората, които поддържат машинното гласоподаване имат и различен мотив. Че изборната интензивност не била толкоз ниска, тъй като не били отразени данните от преброяването на популацията през 2021 година. И описите не отразяват действителната картина?

– Трябва да се подсети, че изборните описи се приготвят въз основа на издадените документи за идентичност. На всеки един български жител, без значение къде се намира, в България или в чужбина, като навърши 18 години му се издава персонална карта и в нея попада непрекъснатият му адрес. И изборните описи се сформират точно по непрекъснат адрес, явен е и текстът на Конституцията по отношение на това кой има право да избира. Да се спекулира с това, че изборната интензивност е висока или ниска като се употребяват данните за броене на популацията, е погрешен метод. Проблемът е различен. Ние не можем да създадем дейно броене какъв брой са българите в чужбина заради разнообразни аргументи. Но няма по какъв начин да бъде лишаван даден български жител от правото му да избира и то като му бъде налаган технологично-функционален ценз, да гласоподава единствено с машина, а не да му се даде опция за избор.

– Какво демонстрират данните на ЦИК за изборната интензивност? По-висока ли е тя в секциите под 300 гласоподаватели, където се гласоподава единствено на хартия или не?

– Ако създадем информация по какъв начин се е гласувало и на машините и на хартията през последните 4 избора, извършени през последната година и половина и преди този момент резултатите ще са напълно ясни.

На хартия гласоподават нормално малко над 70%, а на машина са дали своят вот малко над 25%. Точните цифри за 73-74% дали своят вот с хартиена бюлетина на смесените избори през април м.г. В секциите, в които се гласоподава на хартия интензивността беше над 55%, против над 35% в секциите, в които се гласоподава с машини.